Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №838/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.М.Д.,
с която е предявен срещу Г.Ф.иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ,
за сумата от 88000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 16.09.2016 г. и причинено
от водач на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Претендира законната лихва от исковата молба и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 16.09.2016 г., причинено от водач на незастрахован автомобил.
След отправена претенция ответникът му е заплатил обезщетение в размер на 12000
лв., което твърди да е недостатъчно да покрие действителния размер на
понесените неимуществени вреди. Претендира обезщетение в размер на 88000 лв. –
разликата до пълния дължим размер, на който оценява вредите си.
Ответникът оспорва иска, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и част от вредите, твърди, че с
плащане на обезщетението в размер на 12000 лв. е изпълнил задължението си
изцяло.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:
Не е спорно
между страните, че на 16.09.2016 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в
гр. Угърчин, което се е осъществило при следния механизъм: ищецът е пътувал
като пътник в лек автомобил „Ауди“ с рег.№*******, управляван от Д.М.,***
Левски в посока към изхода на града. На кръстовището на ул. *******водачът М.
не спрял на пътен знак „Б2“ и отнел предимството на движещия се по Път №307 лек
автомобил „Опел“ с рег. № *******, в следствие на което настъпил удар между
двата автомобила. Този механизъм се потвърждава категорично и от приетите по
делото писмени доказателства – Констативен протокол (л.12) и документите от
административно-наказателното производство (л.14-15). Поради това съдът приема,
че е налице деликт, извършен от водача на лекия автомобил „Ауди“, който в нарушение
на чл.50, ал.1 ЗДвП, не е пропуснал движещия се по път с предимство лек
автомобил „Опел“, поради което е възникнал сблъсък между двата автомобила.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на три ребра, счупване на лява
хълбочна кост, мозъчно сътресение, охлузни рани по лицето и разкъсно-контузна
рана на лявата вежда. Спешна медицинска помощ ищецът е получил в болницата
в гр. Ловеч, след което е транспортиран до университетската болница в гр.
Плевен – поради съмнение за мозъчна контузия, но от специализираните
изследвания, извършени там, се установява, че при ищеца липсват данни за
черепно-мозъчна травма. След изписването му ищецът е приет за лечение в
болницата „Пирогов“ – гр. София, където му е проведено тридневно болнично
лечение във връзка със счупената хълбочна кост. Това счупване, макар да е
открито за първи път при постъпването му в „Пирогов“, се намира в
причинно-следствена връзка с произшествието. Съгласно разясненията, дадени от
вещото лице – травматолог в съдебно заседание, фрактурата се изразява в малък
откършек от крилото на тазовата кост, поради това не е била установена
първоначално. Болките на ищеца интензивни непосредствено след произшествието и
умерени до 20-тия ден, а счупването на лявата хълбочна кост е довело до болки в
период от 30 дни. Ищецът не е бил в състояние да се движи свободно в период от
3 месеца. Към момента здравословното състояние на ищеца е стабилизирано,
счупванията са зараснали, двигателната активност е запазена, липсват оплаквания
от страна на увредените кости. При ищеца са налице други увреждания на здравето
– респираторни нарушения, основани на стари туберкулозни инфекции, липса на
зрение на дясното око, но те не са в причинна връзка с процесното произшествие,
а са в следствие стари травми и прекарани боледувания.
От
показанията на свидетеля А.М. – син на ищеца, че през първите месеци след
инцидента ищецът трудно е бил на легло, след втори месец е започнал постепенно
да се раздвижва, а семейството му се е грижело за ежедневните му битови нужди.
Съдът не кредитира показанията, че ищецът продължава да изпитва болки, куца,
придвижване се с патерица и има затруднена подвижност – в тази си част
показанията противоречат на приетата и неоспорена комплексна медицинска
експертиза.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
извършен от лице, при управление на моторно превозно средство без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което за ищеца са
настъпили травматичните увреждания, причинили му болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.257, ал.1,
т.2, б.А КЗ. В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – счупвания
на ребра и на хълбочна кост, мозъчно сътресение и рана по лицето, естество на
лечението – медикаментозно и обездвижване, без проведени хирургични операции, интензитет
и продължителност на болката (30 дни) и период на възстановяване (общо 3 месеца
обездвижване). Лечението на ищеца е завършило, налице е пълно възстановяване от
тези негови увреждания, които са в причинна връзка с произшествието. При така
установените факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо понесените шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв.
Следва да се
съобрази платеното преди процеса обезщетение в размер на 12000 лв. Искът е
основателен за сумата от 13000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер от 88000 лв.
Съгласно чл.558,
ал.1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може
да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от
писмо вх. №24-01-534/01.08.2017 г., при ответника е постъпило искане за
заплащане на обезщетение на 01.08.2017 г., поради което дължи лихва за забава
от 01.11.2017 г.
По разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от иска
– за сумата от 29,55 лв.
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от иска -
в размер на 561.96 лв., включващо
ДДС.
На ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за
сумата от 426,14 лв. разноски, включваща юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 300 лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в
размер на 520 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на М.М.Д., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.557,
ал.1, т.2, б.А КЗ сумата от 13000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено
на 16.09.2016 г., причинено от водач на моторно превозно средство без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законна лихва от 01.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 29,55 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 88000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да
заплати на адв.Р.И.М., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 561,96
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ с
включен ДДС.
ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН:**********, да заплати на Г.Ф., ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 426,14 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 520 лв., представляваща държавна такса.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника – Д.К.М., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: