№ 375
гр. София, 30.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500811 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г. Д. срещу определение,
постановено в проведено на 19.10.2021 г. открито съдебно заседание
по гр. д. № 125/2021 г. по описа на РС – гр. П., с което на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до
приключване на гр. д. № 532/2020 г. по описа на РС – гр. П..
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на
обжалваното определение, тъй като районният съд неправилно е
определил връзката на обусловеност на делата. Поддържа, че
обуславящо за изхода на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е производството
по Павловия иск, а не обратното. Искането е за отмяна на
определението и връщане делото на районния съд за продължаване на
съопроизводствените действия.
Насрещната по частната жалба страна – ответниците в
първоинстанционното производство – изразяват становище за
неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото писмени доказателства, прие следното.
Районен съд – гр. П. е сезиран с предявен от А. Г. Д. против А. Г.
И. и Г. И. И. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на ищцата на възмезден договор за
1
учредяване право на ползване върху 1/12 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 38558.7.2 по КККР на гр. К., заедно с 1/6 ид. ч. от
построената в него сграда с идентификатор 38558.7.2.1, оформен с
нотариален акт № 120/2020 година.
Твърди се в исковата молба, че ищцата А. Г. Д. е кредитор на
прехвърлителя по този договор А. Г. И., като има срещу нея
непарично вземане – за прехвърляне на 1/6 ид. ч. от правото на
собственост върху имотите, предмет на нотариален акт № 120/2020 г.,
с източник на вземането – предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 07.11.2017 г., част от които
описаните по-горе.
Ищцата твърди, че на 07.11.2017 г. сключила като купувач с Г. Б.
Н. и Н. Г. Н.а като продавачи предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, сред които поземлен имот с
идентификатор 38558.7.2 по КККР на гр. К. и построената в него
сграда с идентификатор 38558.7.2.1, по силата на който продавачите
(баба и дядо на ищцата) поели задължение да й прехвърлят в срок до
29.09.2018 г. правото на собственост върху тези обекти за сумата от
общо 25 000 лева, които ищцата платила на обещателите по банков
път с платежни нареждания от 05.04.2018 г., 10.04.2018 г. и 11.04.2018
година. Част от същественото съдържание на договора било
съгласието между страните прехвърлителите да запазят за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имотите,
посочени по-горе.
На 17.04.2018 г. Г. Б. Н. внезапно починал. Негови наследници по
закон били Н. Г. Н.а (съпруга) и двете му дъщери М.Г. Н.а и А. Г. И.,
като по силата на законовото наследствено правопиремство правата
им в собствеността върху процесните имоти била следната: за Н. Г.
Н.а – 4/6 ид. ч., за М.Г. Н.а – 1/6 ид. ч., и за А. Г. И. - 1/6 ид. част.
Ищцата поканила наследниците по закон на Г. Б. Н. да се явят
пред нотариус за прехвърляне правото на собственост върху имотите,
предмет на предварителния договор от 07.11.2017 г., но ответникът А.
Г. И. отказала да стори това.
Ето защо ищцата предявила пред РС – гр. П. иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен
предварителния договор от 07.11.2017 г., по който било образувано гр.
д. № 532/2020 г., исковата молба по което производство била вписана
на 31.12.2020 година.
Междувременно ищцата установила, че на 12.11.2020 г.
2
ответникът А. Г. И. учредила в полза на своя син Г. И. И. възмездно и
пожизнено право на ползване в обем 1/12 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 38558.7.2 по КККР на гр. К., заедно с 1/6 ид. ч. от
построената в него сграда с идентификатор 38558.7.2.1, която сделка
била оформена с нотариален акт № 120/2020 година.
Счита, че посочената сделка уврежда интересите й, тъй като
обременява безсрочно с тежест имота, който иска да придобие.
В отговора на исковата молба ответниците А. Г. И. и Г. И. И. са
оспорили качеството на кредитор на ищцата, тъй като се позовават на
нищожност на предварителния договор от 07.11.2017 г. (поради липса
на съгласие, евентуално поради привидност). Отправили са искане за
спиране на производството по Павловия иск до приключване на
производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В проведеното на 19.10.2021 г. открито съдебно заседание съдът е
уважил това искане и е постановил спиране на производството по
делото до приключване на гр. д. № 532/2020 г. по описа на РС – гр. П.
в влязъл в сила съдебен акт.
Определението на районния съд е неправилно.
С иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД разполага всеки кредитор - както
кредиторът на парично, така и кредиторът на непарично вземане
(ППВС № 1 от 29.03.1965 по г,. д. № 7/1964 г.). Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, при висящ спор
относно вземането на кредитора признаването или отричането му (на
вземането) ще рефлектира върху преценката дали ищецът по
Павловия иск действително има качество на кредитор с права по чл.
135 ЗЗД (оттук върху основателността на предявения иск). Посочено е
още, че между двете производства е налице връзка на
преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, и е основание за спиране на производството по Павловия иск.
Тези разяснения обаче са неотносими към хипотеза, в която се касае
за кредитор на непарично вземане, включително и за титуляр на
потестативното право за сключване на окончателен договор. В този
случай съществува връзка между делата, но тя е точно обратната -
производството по чл. 135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо
производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, респективно последното е това,
което подлежи на спиране. Това е така, защото, ако с влязло в сила
съдебно решение бъде отхвърлен Павловият иск, за ищеца по иска с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да се окаже, че не е налице
правен интерес да поддържа висящността на производството по чл.
3
19, ал. 3 ЗЗД.
Нещо повече – в рамките на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
съдът осъществява действията, които извършва нотариусът,
проверявайки дали са налице предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е
собственик на вещта, като обременяването на вещта с тежест не е
пречка да бъде обявен предварителният договор за окончателен. В
този смисъл, ако производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД приключи с
решение, с което искът се уважи, ищецът получава дължимата правна
промяна и с това губи качеството си на кредитор. Липсата на това
качество автоматично води до неоснователност на Павловия иск, с
което пътят за защита срещу увреждащата сделка е препятстван. Ето
защо зависимостта между производствата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл.
135 ЗЗД е обратна (първо трябва да се проведе отменителният иск).
Когато първо е проведен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е уважен,
последващото производство по чл. 135 ЗЗД е безпредметно, а
преобретателят по окончателната сделка, който е задължителен другар
на длъжника, не може да заяви възраженията си против кредитора
относно правния му интерес от предявяване на такъв иск и наличието
на материалноправните предпоставки за обявяване на сделката за
относително недействителна спрямо него. Това решение, като
постановено по контитутивен иск, има действие само занапред и не
може с обратна сила „да върне“ правото, с което обещателят-длъжник
се е разпоредил, в патримониума на длъжника по предварителния
договор, както и да предизвика противопоставимост на решението по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД на приобретателя по вписаната сделка в нотариална
форма преди исковата молба по този иск. Решението по иска по чл.
135 ЗЗД, както вече се посочи, осигурява възможността да се упражни
потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ако такъв иск вече е
уважен преди предявяване на Павловия иск, решението по него не
води до правни последици. Затова дори двата иска да са уважени,
когато са в обратна поредност, колизията на права между
преобретателя по сделката и преобретателя по решението по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД следва да се разреши според поредността на вписванията.
По изложените съображения обжалваното определение следва да
бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в проведено на 19.10.2021 г.
открито съдебно заседание по гр. д. № 125/2021 г. по описа на РС – гр.
П., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по
делото е спряно до приключване на гр. д. № 532/2020 г. по описа на
РС – гр. П..
ВРЪЩА делото на РС – гр. П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5