РЕШЕНИЕ
№ 39
грПерник, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
проведено на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е. В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 445 /
2022 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172,
ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП по жалба подадена
ОТ:
М.Д.П. с ЕГН: **********
и адрес: ***
ЧРЕЗ адв. Д.М.- Пернишка адвокатска колегия,
с адрес за връчване на съобщения: грП.**, ул. „***” № **, ет. **, офис **,
ПРОТИВ: Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1920-000070 от 25.11.2022г. издадена от Я.Г.С.**, на длъжност старши
полицай към ОДМВР- Перник, РУ 01 Перник.
С ИСКАНЕ: да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1920-000070 от 25.11.2022г. издадена от Я.Г.С.**,
на длъжност старши полицай към ОДМВР- П.**, РУ 01 П.**, като неправилна и
незаконосъобразна, като бъдат присъдени и направените в производството пред
Административен съд- Перник разноски.
Към жалбата
не се представят доказателства и няма направени доказателствени искания.
На
основание чл.152, ал. 4 от АПК преписката е изискана служебно от
административния орган, който за нуждите на административното дело е представил
заверени копия на акт № GA 269715, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1920-000070, талон за изследване № 106306 и
резултати от алкотест Дрегер 7510 сериен номер ARPM0421 издадени на лицето М.Д.П.
ЕГН - **********.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител изпраща адв. Д.М., която поддържа жалбата и
моли да бъде отменена обжалваната заповед, при доводите изложени в подадената
жалба. Административния орган бил длъжен да конкретизира срока за който била
наложена ПАМ , като не било достатъчно посочването на времевия период, което
било пропуск и нарушение, който бил съществен и водело до отмяна на процесната
заповед
Претендира и сторените по делото разноски, съгласно представен
списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован се
явява лично, оспорва подадената жалба и не изразява становище по съществото на
спора.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК
по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.11.2022 година длъжностни лица при ОД на МВР-П.** съставили Акт за установяване на
административно нарушение серия АУАН серия GA, № 654549 на М.Д.П. за това, че
на 25.11.2022 година, в 23.35 часа, в грП.**, по улица „***“ с посока към
кръстовището с ул. „***“ управлява лек
автомобил „**“ с рег. № **, негова собственост под въздействие на
алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Дрегер 7518 с фабр.
Номер ARPM-0421, като уредът е точел 0.57
промила алкохол. Веднага е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA, № 269715 от 25.11.2022 година за установяване на
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства СР на
МПС № ********* и два броя регистрационни табели с № РК **.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-22-1920-000070 от 25.11.2022 година, издадена от Я.Г.С.**- ст. полицай РУ 01
при ОД на МВР-П.**, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а, б. “б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 1 година“.
По делото е представена и Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година,
издадена от Директор на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР са определени лица, които да издават принудителни административни мерки
по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност,
между които лица в т. 1.2 е началник сектор „Пътна полиция“.
Изложената фактическа обстановка се възприе от представените с
административната преписка документи, които са приети като годни доказателства.
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка № № 22-22-1920-000070 от 25.11.2022 година,
издадена от Я.Г.С.**-ст. полицай РУ 01 ОД на МВР-Перник е връчена на
жалбоподателя на 05.10.2022 година.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения
от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно
чл. 124, ал. 1 от ЗДСл по постоянният
адрес на посочения в акта адресат.
Оспореният с жалбата административен акт
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154,
ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт-Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП.
За да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай Директор на ОД
на МВР-П.** със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година е оправомощил ст.
полицай от звено от „Патрулно постова дейности“ в РУ на ОД на МВР-П.** да
прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на
Глава шеста от ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от компетентен административен орган, тъй като лицето посочено
за неин издател заема длъжността
началник сектор ПП при ОД на МВР-П.**. Следователно не са налице основания за
отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният
акт е издаден в установената от закона писмена форма и има необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Също така в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти
и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Същата
препраща и се позовава на АУАН серия GA,
№ 269715 от 25.11.2022 година за установяване на нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Изводът на съда е, че ЗПАМ е мотивирана и не
са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно
производствените правила, които да се приемат съществени и само на това
основание същата да се отмени.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената
заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, като доводите за това
са следните:
В
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Следователно и с оглед изложените в
оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС
да го управлява, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
установено по надлежния ред и адресатът на мярката да е собственик на
управляваното МПС.
В
случая не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е
собственик на процесното МПС. Не е спорно и обстоятелството, че към датата на
извършената проверка – 25.11.2022 година, водачът на превозното средство е управлявал
с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно с 0.57 промила алкохол се
включва в хипотезата на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП, като
обосновава извод за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимия минимум.
Следователно
за да се стигне до прилагане на принудителната административна мярка по смисъла
на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП е достатъчно собственото на адресата на ПАМ
пътно превозно средство да е управлявано от лице, за което е налице посоченото обстоятелство, а именно с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимия минимум. С оглед на изложеното
и от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин наличието
на факта, че посоченото в акта като нарушител лице е управлявало посоченото
моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно с
0.57 промила алкохол, така както е прието и в обжалваната заповед. Въз основа
на изложеното съдът намира, че макар материалния закон е приложен правилно и са
налице основания за отмяна на акта в условията на чл.146, т. 4 от АПК, тъй като
по делото липсват категорични доказателства за това, че посоченото в акта като
нарушител лице е управлявало посоченото моторно превозно средство с
концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно с 0.57 промила алкохол, тъй
като не се представи издадено и влязло в сила наказателно постановление, а
нормата на закона изрично свързва налагането на ПАМ само с издаване на
наказателно постановление.
Поради
изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1920-000070 от 25.11.2022г. издадена от Я.Г.С.**, на
длъжност старши полицай към ОДМВР- П., РУ 01 П.** се явява основателна, поради
което обжалваната заповед следва да бъде отменена.
При
този изход на спора жалбоподателя има право на разноски. Същите са своевременно
заявени. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение и заплатена държавна
такса. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 510.00 лв. от която
запалено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. и 10.00 лв. заплатена
държавна такса за които са представени доказателства по делото.
Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.П. с ЕГН: ********** и адрес: *** Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1920-000070 от
25.11.2022г. издадена от Я.Г.С.**, на длъжност старши полицай към ОДМВР-
Перник, РУ 01 Перник.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –П.** със седалище грП.**,
ул. „***“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.П. с ЕГН: ********** и адрес: *** съдебни
разноски по делото в размер на 510.00 лв. /петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО
на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/п/