Решение по дело №2327/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 951                       от 29.06.2021 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2327 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И.Г.П. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Т.И. *** със съдебен адрес *** против Заповед № 8-Z-1217/08.10.2020 год. на Кмета на Община Созопол. С оспорения акт, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, административния орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „плътен зид на масивна ограда“, над височината на цокъла 0,60 м., находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.6.741, м. „Буджака“, землище на гр. Созопол. В заповедта е указано, след влизането й в сила да се изпрати до жалбоподателя покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване от Община Созопол за сметка на жалбоподателя. В жалбата е заявено, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3-5 от АПК. В подкрепа на така заявените твърдения са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. Д.С. ***, преупълномощен от адв. Т.И. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.

Ответната страна – Кмет на Община Созопол, чрез процесуалния си представител адвокат Л.А. ***, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна – адресат на заповедта спрямо който се създава задължение за премахване на незаконния строеж, с наличен правен интерес от оспорването и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.07.2020 год., работна група от служители на РДНСК Бургас са извършили проверка на обект: „Жилищна сграда с местоположение УПИ І-6144, 6101, м. Буджака, землището на гр. Созопол, ПИ с идентификатор 67800.6.741 по КККР на гр. Созопол“. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол от същата дата – 30.07.2020 год., в който са вписани и установените нарушения. Като нарушение по т. 1 е вписано, че не е наличен протокол обр. 2 за определяне на линия и ниво на оградата, като същата е изпълнена с плътна част в отклонение на издаденото Разрешение за строеж № 347/ 08.11.2006 год. С писмо изх. № ОС-1469-00-616/06.08.2020 год., Началника на РДНСК Бургас е изпратил до Кмета на Община Созопол с копие до ДНСК София екземпляр от констативния протокол и снимков материал, като е указал, че следва Кметът на Община Созопол да предприеме законосъобразни действия по компетентност на основание чл. 224а, 225а от ЗУТ и в пет дневен срок да уведоми заинтересованите лица за започнатите административни производства.

Във връзка с горното, на 12.08.2020 год. работна група от служители с длъжност гл. специалист и специалист „Строителство“ в Дирекция „УТСК“ при Община Созопол са извършили проверка на строеж: „масивна ограда с височина 2.00м., находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.6.741, м. Буджака, землище на гр. Созопол“, резултатите от която проверка са обективирани в Констативен акт № 73/ 12.08.2008 год. В акта е вписано, че строежа е собственост на И.Г.П. ***, който е и извършител на строежа. По отношение на представените строителни книжа и документи, в акта е вписано, че няма одобрен инвестиционен проект, в т.ч. няма и съгласувани и одобрени части от проекта, като няма и съгласуване с контролните органи. Вписано е, че за строежа има издадено Разрешение за строеж № 347/08.11.2006 год., но няма протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, като липсва и заповедна книга. Като описание на строежа, служителите при Община Созопол са вписали следното: установено е, че по западната и северната граници на поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.6.741, м. Буджака, землище гр. Созопол е изградена масивна плътна ограда с размери: височина 2.00м и дължина 40.00/21.00/28.00м в отклонение на условието на издаденото разрешение за строеж за ограда с височина на плътната част до 0.60м. Като установено нарушение е посочено изграждане на строеж „масивна ограда с височина на плътната част 2.00м“ в отклонение от условието на издаденото разрешение за строеж, което е квалифицирано като нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на това, в Констативен акт № 73/12.08.2020 год. е вписано, че с оглед установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативния акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Указана е възможността в 7-дневен срок от датата на получаване на констативния акт да бъдат направени възражения против констатациите в него. С писмо изх. № 94-00-3190/12.08.2020 год., Зам.кмета на Община Созопол е изпратил на И.П. екземпляр Констативен акт № 73/12.08.2020 год. От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че писмото с приложения към него констативния акт е редовно получено на 02.09.2020 год.

Във връзка с предоставената му възможност, жалбоподателя П. *** възражение с вх. № 94-00-3561/09.09.2020 год., в което е оспорил констатацията за наличие на нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, обективирана в констативния акт. В подкрепа на твърдението за липса на осъществено нарушение, жалбоподателя е посочил, че инспектираната ограда е извършена след надлежно издадено Разрешение за строеж № 347/08.11.2006 год., към което е налице и конструктивно становище, заверено на 21.09.2006 год. от Община Созопол, съгласно което е проектирана плътна ограда с бетонов цокъл с височина 0.60м. и тухлен зид, като общата височина на цокъла и тухлите е 2.00м. В този смисъл е заявено, че оградата е разрешена и изпълнена съобразно конструктивното становище, поради което не съставлява незаконен строеж.

Независимо от така направеното възражение, Кметът на Община Созопол е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 8-Z-1217/08.10.2020 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредил да бъде премахнат незаконен строеж „плътен зид на масивна ограда“, над височината на цокъла 0,60 м., находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.6.741, м. Буджака, землище на гр. Созопол, като е указал, след влизането й в сила да се изпрати до жалбоподателя покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване от Община Созопол за сметка на жалбоподателя. В мотивите на оспорената заповед е възпроизведена фактическата обстановка, вписана в Констативен акт № 73/12.08.2020 год. По отношение на възражението, административния орган е посочил, че същото не се уважава, тъй като в конструктивното становище е вписано, че над цокъла оградата ще се изпълни от решетъчни (или кухи) тухли, а не от плътен зид. Отделно от това, според административния орган, разрешението за строеж не предвижда плътна част (плътен зид) над височината на цокъла 0.60м. Вписано е, че строителството на плътния зид над височината на цокъла е извършено в нарушение на ЗУТ, в отклонение на условията на издаденото разрешение за строеж. Строежът е квалифициран като такъв от VІ категория съгласно Наредба № 1/30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. В заповедна е вписано и обстоятелството, че строежът не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не са налице условията за търпимост. От положения ръкописен текст върху екземпляра на заповедта, приложен по делото се установява, че заповедта е връчена на 13.10.2020 год. на упълномощен представител на И.П..

Недоволен от така постановената заповед, И.Г.П., чрез представител по пълномощие – адв. Т.И. *** е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото съдебно производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че същата е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3-5 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че от издаденото разрешение за строеж на оградата и съпровождащото го конструктивно становище, одобрено от Община Созопол се установява, че съществуващата на място ограда е изградена в съответствие с тези строителни книжа. В жалбата е развита и тезата, че за законността в случая на оградата от значение е единствено, дали същата е изпълнена в рамките на разрешената височина, като строеж извън тези параметри би бил незаконен. По мнение на жалбоподателя, след като административния орган твърди, че оградата е изградена в отклонение от издаденото разрешение за строеж, то следва да се държи сметка дали това отклонение е сред изчерпателно изброените такива в чл. 154, ал. 2, т.1-4 от ЗУТ, тъй като само тези представляват основание за квалифициране на строежа като незаконен, съобразно чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Обоснован е и извода, че оспорения административен акт и разпореденото с него премахване е постановен в несъответствие с целта на закона и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. На последно място е заявено и твърдение, че от разпоредителната част на заповедта не става ясно точно в кои участъци на оградата по нейната дължина следва да се извърши премахването.

В хода на съдебното дирене с цел доказване на заявените в жалбата твърдения, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е дало описание на установената на място ограда, разпределена на 4 участъка. По отношение наличието на отклонения, вещото лице е заявило, че спрямо конструктивното становище, оградата е съобразена с него и от конструктивна гледна точка е устойчива и стабилна. Спрямо Разрешението за строеж – цокъла (плътната част) е изпълнена в рамките на разрешеното; стената при разрешена „ажурна“ е изпълнена като плътен тухлен зид, което съставлява отклонение. Височините – цокъл и стена са в рамките на разрешените. Вещото лице е обяснило и какви дейности следва да се извършат, за да се приведе оградата в съответствие със строителните книжа – просичане на стената – плътен тухлен зид в плоскостта: от две страни - стоманобетонни колони; отдолу – цокъл и отгоре – стоманобетонен пояс и изграждане на нова ажурна (прозирна) стена в тази вече просечена плоскост.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че оспорената заповед за премахване на незаконният строеж е законосъобразна, постановена в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми, и като такава следва да бъде потвърдена по следните причини:   

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Заповедта е произнесена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и в съответствие с разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, която указва, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В настоящия случай, строежа „плътен зид на масивна ограда съставлява строеж от VІ-та категория по смисъла на чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. В този смисъл заповедта  постановена от Кмета на Община Созопол се явява като такава произнесена от административен орган с надлежна материална компетентност.

Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.  В случая, така регламентирания процесуален ред е спазен, като видно от приложения по делото Констативен акт № 73/12.08.2020 год. изрично са посочени длъжностите на лицата, които са го съставили и които са съответно главен специалист и специалист „Строителство“ в Дирекция „УТКС“ при Община Созопол. В съответствие с изискването на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, констативния акт е редовно и своевременно връчен на жалбоподателя, който в пълнота е реализирал правото си на защита, като в указания 7-дневен срок е депозирал възражение против констатациите, обективирани в констативния акт. В тази връзка, съда намира за неоснователно заявеното в жалбата твърдение за допуснати нарушения на процесуалните правила, като намира за нужно само да уточни, че в подкрепа на това твърдение, в жалбата не са заявени конкретни факти или обстоятелства, които се възприемат от жалбоподателя като процесуални нарушения.

По изложеното, съда приема, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които обосновават незаконосъобразност на собствено основание.

Процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Видно от цитираните по-горе мотиви на Заповед № 8-Z-1217/08.10.2018 год. на Кмета на Община Созопол, същия е приел, че строежа е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е реализиран в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – в отклонение на условията на издаденото разрешение за строеж. Така формирания от административния орган извод е правилен и законосъобразен, съобразен с установената в хода на административното производство фактическа обстановка.

Във възражението против констативния акт, а и в сезиращата съда жалба е заявено несъгласие с извода на административния орган, като е заявено, че за процесната ограда има надлежно издадено Разрешение за строеж № 347/18.11.2006 год., издадено от Главен архитект на Община Созопол. Видно обаче от приложения екземпляр на въпросното разрешение за строеж, същото е издадено за строеж: „Ограда с Н пл.част = 0.60м. и Н ажурна = 2.00 м“. В този смисъл, реализираното на място строителство не съответства на действително разрешеното такова, доколкото вместо разрешената ажурна част с височина 2.00 м. е реализиран плътен зид. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, съгласно което, стената при разрешена ажурна е изпълнена като плътен тухлен зид, което всъщност е отклонението.

В сезиращата съда жалба е направено възражение и до колко така констатираното отклонение се явява съществено такова и обосновава незаконност на строежа. В нормата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е указано, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Анализът на описаната фактическа обстановка обосновава извод, че в случая отклонението следва да се квалифицира като такова по чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ – съществено отклонение, което нарушава техническите изисквания. В издаденото разрешение за строеж, като техническо изискване са въведени параметрите на въпросния строеж, а именно височина на ажурната част – 2.00 м. В случая такава ажурна част изцяло липсва, което безспорно съставлява нарушаване на техническото изискване. В този смисъл следва да се посочи, че съда не споделя твърдението, заявено в жалбата, че за законността на оградата от значение е единствено, дали същата е изпълнена в рамките на разрешената височина. В случая разрешението за строеж (доколкото за този вид строежи не се изисква одобряване на инвестиционен проект) очертава кръга от техническите изисквания, които се въвеждат и отклонение от същите безспорно съставлява съществено такова по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. В разрешението за строеж, като технически изисквания са въведени както височините, така и вида на отделните части – плътна част и ажурна част. Нарушаване на което и да е от двете изисквания – височината или вида на отделните части следва да се приеме като отклонение от разрешените технически изисквания.

Съдът намира за несъстоятелно и последното възражение, обективирано в жалбата, а именно, че от оспорената заповед не става ясно точно в кои участъци на оградата по нейната дължина следва да се извърши премахването. Видно от разпоредителната част на заповедта е указано премахването на незаконен строеж „плътен зид на масивна ограда“ над височината на цокъла 0.60м. С оглед така вписания текст, на премахване подлежи плътния зид над цокъла навсякъде по нейната дължина, където такъв е реализиран.

В заповедта е изложен мотив и за неприложимост на разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗУТ, относно търпимостта на установения незаконен строеж. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния орган за неприложимост на процесуалния ред за получаване на статут на търпим строеж, но по мотиви различни от изложените. Редът за придобиване на статут на търпим строеж, както по § 16 от ПР на ЗУТ, така и по § 127 от ПЗР на ЗУТ касае изградени строежи, за които няма строителни книжа. Настоящият случай не е такъв, доколкото за установения строеж има надлежно издадено разрешение за строеж, но реализирането му е извършено в отклонение от условията, дадени в същото. В този смисъл, реда за придобиване на статут на търпим строеж е неприложим.

Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, поради което Заповед № 8-Z-1217/08.10.2020 год. на Кмета на Община Созопол, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от  двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1080.00 лева, съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд  Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на И.Г.П. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Т.И. *** със съдебен адрес *** против Заповед № 8-Z-1217/ 08.10.2020 год. на Кмета на Община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, административния орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „плътен зид на масивна ограда“, над височината на цокъла 0,60м., находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.6.741, м. Буджака.

ОСЪЖДА И.Г.П. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на Община Созопол сумата от 1080,00 (хиляда и осемдесет) лева разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: