РЕШЕНИЕ
№ 17807
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110148632
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК,
вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 37536/2014г. на СРС, 88
състав, за събирането на което е образувано изпълнително производство.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист, е бил издаден по реда на чл.410 от ГПК,
като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ. Твърди,
че дължимите от него суми по изпълнителния лист са погасени поради изтекла погасителна
давност. Претендира разноски. Ответникът оспорва предявените искове по съображения,
изложени в отговора на ИМ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439
ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е титуляр на вземане
срещу ищеца в размер на процесните суми, за събирането на които са предприети
принудителни действия, а в тежест на ответника е да установи по делото, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
Между страните не е спорно, а видно от приетите по делото писмени доказателства,
се установява, че в полза на /фирма/ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издадени по ч. гр. д. 37536/2014 г. по описа на СРС, 88
състав, за сумата в размер на 5 635,29 лева, ведно със законната лихва за периода от
09.07.2014 г. до изплащане на вземането, сумата в раазмер на 687,12 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.04.2013 г. до 25.06.2014 г. и разноски по делото в размер
1
на 426,45 лева. Не е спорно и по делото се установява, че въз основа на така издадения
изпълнителен на 04.01.2017 г. /фирма/ е образувало изпълнително производство №32/2017 г.
по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 в КЧСИ, както и че с молба от 17.12.2018 г. е поискано
присъединяване за събиране по образуваното изпълнително дело и на изпълнителен лист от
09.10.2014, издаден по ч. гр. д. № 37537/2014 г. по описа на СРС, 128 състав, за сумата в
размер на 6870,85 лева, представляващ незаплатена главница по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението, до окончателното плащане,
сумата в размер на 3076,15 лева, представляваща надбавка, сумата в размер на 830,12 лева –
мораторна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 25.06.2020 г., както и сумата в размер на
515,54 лева разноски в производство. С молба от 07.01.2021 г. по изпълнително дело №
32/2017 г. по силата на договор за цесия от 13.07.2020 г. като взискател е конституиран
ответника – /фирма/, като с молба от 15.12.2021 г. но ответника изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като е въз основа на изпълнителните
титули е образувано ново изпълнително дело № 577/2021 г. по описа на ЧСИ А.Б..
Спорен между страните по делото е въпросът кое е последното валидно
изпълнително действие по изпълнителното дело и погасено ли е вземането по давност, като
ищецът навежда твърдения, че последното валидно изпълнително действие е запорно
съобщение до ТД на НОИ като трето задължено лице с искане за налагане на запор върху
пенсията на длъжника от 28.12.2018 г., но доколкото в запорното съобщение било посочено
единствено задължението по изпълнителен лист от 26.11.2014 г. и по молбата за
присъединяване на изпълнителен лист от 09.10.2014 г. липсвало произнасяне на ЧСИ за
присъединяване, поддържа, че на 10.10.2019 г. е изтекла предвидената в закона 5-годинашна
давност на вземането по изпълнителен лист от 09.10.2014 г.
Ответникът поддържа, че по изпълнителното дело са предприемани множество
валидни изпълнителни действия.
Между страните по делото не е спорно и видно от представените по делото
доказателства, праводателят на ответника, доколкото последния се легитимира в качеството
си на цесионер на процесните вземания, е депозирал молба с вх. № 15644/17.12.2018 г., с
която е поискал ЧСИ А.Б. да присъедени за събиране, вземането обективирано в
изпълнителен лист от 09.10.2014 г. по вече образуваното изпълнително дело № 32/2017 г.
Ищецът не оспорва, напротив, навежда твърдения, а и видно от представените по
делото доказателства, по така образуваното изпълнително дело № 32/2017 г. на 28.12.2018 г.
е изпратено запорно съобщение до ТД на НОИ като трето задължено лице с искане за
налагане на запор върху пенсията на длъжника. Видно от запорното съобщение, съдебният
изпълнител е посочил размера на дълга на длъжника, в който се включва както вземането по
изпълнителен лист от 26.11.2014 г., въз основа на който първоначално е образувано
изпълнителното производство така и вземането, което е възложено за събиране с молба за
присъединяване, обективирано в изпълнителен лист от 09.10.2014 г.
Съдът намира, че така изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение,
представлява валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността на процесното
вземане на 28.12.2018 г., предид което от извършването му до момента не е изтекъл
предвидения общ 5-годишен давностен срок за погасяването му.
В допълнение на изложеното, следва да се има предвид, че и самият ищец признава, а
и от приетите по делото като писмени доказателства заверени копия от изп.д. №
20178500400032, изп.д. № 2020850040057 и изп.д. № 577/21г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. №
850 на КЧСИ, се установява, че за събиране на процесните вземания, праводателят на
ответника, в последствие и самия ответник са предприели множество валидни изпълнителни
действия.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
2
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ответникът има правно на
разноски, но доколкото по делото не са представени доказателства за реално извършени
такива, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Г., ЕГН **********, с адрес в /адрес/, против
/фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление /адрес/, иск с правно
основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК с искане да бъде установено между страните, че М. В. Г.
не дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в размер на 6870,85 лева, представляващ
незаплатена главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението, до окончателното плащане, сумата в размер на 3076,15 лева,
представляваща надбавка, сумата в размер на 830,12 лева – мораторна лихва за периода от
19.04.2013 г. до 25.06.2020 г., както и сумата в размер на 515,54 лева разноски в
производство, обективирани в изпълнителен лист от 09.10.2014, издаден по ч. гр. д. №
37537/2014 г. по описа на СРС, 128 състав, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3