№ 48238
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110130838 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. С. М. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения
между тях Договор за потребителски кредит № *********** г. е нищожен и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 898 лева, представляваща
недължимо платена по нищожния договор сума.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2025 г. между М. С. М. и „Сити Кеш“
ООД е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2000 лева при годишен лихвен
процент /ГЛП/ от 49 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 63,98 %, като
задължението за главница, заедно с възнаградителната лихва и неустойката за
непредоставяне на обезпечение е следвало да бъде погасено на 14 бр. погасителни
вноски по 207 лева всяка. В чл. 6 от договора било посочено, че заемателят се
задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна
банкова гаранция или поръчителството на едно или две физически лица, които да
отговарят на определени от кредитора условия, както и че в случай на непредоставяне
на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 733,84
лева. Към момента на подаване на исковата молба ищецът е погасил изцяло
задълженията си по договора. Излага съображения, че Договор за потребителски
кредит № ********* е нищожен като противоречащ на закона, тъй като ГПР по
договора е в размер на 63,98 % и надвишава законоустановения максимален размер по
чл. 19, ал. 1 ЗПК, както и поради това, че уговореният лихвен процент надвишава три
пъти размера на законната лихва. Излага съображения, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради
това, че не е посочена методиката на изчисляване на ГПР, а посочения ГПР не
съответства на действително приложения в отношенията между страните, тъй като не
включва неустойката за непредоставяне на обезпечение, а при включването й в ГПР по
договора, същият надхвърля законоустановения максимален размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Поддържа, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което противоречи на добрите нрави и
е нищожна. Навежда доводи, че по нищожен договор за кредит потребителят дължи
единствено чистата стойност на кредита, и с получаването на сумата от 733,84 лева
неустойка и 164,16 лева възнаградителна лихва ответникът неоснователно се е
обогатил. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Излага съображения, че предявеният установителен иск е недопустим и ищецът
злоупотребява с процесуални права, като завежда отделно дело за обявяване на
нищожността на клаузата за неустойка по всеки от общо четирите сключени между
страните договори за кредит, поради което е налице основание за съединяване на дела
на основание чл. 213 ГПК. Поддържа, че договорът за потребителски кредит не е
недействителен, а на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД евентуална нищожност на клаузата за
неустойка не би довела до нищожност на целия договор. Излага аргументи, че
уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, както и че не е налице
неравноправност на уговорените в договора клаузи по смисъла на ЗЗП. Навежда
твърдения, че клаузата за възнаградителна лихва е индивидуално уговорена, и не
противоречи на добрите нрави, тъй като не надвишава максималния размер на ГПР от
66,09 %. Излага аргументи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в
ГПР, както и че не е налице неравноправност на уговорените в договора клаузи по
смисъла на ЗЗП. Излага твърдения, че за период от една година ищецът е сключи с
ответното дружество общо шест договора за потребителски кредит, предвиждащи
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което
клаузите по договора следва да се считат за индивидуално уговорени. Моли за
прекратяване на делото по установителния иск и за отхвърляне на осъдителния иск.
Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
поради противоречие със закона, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства:
сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че
същият e нищожен на сочените основания.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че
в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно заплащането на
ответника на твърдяната в исковата молба сума за погасяване на задълженията по
процесния договор.
В доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да докаже възраженията
си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били
спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
В доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД е да установи: наличие на основание за получаване, респективно на
задържане на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
2
страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите
на така извършеното плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 10.01.2025 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит №
*********, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на
2000 лева, при ГПР в размер на 63,98 % и фиксиран ГЛП в размер на 49 %, като в чл. 6
от договора е било уговорено заплащането на неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 733,84 лева; че при изчисляване на ГПР по договора не е
включена неустойката за непредоставяне на обезпечение; че за погасяване на
задълженията си по договора ищецът е заплатил на ответника сумата 2898 лева.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени
доказателства.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъде оставено без уважение по поставените въпроси по т. 1 и т. 2 като ненеобходимо. С
оглед представените от ответника по делото справки за разпределение на заплатените
от ищеца суми и становището на ответника, съдът намира, че следва да даде
възможност на ищеца да заяви дали поддържа искането си за допускане на ССчЕ по
въпрос три от исковата молба.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи договора за потребителски кредит, всички прилежащи към
него приложения и анекси, общите условия, погасителния план към договора и
извлечение за всички платени по него суми следва да бъде оставено без уважение,
като ненеобходимо.
По искането по чл. 213 ГПК:
Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които
участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да
съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. Съгласно
чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение
на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и
специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014
г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г./, при
обединяване на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство
/служебно съединяване на искове/, то продължава под номера на първото образувано
дело и се разглежда от определения по това дело докладчик. В конкретния случай
настоящото дело макар да е първо, се намира на различен етап с конкретно посочените
от ответника дела, поради което искането по чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
Същевременно съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или
друг начин на плащане съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което
следва да му бъдат дадени указания в този смисъл.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в срок до насроченото с настоящото определение
3
открито съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2026 г.
от 11:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за
присъединяване на настоящото гр.д. № 30838/2025 г. на 182 състав на следните дела:
гр.д. № 30855/2025 г. по описа на СРС, 167 състав, гр.д. № 30857/2025 г. по описа на
СРС, 46 състав и гр.д. № 30853/2025 г. по описа на СРС, 45 състав.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза по въпроси по т. 1 т. 2 от исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по въпроси по т. 3 от исковата молба, като УКАЗВА на ищеца
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с писмена молба с
препис за насрещната страна да заяви дали поддържа искането си за допускане на
ССчЕ по въпрос три от исковата молба с оглед становището на ответника и
постъпилите по делото справки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал.
1 ГПК ответникът да бъде задължение да представи договора за потребителски
кредит, всички прилежащи към него приложения и анекси, общите условия,
погасителния план към договора и извлечение за всички платени по него суми следва
да бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК, в едноседмичен
срок от съобщението, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 3,60 лв. за изготвянето на препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него, за връчване на ищеца, като УКАЗВА на ответника, че
при неизпълнение на указанията, съдът ще процедира по реда на чл. 77 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
4
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5