Решение по дело №292/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 260094

 

гр. Перник, 23.10.2020 г.

 

Пернишкият окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кристиан Петров

 ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов 

мл. съдия Мариета Динева-Палазова

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Динева-Палазова в.гр.д. № 00292 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.С.М., подадена чрез адв. Б., против Решение № 348/12.02.2020 г., с което по реда на чл. 247 ГПК е поправено и по реда на чл. 250 ГПК е допълнено решение № 1882/19.12.2019 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, в частта му, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС, с който ответникът Г.С.М. се легитимира като собственик на УПИ с площ 501 кв. м., с идентификатор 55871.507.110, за който е отреден парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, утвърден със Заповед № *** г. на Кмета на Община Перник, при граници: от изток - УПИ ***, от запад - улица, от север - УПИ *** и от юг - УПИ ***, заедно с част от сградата, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, североизточна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м., с идентификатор 55871.507.110.1, заедно с определеното вещно право на ползване съгласно Протокол от *** г. по гр.дело № 979/1988 г. на ПРС, определена частта, оцветена по скицата на вещото лице със зелен цвят между буквите АБВГДЕЖ- представляваща югозападната половина от поземления имот от към границата с парцел ***, посочени в него и придобити на основание покупко-продажба на същите от несобственик на съответната идеална част от УПИ и североизточната част от едноетажния обект, изграден на югозападната половина и североизточната половина.

Във въззивната жалба се поддържа, че с цитираното съдебно решение в обжалваната му част е отменен нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба, както и че същият е отменен и по отношение правата, които ответникът притежава в съсобствеността. Прави се искане първоинстанционното решение, в обжалваната му част, да бъде обезсилено като недопустимо или евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно и искът по чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отхвърлен.

В срок е подаден писмен отговор от въззиваемата С.П.П., чрез процесуалния представител адв. В., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната му част.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и е частично допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Производството по гр. дело № 9339 по описа за 2018 год. на ПРС е образувано по по искова молба на С.П.П., с която срещу Г.С.М. е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на отвеника, че ищцата е собственик на основание наследство и давност на 1/ 2 идеална част от УПИ с площ 501 кв. м., с идентификатор 55871.507.110, за който е отреден парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, утвърден със Заповед № *** г. на Кмета на Община Перник, при граници: от изток - УПИ ***, от запад - улица, от север - УПИ *** и от юг - УПИ ***, заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, североизточна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м. С исковата молба е направено искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС, с който ответникът Г.С.М. е закупил от И. Г. П. гореописания УПИ с площ 501 кв. м., заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в имота, обозначена като едноетажен обект, югозападна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м., заедно с определеното вещно право на ползване съгласно Протокол от *** г. по гр.дело № 979/1988 г. на ПРС, определена частта, оцветена по скицата на вещото лице със зелен цвят между буквите АБВГДЕЖ- представляваща югозападната половина от поземления имот от към границата с парцел ***, посочени в него и придобити на основание покупко-продажба на същите от несобственик на съответната идеална част от УПИ и североизточната част от едноетажния обект, изграден на югозападната половина и североизточната половина.

По делото е постановено Решение № 1882/19.12.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение №348/12.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, което е влязло с сила като необжалвано в частта, с която е уважен искът на С.П.П. по чл. 124 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника Г.С.М., че ищцата е собственик на 1/ 2 идеална част от процесния УПИ, заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, североизточна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м.

Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение №348/12.02.2020 г. в частта му, с която по реда на чл. 250 ГПК е допълнено постановеното по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд Решение № 1882/19.12.2019 г., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС. Районният съд е уважил молбата на ищцата С.П.П. за допълване на решението по чл. 250 ГПК, без да е изложил мотиви защо я намира за основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното нотариално производство. В производството по издаване на т. н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.

Съгласно константната практика на ВКС по начало при уважаването на предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт се отменя, съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК. Касае се за прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца. След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид. ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота Прилагането на законовата последица по чл. 537, ал. 2 ГПК за целия имот по нотариалния акт с оглед крайния резултат - уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за съответна идеална част от имота, не съответства на признатите на ищеца права, което води до недопустимост на решението в тази част /в този смисъл Решение № 266 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 61/2012 г., II г. о., ГК/.

 С обжалваното Решение №348/12.02.2020 г. в частта му, с която по реда на чл. 250 ГПК е допълнено постановеното по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд Решение № 1882/19.12.2019 г., като Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС е отменен изцяло на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, въпреки че предявеният от С.П.П. установителен иск по чл. 124 ГПК е с предмет правото на собственост на ищцата върху 1/ 2 идеална част от описания в нотариалния акт УПИ с площ 501 кв. м., с идентификатор 55871.507.110, за който е отреден парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, утвърден със Заповед № *** г. на Кмета на Община Перник, при граници: от изток - УПИ ***, от запад - улица, от север - УПИ *** и от юг - УПИ ***, заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, североизточна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м. С оглед изложеното следва да се приеме, че за отмяната на нотариалния акт за 1/ 2 идеална част от описания в него УПИ и за част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, югозападната самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м., е налице произнасяне на съда в повече от заявеното от ищцата искане /plus petitum/ относно приложената в цялост последица на чл. 537, ал. 2 ГПК за констативния нотариален акт за собственост, издаден за целия имот. Поради това обжалваното решение в тази част следва да се обезсили като недопустимо.

По отношение на останалата 1/ 2 идеална част от описания в нотариалния акт УПИ, заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, североизточна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м., решението следва да бъде отменено като неправилно поради противоречие с разясненията по приложение на нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС, не е констативен нотариален акт, а обективира договор за покупко-продажба, сключен между И. Г. П., в качеството на продавач, и ответника Г.С.М.- купувач с предмет правото на собственост върху гореописания УПИ. Поради това този нотариален акт не подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

По частна жалба с вх. 3120/29.01.2020 г.

Частната жалба е подадена от Г.С.М. против определение № 401 от 20.01.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 500 лева- възнаграждение за процесуалния му представител, назначен с определение от 13.03.2019 г, постановено по същото дело. По изложени доводи за недължимост на адвокатското възнаграждение и наличие на основание за възстановяване на заплатеното такова от бюджетните суми от съда, моли обжалваното определение да бъде отменено.

С определение от 28.02.2019 г. по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд ответникът Г.С.М. е освободен от внасяне на разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и му е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, след преценка на обстоятелствата, посочени в чл. 23, ал. 3 ЗПрП, които са обосновали извод, че същият не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С определение от 13.03.2019 г, постановено по същото дело, за процесуален представител на ответника е назначена адв. В.Б., като погрешно в същото определение е посочено, че същата е особен представител.

С молба от 17.01.2020 г. адв. В.Б. е помолила да ѝ бъде изплатено определеното ѝ адвокатско възнаграждение като особен представител и Районния съд е уважил молбата ѝ, като е постановил обжалваното определение № 401 от 20.01.2020 г.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21 ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите, когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В чл. 23, ал. 3 ЗПрП съдът е посочен като органа, който в хипотезата на ал. 2 предоставя правната помощ, както и критерия, комплексен по естеството си, който той съобразява. В сравнение с чл. 22 ЗПрП, чл. 23 ЗПрП не посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл. 94 ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл. 27а ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи.

 Уредените в чл. 78, ал. 7, изр. 1 и 2 ГПК две хипотези не са такива случаи. Това се налага от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1 ГПК е казано, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна, разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ.

В настоящия случай спорът не е решен в полза на лицето, получило правна помощ, поради което ответникът не дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за назначения си процесуален представител. Ето защо обжалваното определение № 401 от 20.01.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, следва да се отмени като неправилно.

Разпоредбата на чл. 248 ГПК предвижда възможност страната да поиска от съда да допълни или измени поставения съдебен акт в частта за разноските, като ѝ присъди разноски, които са направени, но поради пропуск на съда не са присъдени, или като измени размера на присъдените разноски. Следователно така предоставената възможност е насочена към поправяне на пропуски и грешки на съда при определяне на размера на дължимите на страните разноски съобразно изхода на спора и доказаните по делото разноски. Извън предмета на това производство е ангажиране на отговорността на страните за дължими, но незаплатени по сметка на съда разноски за особени представители и/или държавна такса, които в случай, че не са събрани преди постановяване на решението по делото, съдът е длъжен на основание чл. 77 ГПК да постанови определение за събирането им. Доколкото това определение няма за предмет разпределяне между страните на отговорността за направените от тях разноските, страните нямат правен интерес да сезират съда с искане по реда на чл. 248 ГПК.

Поради това Решение №348/12.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отменено постановеното по реда на чл. 77 ГПК по делото определение № 401 от 20.01.2020 г., не произвежда правно действие, доколкото първоинстанционният съд не е бил компетентен да отмени собственото си определение, нито същото е подлебало на отмяна по реда на чл. 253 ГПК, тъй като с него се слага край на производството относно разноските.

По частна жалба с вх. 3120/29.01.2020 г.

По делото е постъпила и частна жалба от С.П.П., подадена чрез адв. В., против решение № 397 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на ПРС, имащо характер на определение, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 1882/19.12.2019 г. в частта за разноските, с която Г.С.М. е осъден да заплати на С.П.П. сторените в първата инстанция разноски в размер 1159.14 лева, като вместо това е постановено съдебните разноски на ищцата да останат така, както са направени. По изложени в частната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на разноски за въззивното производство.    

По делото в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата Г.С.М.. В съдебно заседание ответникът, представляван от процесуалния си представител адв. Б., оспорва  частната жалба като неоснователна поради освобождаването на ответника от заплащане на разноски в производството.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК е предвидено, че в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК - изхода на спора /в този смисъл определение № 99 от 14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о./. В настоящия случай предявеният от ищцата иск е уважен изцяло, поради което ответникът Г.С.М. правилно е бил осъден с постановеното по делото решение № 1882/19.12.2019 г. да заплати на ищцата направените по делото разноски. Поради това неправилно първоинстанционният съд е уважил молбата по чл. 248 ГПК на ответника Г.С.М., подадена чрез адв. Б., за изменение на решението в частта за разноските, като е постановил съдебните разноски на ищцата да останат така, както са направени. Не следва да бъде разглеждано възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата в брой по договор за правна помощ от *** г., доколкото възражението е направено от ответника Г.С.М., чрез адв. Б., едва с писмената защита, подадена след съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна не се дължат разноски, а към настоящия момент не е изпълнена процедурата по ЗПП за заплащане на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Разноски не следва да се присъждат и за производствата по частните жалби. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение / в този смисъл - определение № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о. на ВКС, определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г. о. на ВКС и др./. Поради това, искането на частния жалбоподател С.П.П. за присъждане на разноски за производството по обжалване на определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е неоснователно.

Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №348/12.02.2020 г., с което по реда на чл. 247 ГПК е поправено и по реда на чл. 250 ГПК е допълнено решение № 1882/19.12.2019 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, в частта му, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС, с който ответникът Г.С.М. се легитимира като собственик за 1/ 2 идеална част от УПИ с площ 501 кв. м., с идентификатор 55871.507.110, за който е отреден парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, утвърден със Заповед № *** г. на Кмета на Община Перник, при граници: от изток - УПИ ***, от запад - улица, от север - УПИ *** и от юг - УПИ ***, заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, югозападната самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м., заедно с определеното вещно право на ползване съгласно Протокол от *** г. по гр.дело № 979/1988 г. на ПРС, определена частта, оцветена по скицата на вещото лице със зелен цвят между буквите АБВГДЕЖ- представляваща югозападната половина от поземления имот от към границата с парцел ***, посочени в него и придобити на основание покупко-продажба на същите от несобственик на съответната идеална част от УПИ и североизточната част от едноетажния обект, изграден на югозападната половина и североизточната половина.

ОТМЕНЯ Решение №348/12.02.2020 г., с което по реда на чл. 247 ГПК е поправено и по реда на чл. 250 ГПК е допълнено решение № 1882/19.12.2019 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, в частта му, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС, с който ответникът Г.С.М. се легитимира като собственик за другата 1/ 2 идеална част от УПИ с площ 501 кв. м., с идентификатор 55871.507.110, за който е отреден парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, утвърден със Заповед № *** г. на Кмета на Община Перник, при граници: от изток - УПИ ***, от запад - улица, от север - УПИ *** и от юг - УПИ ***, заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, североизточна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.П.П. за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот.дело № 202/26.09.2006 г. на нотариус В. Я., с район на действие ПРС, с който ответникът Г.С.М. се легитимира като собственик за другата 1/ 2 идеална част от УПИ с площ 501 кв. м., с идентификатор 55871.507.110, за който е отреден парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, утвърден със Заповед № *** г. на Кмета на Община Перник, при граници: от изток - УПИ ***, от запад - улица, от север - УПИ *** и от юг - УПИ ***, заедно с част от сградата с идентификатор 55871.507.110.1, построена в УПИ, обозначена като едноетажен обект, североизточна самостоятелна част от масивен строеж, изграден на югозападна половина и североизточна половина, който самостоятелен обект се състои от едно помещение със застроена площ от 16 кв.м.

ОТМЕНЯ определение № 401 от 20.01.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 17.01.2020 г. на адв. В.Б., с която е помолила да ѝ бъде изплатено определеното ѝ адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ решение № 397 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на ПРС, имащо характер на определение, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 1882/19.12.2019 г. в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 2886/28.01.2020 г. по чл. 248 ГПК на Г.С.М., подадена чрез адв. Б., за изменение на Решение № 1882/19.12.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение №348/12.02.2020 г., постановено по гр.дело № 09339/2018 г. на Пернишкия районен съд, в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.