№ 63220
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110129744 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредит Инс“ АД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АЛ. ЕМ. Д. за вземане в размер на 833, 34 лв. –
главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 111730 от 05.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното плащане, 300 лв. –
договорна лихва за периода 05.06.2021 г. – 05.03.2022 г., сумата 600 лв. – такса
„Гарант“, както и 87, 08 лева – мораторна лихва за периода 06.06.2021 г. – 01.06.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за
главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с
уважената част от вземанията.
По отношение на вземането за сумата от 600 лв., представляваща начислена
такса „Гарант“, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр.
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
В заявлението е посочено, че длъжникът в качеството на кредитополучател е
избрал опцията да му бъде осигурен Гарант за ползване на кредита от „Кредит Инс“
АД, поради което се е задължил да заплати на „Кредит Инс“ АД към ежемесечната му
вноска да бъде начислена и такса „Гарант“. Същото се установява и от приложения към
заявлението договор за потребителски кредит.
В представените Общи условия, приложими към договора в чл. 8.1 е посочено,
1
че с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми
вземания на кредитодателя към кредитополучателя последния следва да представи
лично или по пощата с препоръчано писмо оригинал на банковата гаранция покриваща
пълния размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена
до 3 дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички
законови изисквания кредитодателят ще предостави в полза на кредитополучателя
одобрената сума.
В чл. 8.2 е посочено, че предоставянето на гаранция е задължително условие за
отпускане на кредита.
В чл. 8.4 от ОУ е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не успее и не 1
желае да предостави посочено обезпечение кредитодателят може да предостави на
кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант, в
който случай кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от
името на избраното от кредитополучателя дружество гарант.
От гореизложеното се установява, че се касае за разход по кредита, който следва
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за
общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, без нотариални такси. Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен
процент плюс 10 процентни пункта). Тоест лихвите и разходите по кредита в случая не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор за потребителски кредит,
предвиждащи заплащане на разходи над определения лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, са
нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая безспорно е налице нарушаване на
императивната забрана по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това съдът намира, че уговаряне на
подобна клауза противоречи и на добрите нрави. С оглед на изложените съображения
съдът намира, че договарянето на такса „Гарант“ противоречи на закона, което от своя
страна обуславя извод, че е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение за нея
по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК.
Поради това заявлението издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
тази сума следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление на „КРЕДИТ ИНС“ АД по чл.410 ГПК срещу АЛ. ЕМ.
Д. за сумата от 600 лв., представляваща такса „гарант“ по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 111730 от 05.02.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3