№ 8879
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110144058 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Стопанско дружество за инвестиции и услуги ТПЖ Белград, с която са
предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 345,83 лв., представляваща стойност на потребена без
правно основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 74,13 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 09.09.2021 г., сумата от
18,50 лв., представляваща стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018
г. до 29.02.2020 г., с която длъжникът се е обогатил за сметка на кредитора, ведно със
законната лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4,04 лв. за периода от 01.10.2018 г. до
09.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 14.01.2022 г. по ч.гр.д. №
54965/2021 г. на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че между страните не е налице облигационно отношение (договор),
поради което претендира посочените суми при твърдения за неоснователно обогатяване.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В депозираното възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното производство
ответникът е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение.
С молба от 10.05.2023г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца счита, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено
1
законосъобразно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените
искове, редовно призован не е изпратил представител на проведеното на 16.05.2023г.в
проведеното открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие. Във възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не в навел
подлежащи на разглеждане в настоящото производство възражения – същото е бланкетно.
На ответника са указани последиците от неспазването на срока за депозиране на отговор на
исковата молба и от неявяването му в открито съдебно заседание с разпореждането от
29.11.2022г. С оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, предявените
искове се явяват вероятно основателни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 16.05.2023г. открито
съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 75 лева, от които
ответникът дължи 1/2 част или 37,50 лева, които следва да му бъдат присъдени. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 87,50 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лева
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключването му с
неприсъствено решение без провеждане на съдебно дирене, или общо 137,50 лева, които
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Стопанско
дружество за инвестиции и услуги ТПЖ Белград, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с адрес
на територията на страната: гр. София, ул. „Нишава“ № 99, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумата от 345,83 лева, представляваща стойност на потребена без правно основание
топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот,
находящ се в гр. София, ул. „Нишава“ № 99, офис, аб. № 390813, ведно със законната лихва
от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 74,13 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 09.09.2021 г., сумата от 18,50 лева,
представляваща стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
29.02.2020 г., с която длъжникът се е обогатил за сметка на кредитора, ведно със законната
лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,04 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
09.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
2
410 ГПК от 14.01.2022 г. по ч.гр.д. № 54965/2021 г. на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА Стопанско дружество за инвестиции и услуги ТПЖ Белград да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 37,50 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 137,50 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3