№ 3266
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.ова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20201100109658 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането.
ИЩЦИТЕ - М. Б. М. с ЕГН ********** и Л. Н. М. с ЕГН **********, чрез адвокат Р. Р.
твърдят, че на 02.12.2019 г., водачът на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4“ с peг.
№ **** - Р. Б. В. с ЕГН ********** се движел с несъобразена скорост по ул. „Н.К.-Ч.“, в гр.
София, с посока на движение от с. Железница към с. Бистрица и в района на СМГТ № 071
(Албена) блъснал пешеходеца М. М.ов М., ЕГН **********, син на първия ищец и съпруг
на втория. Излагат, че вследствие причинените му при ПТП травматични увреждания
пешеходецът починал. Ищецът М. Б. М. твърди, че приживе е бил в много близки
отношения със сина си, като в продължение на 50 години се грижел за детето си, възпитавал
го, разчитал на него и всичките му усилия били насочени към неговото развитие. После, в
един момент, загубил любимия си човек и единственото, което му останало, било хубавите
спомени и непрежалимата мъка от смъртта на детето му. Ищецът Л. Н. М. излага, че със
съпруга й са имали 20 годишен брак и отношенията им са били винаги основани на обич и
разбирателство. В лицето на починалия тя виждала опора, съпричастност, любов.
Вследствие процесното ПТП останала сама, без любимия й човек и животът й е белязан от
неизлечимата загуба. Все още не може да повярва какво се е случило и че трябва да
продължи да живее в самота и мъка. Ищците навеждат, че към датата на настъпване на ПТП
за увеждащия лек автомобил е бил налице валиден договор за застраховка за риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество.
Предвид това сезирали същото с искане за определяне и изплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина/ съпруга си, но то отказало.
1
Предвид това намират, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове с правно основание чл. 432 КЗ с искане ответникът да бъде осъден да им заплати
обезщетения в размер от 200 000 лв. в полза на Л. Н. М. и 200 000 лв. в полза на М. Б. М.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.12.2019г. до окончателното
изплащане. Претендират разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ****, чрез упълномощен
процесуален представител юрисконсулт С. К., не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия
автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение на застрахования
при него водач, както и твърдените вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между тях и ПТП. Оспорва претенцията като прекомерна. Оспорва и претенцията за законна
лихва. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия. Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени са с исковата молба-молба- претенция за изплащане на обезщетение;
уведомително писмо с изх. № 14706/1/13.01.20г. от ответника; уведомително писмо с изх. №
14706/3/ 27.03.20г. от ответника, с които се установява, че ишците преди завеждане на иска
са сезирали застрахователя за изплащане на обезщетение, но са получили отказ.
Не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден
застрахователен договор с ответното дружество по отношение на процесния лек автомобил.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават: механизмът на
настъпване на ПТП; видът и характерът на причинените вреди и наличието на причинно –
следствена връзка между тях и процесното ПТП; размерът на обезщетението; обезщетението
за законна лихва.
По делото са приети като доказателствозаверени копия от материалите по образуваното по
процесното ПТП нак. производство-/ДП/ № 11434/2019 г., по описа на СДВР и пр.пр. №
21807/2019 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
От заключението на приетата съдемно-медицинска експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че причината за смъртта на
наследодателя на щците е съчетаната травма - открита черепно - мозъчна и лицева травми,
закрита гръдна травма и травма на опорно-двигателния апарат, които са причинили
увреждания, несъвместими с живота.
За установяване механизма на процесното ПТП и във връзка с направеното от ответника
възражение за липса на виновно поведение у водача на застрахования при него автомобил,
както и относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат в хода на делото е
допусната АТЕ, която посочва вероятния механизм на процесното ПТП.Според вещото лице
най - вероятен е следният механизъм на ПТП: На 02. 12.2019 г., около 6.40 ч., лек автомобил
2
„Тойота Рав4", с per. № **** се е движил по ул. „Никола Крушкин - Чолака" в посока от с.
Железница към с. Бистрица със скорост от порядъка на 64 км/ч. В същото време
пешеходецът М. М. се движил попътно на автомобила със скорост от около 6,0 км/ч на
разстояние от около 1,0 метър в ляво от десния край на платното за движение. При
достигане на разстояние от около 71 метра преди мястото на удара, в района на спирката на
МГТ № 0071, водачката на автомобила не е възприела намиращия се на платното за
движение и обърнат с гръб към нея пешеходец. Последвал е удар между предна дясна част
на автомобила в областта на предната броня в дясно, десен фар и десен калник и десния
крак в последствие и десен хълбок на пешеходеца. При този удар, който е настъпил под
масовия център на тялото, същото в резултат на придобития момент се наклонило към
капака на автомобила, при което главата е достигнала до челното стъкло в близост до
дясната колонка, след което е отхвърлено напред и вдясно и е преустановило движението на
мястото. Вещото лице посочва, че от своя страна пешеходецът е имал възможност да
предотврати произшествието като се движи плътно в ляво или по банкета на лентата,
предназначена движение МПС в посока от с. Бистрица към с. Железница, по този начин
пострадалият пешеходец е щял да бъде обърнат с лице към автомобилите, идващи от с.
Бистрица и на разстояние от 7,50 метра в ляво от десния край на платното за движение,
считано по посоката на огледа. Причина за процесното ПТП вещото лице сочи:
субективните действия или бездействия от страна на водачката на автомобила с органите да
управление, която не е възприела своевременно, за което е имала възможност, движещият се
попътно на около 1 метър в ляво от десния край на платното за движение пешеходец; както
и субективните действия на пешеходеца, движещ се в посока от с. Железница към с.
Бистрица, с гръб към автомобилите, движещи се в същата посока, на около 1 метър в ляво от
десния край на платното за движение.
Експертизата е оспорена от ищцовата страна и съдът е допуснал комплексна-съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, коята е оспорена отново от ищцовата и съдът е
допуснал повторна комплексна СМ и АТ експертиза. Според вещите лица вероятният
механизъм е следният:
На 02. 12. 2019 г., около 6:40 ч., по третокласен път 181 с. Железница с. Бистрица, според
протокола е описан като ул. „Никола Крушкин - Чолака" в посока от с. Железница към с.
Бистрица се е движил л.а. „Тойота Рав 4" с per. № ****, управляван от Р. Б. В. със скорост
около 63 км/ч. Платното за движение е сухо при зимни условия и пълна тъмнина и
осветеност от фаровете на автомобила и прав пътен участък. Когато автомобилът се е
приближавал към района на автобусната спирка СМТТ №071 /Албена/, в същото време
пешеходецът М. М. най- вероятно се движил в десния край на платното за движение срещу
посоката на движение на автомобила със скорост от около 5,8 км/ч. Лекият автомобил се е
движил най-вероятно на къси светлини, които осветяват напред пред десния фар и вдясно от
него на разстояние 70-75, от което пешеходецът става видим за водача. Тази осветеност 70
м. е по-голяма от опасната зона за спиране на автомобила 55 м, от което се определя, че
водачът му е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП. При насрещно
3
движение на пешеходеца, който се движи насреща, докато автомобилът сс движи и достига
мястото на удара, пешеходецът също се движи и скъсява дистанцията. Това означава, че, за
да е предотвратим ударът, пешеходецът трябва да бъде осветен не от минимум 55 м, а на по-
голямо разстояние, което в случая, като се добави и пътя на пешеходеца, е минимум 61 м.
Но тъй като късите светлини са го осветели от 70-75 митра, ударът си остава предотвратим
за водача. Тъй като водачът на автомобила не е реагирал за спиране л.а. Тойота е ударил
пешеходеца в десния му крак с десния ъгъл на предната си броня, от което се чупи
подбедрицата, а след това дясното му бедро е ударено от предния десен калник и настъпва
фрактурата й. Тялото на пешеходеца се наклонява напред и навътре към автомобила и се
завърта по часовника, гледан отгоре. Плъзгайки и въртейки се челното стъкло нанася силен
удара върху главата и тялото е отхвърлено напред и надясно по посоката на авто мобила,
но с по-ниска скорост и затова тялото чупи дясното му огледало. След летеж, падане,
премятаие, въртене и плъзгане тялото се е спряло, където е намерено.
С оглед възражението за съпричиняване от страна на ответника в хода на делото е
допусната СПЕ. Според в.лице д-р Е. М. починалият М. М.ов М. е страдал приживе от
Параноидна шизофрения. Провеждал е амбулаторно/извънболнично, домашно/ лечение под
контрол на психиатър. От около 2006г. /видно от етапна епикриза на д-р Карадалиев/ са му
изписвани антипсихотични медикаменти, от 2010г. - ежемесечно, до смъртта му. В
представената пред експертизата медицинска документация няма данни да е бил насочван за
болнично лечение в психиатрични заведения. Починалият М.М. М. е боледувал приживе и
от вътрешна хидроцефалия, диагностицирана на 17 годишна възраст и през 2007г. е
опериран за поставяне на шънт / отвеждане на мозъчната течност и отбременяване на
вътремозъчното налягане/. След мозъчната операция /2007-2008г./ е бил вял, отпуснат, със
забавени реакции, бедна емоционална експресия. Впоследствие тези симптоми са били
значително редуцирани. Проявите на Параноидната шизофрения могат да бъдат много
разнообразни - от липса на промени в поведението до тежка неадекватност. При М. не са
регистрирани възбудни, агресивни и автоагресивни прояви. При последните психиатрични
прегледи поведението му е било спокойно, но с двигателна и говорна улесненост и
емоционална приповдигнатост, които са правели впечатление на околните като повишена
общителност и/или като неадекватност / зависи от тежестта им/. М.М.М. е боледувал
приживе от хронично психично заболяване - Параноидна шизофрения. Не се е водил на
отчет в ЦПЗ „Проф-Н.Шипковенски" ЕООД, но е посещавал редовно психиатър и е
провеждал амбулаторно медикаментозно лечение. В представената медицинска
документация не се намериха данни да е бил поставен под запрещение/ограничено или
пълно/ и съответно да е имал назначен попечител или настойник. Няма данни
непосредствено преди смъртта си М.М.М. да е употребил алкохол, наркотици или други
упойващи вещества /цитирани в съдебнохимическите експертизи, приложени в делото/.
Назначаваните на М.М.М. медикаменти са антипсихотици, които повлияват благоприятно
халюцинации, психотична дезориентация, несъответни поведенчески реакции, емоционална
лабилност и др. симптоми на психичното заболяване, от което е страдал приживе М.М.М.. В
медицинската документация не са регистрирани странични ефекти от приеманите от него
4
медикаменти. Неприемгнето на предписаните медикаменти води до влошаване на
заболяването, чиито прояви могат да бъдат много разнообразни- от потиснатост,
самоизолация, отказ от общуване до несъответни отреагирания, възбуда, агресивни прояви.
В конкретния случай няма данни М.М.М. да не е провеждал предписаното лечение. М.М.М.
е провеждал лечение при д-р А. Д., психиатър, през последните десет години преди смъртта
си. В представените медицински документи не е отбелязано несъдействие на терапията от
страна на пациента, явявал се е редовно на прегледи. Повлиявал се е частично от лечението.
Заболяването е било хронично, с епизодични влошавания /овладявани амбулаторно/ и
степенни подобрения. До процесния инцидент няма данни при М.М.М. за рисково
поведение. При последните два психиатрични прегледа /28.10.19г. и 14.11.2019г./ М.М.М. се
е оплаквал от скъсена продължителност на съня и халюцинации, като последните не са
описани детайлно. Вероятно вниманието му е било отслабено поради ангажираност с
халюцинаторните симптоми. Освен това е възможно под тяхно влияние да е проявявал
немотивирани и несъответни действия и отреагирания, но вещото лице сочи, не може
категорично да твърди, че е имал такова поведение по време на инцидента.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелката Р. Б. В., деликвент, сочи, че на път за работа, към 6,30 ч., между селата
Бистрица и Железница, в тъмното от нищото й изскочил нещо. В първия момент помислила,
че е животно. Уплашила се, спряла колата, обърнала се и видяла, че е човек. Карала между
50 км.ч, и 60 км.ч. Там пътят не е хубав и не позволявал да се кара бързо, там е прав участък.
Не знае от къде изскочил човеъта, там имало изсъхнали дървета след една мантинела, преди
завой. Това е извън населено място и било още тъмно, зимата в 6,30 ч., било много тъмно,
нямало сняг, но било зимно влажно време. Като спряла колата, видяла в тъмното, че е човек.
Странично от дясната страна между бронята и стъклото ударила човека. Не може да каже
как изскочил, толкова бързо е излезнал, че тя отначало помислила, че е животно, там доста
често срещали животни. В първия момент помислила, че е животно, не предполага, че има
човек. От дясната страна на автомобила й изскочил човекът. Там е участък с неравности,
междуселски път. Не се е доближавала до човека и не може да каже дали е лъхал на
алкохол. Преди удара нищо не направила по отношение на волан, на спирачки, тя въобще не
могла да реагира, защото не е очаквала, че нещо ще изскочи там. Ако е бил на пътя, твърди,
че най- малкото щяла да се опита да спре или да завърти волана, за да избегне удара, просто
от нищото й изскочил.
Свидетелката М. С.а Д., сочи, че познава М. и Л.. Той не е от хората, които си показва
толкова емоциите. Забелязала, че М. започнал повече да се грижи за здравето си и имал една
такава мания. Започнал да настоява сутрин да се чуват и ако случайно не се чуят той
изпадал в паника. Твърди, че е много близка на семейството. Били в едни кабинет, когато
починала съпругата му. Един, два пъти не се чули, било след смъртта на сина му и той се
изплашил, че и с нея нещо се е случило. Той бил в добри отношения със сина си, грижел се
за него, синът му бил болнав. Той знае, че е инвалид, слагали му клапа на главата, отделно
имал някаква форма на инвалидизация. Той не обичал много да говори такива неща, даже
5
като го питала избягвал да споделя. Синът му живеел със съпругата си, но баща му бил
винаги на разположение. Още не е преодолял скръбта на сина си.
Свидетелят Н.А.К., баща на ищцата Л., твърди, че починалият и Л. били в добри отношения,
обичали се, живеели задружно. Зет му не е употребявал алкохол. Когато съобщиле на
дъщеря му, че съпругът й е починал, тя получила лек пристъп понеже имала епилепсия. Тя
още страдала за него, не е преживяла мъката.
С представените към исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение
за наследници се установява активната легитимация на ищците по отношение на починалия.
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са основателни.
Разпоредбата на чл.4326 от Кодекса за застраховането дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди
направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска
отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито
кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и
съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5 от 24.11.1969 г., ПЛЕНУМ на ВС е разширен
кръгът на лицата, имащи право на обезщетения- имат право на обезщетение на
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го,
ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е
бил сключен брак. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от
застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск
ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и
ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС
родствена връзка между ищеца и починалия или, че е отглеждано, но неосиновено дете от
починалия.
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починал родствениът на ищците, както и
наличието на валидно застрахователно праоотношение.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ. Въпреки, че допуснати повторни експертизи, съдът изцяло кредитира
първоналната АТИ, която е обективна, задълбочена и обширна, разглежда и отговаря
6
компетентно на поставените й задачи. Вещото лице посочва, че от своя страна пешеходецът
е имал възможност да предотврати произшествието като се движи плътно в ляво или по
банкета на лентата, предназначена движение МПС в посока от с. Бистрица към с.
Железница, по този начин пострадалият пешеходец е щял да бъде обърнат с лице към
автомобилите, идващи от с. Бистрица и на разстояние от 7,50 метра в ляво от десния край на
платното за движение, считано по посоката на огледа. Причина за процесното ПТП вещото
лице сочи: субективните действия или бездействия от страна на водачката на автомобила с
органите да управление, която не е възприела своевременно, за което е имала възможност,
движещият се попътно на около 1 метър в ляво от десния край на платното за движение
пешеходец; както и субективните действия на пешеходеца, движещ се в посока от с.
Железница към с. Бистрица, с гръб към автомобилите, движещи се в същата посока, на
около 1 метър в ляво от десния край на платното за движение.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия е
основателно- в тази насока се събраха доказателства, че пострадалият страдал от психично
заболяване, като при последните психиатрични прегледи поведението му е било спокойно,
но с двигателна и говорна улесненост и емоционална приповдигнатост, които са правели
впечатление на околните като повишена общителност и/или като неадекватност / зависи от
тежестта им. При последните два психиатрични прегледа /28.10.19г. и 14.11.2019г./ М.М.М.
се е оплаквал от скъсена продължителност на съня и халюцинации, като последните не са
описани детайлно. Вероятно вниманието му е било отслабено поради ангажираност с
халюцинаторните симптоми. Освен това е възможно под тяхно влияние да е проявявал
немотивирани и несъответни действия и отреагирания. В този смисъл съдът кредитира
показанията на деликвента В., че в тъмното от нищото й изскочилпострадалият. В първия
момент помислила, че е животно, толкова бързо е излезнал, преди удара нищо не направила
по отношение на волан, на спирачки, тя въобще не могла да реагира, защото не е очаквала,
че нещо ще изскочи там. Ако е бил на пътя, твърди, че най- малкото щяла да се опита да
спре или да завърти волана, за да избегне удара, просто от нищото й изскочил.
Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в
причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от
показанията на разпитаните исвидетели.
Относно спорното обстоятелство за размера на претенцията на ищцата- съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика. По делото се установи, че
ищците са претърпели вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
свояродственик. Житейски неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата на дете и
съпруг(не се установи съпрузите да са били в лоши отношения или да са живяли разделено).
При това положение, отчитайки големия процент на съпричиняване от страна на
пострадалия, икономическите условия в страната, съдебната практика и установения
застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на по
100 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
7
чл.496 КЗ, т. е. от 27.03.2020г.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е
определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н
№1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска, намира, че адв.
възнаграждение следва да е в размер на по 3530лв. по защитата на всеки един ищец, или
общо 7060лв. При извършени 8200 лв. разноски на ищците с оглед уважената част от
исковете следва да им се присят разноски в размер на 4100лв. При това решение на съда и
ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за процесуално
представителство са в размер на 500 лв. по всеки един от исковете. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете ответникът има право на 1060 лв. от 2120 лв. След
компенсация на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 3040лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска, предявен от ищцатае Л. М. по сметка на СГС в размер
на 4 000лв., както и 1900лв. разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, представлявано от Р.Б. - Изпълнителен директор и Д.Д. -
Прокурист, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. К., да заплати на
М. Б. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София, ул. **** и Л. Н. М. с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр. София, бул. „****“ № ****, двамата със съдебен адрес:
гр. София, бул. "****" № ****, чрез адвокат Р. Р., по искове с правно основание чл.432 от
КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. М.ов М. в размер по
100 000 лв. (сто хиляди лева) на всеки един от тях, заедно със законната лихва върху
тази сума от 27.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искове за
разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.(двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, представлявано от Р.Б. - Изпълнителен директор и Д.Д. -
Прокурист, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. К., да заплати на
М. Б. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София, ул. **** и Л. Н. М. с ЕГН
8
********** и постоянен адрес: гр. София, бул. „****“ № ****, двамата със съдебен адрес:
гр. София, бул. "****" № ****, чрез адвокат Р. Р., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 3040лв.(след компенсация)-по 1520лв. на
всеки един.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, представлявано от Р.Б. - Изпълнителен директор и Д.Д. -
Прокурист, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. К., на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Р. Р., съдебен адрес: гр. София,
бул. "****" № ****, адвокатско възнаграждение в размер на 7060лв.(за двамата ищци).
ОСЪЖДА„Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, представлявано от Р.Б. - Изпълнителен директор и Д.Д. -
Прокурист, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. К., да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000лв.(четири хиляди лева), както и 1900лв.
(хиляда и деветстотин лева) разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9