Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
19.10.2021г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в
състав
Председател:
Радка Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като сложи за разглеждане
гр.дело N 822 по описа на съда за 2020 год. докладвано от съдията, за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„ЮБЦ“ ООД излага чрез пълномощника си в исковата си молба, че по силата на
договор между „***“ ЕАД и ответника М.И.М. от 31.01.2017 год., на последния са
предоставяни мобилни услуги. Твърди, че по този договор ответникът дължи на
доставчика сумата от 149,04 лв. неустойка за предсрочно погасяване на договора,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга от договора с клиентки номер ***, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Излага, че вземанията по процесния договор за прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 01.10.2019г. между него и „***“ ООД, което е цесионер
по предходен договор за цесия с първоначалния кредитор от 16.10.2018г. Твърди,
че между този кредитор и ответника е сключен цитирания договор за
далекосъобщителни услуги за мобилни номера ***, ***, ***, договорен тарифен
план както следва ***-трафик XL
с месечен абонамен 27,99, *** ХS с абонамент 5,80 лв., ***-трафик XS с абонамент 6,99
лв. за срок до 31.07.2019г., както и ТВ услуга за същия период при абонаментна
цена от 8.90лв. месечно. Излага, че за периода 08.04-07.08.2017г. ответникът е
ползвал мобилни услуги, за което са издадени четири фактури, в които е включена
сумата за месечен абонамент и разговори, но тези суми не са платени на падежа и
до момента. В издадена крайна фактура от 08.09.2017г. е начислена общата сума
за плащане, след едностранно предсрочно прекратяване на договорите от страна на
доставчика поради виновно поведение на клиента. В същата е начислена и
неустойка за предсрочното прекратяване от 108,06 лв. Услугите били деактивирани
на 10.08.2017г. автоматично. Моли съда да постанови решение, като приеме за
установено, че ответникът му дължи посочената сума за неустойка. Моли за
присъждане на разноските по заповедното и по настоящото производство.
Ответникът
в депозиран писмен отговор, чрез назначения му по делото особен представител,
оспорва основателността на установителния иск с
възражението, че ищецът не е придобил правата на кредитор по силата на
процесната цесия, като оспорва нейната действителност /липсва уговорка за
прехвърляне/ и настъпването на прехвърлителния ефект
– липсват доказателства за уведомяване на длъжника и за двете цесии. Твърди, че
общите условия, на които ищецът се позовава не са действали в договорните
отношения с ответника, тъй като не е установено да е бил запознат с тях. Оспорва
да е сключван с ответника договора за услуги – подписите да са положени от
него. Възразява за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, която счита
за неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и за изтекла в полза
на ответника погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Страните
не спорят, че ответникът е ползвал услугите на ищцовото
дружество в процесния период 08.04-07.08.2017г. по
посочените три мобилни телефона и телевизия. Предвид непредставяне по делото на
оригиналите на договора за мобилни услуги и допълнителните споразумения, същите
бяха изключени от доказателствата по делото на осн.
Чл.183, изр.2 ГПК, поради което останаха недоказани договорените срок на
договора, цени на услугите, договорка за неустойка. Ищецът се позовава на
цените, посочени в исковата молба и представя четири месечни сметки на името на
ответника, съответстващи на твърдените услуги по вид и цена. Сметките са
издадени в периода 08.05.2017 г. – 09.08.2017 г. за отчетен период 08.04-07.08.2017г. при следните
стойности на начислените на името на ответника далекосъобщителни услуги:
64,42лв. за 08.05.-07.06.2017г.; 31,98лв. за период 08.06-07.07.2017г.; 31,96
лв. за период 08.07.-07.08.2017г. 11,94лв. за други
услуги за последния период.
Видно
от съдържанието на последната месечна сметка с № ***/08.09.2017г., са начислени
следните суми: 292,84 лв. „корекции, дарения и услуги от партньори“, 0.78 лихва
за забава и 108,06 лв. баланс от предходни периоди. Ищецът претендира 149,04
лв. от тази сума, която според приложението на гърба на сметката е неустойка по
пет прекратени договорки за доставка на различни мобилни услуги, чийто сбор е
всъщност 159,04лв.
На 16.10.2018 г. между „***“
ЕАД, ЕИК ***, и „***“ ООД, ЕИК ***, е сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия). На основание Приложение №1 към цитирания договор за цесия,
представено като извлечение от 10.10.2020 г.,
вземанията, произтичащи от процесния договор са
прехвърлени в собственост на „***“ ООД. Налице е изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията от името на цедента. На 01.10.2019г. вземанията по процесния
договор за далекосъобщителни услуги са препродадени
от „***“ ООД на ищеца – „ЮБЦ“ ЕООД. „***“ ООД уведомява длъжника за промяната,
засягаща една от страните в облигационното правоотношение, както и че
кредиторът, към който ищецът следва да погасява задълженията си, е „ЮБЦ“ ЕООД,
като уведомлението съдържа данни и за двете цесии и за упълномощаването на „***“.
Няма данни до ответника да е достигнало уведомителното писмо за цесия, което е
и без дата.
Въз
основа на заявление от ищеца против М.И.М. е образувано Ч.Гр.Д. № ***/2020 г. по
описа на РС-П. и е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № ***/02.09.2021г., с
която е разпоредено
ответникът като длъжник да заплати на заявителя сумите, както следва: 149,04
лв. главница-обезщетение за неизпълнение по договор с клиентски номер *** от
09.01.2017г. между „***“ и длъжника, както и сумата 205,00 лв. разноски по
делото, от които 25.00 лв. ДТ и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. В
допълнителната информация е посочено, че вземането е неустойка за предсрочно
прекратяване на договор със същия номер, посочена е и фактурата, по която
сумата е начислена. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Кредиторът е уведомен и в едномесечен е предявил установителен иск по чл. 422
от ГПК за сумата, предмет на заповедта за изпълнение, като в петитума на ИМ сочи, че се касае за неустойка, формирана от
трикратния размер на месечните такси за абонаментните услуги.
При
така установените факти се налагат следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал.1, във вр.чл.
422 от ГПК за установяване дължимостта на неустойка
по договор за далекосъобщителни услуги начислена при предсрочно прекратяване на
договора от доставчика, поради виновно поведение на клиента.
Установява
се, че между страните по договора за далекосъобщителни услуги е възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на такива, като не се доказаха
конкретните параметри на правоотношението като цени на договорените услуги и
наличие на клауза за заплащане на неустойка. Задължение на мобилния оператор е
да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира
предпочетения абонаментен план. Ответникът следва да заплаща определените
месечни такси за ползваната услуга. Страните не спорят, че договор между тях е
съществувал и услуги са ползвани. За самите дължими суми за периода, за който
се твърди неизпълнение на задълженията от страна на абоната е образувано друго Чгр.д. № ***/2020г. по което е издадена заповед за
изпълнение за главници за мобилни услуги по договор с клиентски номер *** от 31.01.2017
год., между „***“ ЕАД и длъжника, мораторна лихва за
забава върху просроченото задължение, както и направените разноски по делото от
205 лв. Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, проведено е исково
производство по реда на чл.422 ГПК – Гр. д. № ***/2021г. по описа на РС П.,
което е прекратено поради невнасяне на депозит са особен представител.
В
настоящото производство на ищеца му бе вменено в тежест да докаже сключването,
съдържанието и прекратяването на договора /упражняването на правото на
доставчика едностранно да прекрати договора/, което не бе сторено. Не бяха
представени никакви доказателства за писмен договор между страните, за
договорени неустойки, за прекратително волеизявление,
още по-малко такова достигнало до ответника. Представена е месечна сметка,
генерирана автоматично от системата на ищеца, която не съставлява документ -
писмен или електронен, доколкото няма данни за автора ѝ. Няма и
достоверна дата, не е връчена на ответника, който не е подозирал за нейното
съществуване. В този смисъл съдът намира за недоказано надлежно упражнено право
на кредитора за едностранно прекратяване на договора. Ако такова бе сторено при
възникване на предпоставките за това, както твърди ищеца, то няма логично
обяснение за отсъствието на неустойката от вземанията по договора, прехвърлени
на двамата цесионери. Същото се отнася и за
предявяването ѝ от последния, по силата на цесиите, кредитор в последващо заповедно производство /образувано на 10.08.2020г.,
при дата на образуване на първото 13.07.2020г./ Претенцията се явява недоказана
и следва да бъде отхвърлена изцяло. Не се установи да е договаряна неустойка и
да са настъпили обстоятелства, при които такава да се дължи.
За
пълнота на изложението във връзка с възраженията за нищожност и за погасителна
давност, съдът намира за необходимо да изложи, че счита същите за неоснователни,
доколкото размерът и основанието съответстват на целите на чл.92 от ЗЗД и не са
несъответни на вредите. Претенцията е заявена на 07.08.2020г. при даективиране на услугите от 10.08.2017г.
На
основание чл. 78 от ГПК вр. с т.12 от ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Съобразно изхода на спора, отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство, следва са останат в тежест на
заявителя/ищеца. Осъдителният иск за разноски спрямо длъжника в размер на
205лв. следва да бъде отхвърлен.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район ***,
бул. „***“ № ***, представлявано от Ю. Б. Ц. – ***, чрез пълномощник адв. В.Г. ***, против М.И.М., с ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата
от 149,04 лв. (Сто четиридесет и девет лева и четири стотинки) главница, –
обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер *** от 09.01.2017 год.
между „***“ ЕАД и длъжника, както и да бъде присъдена сумата 205,00 лв. разноски по
заповедното производство, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по Ч.Гр. Д № ***/2020г. на РС П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Великотърновски
окръжен съд.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала!
ИИ