РЕШЕНИЕ
№ 3503
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от М. М. Дългичева Гражданско дело №
20225330100150 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предявил против
М. С. Б. кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № ****** г. по описа на Районен съд – П., ** граждански състав,
представляващо претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.08.2020 г. до
22.11.2020 г. електрическа енергия в размер на сумата от 216, 36 лв., както и за установяване
на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 13.10.2020 г.
до 12.07.2021 г. в размер на сумата от 15, 71 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
******* г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа
енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН ******, находящ се в гр. П.
електрическа енергия за периода 23.08.2020 г. до 22.11.2020 г. Ответникът имал качеството
на наемател по отношение на процесния имот, поради което същият дължал заплащане на
доставеното количество електрическа енергия. Последният бил клиент на
електроснабдителното предприятие с открит кл. № ******. Поради забава в заплащането на
главницата, претендира обезщетение за забава по всяка издадена фактура - отделно. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът М. С. Б., чрез назначения й особен представител, е депозирала в
законоустановения за това срок отговор на исковата молба. По делото липсвала декларация-
съгласие на Община П., като собственик на имота, за откриване на партида, а такова било
изискването в общите условия на ищеца. Възразява и за това, че не ставало ясно как е
отчетено твърдяното потребление от страна на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил копие на три фактури, издадени от негов представител в полза
на потребител М. С. Б., в които са обективирани претендираните вземания за доставена
електроенергия за периода от 23.08.2020 г. до 22.11.2020 г. за обект с ИТН ******, а именно
- фактура № ********г., фактура № ******** г. и фактура № ************ г.
По делото е представено извлечение от сметката на потребителя М. С. Б. за обект с
ИТН ******, от което се установява, че задълженията по издадените фактури, касаещи
процесния период, ведно с лихвата за забава, възлизат на сумата от 232, 07 лв.
Договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а,
ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на
електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От
приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило
процедурата по чл. 98 а ЗЕ и между страните е възникнало валидно облигаторно
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал.
1 ЗЕ.
Страна (купувач) по договора за продажба на електроенергия е битовият клиент или
този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Клиенти на електрическа енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 1, т.4 от Общите условия, ако ползват електроснабдения имот
2
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди /арг. от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на електрическа
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на електрическа енергия
дължи цената й на електроснабдителното предприятие.
В производството по делото е представена Заповед № ****** г. на **** на район
„*****“, община Пловдив, с която М. Б. е настанена със своето семейство като наемател в
апартамент, находящ се в гр. П.
Представено е и Заявление-декларация за продажба на електрическа енергия,
подадено от М. Б. до ищцовото дружество, в което ответницата заявява, че е потребител на
енергийни услуги на присъединен към разпределителната мрежа имот, находящ се гр. П.,
като декларира, че приема общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия. Представена е и декларация за достъп до мрежата, както и Заявление-декларация с
вх. № ******* г., с която ответницата заявява, желае да получава електрическа енергия за
процесния имот с кл.№ ***** и ИТН ********.
Следователно от така представените писмени доказателства се установява, че
ответната страна е наемател, респ. потребител на електроснабдения имот.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза
се установява, че за процесния период е доставена до електроснабдения имот общо 1034
кВтч електрическа енергия, от която 803 кВтч по дневна тарифа и 231 кВтч по нощна
тарифа. Вещото лице е установило потребената електрическа енергия след справка от
показанията на електромера, взети от базата данни на дружеството. Вещото лице е
посочило, че размерът на доставената електрическа енергия отговаря на фактурираната
съгласно издадените от страна на електроснабдителното предприятие фактури.
Експертизата е установила, че електромерът с фабричен № ****** е отчитан дистанционно
чрез системата за дистанционен отчет. Произведен е през 2016 г., когато е осъществена
първоначална проверка със срок от 6 години, като е преминал успешна проверка на извадков
принцип през м. май 2022 г., със срок на валидност до м. май 2025 г. Вещото лице е
установило, че електромерът отговаря на изискванията на нормативната уредба.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че издадените от дружеството-ищец фактури са осчетоводени; че отчетената
дневна, нощна и върхова тарифа електрическа енергия и предоставени мрежови услуги и
добавки по представените фактури са остойностени по утвърдени от КЕВР цени; че лихвата
за забава за периода 13.10.2020 г. – 12.07.2021 г. възлиза на сумата от 15, 71 лв.
Следователно установи се, че за процесния период е доставено посоченото в
издадените фактури количество електрическа енергия, поради което и в полза на ответника
в качеството му на потребител е възникнало насрещното облигаторно задължение за
заплащане на доставената и потребена електрическа енергия в размера, претендиран от
ищеца.
3
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за
ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало
задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия на стойност от
216, 36 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване
по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично
задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по
всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата
****** г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в размер на сумата от 15, 71 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски. В производството последният е доказал извършването на разноски за
държавна такса от 75 лв., депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза от 362,
10 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 150 лв. и депозит за особен
представител от 300 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското
възнаграждение 100 лв. Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 987, 10 лв.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното
производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по
дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по
издавеното на заповед за изпълнение. По тези съображения в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв.
за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М. С.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е
носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******* г. по описа на
Районен съд – П., ** граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
4
доставена за периода от 23.08.2020 г. до 22.11.2020 г. електрическа енергия в размер на
сумата от 216, 36 лв., за обект с ИТН ******, находящ се в гр. П., както и за установяване на
изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 13.10.2020 г. до
12.07.2021 г. в размер на сумата от 15, 71 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
******* г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал;. 1 ГПК сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 11617/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IV граждански състав и сумата от 987, 10 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 150/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5