Р Е Ш Е Н И Е №1102
11.04.2017 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 00567/2016 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК ,
решение по иск.
Делото е образувано по иск на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2 , против трима ответници: Н.П.П.,***, ЕГН **********, М.Н.П., ЕГН **********,
и П.Н.П., ЕГН **********, последните двама -
от *********
В исковата молба са изложени твърдения ,
според които , по силата на договор за цесия от дата 12.07.2012г , ищцовото
дружество придобило вземането на Банка
ДСК АД по договор за кредит от дата 11.06.2007г , по който договор
кредитополучател бил отв. Н.П.П.,***, ЕГН **********, а поръчители за изпълнението –
ответниците М.Н.П., ЕГН **********, и П.Н.П.,
,ЕГН **********,***. Твърди се също така
, че кредита не бил обслужван редовно,
при което се наложило да се сключат допълнителни споразумения към договора от
дати 20.01.2010 г. и 22.03.2011г, но въпреки това кредита не бил обслужван и
станал предсрочно изискуем поради неплащане на уговорените месечни вноски, след
което банката се снабдила с изпълнителен лист за вземането си по реда на чл.
417 от ГПК, от който впоследствие се ползвал като цесионер ищеца. Молят да се
приеме, че банката е уведомила длъжниците чрез подаването на заявление за
издаване на заповед, алтернативно – чрез връчването на поканата за доброволно
изпълнение от страна на ЧСИ, алтернативно, чрез подаването на исковата молба в
съда. Претендира също така изискуемост на краен падеж, който настъпил на дата
20.09.2015г.. Моли за установяване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК, и
при условията на евентуалност – ако установителния иск се отхвърли, и осъждане на ответниците да заплатят главницата
по кредита. Претендират се и
направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
Ответниците оспорват исковете като
неоснователни, като се позовават на изтекла в тяхна полза погасителна давност.
Твърдят, че не били уведомени за извършената
цесия. Нямало и договор за поръчителство, тъй като такъв не бил сключван
между двамата поръчители и цесионера като ищеца в настоящото дело. Не били
спазени и сроковете по чл. 147 от ЗЗД. Също искат присъждане на разноски по
делото .
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение
,че кредитът , в размер от 20000 лева, е усвоен на дата 11.06.2007 г. На
дата 10.10.2011г в банката е постъпило последното по време плащане по договора
от страна на кредитополучателя , като е внесена сума от 415 лева. Към датата на
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК , неиздължените и с настъпил падеж вноски са общо 7 броя,
шест броя от които по 415.09 лева, и една вноска от 255.09 лева. След
обявяването на предсрочната
изискуемост, общия размер на дължимата
сума по кредита е 15430.45 лева , от които 15370.45 лева остатък от неплатена главница , и 60 лева капитализирана
такса изискуемост. В счетоводството на ищеца като цесионер на вземането са
заведени следните суми : 15430.45 лева – главница, редовна лихва в размер на 1631.40 лева
, наказателна лихва за периода от 28.02.2012г до 17.07.2012г, и 377. 54
лева разходи . Начислена е от ищеца и лихва за забава в плащането на главницата
от 15430.45 лева за периода от 17.07.2012г до 11.01.2017г . в размер на 7047.62
лева.
Обективно,
субективно и евентуално съединени между същите страни два установителни иска по
реда на чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на
договор, съединени с акцесорна претенция за установяване на съществуването
обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на
законната лихва за периода на претенцията ,
евентуално , осъдителни искове на
договорно основание за осъждане на ответника за следните суми :
15430.45 лева – главница , ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 417 – 28.02.2015
до окончателното изплащане на вземането, 1661.40 лева – лихва за периода от
20.07.2011 г до 28.02.2015 г и 35 лева заемни такси. По осъдителния иск се
търси само сумата на главницата , ведно с обезщетение за забава от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането .
Установителните искове са допустими - сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени
от ищеца.
Независимо, че цесионера на вземане на
банка, за което тя разполага със заповед за незабавно изпълнение с оглед
особеното си качество ( банка ), не е активно легитимиран да предяви иска за
установяването му на вземане, след като цесионното правоприемство, респ.,
уведомлението до длъжника, е настъпило след снабдяването на цедента със
заповедта ( решение № 1 от 1.02.2017 г. на ВКС по т.
д. № 3228/2015 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК ) , в
случая, следва да се отчете факта , че с определение на ОС Пловдив по
въззивното частно гражданско дело № 304 по описа на този съд за 2016 г, е
отменено разпореждането на районния съд за допускане на незабавно изпълнение, и
ищеца не може и не се позовава на процесуална привилегия, каквато не му се
следва по реда на чл. 417 с оглед специалното качество на цедента. Няма
значение, че тази отмяна е настъпила след депозирането на исковата молба, тъй
като с нея се отстранява съществуваща отрицателна процесуална предпоставка, а
преценката на съда дали правото на иск е законосъобразно упражнено няма
ретроактивно действие.
Представено е по делото ( л. 10 ) копие от
договор от дата 11.06.2007г ., сключен между „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , ул. Московска № 19 , и Н.П.П. , ЕГН **********, по силата на който ответника П. получава „за текущо потребление” сумата от
20000 лева , която се задължава да върне за срок от 96 месеца, с лихва в размер
на 12.70 %. Първоначалния размер на месечната вноска, изчислена при тези
параметри, е 269 лева, дължими на всяко
11 –то число на всеки месец,
считано от 11.07.2007г, като според погасителния план на л. 13 от делото , първото
плащане по договора е не месечна вноска , а дължима такса в размер на 460 лева.
По силата на отделни договори от същата (11.06.2007г ) дата, М.П. и П.П.
поръчителстват на кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по
договора за кредит. Считано от 11.01.2008г , размера на вноската е уговорен на
369 лева. С последващ анекс към договора, размера на месечната вноска е
предоговорен и става 371.26 лева ; с още едно допълнително споразумение от дата
22.03.2011г размерът е определен на сума от 415.09 лева, с нов погасителен
план, тоест, с нови размери на вноските по остатъка и нови дати на изискуемост.
Първата дължима вноска по него е на дата 20.04.2011г и е платена изцяло ; втората е била дължима на дата 20.05.същата
година ,но не е платена ; плащането е
постъпило на дата 29.06; вноската за 20.06 е платена на 03.08, на 08.09 са
внесени само 160 лева от вноската с
падеж на 20.07, а на 10.10. са внесени суми за погасяване на част от вноската
за 20.07 и част – за тази от 20.08. 2011г, след което плащанията са
преустановени. М.П. и П.П. поръчителстват и за изпълнение на задълженията в
новия им размер съгласно анексите.
Ответниците
не оспорват процесуалната годност на трите договора, не спорят, че подписите
под договорите са положени от тях, при което съдът приема и трите договора за
годни източници на задължение на всички тях да заплатят сумите по договора за
кредит. Задължението на тримата ответници да престират реално е при условията
на договорна и законова солидарност, чл. 141 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 2
от договора за поръчителство, л. 12 от делото.
По редовността на договора за цесия да
породи права спрямо ответниците се
спори, но предвид уведомленията до кредитополучателя и солидарните длъжници на
л. 9 от делото, няма как да се сподели възражението им за несъобщаване , а и то
би било релевантно само в хипотеза на плащане на цедента като ненадлежен между
страните по договор за цесия кредитор,
но не и при пълна липса на изпълнение, вкл. и
на банката. Затова и ищецът е
надлежно легитимиран да черпи права от този договор.
Твърди се неизпълнение на задължението на
Н.П. да заплаща своевременно вноските по
договора, заради което банката – кредитор се снабдява със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение на цялото си вземане по договора за главница и
лихви. За да бъде обявен кредит за предсрочно (
преди датите на падеж на отделните вноски) изискуем едностранно
по почин на кредитора, трябва да са налице две предпоставки – изрична
уговорка в този смисъл в договора между страните и изрично волеизявление от
страна на кредитора до длъжника, с което кредитора заявява, че иска престация в
пълен размер. Това волеизявление трябва и на практика да е доведено до знанието
на длъжника. Съдът приема съобразно заключението на вещото лице по проведената
съдебно – счетоводна експертиза, че Н.П.
преустановява плащанията по договора след октомври 2011г. , като на
10.10.2011г е извършено последното плащане в размер от 415.07 лева. А според чл. 19-2 от Общите
условия между страните ( л . 17 от делото ),„ при просрочие в
плащанията на лихва и / или главница повече от 90 дни , целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие”. Тоест, има уговорка
между страните относно условията за настъпване на предсрочна изискуемост . По делото обаче отсъстват данни, вземането на
банката да е било обявено изрично на длъжника за изцяло предсрочно изискуемо
преди датата на подаването на самото заявление; няма нито едно доказателство за
изрично волеизявление на банката в тази насока. Единственото доказателство за
някаква кореспонденция между страните са приложените на л. 9 копия от пощенски
„известия за доставяне”, които обаче са с пощенско клеймо от август 2012 г., след
датата на образуване на производството по чл. 417 от ГПК от банката, и са
изходящи не от нея, а от ищеца като цесионер. Тоест, няма начин това да са
известия за доставяне на уведомления за предсрочна изискуемост. Такива липсват и като приложение към исковата молба
например, макар ищцовото дружество да извежда права от тази предсрочна
изискуемост, като се има предвид, че съобразно приложените погасителни
планове, банката като кредитор е приела
да получи изпълнение на части, и последната погасителна вноска е уговорена за
2015г. Достигайки до същия извод, по
реда на чл. 419 ал. 2 от ГПК, по жалба на длъжниците, въззивния съд отменил
разпореждането за незабавно изпълнение изцяло, по отношение на всички длъжници.
В тази връзка, в документа по чл. 417 от ГПК – извлечение от сметките на
банката - двамата поръчители действително не фигурират. Затова и издадената
против тях заповед за незабавно изпълнение не
прекъсва нито давността за вземането по отношение на М.П. или П.П., нито
изтичането на сроковете по чл. 147 от ЗЗД. Предсрочна изискуемост на които и да
било вземане на банката, респ., на цесионера по договора няма въпреки
неплащането, и поради друга причина:
издадената заповед за незабавно
изпълнение (като волеизява за предсрочна изискуемост ) е доведена до знанието
на ответниците едва с връчването на заповедта и поканата за доброволно
изпълнение през ноември 2015г, тоест, след настъпването на падежа на последната
вноска по кредита. Затова следва да се приеме, че предсрочна изискуемост на
кредита не е настъпила, а вместо това същия е изискуем в пълен размер с оглед
крайната датата на плащане – 20.09.2015г.
Тоест,
и оглед дадените в т. 18 от Тълкувателното решение № 4/2013г/18.06.2014г, по тълк. дело 4/2013г. , ОСГКТК ВКС,
разрешения , вземането не е изискуемо в предявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Установителните искове
за вземането следва да се отхвърлят, вкл.
и по отношение на поръчителите, като съдът трябва
да разгледа по същество иска да се
осъдят ответниците да заплатят солидарно сумата по главницата ведно с
обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба.
След
като всяка от вноските по кредита е била изискуема на отделно уговорената с
погасителния план на л. 31 от делото дата, то при неизпълнение тече давност за
неизпълнената част, но не и за целия кредит, и отделно и следва да се
преценяват сроковете по чл. 147 от ЗЗД
по отношение на поръчителите. Не е отпаднало съгласието на кредитора да приеме
изпълнение на части, като вземането му е само едно , и затова не се касае до
периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД. Тоест, ответниците
не могат да се позовават на кратката погасителна давност, а общата петгодишна
не е изтекла , като се има предвид, че исковата молба е подадена в съда на дата
18.01.2016г, а последното плащане е извършено на 10.10.2011г. Дори да приемем ,
че от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда тече нова погасителна давност, то
тя отново не е изтекла , тъй като не са минали пет години в бездействие на
кредитора. Затова и възражението на
страните за погасяване на вземането на ищеца по давност не може да бъде
споделено.
Частично
основателно е обаче възражението на двамата поръчители за неспазен преклузивен
срок по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите.
След
като исковата молба за реалното изпълнение на договора е подадена в съда на
дата 18.01.2016 г, то срока по чл. 147 от ЗЗД е спазен само по отношение на
вноските с ненастъпил до дата 18.07.2015г
падеж. Според погасителния план на л. 32 , това са три вноски на обща
стойност от 1219.20 лева , до който размер следва да бъде ангажирана
солидарната отговорност на двамата
поръчители, а за остатъка до пълния размер на осъдителния иск той следва да бъде отхвърлен спрямо тях.
По отношение на кредитополучателя, искът е
основателен в пълен размер.
Разноските :
Заповяданите за плащане по частното гражданско
дело № 3118 по описа на ПРС за 2012г разноски за държавна такса и хонорар на
процесуален представител на заявителя остават така, както са направени – за
сметка на последния, тъй като исковете за установяване на вземането са отхвърлени.
Разноски по делата длъжниците не претендират и такива по него да бъдат
присъдени. Разноските по осъдителния иск, вкл. тези за такси и за вещи лица ,
се присъждат в тежест на ответниците предвид изхода на спора, и се разпределят между
самите ответници пропорционално на
уважената към отхвърлената част на вземането. В тях се включват и разноски за
възнаграждение на процесуален представител – юрисконсулт, в максимален предвид
фактическата и правна сложност на делото размер от 150 лева. Така, при общ размер на разноските по
осъдителните искове от 666.14 лева , и факта , че по отношение на двама от
ответниците исковете са отхвърлени в по – голямата им част, следва Н.П.П. да се
осъди да заплати разноски в размер на 613.50 лева, а М.Н.П., ЕГН **********, и П.Н.П. , ЕГН **********,
по 26.32 лева разноски по делото.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2, да се признае за установено спрямо Н.П.П.,***,
ЕГН **********, М.Н.П., ЕГН **********, и П.Н.П., ,ЕГН **********, последните
двама - *************, че ответниците
дължат солидарно на ищеца следните суми, представляващи реално изпълнение на
парично задължение по договор за кредит
от дата 11.06.2007 г и анексите към същия, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 2007/ 29.02.2012г. на парично задължение по частното
гражданско дело № 3118 по описа на ПРС за 2012г. - 15430.45 лева – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК в съда - 28.02.2012г до окончателното изплащане на
вземането, 1661.40 лева лихва за периода
от 20.07.2011г до 28.02.2012г., и 35
лева – такси по заема.
Осъжда
Н.П.П.,***, ЕГН **********, М.Н.П., ЕГН **********, и П.Н.П., ,ЕГН **********,
последните двама - от ****************, да заплатят солидарно на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Княз Александър Дондуков № 19
ет. 2, сумата от 1219.20 лева –
главница, представляваща реално изпълнение на парично задължение за плащане на
последните три вноски по договор за кредит от дата 11.06.2007 г и анексите към
същия, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на иска – 18.01.2016 г до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда Н.П.П.,***, ЕГН **********, да
заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2, сумата от 14 211.25 лева – реално
изпълнение по договор за кредит от дата
11.06.2007 г и анексите към същия, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска – 18.01.2016
г до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2, да се осъдят М.Н.П., ЕГН **********, и П.Н.П., ,ЕГН **********,
последните двама - **************, да заплатят (солидарно с Н.П.П.,***, ЕГН **********) , суми за реално изпълнение по договор 11.06.2007
г и анексите към същия, в частта над размера от 1219.20 лева до пълния предявен
размер от 15430.45 лева, като неоснователен.
Осъжда Н.П.П.,***, ЕГН ********** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2, сумата от 613.50 лева разноски по делото.
Осъжда М.Н.П., ЕГН **********, и П.Н.П.,
,ЕГН **********,***, да заплатят на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление София, бул Княз Александър Дондуков № 19
ет. 2, всеки по 26.32 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ