Присъда по дело №429/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2887
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Илияна Стоянова Стоилова
Дело: 20201200200429
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 288705.08.2020 г.Град *
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградШести наказателен състав
На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Съдебни заседатели:Бистра Димитрова Панчева

Теменужка Илиева Караманолева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело от общ характер №
20201200200429 по описа за 2020 година
с участието на прокурор Биляна Гълъбова и секретар Христина Далева
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Г. Ч. – роден на * г. в гр.*, живущ в с.*, общ.*, ул.“*“
№ 10, *, неосъждан, със * образование, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
03.01.2019 г. около 17.30 ч. в гр.*, на бул.“Пейо Яворов“ (в посока от кръстовище,
образувано с ул.“Астра“ и бул. “Пейо Яворов“ към ж.к. “Струмско“), срещу търговски
обект „*“, като правоспособен водач категория „В“ и „М“, управлявайки собствения си лек
автомобил марка “ *“, модел “*” с рег.*, е нарушил правилото за движение установено в
чл.21 ал.1 ЗДвП, а именно - при избиране скоростта на движение, (66,24 км/ч.) е нарушил
забраната да не превишава максимално допустимата скорост от 50 км/ч. за населено място, в
резултат на което е допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил смъртта на неправилно пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на лекия автомобил пешеходка А. Б. Р., с ЕГН ***********, деяние
съставляващо престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” пр.1 вр.чл.342, ал.1 пр.3 от НК във вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от
НК го ОСЪЖДА да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила, изпълнението на наложеното на подсъдимия К. Г. Ч.
наказание лишаване от свобода.
На основани чл. 343г в сл. на чл. 343 НК във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия К. Г. Ч. от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца.
ОСЪЖДА подс. К. Г. Ч. да заплати в полза на ОД на МВР – Благоевград сумата от
1 176,24 /хиляда сто седемдесет и шест лева и 24 стотинки/, направени разходи в
досъдебното производство, като и сумата от 5 /пет/ лева, държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
1
Връща на правоимащия К. Г. Ч. веществените доказателства - лек автомобил марка
и модел „* *“ с рег. * – на съхранение в база на УССД при ОД на МВР – Благоевград, гр.*,
ул.“П*“ № 1 и ключ за него – на съхранение при домакин на 02 РУ – Благоевград.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок, считано от днес,
пред АС - София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Окръжна прокуратура - Благоевград е обвинила К. Г. Ч. в извършването на
престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” пр.1 вр.чл.342, ал.1 пр.3 от НК във вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като на 03.01.2019 г. около 17.30 ч. в гр.Благоевград, на бул.“Пейо Яворов“ (в
посока от кръстовище, образувано с ул.“Астра“ и бул. “Пейо Яворов“ към ж.к.
“Струмско“), срещу търговски обект „*“, като правоспособен водач категория „В“ и „М“,
управлявайки собствения си лек автомобил марка “ *“, модел “*” с рег.*, е нарушил
правилото за движение, установено в чл.21 ал.1 ЗДвП, а именно - при избиране скоростта на
движение (66,24 км/ч.) е нарушил забраната да не превишава максимално допустимата
скорост от 50 км/ч. за населено място, в резултат на което е допуснал пътно-транспортно
произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на неправилно пресичащата от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходка А. Б. Р., с ЕГН
***********.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград,
поддържайки обвинителната си теза (както за фактическата обстановка, така и за правната
квалификация), изразява становище за виновност, поради което и прави искане за
определянето на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 58а, ал.4 в случая
на чл. 55 от НК. Освен това предлага, основано на чл. 66 от НК, изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ да се отложи.
Повереникът на частните обвинители С. Р. и Б. Р. като настоява за осъждането на
подсъдимия, също счита, че наказването на Ч. трябва да бъде определено под минимума.
Защитникът с пледирането си очертава, че не е спорен и въпросът за размера на
наказанието, тъй като изтъква, че неправилното движенето на жертвата и изпитваното от
подсъдимия дълбоко съжаление, очертава многобройност на смекчаващите обстоятелства,
налагащи определянето на наказанието под предвидения минимум от 2 години.
Картината на деянието, описана в обвинителния акт, е разкрита в пълната й степен
съгласно процесуалното признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК и доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, по отношение
на които съдът е преценил, че подкрепят направеното самопризнание, и тя е следната:
К. Г. Ч. е правоспособен водач на МПС категории „В“ и „М“ и притежава СУМПС
№ *******. Съгласно справката за нарушител е наказван през 2018 год. два пъти за
нарушения на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Не е осъждан.
На 03.01.2019 г. около 17.30 часа той управлявал собствения си лек автомобил марка
“*“, модел “*” с рег******** по бул.“П.Яворов“ в гр.Благоевград, в посока от кръстовище,
образувано с ул.“Астра“ и бул. “Пейо Яворов“ към ж.к. “Струмско“. На предна дясна
седалка до него се возел синът му – свид.Д. Ч..
Движението в процесния участък на бул. „П. Яворов“ се осъществявало с две платна
за еднопосочно движение, разделени с двойна непрекъсната линия от тип М2, като всяко от
платната било разделено на по две ленти, разделени с прекъсната линия от тип М3.
Външната дясна лента по посока на огледа (от хотел *“ към ж.к.“Струмско“) е с широчина –
3,57 м., а вътрешната - 3,50 м. Гледано в посока към ж.к.“Еленово“ широчината на
вътрешната лента (насрещна на движението на процесния автомобил) е 3,53 м., а на
външната – 3,37 м. Пътният участък бил прав, като видимостта била ограничена от
настъпилата тъмнина и слабо ел. осветление, а асфалтовата настилка - мокра, поради лек
снеговалеж.
А. Б. Р. от гр.Благоевград, на * г. живеела в ж.к.“*“ № *, и работила като *“, която се
намира зад хотел *“. На 03.01.2019 г. Р. след като приключила задълженията си тръгнала от
работа. Около 17.30 часа била на бул.“П.Яворов“ и предприела пресичане (от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на обвиняемия), в района срещу търговски обект „*“ на
1
несигнализирано и обозначено за това място (пешеходна пътека). В този момент подс.Ч. със
скорост от 66,24 км/ч. се движил във външната дясна лента, гледано по посока на огледа. В
същата посока, но във вътрешната лента на платното за движение пред него, със собствения
си лек автомобил марка „*“, с рег. * се движил свид. Б. П., а с него на предна дясна седалка
се возела дъщеря му – свид.Б. П.. Свид.П. забелязал пешеходката Р., която пресичала
насрещното платно за движение. Виждайки я спрял, за да я пропусне. Р. продължила
движението си и започнала да пресича и вътрешната лента за движение (по посока на
огледа). В момента, в който се намирала пред автомобила на свид.П., подсъдимият я
възприел като опасност и предприел принудително спиране в условията на мокра асфалтова
настилка и снеговалеж. Поради превишената скорост на движение обаче не е нямал
техническа възможност да спре преди линията на пресичане на пешеходката, поради което я
блъснал, когато тя била в дясното платно за движение на бул. „П. Яворов“ – външната лента,
гледано в посока към ж.к. „Струмско“ / точното място е със следните координати: по
протежение на булеварда: Х = 0,4 m, мерено от линията за надлъжни измервания
(ориентирана) по посока на огледа; по широчина – Y = 2 m, мерено от линията за напречни
измервания – дясна крайна линия на дясно платно за движение в посока към ж.к.
„Струмско“/. Скоростта на автомобила в мястото на удара е била около 50 км/ч.
Първоначалното съприкосновение е било от дясната страна на Р. с предна долна част
(броня) на автомобила. Вследствие удара над масовия център на тялото е възникнал
кинетичен момент, под действието на който горната част на тялото се е навела към предния
капак. В следващ момент тялото се е плъзнало по предния капак, завършило с удар на
главата в предното ветрово стъкло, което се счупило. След удара тялото на пострадалата е
било „носено“ и паднало след мястото на удара на разстояние около 23,20 м. Движейки се в
закъснителен режим скоростта на автомобила все повече е намалявала, а придобитата
скорост на тялото при удара е оставала непроменена.
В даден момент скоростта на тялото вече е била значително по-висока от тази на
автомобила, поради което е преодоляло триенето между дрехите на пострадалата и боята на
капака и се е хлъзнало по капака напред, след което е било отхвърлено напред и изтъркаляло
вдясно, установявайки се в покой върху зелената ивица на десния тротоар.
След удара подс. Ч. спрял автомобила и слязъл от него, а неговият син – св.Д. Ч.
позвънил на тел.112. След пристигане на екип на ЦСМП – Благоевград била констатирана
смъртта на А. Р..
Съгласно съдебно-медицинска експертиза на труп при огледа и аутопсията на трупа
на А. Б. Р. е установено: автомобилна травма – блъскане от движещ се автомобил – черепно-
мозъчна травма: охлузване по теменната област на главата вдясно с подлежащо ограничено
кръвонасядане на мека черепна покривка, травматичен кръвоизлив на меки мозъчни
обвивки, контузия на мозъка, счупване на носни кости с кръвотечение от носа и устата и
наличие на кръв в дихателните пътища, охлузване по лицето вдясно, кръвонасядане под
брадичката вдясно; контузия на десния бъбрек, ивицести охлузвания по гърба на пръстите,
кръвонасядане под лакътя и по гърба на ръката вдясно, две хоризонтални лентовидни
кръвонасядания по външната повърхност в долната част на дясното бедро на 50 см. От
петите, кръвонасядане по задно-вътрешната повърхност под лявото коляно на 33 см. От
петите; умерено изразена склероза на кръвоносните съдове, умерено изразена анемия на
вътрешните органи. Вещото лице сочи, че смъртта на Р. се дължи на остра недостатъчност
на мозъчните функции и остра дихателна недостатъчност, вследствие на описаната черепно-
мозъчна травма – контузия на главата, травматичен кръвоизлив на меки мозъчни обвивки и
мозъчна контузия в съчетание с аспирация на кръв в дихателните пътища. В мозъка се
намират жизнено важни центрове, като дихателен, сърдечно-съдов, и увреждането му често
води до парализата им и последваща смърт. Смъртта е настъпила бързо, но не моментално,
видно от предварителните сведения и състоянието на кръвонасяданията, охлузванията и
кръвоизливите и е била неизбежна, поради необратимостта на установените увреждания на
2
мозъка, в съчетание с аспирацията на кръв в дихателните пътища. Установените при
аутопсията изменения, характерни за възрастта, като умерена склероза на кръвоносните
съдове, сами по себе си не са причина и нямат пряко отношение към настъпването на
смъртта.
Според вещото лице описаните травматични увреждания добре отговарят да са
получени по време и начин посочени в предварителните сведения, и цитирания протокол за
разпит – блъскане на пешеходец от движещ се автомобил, към вечерта на 03.01.2019 г.
Видно от вида и разположението на травматичните увреждания в момента на блъскане
пострадалата е била в изправено положение. Блъскането е било от дясната страна на
пострадалата с предната долна част (броня) на автомобила - І-ва фаза, при която са
получени увреждания по долните крайници вдясно с характерно хоризонтално двулентово
кръвонасядане по външната долна част на дясната подбедрица. Последвало възкачването й
върху автомобила и удар в предна част от автомобила (стъклото) – ІІ-фаза, при която са
получени уврежданията по главата и тялото вдясно. Последвало е отхвърляне на тялото пред
и настрани, падането и плъзгането му върху терена и ІІІ-та и ІV-та фази, причинили и
останалите травматични увреждания. Вещото лице сочи, че в конкретния случай има
увреждания във всички изброени области и не се установяват такива, които да не могат да се
обяснят с горепосочения механизъм на причиняване.
Съгласно автотехническа експертиза при началната си скорост на движение – 66,24
км/ч. при създалата се пътна ситуация водачът Ч. е нямал техническа възможност да
предотврати блъсването на пешеходката, но той е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, само ако в момента на възникване на опасността (поява в
зрителното поле на водача на пешеходката на пътното платно) се бе движил със максимално
позволена за населени места скорост от 50 км/ч.
От страна на пешеходката Р. пътно-транспортното произшествие е било
предотвратимо, ако последната не е предприела пресичане на платната за движение на
несигнализирано място като пешеходна пътека, наличие на интензивен трафик в двете
посоки и ограничена видимост.
Според вещото лице причините за възникване на пътно-транспортното произшествие
са както от обективен, така и от субективен характер, а именно:
- причини от обективен характер – уличното осветление не е осигурявало
необходимата видимост на водачите, движещи се в процесния уличен участък, а видимостта
пред фаровете на автомобила на „къси“ светлини до известна степен е била понижена от
снеговалеж;
- причини от субективен характер: водачът Ч. в момента на възприемане на
опасността се е движил със скорост над позволената за населени места, а пешеходката Р. в
условията на интензивен трафик е извършвала пресичане на платното за движение на
необозначено за целта място като пешеходна пътека.
В кръвната проба, взета от подсъдимия и кръвната проба от трупа на А. Р. не е
установено наличие на алкохол, наркотични/упойващи вещества.
Фактът на извършване на деянието, авторството, механизма на осъществяването и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което е било извършено, се установяват по
безспорен начин, не само поради съгласието на подсъдимия с фактите, изложени в
обвинителния акт, а поради това, че достоверността на това съгласие, под формата на
признание, се подкрепя от доказателствените материали, събрани на досъдебното
производство. Именно тази преценка следва да бъде мотивирана /липсата на спор по
фактите, изложени в обвинителния акт от прокурора, рамкиращи предмета на доказване,
3
обезсмисля само събирането непосредствено от съда на доказателства за тяхното
установяване, но не и от мотивиране/, тъй като същата е и условие за допустимост на самата
диференцирана процедура, която пък от своя страна има основно значение за определянето
на наказанието. Признанието в частта му за движение със скорост над разрешената за
населено място напълно кореспондира с установения механизъм и с причините за
настъпване на произшествието в заключението на извършената автотехническа експертиза,
както и с изводите в нея за скоростта на движение на процесното моторно превозно
средство. В частта му за конкретните факти на движенето на пешеходката и първоначалното
възприемане на опасността, следствие на това движение, се потвърждава от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля с преки възприятия – св. Б. П..
В протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум,
еднопосочно са отразени данните за видимост, положението и състоянието на пътното
платно, като същите са в основата на изводите и на вещото лице по автотехническата
експертиза, изясняваща причините за ПТП.
В подкрепа на изложените в обвинителния акт обстоятелства за нараняванията,
получени от пострадалата при произшествието, както и за причинната връзка между тях и
смъртта й е изготвената съдебномедицинска експертиза.
По обвинението за извършено престъпление, повдигнато с внесения в съда
обвинителен акт:
Извършеното от Ч. е соченото от прокурора престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” пр.1
вр.чл.342, ал.1 пр.3 от НК във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият е нарушил чл. 20, ал.1
от ЗДвП, защото е управлявал лек автомобил със скорост, която е над разрешената
максимална за населено място от 50 км/ч. Нарушението е в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия резултат - удряне на пешеходец от автомобила, при което са му
причинени травматични увреждания, довели до неговата смърт като пряка и непосредствена
последица, тъй като е доказано, че ако подсъдимият преди предприемане на принудително
спиране в момента на възникване на опасността (поява в зрителното поле на водача на
пешеходката на пътното платно) се бе движил със максимално позволена за населени места
скорост от 50 км/ч, ударът на автомобила, управляван от него, с пешеходеца не би настъпил.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,
като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но в
конкретната обстановка е бил длъжен и е могъл да предвиди възможността за настъпване на
вредоносния резултат като последица от превишаването на скоростта.
След приложението на закона логично се преминава към произнасяне по съгласието
на страните по повод определянето на размера на наказанието на подсъдимия, тъй като от
всички се настоява за законова възможност при осъдителна присъда по чл. 373, ал.2 от НПК
да се приложи на чл. 55 от НК. В случая той е приложим, защото:
Смекчаващото отговорността на подс.Ч. обстоятелство – неправомерното движение
на пешеходеца по уличното платно, което и според експертизата е една от причина за
настъпване на произшествието, е основание подсъдимият да се ползва от правото на
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието му. Приложението на привилегията е оправдано и поради наличието на втората
кумулативно дадена предпоставка на института на смекчената наказателна отговорност по
чл. 55 от НК - несъразмерност на най-леката предвидена в закона наказателна санкция,
която в случая е лишаване от свобода от 2 години, защото допуснатото превишаване на
скоростта е с малко и поради това не е тежко нарушение на правилата за движение. Тази
конкретна тежест на нарушението и леко завишената лична обществена опасност на дееца,
са обстоятелства, които позволяват приложението на чл. 55 от НК спрямо него. Той не е
4
осъждан, с добри характеристични данни е като баща на две деца и от самото начало на
наказателното производство изразява искрено съжаление за извършеното. От друга страна
обаче наказването му два пъти през 2018 год. по административен ред за несъобразена
скорост му дава характеристиката на недисциплиниран водач. Самата тя обаче не надделява
над наличните смекчаващи и посоченото вече изключително такова, но пък налага размерът
на лишаването от свобода да не е по-малък от 1 година, респ. лишаването от права – 1
година и 6 месеца.
Съдът намери, че има място за приложението на чл. 66 от НК, не само с оглед
продължителността на лишаването от свобода и обстоятелството, че подс. Ч. не е осъждан, а
и поради това, че положително въздействие върху личността му със сигурност може да бъде
постигано и без изолирането от обществото. Все пак, както вече се посочи, се касае до
личност, която е без престъпни навици, налагащи силен интензитет на въздействие.
Въпреки, че законът поставя ударението върху целта за индивидуална превенция -
"поправянето на осъдения", при решаване на въпроса за условното осъждане трябва да се
отчете и въздействието, което то ще окаже върху останалите граждани. Целта и на
генералната превенция в случая също може да се постигне чрез условно осъждане, дори и
при съобразяване с динамиката на този вид престъпления, защото, за да се въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите граждани, е достатъчно да се определи
изпитателен срок от 3 години.
С присъдата си съдът постанови и лишаване на подсъдимия от право да управляват
МПС за срок 1 година и 6 месеца години. При определяне срока на това наказание съдът взе
предвид изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и обстоятелството, че се
налага наказание на недисциплиниран водач, което е и свързано с лишаването от свобода (
арг. от чл. 49 ал.1 НК).
Предвид разпоредбата на чл.189 НПК с присъдата съдът осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски по водене на наказателното производство в размер
на 1 176,24.
С присъдата съдът се разпореди с веществените доказателства които са: лек
автомобил марка и модел „* *“ с рег.******** и ключ за него. Тези веществени
доказателства са вещи, които не подлежат на отнемане. Те принадлежат на виновния, но не
е такива, които са послужили за извършване на деянието. По отношение на тях следва да
бъде постановено връщане на правоимащия, тъй като е известно лицето, от което са иззети и
няма спор за собствеността им. Съдът няма задължение в настоящето производство да
изследва обстоятелствата във връзка със собствеността на иззетата вещ, защото
принципното положение при връщането на предметите, иззети като веществени
доказателства, е регламентирано в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК - те да се връщат
"на правоимащите, от които са отнети". Предписанието, залегнало в чл. 111, ал. 2 от
НПК, повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането
на вещта от съответния правоимащ. От драга страна обаче, съдът има задължение да
провери, дали до произнасянето му не е възниквал спор за правото върху вещата, който
спор налага тя да се пази. Основано на тези разбирания в случая се приема, че правоимащ
по смисъла на чл. 111, ал.2 от НПК е подс. Ч., защото той е този, който е упражнявал
фактическата власт върху автомобила съгласно протокол за доброволно предаване от
03.01.2019 год. И тъй като не е налице и спор за правото върху предметите, то те следва да
се върнат именно на него.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни