№ 1169
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501451 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Д. А. срещу решение № 43 от
23.03.2022г., постановено по гражданско дело №1198 по описа за 2021г. на Районен съд – Девня, с
което на основание чл.150 СК са изменени размерите на определените по гр.д. № 62/2014г. по
описа на РС Девня и в.гр.д. № 2624/2014г. на ВОС издръжки, дължими от въззивника в полза на
детето Д. Д. А., като я увеличава от 150лв. на 250лв. и в полза на детето А. Д. А. от 120лв. на
220лв., считано от 06.10.2021г., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до
настъпване на основание за тяхното изменение или прекратяване.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като присъдените
издръжки са в завишен размер и не са съобразени и с възможностите на ответника да дава
издръжки в този размер. Оспорва се като неправилен и необоснован извода на съда, че е налице
промяна в обстоятелствата в периода след определяне на размера на издръжките през 2014г.
Посочва се, че доходите на ищцата значително надвишават тези на ответника, като съдът
неправилно е изчислил възможностите на двамата родители. Сочи също, че не са обсъдени
задълбочено и в цялост всички представени по делото доказателства, поради което и съдът е
достигнал до неправилни изводи относно общо необходимата месечна сума за издръжката на
децата, както и, че ответникът има финансова възможност да заплаща сума общо в размер на
470лв. за издръжка на двете деца. Твърди се, че единствените доходи на ответника са от
получаваната от него пенсия за инвалидност в размер на 817лв. месечно. Не са съобразени и
фактите, че въззивникът изплаща потребителски кредит към „Райфайзен банк“ ЕАД с месечча
вноска-166,67лв., и има ежемесечни разходи във връзка със заболяването си. Моли за отмяна на
решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание, въззиваемата страна, чрез процесуалния представител е оспорила подадената въззивна
жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението на ДРС като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Контролиращата страна ДСП Девня не е изразила становище.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
1
В исковата молба Г. Н. К., действаща като законен представител на малолетното дете А. Д.
А., р. на 27.04.2010г. и Д. Д. А., р. на 20.04.2007г., действаща със съгласието на своята майка и
законен представител Г. К. твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 62/2014г. по описа на
ДРС и решение по в.гр.д. № 2624/2014г. по описа на ВОС, ответникът е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 150лв. в полза на детето Д. и в размер на 120лв. в полза на детето А., считано
от 05.02.2014г. Ищците твърдят, че от определянето на първоначалните издръжки е изминал
шестгодишен период от време, през който трайно и съществено се изменили условията, при които
те са определени. С оглед възрастта на децата са нараснали необходимите за тяхното отглеждане
разходи. Децата са ученици, поради което освен обичайните разходи за задоволяване на битовите
потребности, майката заплаща учебни пособия и консумативи, такси за извънкласни дейности.
Ответникът разполага със възможности да заплаща издръжки за децата в претендираните размери.
Ответникът Д. Д. А. оспорва исковата претенция по основание и по размер, като твърди, че
не е налице трайно и съществено изменение във възможностите на ответника да заплаща издръжка
в претендираните с исковата молба размери. Излага, че не работи и се издържа от получаваната
пенсия за инвалидност в размер на 748,67лв. Посочва също, че изплаща потребителски кредит по
договор с „Райфайзенбанк ЕАД, с месечна вноска в размер на 166лв. Излага също, че редовно
изплаща месечните издръжки за децата, а отделно, когато е имал възможност им е закупувал дрехи
и им е давал парични суми.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Девня изразява становище
за основателност на предявените искове като по отношение размера заявява, че следва да се
определи съобразно потребностите на децата и възможностите и доходите на двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверения за раждане се установява, че родители на децата А. Д. А.,
р. на 27.04.2010г. и Д. Д. А., р. на 20.04.2007г. са Г. Н. Стойчева и Д. Д. А..
С решение № 103/06.08.2014г., постановено по гр.д. № 62/2014г. по описа на ДРС в полза на
детето Д. е присъдена издръжка в размер на 150лв., платима от бащата Д. А..
С решение № 24/08.01.2015г., постановено по в.гр.д. № 2624/2014г. по описа на ВОС в
полза на детето А. е присъдена месечна издръжка в размер на 120лв., платими от бащата.
Не се спори между страните, а и от представения в първоинстанционното производство
социален доклад, изготвен от ДСП Девня е вино, че през учебната 2021г./2022г. Д. е ученичка в 8-
ми клас в СУ“Св.Св. Кирил и Методий“, гр.Белослав. А. е ученик в пети клас в същото училище.
Децата се обучават в присъствена форма и посещават редовно учебните занятия.
В доклада на ДСП Девня е посочено, че майката – Г. К. работи по трудово правоотношение
и получава доход в размер на 902лв.
От представеното пред първоинстанционният съд разпореждане№********** на ТП на НОИ
Варна се установява, че считано от 01.09.2021г. е преизчислена личната пенсия, получавана от Д.
А. и същата е определена в размер на 748,67лв..
Представен е и договор за потребителски кредит, сключен между Райфайзенбанк и
ответника на 10.10.2019г. за сумата от 11230лв., със срок за погасяване – 15.10.2026г.
От представените при въззивното разглеждане на делото удостоверения: изх. №
39/31.08.22г., издадено от „Денислав Трейд“ЕООД и изх. №2347/07.09.2022г., изд. От „Олива“АД
се установява, че за за м. 10.2021г. и м.09.2021г. на Г. К. са изплатени трудови възнаграждения в
размер на по 885,26лв. месечно; в периода м.08.2021г. – м.07.2022г. е получила доход в размер на
12 553,84лв. от „Олива „ООД.
Представен е сключен договор за кредит за текущо потребление, сключен от Г. Ндева Г.а с
Банка ДСК на 15.07.2022г. за сумата от 15 000лв. и месечна погасителна вноска в размер на
193,85лв.
От представените пред въззивната инстанция служебна бележка, издадена на 04.08.2022г.
от Дирекция „Бюро по труда“ Вълчи дол, разпореждане №**********/12.08.2022г. и експертно
решение №90360/08.06.22г. на ТЕЛК се установява, че Д. Д. А. е преосвидетелстван от ТЕЛК,
като е определена оценка на работоспособността – 60%, със срок до 01.06.2025г., същият е
регистриран като безработен в периода 03.09.2020г.-16.11.2021г. и от 31.01.2022г.; определена е
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 959,75лв., считано от 01.07.2022г.
2
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намират правното си основание предявените искове,
предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от
издръжка на ненавършило пълнолетие дете, съдът съобразява нуждите на детето и възможностите
на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на децата Д. и А., поради
преминаване в по-горна възрастова група - обучение в редовна форма в основно училище в 8-ти и
5-ти клас, закупуване на училищни пособия, участие в извънкласни форми на занимания. Съставът
намира, че посочените основания за изменение на издръжката са налице. Не се спори между
страните, че децата посещават учебно заведение при редовна форма на обучение, учебниците и
учебните пособия се закупуват от родителите, поради което и изменение в този вид разходи има.
Децата са пораснали със шест години от предходното определяне на издръжката, което обуславя
по-високи разходи за закупуване на облекло, храна, дневни. Затова и съставът приема, че е налице
изменение на потребностите на децата поради тяхното израстване.
По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, установяващи
необходимост и извършване на допълнителни разходи, обусловени от изключителни способности
на децата, или във връзка със специални потребности.
Предвид горното и изменение на потребностите на децата, съставът намира, че е настъпило само
предвид обстоятелството, че те са преминали в по-висока възрастова група, обуславяща по-високи
разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Увеличение в доходите на ответника не може да бъде установено предвид факта, че
липсват данни за доходите му към датата на определянето на първоначалната издръжка. От
ангажираните по делото доказателства се установява , че ответникът получава месечен доход от
пенсия в размер на 959лв. Първоинстанционният съд правилно е преценил възможностите за
даване на издръжка от страна на бащата, като е взел предвид фактите, че няма задължения за
даване на издръжка към други лица по чл.140 СК. Не се установява, той да изпитва затруднения
при погасяване на месечните си задължения, включително и погасителните вноски по договора за
кредит. Не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че с оглед здравословното си
състояние, ответникът има разходи за лечение или закупуване на лекарства. В случая следва да се
има предвид и, че задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца е безусловно и преимуществено пред всички останали задължения. Задължението
за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия и е с преимущество пред
всякакви други задължения. Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на
други задължения, обременяващи материалното положение на дължащия издръжка. Наличието на
облигационни задължения на родителя към трети лица не го освобождава от задължението му за
заплащане на месечна издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца и не следва да се взема
предвид при преценка на материалните му възможности. Дори след изплащане на издръжката на
децата родителят да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на
нуждите на децата, защото родителите имат не само правно, но и нравствено задължение да
издържат своите деца. В този смисъл техните затруднения не следва да се поемат от децата.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаните лица, обусловено от възрастта и изменение на обществено-икономическата
обстановка в страната, е настъпило. Същото налага допускане на изменение на размера на
определените издръжки като бащата следва да бъде осъден да заплаща увеличен размер на
издръжката – 250 лв. Месечно за Д. и 220лв. за А.. Този извод се налага като съставът определя
необходима издръжка за Д. - 16-годишно дете средно от по 450 лв. месечно, а за А. 400лв. От тях
200 лв. за Д. и 180лв. за А., следва да поеме майката, която е и родителят, полагащ преките,
непосредствени и ежедневни грижи за децата. Ответникът следва да заплаща остатъкът от
издръжките в размер на 250лв. за Д. и 220лв. за А..
Решението на ВРС в частите, с които исковете за увеличение на дължимата в полза на
детето Д. от 150лв. на 250лв. и от 120лв на 220лв. за детето А. са уважени следва да бъде
потвърдено.
3
Решението на ВРС е правилно и в частта относно определения размер на държавната такса,
дължима от ответника, съобразно цената на исковете, изчислена на базата на тригодишните
платежи съгласно правилата на чл.69, ал.1,т.6 ГПК.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид основателността на предявените искове, първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е разпределил между страните отговорността за разноските по делото.
Предвид изхода на спора, въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата от 600лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
представените доказателства за заплащане и списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/23.03.2022г., постановено по гражданско дело № 1198 по
описа за 2021г. на Районен съд – Девня, в частите с които са уважени исковете с правно основание
чл.150 СК, предявени от Д. Д. А. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител Г. Н. К. и Г. Н. К., ЕГН **********, действаща като майка и законен
представител на детето А. Д. А., ЕГН **********, за изменение на размера на издръжките в полза
на Д. Д. А. и А. Д. А., дължими от ответника Д. Д. А., ЕГН **********, считано от 06.10.2021г., до
присъдените размери от 250лв. в полза на детето Д. и 220лв. в полза на детето А..
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. К., ЕГН **********, сумата
от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на чл. 78,
ал. 1 ГПК
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4