№ 14749
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110115835 по описа за 2023 година
Ищецът Е. В. Ч., с ЕГН **********, с адрес: /населено място/ чрез адв. И.
Д. – САК, със съдебен адрес: /населено място/ партер е предявила срещу
„фирма“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено
място/ иск за следното:
Да се постанови решение, с което да се установи, че Е. В. Ч. не дължи на
„фирма“ ЕООД сума в размер на 7029, 95 лв. – главница по договор за кредит,
за която е издаден изпълнителен лист от 19.03.2013г. по ч.гр.д. № 9879/2013г.
по описа на СРС, по който е образувано изп.д. № 2023838040308 по описа на
ЧСИ М. Б..
Ответникът е получил препис от исковата молба и е депозирал отговор в
срок, с който оспорва предявения иск като недопустим и по основание и
размер.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че е длъжник по изпълнително дело № ***** по описа на
ЧСИ М. Б., образувано по изпълнителен лист, издаден на 19.03.2013г. в полза
на „фирма“ АД по ч.гр.д. № 9879/2013г. по описа на СРС за заплащане на сума
в размер на 7029, 95 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната
1
лихва от 06.03.2013г., 1647, 25 лв. – възнаградителна лихва за периода
03.09.2010г. – 05.03.2013г., наказателна лихва в размер на 449, 67 лв. за
периода 03.09.2010г.-05.03.2013г. и 596, 35 лв. разноски. Преди това, по същия
изпълнителен лист е било образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ М. Б.,
което е било прекратено през 2021г. Ответникът „фирма“ ЕАД е придобило
вземането по силата на договор за цесия. Ищцата твърди, че не дължи
процесното вземане, тъй като то е погасено по давност и излага съображения в
тази насока.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във
фактическо и правно отношение:
С изпълнителен лист, издаден на 19.03.2013г. на осн. чл. 417, във вр. с чл.
404, т.1 от ГПК по ч.гр.д. № 9879/2013г. по описа на СРС ищцата по делото Е.
В. Ч. е осъдена да плати на „фирма“ АД сума в размер на 7029, 95 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 06.03.2013г. до изплащане на
вземането; 1647, 25 лв. – възнаградителна лихва за периода 03.09.2010г. –
05.03.2013г.; наказателна лихва в размер на 449, 67 лв. за периода 03.09.2010г.
- 05.03.2013г. и 596, 35 лв. разноски по делото. Видно от изпълнителния лист,
вземането е станало изискуемо на 19.03.2013г., когато заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 9879/2013г. по описа на СРС по чл. 417 от
ГПК е влязла в сила. На осн. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, това е датата от която е
започнала да тече погасителната давност. Тя на осн. чл. 110 от ЗЗД е 5-
годишна. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на кредитора на
20.09.2013г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М. Б..
По същото, първите действия по принудително изпълнение са наложени
запори, а именно: на 26.09.2013г. в Банка ДСК ЕАД; в Токуда банк АД; в
Юробанк България АД; в УниКредит Булбанк АД и в Банка Пиреос, за всички
считано от датата на която е предприето съответното действие – датата на
изпратените запорни съобщения. На 04.11.2015г. със запорно съобщение изх.
№ 75917 ЧСИ Б. е наложил запор върху дяловете, притежавани от Е. Ч. в
„фирма“ ЕООД – гр. София в размер на 1000 лв. На 27.05.2016г. е входирана
молба за конституиране на нов взискател по изпълнителното дело на мястото
на „фирма“ АД, а именно: „фирма“ АД. На 22.11.2016г. ЧСИ е пристъпил към
насрочване на опис на движими вещи на длъжника, но няма данни по делото,
че такъв е реализиран. С определение № 260487/06.11.2017г. по гр.д. №
47212/2017г. по описа на СРС на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен
2
представител, който да представлява длъжника с изпълнителното
производство. На 27.04.2017г. видно от преводно нареждане № 2719,
длъжника Е. В. Ч. е превела по сметка на ЧСИ Б. по изпълнителното дело
сума в размер на 5 345, 50 лв. По изпълнителното дело е налице съобщение
изх. № *********.11.2017г. до взискателя, с което същият е уведомен за
извършване на предявяване на 27.11.2017г. на направено разпределение на
постъпила сума по делото. Видно от отбелязването на гърба на копието на
изпълнителния лист, на 05.12.2017г. на взискателя са преведени 4868, 64 лв. С
постановление от 03.02.2021г. изпълнителното производство по изпълнително
дело № *** е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК, а с протокол от
21.12.2022г. оригинала на изпълнителния лист и на заповедта по чл. 417 от
ГПК са върнати на взискателя. Въз основа на тези документи и молба на
„фирма“ ЕАД от 23.01.2023г. при ЧСИ М. Б. е образувано изпълнително дело
№ *****, по което на 30.01.2023г. са наложени запори на вземанията по
сметките на длъжника в „Юробанк България“ и в „Айкарт“ АД.
Изложеното от фактическа страна, налага и следните правни изводи:
От образуване на изп.д. № *** до 26.06.2015г. давност не е текла, тъй като
съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение №
3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото до този момент е производството по изп.д. №
*** по описа на ЧСИ Б., давност за тези вземания не е текла до 26.06.2015г. За
вземанията, които се събират принудително отпреди 2015г., давността е
започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980г.
В разглежданият казус давността, която е започнала да тече на 26.06.2015г.
е прекъсната на 04.11.2015г. на осн. чл. 116, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, с наложения
запор върху дяловете, притежавани от Е. Ч. в „фирма“ ЕООД – гр. София в
размер на 1000 лв. След това е прекъсната на 27.04.2017г., на осн. чл. 116, ал.1,
б. „а“ от ЗЗД, когато видно от преводно нареждане № 2719/27.04.2017г.,
длъжника Е. В. Ч. е превела по сметка на ЧСИ Б. по изпълнителното дело
сума в размер на 5 345, 50 лв. Безспорно тази сума е част от извършеното от
ЧСИ разпределение на постъпили по делото суми, което е предявено на
3
27.11.2017г. Също като безспорно следва да се счете, че с направеното
плащане по изпълнителното дело длъжникът е признал вземането. Видно от
отбелязването на гърба на копието на изпълнителния лист, на 05.12.2017г. на
взискателя са преведени 4868, 64 лв. От 27.04.2017г. в продължение на 5 /пет/
години до 27.04.2022г. не са извършвани действия по принудителното
изпълнение, както и не са настъпили други обстоятелства, които да прекъснат
погасителната давност. Давност не е текла и за времето от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. за срок от 69 дни, на осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Според пар.13 от ПЗР на ЗЗ
сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след
изтичането на седем дни от обнародването на закона в ДВ, което е станало на
13.05.2020г. или давността е продължила да тече считано от 21.05.2020г.
Поради изложеното погасителната давност е изтекла на 06.07.2022г.
По делото са извършени редица справки за имотното състояние на
длъжника и за наличие на банкови сметки. Посочените действия, обаче, вкл.
издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело, не
прекъсват давността по смисъла на приетото в т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е принудително изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /налагане на запор, на възбрана;
присъединяване на кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане; извършването на опис и оценка на вещта; насрочването и
извършването на публична продан и др./. Издаването на изпълнителен лист,
образуването на изпълнително дело, търсенето и изготвянето на справки за
имотното състояние на длъжника не са сред тях.
Изложеното от фактическа и правна страна налага извода, че предявения
иск е частично основателен, за вземанията за главницата по изпълнителния
лист от 19.03.2013г., издаден по ч.гр.д. № 9879/2013г. по описа на СРС,
останали след частичното доброволно изпълнение на задължението от
длъжника в размер на 5345, 50 лв. на 27.04.2017г. По делото не бе установено
дали в резултат на предприетите принудителни изпълнителни действия са
събрани други суми, извън посочената. Частичният отрицателен
установителен иск е допустим. В този смисъл е и определение №
60521/28.09.2021г. по т.д. № 1532/2020г. на ВКС, ТК, I отд.
4
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни. Ищцата
претендира разноски в общ размер на 1081, 20 лв., от които: 281, 20 лв.
платена държавна такса и 800 лв. платено адвокатско възнаграждение. Тъй
като размерът на последното е под минимума, установен в чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението на пълномощника на ответника за неговата прекомерност не е
основателно. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв. Затова на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на
ищцата съразмерно на уважената част от иска се дължат разноски в размер на
259, 07 лв. На ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на
отхвърлената част от иска се дължат разноски в размер на 266, 14 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, че Е. В. Ч., с
ЕГН **********, с адрес: /населено място/ не дължи на „фирма“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/ вземането по
изпълнителен лист, издаден на 19.03.2013г. по ч.гр.д. № 9879/2013г. по описа
на СРС, по който е образувано изп.д. № 2023838040308 по описа на ЧСИ М.
Б., за сума в размер на 7029, 95 лв., представляваща главница, с изключение на
платената от длъжника Е. В. Ч. на 27.04.2017г. сума в размер на 5345, 50 лв.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: /населено място/ да плати на Е. В. Ч., с ЕГН **********, с адрес:
/населено място/ сторени по делото разноски в размер на 259, 07 лв.
ОСЪЖДА Е. В. Ч., с ЕГН **********, с адрес: /населено място/ да плати на
„фирма“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено
място/ сторени по делото разноски в размер на 266, 14 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд
с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5