Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 10.09.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на десети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 10989 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника по изпълнителното дело К.П.С. срещу отказа на ЧСИ С. Х.да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело №20198630401528, като
поддържа, че е налице отказ да се приложи императивната норма на чл. 433, ал.1
т.8 от ГПК. Изтъква, че с покана за доброволно изпълнение от 09.07.2019г. го
уведомили за изпълнителното дело, а със заявление от 23.07.2019г. поискал
прекратяването му. Сочи, че за установяване на вземането на взискателя
„М.Б.“ ЕАД се е водило гр.д.№25489/2014г. на СРС, 124 състав и възз.гр.д.№12958/2015г. на СГС, като по казуса имало влязло
в сила решение от 08.07.2016г. Твърди, че още от тази дата взискателят
имал право да предприеме действия по събиране на вземането си, но не бил сторил
горното и бездействал близо три години. Счита, че бездействието било
целенасочено и с цел неоснователно обогатяване на дружеството с размера на
съответната лихва. Предвид горното счита, че бил приложим двугодишния преклузивен срок, както и тригодишния давностен.
Предвид горното иска да се обезсили отказа на ЧСИ Х.и своевременно да се обяви
прекратяването на изпълнителното дело, като й се дадат указания за точно
спазване и прилагане на закона.
Взискателят „М.Б.“
ЕООД оспорва жалбата
по съображения, изложени в писмен отговор чрез процесуалния си представител – юриск. Илиева, като
претендира отхвърлянето й по съображения, подробно изложени в писмено
възражение.
ЧСИ Х.е депозирала подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по
изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба от 08.07.2019г., подадена от взискателя „М.Б.“ ЕООД, като е приложен изпълнителен лист
от 20.05.2019г., издаден от СРС по описаните две дела, а именно решение от
08.07.2016г. на СГС, ІІа състав по гр.д.№12958/2015г.
за присъдените суми. На К.С. е връчена покана за доброволно изпълнение на
20.07.2019г. Със заявление от 23.07.2019г. той е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, като е изложил, че
решението, по което са сумите е от 2016г. и взискателят
е бездействал до 2019г., когато чак бил предприел действия по снабдяване с
изпълнителен лист. Предвид горното е претендирал прекратяване на изпълнението и
вдигане на всички запор. Върху молбата е поставена резолюция, че не са налице
предпоставките и се отказва прекратяване, за което е изпратено съобщение с
изх.№38480/24.07.2019г., получено на същата дата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът
на обжалване действията на съдебния
изпълнител е ограничен значително
в сравнение с ГПК (отменен).
В чл. 435 от ГПК законодателят
е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по
този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключил принудителното изпълнение. Разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 от ГПК
е императивна и не може да се
тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия,
с които длъжникът счита, че са
нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща
разпоредба даваща възможност за обжалване
на всички действия на съдебния
изпълнител, които страната по делото счита,
че са незаконосъобразни.
Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в
едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие. Предвид горното съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 433, ал. 1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Следователно предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство в тази хипотеза са няколко и са кумулативни: да е образувано
изпълнително дело, в течение на две години взискателят
по това изпълнително дело да не е поискал извършване на изпълнителни действия.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице, тъй като изпълнителното
дело е образувано на 08.07.2019г. и с молбата са поискани действия – запор,
извършени са, а до датата на искането на длъжника -23.07.2019г. не са изтекли
две години, а само няколко седмици. Съдът намира, че са изцяло неотносими и ирелевантни доводите
на жалбоподателя, че взискателят не е поискал
издаване на изпълнителен лист по-рано, т.е. веднага след влизане на съдебния
акт в сила. Това бездействие на взискателя е неотносимо към предпоставките и хипотезата на чл. 433, ал.1
т.8 от ГПК, която изисква висящо изпълнително дело, по което бездейства взискателя. Действията или бездействието му преди
образуване на изпълнителното дело са ирелевантни в
конкретната хипотеза. Следва да се има предвид, че твърденията на жалбоподателя
за погасяване на вземането по давност са извън предмета на настоящото
производство, тъй като при обжалване действията на ЧСИ не могат да се оспорват материалноправните предпоставки за принудителното
изпълнение. Дали е налице вземане по изпълнителния лист, който обвързва
съдебния изпълнител или не и е погасено би могло да се релевира
по исков път, ако са налице предпоставки за това / чл.439 от ГПК/. Наред с
горното следва да се посочи, че доводите, че вземането било погасено по давност
са и неоснователни, тъй като с предявяването на иск за вземането давността се
счита прекъсната, такава не тече по време на процеса и едва след влизане в сила
на съдебното решение тече нова давност, но тя не е изтекла към датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Идеята на законодателя с въвеждането на основанието за
прекратяване по чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК е да
бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира
незаинтересованост от събирането на вземането.
В тази връзка, с ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по
ТД № 2/2013 г. на ОСГК на
ВКС се посочва кои
изпълнителни действия се считат за прекъсващи давността. Понятието за
давност има отношение към перемпцията,
дотолкова доколклкото с горецитираното ТР се приема, че погасителната
давност започва да дете от
последното изпълнително действие. Именно то е и началният момент на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Но погасителната давност в единия случай за самото вземане е регламентирана в ЗЗД и нейното установяване става по реда
на чл. 439 ГПК извън изпълнителния процес, а перемпцията настъпва с изтичане на две годишен
срок на бездействие, но в рамките на образувано изпълнително дело. Перемпция не настъпва в периода, в който кредиторът е могъл
да се снабди с изпълнителен лист, но не го е сторил, а в този период тече
погасителна давност за вземането, която може да се релевира
единствено и само по исков път, но не и чрез обжалване действията на съдебния
изпълнител. Предпоставките по чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК не са налице, тъй като
няма двугодишен период, който да е от датата на образуване на изпълнителното
дело и в който взискателят да е бездействал. Предвид
горното съдът намира, че жалбата и доводите по нея са неоснователни и отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство на това основание следва да бъде потвърден.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с
вх.№45729/30.07.2019г., подадена от длъжника по изпълнителното дело К.П.С. срещу отказа на ЧСИ С. Х.да
прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №20198630401528 на
основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/