№ 825
гр. Перник, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720100499 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
З. М. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Л.“ № 85 чрез адв Д.М.,
срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. София, ул. „Л.Станчев“ № 3, ет11,
с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция от 06.01.2022г.
сключен между нея и ответната страна, поради това, че е сключен при неспазване
нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК както и чл.143 ал.1 ЗЗП чиято невалидност
да бъде прогласена, като и се присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявения иск.
В отговора твърди, че процесните клаузи от договора не противоречат на разпоредбите на
ЗЗП, и са съобразени с изискванията на закона. По подробно изложените доводи и
аргументи, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като им се
присъдят направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена
молба чрез адв. М. моли съда да уважи предявените искове, като и се присъдят сторените
разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Чрез адв.Е.Ц. е депозирано
писмено становище и изразява се такова по същество
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и е видно от представените доказателства, че ищцата е
подписала договор за предоставяне на кредит с НЕТ КРЕДИТ ООД, и като
кредитополучател тя е получила такъв под формата на кредитна линия, с уговорени
основните елементи на договора – срок, ГПР, лихва и обща сума на връщане.
Освен това, ищцата е сключила с ответното дружество Договор за предоставяне на
гаранция, като ответното дружество се явява гарант , а ищцата е наредител, който възлага –
а гарантът приема - да издаде гаранция в полза на кредитора / НЕТ Кредит ООД / за
обезпечаване на задълженията му по горепосочения Договор за кредит.
Съгласно чл.1 ал.2 наредителят дължи на гаранта възнаграждение в размер посочен
изрично в договора.
При тези данни съдът приема, че :
Кредиторът / Нет Кредит ООД / представлява финансова институция по смисъла на
чл.3 ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Това определя
дружеството като КРЕДИТОР по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК
Ищцата не оспорва наличието и валидността на Договора за кредит.Същата се явява
в о.з. и потвърждава , че е погасила кредита.
В случая ищцата претендира нищожност на договора за предоставяне на гаранция,
който обезпечава сключения от нея с друга, трета страна договор за кредит.
Следователно, договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети
вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга – да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестна цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
На второ място – договорът води до допълнително оскъпяване на ползвания кредит,
като утежнява финансовото състояние на длъжника.
На трето място – обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден
2
договор за предоставяне на гаранция на практика прехвърля върху кредитополучателя
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10 а ал.1 и ал.2 ЗПК
Следователно, следва да се приеме, че претендираното вземане за възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция се основава на неравноправна клауза по смисъла на
ЗЗП която се явява нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 ЗЗП
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Налице е съдебна практика – да се обявяват за нищожни клаузите от договорите, с
които се предвижда задължение за потребителя – да предостави обезпечение, като се
начислява неустойка в случай на неизпълнение на това задължение.
В процесния договор за кредит е предвидена такава неустойка – която клауза също е
нищожна, но не е предмет на настоящето дело.
В случая на практика се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
В горния смисъл процесната клауза от договора е нищожна, поради което и съдът
следва да прогласи нейната нищожност на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречие
със закона.
По разноските:
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да и бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Съгласно представения списък на разноските, ищцата е направила такива в размер 98
лева, представляващи заплатена държавна такса, която следва да бъде възложена върху
ответната страна, с оглед изхода на делото.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна защита и
съдействие-по делото- е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д.В. М., определено съобразно
предвидените минимални размери в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер 400.10 лева, които следва
да бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,вр.чл.11 и чл.19
ал.4 чл.33 ал.1 и 2 ЗПК и чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 ЗЗП, нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция от 06.01.2022г. сключен между
З. М. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Л.“ № 85 чрез адв Д.М.,
И „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.
София, ул. „Л.Станчев“ № 3, ет11,
Поради противоречие със закона
ОСЪЖДА „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. „Л.Станчев“ № 3, ет11
ДА ЗАПЛАТИ на З. М. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Л.“ № 85 чрез адв
Д.М.
сумата 98 лева, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Л.Станчев“ № 3, ет11
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В. М. от АК-Пловдив сумата 400.10 лева – адвокатско
възнаграждение, за оказаната от него безплатна правна помощ на З. М. М., с ЕГН
********** по гр.д. № 00499/2022 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4