РЕШЕНИЕ № 260853
гр. Бургас, 11.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 959/2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на Д.Г.Г.,***,
против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която
претендира прогласяване за нищожен на сключения между страните Договор за кредит
№ …/05.01.2021 год., поради противоречието му с добрите нрави; в условие на
евентуалност – при отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на целия
договор, е предявен иск за прогласяване нищожността на договорните клаузи по
чл. 5, т. т. 6 и 7 и чл. 9 от процесното съглашение; ангажира доказателства и
моли за присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния й представител
(чл. 38, ал. 2, ЗАдв).
Правното основание на иска е уточнено с писмена
молба от 23.02.2021 год.
Правното
основание на предявения установителен иск е чл. 26, ал. 1, предл. трето във вр.
с ал. 4, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.
Ответникът оспорва иска,
моли за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото е представен
сключен в писмена форма Договор за кредит № …./05.01.2021 год., по силата на
който ответното ООД е поело задължението да предостави на ищеца Д.Г. кредит в
размер от 600 лева, при насрещно задължение за връщането й за срок от 11
месеца, съгл. уговорения погасителен план по чл. 6 – до 10.12.2021 год. С чл.
5, т. т. 6 и 7 размерът на ГПР е определен на 36.86 %, а на договорната лихва –
на 32.55 % годишно. Според чл. 9 от договора, потребителят е избрал и две
допълнителни платени услуги – „Бързо разглеждане“, за която дължи 210 лева, и
„Динамично плащане“, за която дължи 300 лева.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира за неоснователен иска за прогласяване
нищожността на целия договор. Това съглашение е сключено в съответствие с императивите
на чл. 11 и сл., ЗПК и съдържа задължителните реквизити. Размерът на
договорната лихва (ГЛП), дължима от ищеца-потребител, е определен на 32.55 % годишно
– чл. 5, т. 7 от съглашението. Предвид константната практика на БсОС, следва да
се приеме, че тази договорна клауза не противоречи на добрите нрави, тъй като е
в рамките на договорната свобода по чл. 9, ЗЗД и не надвишава 5-кратния размер
на законната лихва по чл. 19, ал. 4, ЗПК (вж. Решение
№ 260366/10.05.2021 год. по в. гр. д. № 1724/2020 год., Решение
№ 260045/26.01.2021 год. по в. гр. д. № 1581/2020 год., Решение № 260377/17.05.2021
год. по в. гр. д. № 214/2021 год. и Решение № 260280/08.04.2021 год. по в. гр.
д. № 250/2021 год., всички на БсОС). Същото се отнася и за ГПР от 36.86 % - чл.
5, т. 6 от договора, чийто размер е съобразен с императива на чл. 19, ал. 4, ЗПК и не разкрива противоречие с добрите нрави.
Съдът намира за нищожни поради
противоречието им с добрите нрави на клаузите за двете допълнителни услуги по
чл. 9 от договора. С тези уговорки в тежест на потребителя е възложено
заплащане на възнаграждение за бързо разглеждане на молбата на ищеца за
отпускане на кредита, както и за извършване на погасителните плащания от ищеца
по адреса му – съгл. Раздел V, т. 7. 4. от общите условия. Макар и сключени в
съответствие с договорната свобода на страните – чл. 9, ЗЗД, двете клаузи са
нищожни, тъй като размерът на дължимото на ответника възнаграждение за всяка от
двете услуги е прекомерен. По отношение бързото разглеждане на молбата за
отпускане на кредит няма данни дали кредиторът е престирал, а паричното
задължение на контрахента е въведено безусловно и независимо от конкретните
обстоятелства при сключване на договора (няма данни за обичайния срок, в който
кредиторът е разглеждал молбите към момента на сключване на договора с ищеца,
нито какво времево предимство е предоставил на контрахента си Д.Г. и какъв
допълнителен ресурс е разходил за по-бързото разглеждане). Делото не съдържа и доказателства
кога ищецът е манифестирал пред ответника желанието си за сключване на договора,
за да се прецени дали кредиторът е предоставил услугата по чл. 9, ал. 1. Фактът
на реалното престиране на тази услуга от кредитора има значение и за квалифицирането
на уговорката като неравноправна, по см. на чл. 143, ал. 2, т. 15, ЗЗП, с което
обстоятелство също се накърняват добрите нрави. На следващо място, услугата за
бързо разглеждане възлиза на 210 лева, т. е. цената й е над 1/3 от стойността
на договора, който размер не е еквивалентен на насрещната престация, води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
и така противоречи на изискването за добросъвестност (и на добрите нрави) – чл.
143, ал. 1, ЗЗП.
Изложението в
предходния абзац се отнася и за клаузата „Динамично плащане“ (чл. 9, ал. 2 от
процесния договор), вкл. и за прекомерното възнаграждение, уговорено в полза на
ответника – 300 лева, т. е. възлизащо на половината от размера на целия отпуснат
кредит. С така уговорения размер на възнаграждение, отнесено към ниския брой на
дължимите погасителни вноски, се стига до несправедливо облагодетелстване на
търговеца за сметка на потребителя.
Предвид изложеното,
съдът намира, че договорът за кредит между страните от 05.01.2021 год. не
обвързва ответника в частите му за двете допълнителни услуги – по чл. 9, ал. 1 и
2, предвид изначалната липса на валидно възникнало правоотношение за тях.
Нищожността на посочените части не може да бъде заместена от повелителни норми
на закона, но може да се предположи, че договорът би бил сключен и без тези две
допълващи клаузи, поради което не е налице основание за прогласяване
нищожността на целия договор – чл. 26, ал. 4, ЗЗД.
Частичната основателност
на иска налага в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д.М., да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300 лева, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 год. В полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски
в минималния размер от 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 3
и 8, ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1, НЗПП).
В тежест на ответника
следва да бъде възложена и държавната такса върху уважените части от иска – 100
лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2, ГПК, съгл.
разпореждането на съда от 05.03.2021 год.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето и ал. 4, ЗЗД на Д.Г.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, против „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25,
ет. 5, за прогласяване в цялост на сключения между страните Договор за кредит №
…./05.01.2021 год., поради противоречието му с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето и ал. 4, ЗЗД на Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против „Би
Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, за прогласяване нищожността на
клаузите по чл. 5, т. 6 – за ГПР от 36.86 %, и т. 7 – за договорна лихва от
32.55 % годишно, от Договор за кредит № …./05.01.2021 год., сключен между страните,
поради противоречието на посочените две клаузи с добрите нрави.
ПРОГЛАСЯВА,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето и ал. 4, ЗЗД, нищожността на клаузите
по чл. 9, ал. 1 – за услугата „Бързо разглеждане“, с цена от 210 лева, и по чл.
9, ал. 2 – за услугата „Динамично плащане“, с цена от 300 лева, на Договор за
кредит № …./05.01.2021 год., сключен между ищеца Д.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, и ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5,
поради противоречието на посочените две клаузи с добрите нрави.
ОСЪЖДА
„Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, на основание чл. 38, ал. 2,
изр. второ във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв, да заплати на адв. Д.В.М., ЕГН **********,
с адрес ***, възнаграждение в размер от 300 лева.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, деловодни
разноски в размер от 100 лева.
ОСЪЖДА
„Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригжинала:
ЕХ