РЕШЕНИЕ
№ 15514
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110170823 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Л. Д. А., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1274,99
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 183,81 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023
г., сумата от 39,35 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 8,85 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
02.08.2023 г., за които суми на 25.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44544/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот -
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. *** , като
ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е
изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер
на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
1
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Л. Д. А.,
чрез адв. Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди,
че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия. По делото не са
ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между
ответника и топлопреносното дружество. Поддържа, че ищецът не е ангажирал
доказателства за изпадане на ответника в забава. Оспорват се и исковете за заплащане на
услугата дялово разпределение, и лихвата за забава върху това вземане, тъй като по делото
няма доказателства как е извършено дяловото разпределение в отделните обекти от
етажната собственост. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД изразява становище, че в
рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно
извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
2
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване
и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява
ответникът да притежава някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е отделен
от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и
главно доказване, каквото по делото не е проведено. Ангажираните от ищеца писмени
доказателства – констативен протокол от 20.04.1987 г. постановление за налагане на
възбрана от 07.05.2019 г., протокол от общо събрание на собствениците на етажната
собственост от адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, на което е взето решение да се сключи
договор с „***“ ЕООД за топлинно счетоводство на разходите за отопление, списък на
собствениците от етажната собственост, като под № *** от същия са вписани имената Л. Д.
А. и е положен подпис, документи за главен отчет и изравнителни сметки, видно от които
през процесния период като титуляр на партидата е записано лицето, Л. Д. А., не
установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата с предмет
доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащането на
договорно основание претендира ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право
върху имота, нито съдържат волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с
ищеца от страна на потребителя. По делото не са ангажирани никакви други доказателства,
от които да се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответникът
Л. Д. А. е била носител на правото на собственост, респ. на вещното право на ползване
върху процесния недвижим имот и на друго основание.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца,
съдът намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна
енергия и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. От ответника
се претендират разноски за безплатна правна помощ в заповедното и в исковото
производство, съгласно договори за правна защита и съдействие, приложени към
възражението по чл. 414 ГПК и към отговора за исковата молба, видно от които
процесуалното представителство на ответника се осъществява в хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от
3
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобрази вида и обема на извършената
дейност на процесуалния представител на ответника, липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и обстоятелството, че производството е приключило в едно
съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за
прекомерност за основателно. Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че в полза на адв. Т. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото производство.
По отношение на разноските в заповедното производство, съдът намира, че
възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да бъде определено
съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно за
непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, като
приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която
дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата от 200 лева. С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. Т. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 200 лв. за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Л. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Л. Д. А., ЕГН **********, дължи на ***“ ЕАД, ЕИК ***,
следните суми: сумата от 1274,99 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 183,81 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от 39,35 лв. - главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,85 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за които суми на 25.08.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
44544/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район
„***“, ул. „***“ № ***, да заплати на адв. В. В. Т., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна защита на ответника Л. Д. А. в производството по ч.гр.д. № 44544/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав и сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита на ответника Л. Д. А. в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5