Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и трети април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Светлана Влахова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8430 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото са субективно съединени осъдителни
преки иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим съгласно § 22 от КЗ, както и искове с
правно основание чл.86 ЗЗД.
Образувано е по
предявени от А.Д.Б. и З.Д.Д., чрез адв. Е.Н. срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от по 100 000 лв., за всеки ищец, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 31.05.2016 г. ПТП, при което е починал Д.Н.Д. - баща на ищците,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.05.2016г. до
окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на
31.05.2016г., около 14:50ч., в гр. София, на ул.“Акад.Борис Стефанов“, на около
30 метра преди кръстовището, образувано с ул. „Атанас Манчев“, е възникнало
ПТП, с участник - водач на МПС, per. № *******, марка „Ауди“, модел „А3“,
собственост на К.Р.Х., ЕГН **********. При ПТП е пострадал пешеходецът Д.Н.Д., ЕГН ********** – баща на
ищците, който след удара е откаран в Окръжна болница, където е починал след
няколко часа. Твърдят, че смъртта му е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания,
несъвместими с живота - съчетана травма на гръдния кош, на гръбначния стълб и
на таза, довели до травматичен шок, поради счупване на кости, разкъсване на
вътрешни органи и остра кръвозагуба.
Посочват, още че с Присъда от
03.05.2017г. на СГС, НК, 11 с-в, постановена по нохд № 1270/2017г., К.Р.Х. е
признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на МПС
- лек автомобил, марка Ауди АЗ, с per. № *******, е нарушил правилата за
движение по пътищата и конкретно чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, в резултат на
което е последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и водачът и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н.Д..
Твърдят, че пред ответното дружество е
заведена Щета № 0000-1000-01-17-7738/21.11.2017г., за изплащане на обезщетение,
като заявяват, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилите” по Полица № BG/22/115002183565/, с валидност от 25.08.2015г. до
24.08.2016г.
Навеждат доводи, че с баща им имали
изключително силна емоционална връзка, контактували постоянно, разговаряли,
съветвали се с него. Уважението и обичта им била взаимна, съветите му били безценни за тях. Бил жизнен,
позитивно настроен към близки и познати, с незаменимо отношение към
възпитанието и отглеждането на внуците си. След катастрофата всичко се
променило. Липсват им неговия смях, доверието, което предизвиквал с всяка дума
или жест. Мъката им е ежедневна, болката от загубата им расте с всеки изминал
ден. Той бил инженер-химик, който работил дълги години като началник отдел в
Института по целулоза и хартии и като научен сътрудник. По начало баща им бил
жизнен, спортист, здрав и подвижен до смъртта си. Той бил редовен участник в
Турнирите за ветерани по тенис. След пенсионирането си през 1999г., продължил
да работи като отговорник за поддръжката на тенис-кортове. Посочват, че страдат
от посттравматичен стрес, изразяващ се в напълно нарушен сън, пристъпи на
главоболие, тревожност и подозрителност. Преди произшествието били жизнени,
весели, контактни, имали срещи с приятели, близки и колеги. Сега са затворени,
отчуждени, без срещи с други хора. Липсват положителните емоции. Настъпилото
траурно събитие оказало силно негативно влияние върху целия им по-нататъшен
живот.
В законоустановения срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Ответникът З. „Л.И.“ АД не оспорва валидността на
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена между ответното застрахователно
дружество и водача на л.а. „Ауди А3”, с рег. № *******. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като намира
за справедливо обезщетение сума в размер на 35 000 лева за всеки ищец. Оспорва
твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите вреди и твърденията за
обема и степентта на негативни емоционални последици от произшествието. Навежда
възражение за прекомерност на исковите претенции.
В открито съдебно заседание ищците чрез адв. Е.Н. поддържат предявените искове.
В открито
съдебно заседание ответникът З. „Л.И.” АД, чрез
юрк. Й., оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените
по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП № К-450 от
31.05.2016г., както и влязлата в сила присъда от 03.05.2017г., постановено по
НОХД № 1270/2017г., по описа на СГС, НК, 11 състав, се установява, че на
31.05.2016г., около 14:50ч. в гр.София по пътното платно на ул.“Акад. Борис
Стефанов”, К.Р.Х. при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ауди”, модел“А3”, с per. № *******, се движел с посока на движение от
ул. „8-ми Декември” към ул.„Атанас Манчев” и на около 30 метра преди кръстовището
с ул.„Атанас Манчев, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП: „Водачиге са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не намалил
скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението - пресичащия от
дясно на ляво за посоката на автомобила пешеходец Д.Н.Д. с ЕГН **********, в
резултат на което последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. на 76год., настъпила същия
ден в болнично заведение ’’Св.Анна”, като смъртта е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания,
несъвместими с живота - съчетана травма на гръдния кош, гръбначния стълб и
таза, довела до травматичен шок, поради счупване на кости, разкъсване на
вътрешни органи и остра кръвозагуба, като на основание чл.303, ал.2 от НПК и
чл.343, ал.1, б.“в" вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.58а ал.1 от НК на
подсъдимият К.Р.Х. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 4 месеца, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за срок от 3 години. /л.52-55 от
делото/
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда от
03.05.2017г. постановена по НОХД №1270/2017г.
на Софийски градски съд, установява по задължителен
за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на Д.Н.Д. - баща на ищците. /препис от присъда по НОХД №1270/2017г. на СГС на л.52
– л.55 от делото/
От приетото Удостоверение
за наследници изх.№8754/03.06.2016г.
изд. от Столична община се установява, че ищците А.Д.Б., ЕГН ********** и З.Д.Д.,
ЕГН **********, са наследници на Д.Н.Д., ЕГН **********, починал на 31.05.2016 г.,
като и двамата са негови деца./л.21 от
делото/
Като низходящи на починалия, ищците
попадат в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и
възходящи роднини, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от ответника.
Между страните не е спорно обстоятелството
относно наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
деликвента към датата на настъпило застрахователно събитие – 31.05.2016 г.,
като същото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните с определението си от 06.02.2019г.
В приетото по делото заключение на СМЕ с вещо
лице д-р В.Т., се установява, че в резултат на пътния инцидент Д.Н.Д. е получил
следните увреждания:Тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травма изразяваща се
в контузия на главата съпроводена с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, счупване на ребра двустранно повече вляво, счупване на шести гръден
прешлен, хемопневмоторакс/наличие на кръв и въздух в гръдната кухина/ вляво и
хемоторакс/наличие на кръв в гръдната кухина/ вдясно, травматични разкъсвания и
контузии на белия дроб двустранно, подкожен емфизем вляво,
аспирация/вдишване/на кръв двустранно, счупване на костите на тазовия
пръстен-двете срамни/лонни/кости и на дясната седалищна кост, мекотъканни
увреждания по крайниците. Експертът е посочил, че при постъпване в лечебното
заведение е констатирано и шоково състояние. Експертизата е приела, че причината
за смъртта на Д.Н.Д. е тежката съчетана травма усложнена с развитието на
шоковото състояние, регистрирано в лечебното заведение. Вещото лице заявява, че
преценени в съвкупност констатираните травматични увреждания, довели до смъртта
на Д., представляват високоенергийна травма, дължат се на удари с голяма
енергия с или върху твърди тъпи предмети и са в причинна връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие.
Заключението
на приетата СМЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
За
установяване на конкретния механизъм на ПТП по делото е изслушана съдебна –
автотехническа експертиза с вещо лице инж. К.Г. /САТЕ/. Заключението на САТЕ не
е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно, пълно и
обективно. САТЕ установява, най – вероятен механизъм на ПТП: на 31.05.2016
год., около 14:50 ч, в гр. София, по ул. „Академик Борис Стефанов“ в посока на
движение от ул. „8-ми декември“ към ул. „Атанас Манчев“, се е движил лек
автомобил „Ауди А 3” с рег. № *******управляван от К.Р.Х.. При приближаване на
кръстовището с ул. „Атанас Манчев“ скоростта му на движение била от порядъка и
не по - висока от 50 км/ч. Пешеходецът Д.Н.Д. е предприел пресичане на пътното
платно в района на около 30 метра преди кръстовището с ул. „Атанас Манчев “ от
дясно на ляво, считано за посоката на движени на лекия автомобил. Експертизата
е приела, че водачът не е възприел навлизащия в пътното платно пешеходец, или
ако го е възприел не е реагирал и между тях настъпва сблъсък. Експертът сочи,
че ударът е нанесен с предната част на автомобила в областта на десния край на
предната регистрационна табела по лявата странична част на тялото на
пешеходеца, под масовия му център. След удара тялото е възкачено върху предния
капак и с носене и плъзгане по него е достигнало до челното стъкло и го счупва
паяжинообразно с глава, след което е изпаднало напред и вляво на автомобила,
получавайки нови травми. След претъркалване по асфалта, тялото на пострадалия е
установено в покой на мястото с регистрираното петно от кръв. Вещото лице
посочва, че причина за настъпването на ПТП от страна на водача на лекия
автомобил е професионалното му поведение, който не е възприел навлизащия в
пътното платно пешеходец, или ако го е възприел не е реагирал своевременно за
спирането на автомобила. От страна на пешеходеца, причината за настъпване на
ПТП - навлязъл е в пътното платно в момент когато това не е било безопасно -
наличие на приближаващ се лек автомобил по пътното платно и на необозначено за
целта място - по наблизо очертаната пешеходна пътека.
Пред
настоящата съдебна инстанция са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетеля С.П.Н.. Свидетелят установява, че с Д.Д. се познават от
студентските години, работили заедно, сприятелили се. Познава от много време и
цялото му семейство, в което той бил основна фигура. Имал много силна връзка с
децата си. Той бил стожера на семейството, били в добри отношения. Семейството
му много тежко приело смъртта му. Съпругата му имала здравословни проблеми и
той се грижел и за нея. След неговата смърт тя го приела много тежко и починала
след него. Децата - А. и З. много тежко го преживяли. Той бил жизнен за
възрастта си. Често идвал да се види с колегите си. Писали за него в списание
„Целулоза и хартия“ материал за неговата личност. Свидетелят заявява, че постоянно
поддържал връзки с децата си, грижел се за семейството си. Свидетелката сочи
още в показанията си, че децата му преди смъртта живеели отделно, имат свои
семейства. А. създала семейство преди 10-15 г. З. също горе долу по това време
създал семейство. Често се виждал с децата си. Непрекъснато поддържали връзка и
лично и по телефона.
Безспорно е
между страните, че към датата на пътния инцидент – 31.05.2016г. по отношение на
лек автомобил „Ауди А3” рег. № *******, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в
ответното ЗД "Л.И." АД съгласно
Полица № BG/22/115002183565/, с валидност от 25.08.2015г. до
24.08.2016г.
Не е спорно, че на ищците не е изплащано
застрахователно обезщетение.
При така
установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По исковете
с правно основание чл. 226 КЗ/отм./:
Искът е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 31.05.2016г. С влязла в сила присъда по
НОХД №1270/2017г. на СГС е признато,
че на 31.05.2016
година, К.Р.Х. при управление на л. а. „Ауди
А3“, с рег.№ *******, нарушил правилата за движение, чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДвП
- като не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението -
пресичащия от дясно на ляво за посоката на автомобила пешеходец Д.Н.Д., в
резултат на което последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д., настъпила същия ден в
болница ’’Св.Анна” гр.София, като смъртта е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания,
несъвместими с живота.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача К.Р.Х..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на ответното
застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че ЗД „Л.И.” АД застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на лекия автомобил, с
който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.226 ,
ал.1 КЗ/отм./ за доказани по основание.
По размера на обезщетението:
Предмет на исковите претенции са единствено
неимуществените вреди, които ищците са претърпели вследствие смъртта на Д.Д., който е техен
баща. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната
и нелепа загуба на починалия, с когото всеки от ищците се е намирал в отношения
на взаимна обич и привързаност. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата
при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат
на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия,
степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и
претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети
и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се
придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на
целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта
неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика
по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008
г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о.,
решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ/отм./.
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на
НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Установи се, че между Д.Д. и децата му е
съществувала близка връзка, независимо, че пострадалият е бил на 76г., а ищците са самостоятелни със
свои семейства. Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не
съставлява самостоятелен критерии за съдържанието на връзката между тях.
Връзката родител-дете няма само едно
измерение и най –силна проява при низходящи в детска възраст. Морална подкрепа,
приятелство, емоционална близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след
израстването на децата. /В този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д.
458/2012г. първо т.о. ТК / В случая
събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалия Д. и децата и е съществувала близка връзка. Синът и дъщерята на пострадалия тежко
понесли загубата на баща си, за което
сочат кредитираните показанията на свидетеля С.П.Н..
Поради това, съдът счита за справедливото обезщетение за
всеки един от низходящите на Д.Д. от по 100 000лв. Съдът намира този
размер за адекватен и обоснован с оглед
претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Относно възражението
за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
С оглед
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице
при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице,
когато със своето поведение на пътя, пострадалия, като участник - пешеходец в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна
сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е приела, че влязлата в сила
присъда има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието
само на извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава
на престъплението и е било предмет на изследване по конкретното дело /Решение №
55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е
приел, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно вида и размера на
определеното с нея наказание / Решение № 25/2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. №
798/2011г./. Цитираните решение са постановени по реда на чл.290 от ГПК. От
това се налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателния съд е
отчел съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан от
фактическите констатации на наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване
при определянето на наказанието. Предвид прието в посочените две решения на
ВКС, настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази възприетите
факти, установени в присъдата на наказателния съд, свързани със съпричиняване
от пострадалия в два случая – 1/ ако съпричиняването е елемент от фактическият
състав на престъплението и е било изследвано от наказателния съд и 2/ ако съпричиняването
е било отчетено в наказателното производство при определяне на наказанието. В
случая по настоящото дело е налице втората хипотеза.
В мотивите към присъда по НОХД № 1270/2017г. по описа на СГС,
НК, 11 състав, наказателния съд е приел, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия Д., тъй като е предприел, затичвайки се и минавайки между паркирали
автомобили, внезапно пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това
място и без да се огледа за приближаващи автомобили. В заключението на приетата
в настоящото производство САТЕ,
неоспорена от страните, се установи, че пострадалият
Д.Н.Д. е навлязъл в пътното платно внезапно, в момент когато това не е било
безопасно - наличие на приближаващ се лек автомобил по пътното платно и на
необозначено място, при все, че недалеч се е намирала маркирана пешеходна
пътека, което е онагледено на фиг.1 от САТЕ./л.93 от делото/
Доколкото виновният водач е имал обективната
възможност да забележи пешеходеца като опасност още преди последният да навлезе
върху пътното платно /т.е. той е представлявал препятствие за водачът на
автомобила още преди да е стъпил на пътното платно, съгласно ТР №
28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г. на ОСНК на ВС/ е следвало да очаква и
внезапното пресичане на пътното платно от негова страна. Установи се също така,
че пострадалият също е имал техническа възможност да възприеме посоката и
направлението на увреждащия автомобил, преди да навлезе върху платното за
движение, като преустанови движението си или промени посоката си, така че да
остане извън коридора на движение на автомобила. Като не е осъществил нито едно
от тези действия, пострадалият също не е изпълнил законово предписаните
задължения, в качеството му на участник в движението по пътищата. Следователно
се налага извода, че в конкретният случай пострадалият, който се е предвижвал
като пешеходец се е движил в нарушение на императивни правилата визирани в
чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 и чл.114, т. 1 и т.2 ЗДвП изискващи от пешеходците
при пресичане на платно за движение преди да навлязат на него да се съобразят с
разстоянията на приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение, както и да не навлизат внезапно и при ограничена видимост на
пътното платно. Доколкото безспорно се установи, че поведението на пострадалия
в конкретната пътна ситуация е било неправомерно, то следва да бъде отчетен и
неговият принос за настъпване на процесното ПТП. Ако пешеходеца не беше
предприел внезапно пресичане на пътното платно и беше изчакал преминаването на
лекия автомобил, обективно нямаше да настъпи засичане на неговата траектория на
движение с тази на увреждащия автомобил и те биха се разминали безпроблемно.
Ето защо, съдът намира, че неспазването на правилата за движение по пътищата от
страна на пострадалото лице е в причинно – следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат, тъй като чрез действията си то е допринесло за
осъществяването на пътно – транспортното произшествие. Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема, че възражението от страна на ответника, че
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат нарушавайки
разпоредбата на чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 и чл.114, т. 1 и т.2 ЗДвП е
доказано. В останалата част обаче възражението е неоснователно, тъй като по делото
не се установи пострадалият да е нарушил правилата на движение заложени в
разпоредбата на чл.108 ЗДвП. С оглед на така установеното е налице основанието
на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе обезщетения с 1/2,
тъй като на толкова съответства приноса на пострадалия пешеходец за настъпване
на вредите – съзнателно е предприел рисковано пресичане в опасен участък
какъвто е бил процесният участък.
С оглед на така установеното е налице основанието на
чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе обезщетения 1/2, тъй
като на толкова съответства приноса на пострадалия пешеходец за настъпване на
вредите – съзнателно е предприел рисковано пресичане. Предвид това, съдът
намира, че дължимото на всеки от ищците обезщетение, намалено съответно с
процента на съпричиняване възлиза на 50 000 лв. За разликата
от определения до пълния претендиран размер от
100 000лв., субективно
съединените искове за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени, поради установено съпричиняване и недоказаност.
Относно претенцията за обезщетение за
забава и законна лихва:
Съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на
материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищците
имат право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на
деликта – 31.05.2016г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищците съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената.
Ищците са направили разноски по производството в
размер на 5 530 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
помощ от 31.05.2017г., като ответникът е навел възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК. Съдът намира, наведеното от страна на пълномощника на
ответника възражение за прекомерност за неоснователно. При отчитане на
действителната фактическа и правна сложност на делото, и нормативно определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на
делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на ВАС,
адвокатско възнаграждение възлиза на 5 530 лева, каквото се и претендира.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците сумата от 2765
лв., съставляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважените искове. Ответникът, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на СГС държавна
такса в размер на 4000 лв., както и 300 лева заплатени от бюджета на съда съдебно-деловодни
разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер
на 75 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Л.И." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на
А.Д.Б., ЕГН ********** и на З.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-14,
оф.507
- на основание чл. 226 от КЗ
/отм./ във
вр. с ч.45, ал.1 ЗЗД, сумата от по 50 000 /петдесет хиляди/ лв. на
всеки от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания от смъртта на техния баща Д.Д. на 31.05.2016г. настъпила в резултат от ПТП настъпило на същата дата, ведно със законната лихва върху присъдените
главници, считано от датата на ПТП - 31.05.2016г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл.226 КЗ/отм./ за разликата от присъдения до предявения размер от по 100 000 лв., поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Д.Б., и на З.Д.Д., сумата от 2765 лева,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред СГС, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.Б., ЕГН ********** и З.Д.Д., ЕГН **********, да
заплатят на ЗД „Л.И."
АД, ЕИК
*******, разноски по делото в размер на 75.00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И."
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, гр. София, бул. „*******да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 4000
лв. – държавна такса, дължима по уважените искове, както и сумата от
300 лева, представляваща заплатени
от бюджета на съда съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените на ищците суми могат да бъдат изплатени по
банкова сметка, ***.24 от делото.
СЪДИЯ: