Р Е Ш Е Н И Е
№ 260406
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV
наказателен състав в публично заседание на тридесети
септември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД
№ 3292/2020 г. по описа на ПРС, XXIV
наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №36-0000264 от 29.05.2020 г., издадено от И.Ц.– и.д. Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на Д.М.М., ЕГН **********, е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. на основание
чл.93б, ал.11, т.3 от Закона за
автомобилините превози /ЗАвПр/ за нарушение по чл.88а, ал.4 ЗАвПр.
Жалбоподателят, моли за отмяна на
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно по
съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява, иска се присъждане на разноските в подадена
молба за предходно съдебно заседание.
Въззиваемата
страна Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
Съдът като
съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
На 24.04.2020 г. около 11:30 часа в гр.Пловдив,
на ул. „Сергей
Румянцев“ №6 свидетелите А.В. и Й.И. – ** при
сектор „**“ при ОД на МВР Пловдив, в изпълнение на служебните си задължения
спрели за проверка таксиметров автомобил „Фиат Типо“ с рег. № **, собственост на „**“ ООД. Те
установили, че водач на автомобила е Д.М.М.. При проверката същият представил
пътна книжка серия РВ №*, заверена на 13.03.2020 г. Свидетелят А.В. се запознал с попълнените
пътни листове от №26 до № 38 и приел, че водачът Д.М. не е
спазил изискуемата междуседмична почивка от 36 последователни часа за периода
от 17.04.2020 г. до 24.04.2020 г. С оглед на това му съставил АУАН с бл. № 510638, в който било посочено,
че е осъществено нарушение на чл.88а от Закона за автомобилните превози. В
законоустановения срок постъпило възражение, което било счетено за
неоснователно от наказващия орган. На 29.05.2020 г. било издадено процесното
НП, в което се сочело че е допуснато нарушение на чл.88а, ал.4 от ЗАвПр и се
налага глоба в размер на 1000 лева на основание чл.93б, ал.11,т. 3 от същия
закон.
Тази фактическа обстановка се установява от
приложените по административно-наказателната преписка писмени и веществени
доказателства /АУАН, НП, оправомощителни заповеди, възражения, доклад, копие от пътна книжка
серия РВ №**/ и гласните такива–показанията на
разпитаните в съдебно заседание актосъставител А.В. и св. Й.И.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични, последователни и непредубедени.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество,
жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата
съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да
следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Както
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощени
за това лица, дадена е правна
квалификация на същото, индивидуализиран е нарушителят, посочена е приложимата материална и санкционна разпоредба, както
и вида и размера на административното
наказание.
По отношение на възражението за
допуснати съществено процесуално нарушение с оглед различна правна квалификаци
– в АУАН се сочи чл.88а от Закона за автомобилните превози, а в НП се сочи
чл.88а, ал.4 от Закона за автомобилните превози. С това уточнение не се
нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като и в двата акта са ясно
изписани фактите, които се приема да доказват такова нарушение. Ето защо и в
случая би могло да се приеме,че е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
В конкретния случай обаче
действително са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателят. Такива са
недостатъчно ясните описания на фактите по случая. Действително се сочи, че
нарушението се установява от отразеното в пътната книжка, като се сочат
номерата на пътните листове между които се брои седмицата. При запознаване с
материалите по делото обаче се констатира, че първият от сочените пътни листове
е от дата 12.04.2020 /пътен лист 26/, а последният сочен в АУАН и НП 038 не е
приложен по преписката. По преписката липсва и пътен лист 037. За тези два
пътни листа не е ясно за кои дати са били, кой е бил водачът на автомобила и в
какъв времеви интервал е управлявал същия. От последния наличен по делото пътен
лист 036 се установява, че водач на автомобила е бил жалбоподателят Д.М. за
времето от 13.00 до 22.30 часа на 22.04.2020 г. В АУАН и НП се сочи, че
нарушението е осъществено на 24.04.2020 г., около 11.30 часа но не се сочи на
тази дата в колко часа е започнал работа водачът М.. При така даденото
описание, липсата на доказателства относно това кой е водачът на таксиметровия
автомобил извършил курсовете отразени в пътни листове 37 и 38, както и кога е
започнал работа М. на 24.04.2020 г. съдът счита, че е невъзможно да се установи
дали действително е нарушено изискването за минимална междуседмична почивка от
36 последователни часа, т.е. дали е осъществено нарушение на чл.88а, ал.4 от
Закона за автомобилните превози или не. От друга страна се сочи, че нарушението
е за периода от 17.04.2020 г. до 24.04.2020 г., но соченият като доказателство
първи пътен лист е от 12.04.2020 г. Всичко това води на извод, че не е дадено пълно,
точно и ясно описание на нарушението. С оглед на това се констатират нарушения
на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на издаденото НП. Тези нарушения пряко се
отразяват на правото на защита на лицето спрямо когото се издават тези актове.
Соченото е и основание за отмяна на НП.
От друга страна се констатира и
недоказаност на обвинението. Това е така, тъй като липсват категорични
доказателства за това да е нарушена 36 часовата минимална междуседмична
почивка. От приложените писмени доказателства се установява, че последният
пътен лист за който има категорични доказателства, че водач е бил
жалбоподателят е 036, който е от дата 22.04.2020 г. В него пък се сочи, че
последният курс е бил в 22.30 часа. Броено от този час до часът на
проверката на 24.04.2020 г. се
установяват 37 часа разлика, а липсват безспорни доказателства, че
жалбоподателят е управлявал таксиметровия автомобил на 23.04.2020 г. или преди
10.30 часа на 24.04.2020 г., с което би било доказано осъществяването на
нарушението. При липсата на категорични доказателства и няма как да бъде прието
за безспорно доказано, че е осъществено соченото нарушение, тъй като
показанията на разпитаните свидетели по делото не са толкова категорични, че да
се установи управление на таксиметров автомобил от жалбоподателят в сочения
времеви диапазон, за който липсват писмени доказателства по делото. Липсата на
категорично доказано нарушение също е основание за отмяна на НП.
При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Що се касае до направеното
процесуално искане от процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане
на направените по делото разноски, съдът счита същото за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В конкретния случай са налице доказателства за заплатена
сума в размер на 350 лева за адвокатски хонорар на адв.Р.И., както и искане от
въззиваемата страна за прекомерност на възнаграждението. Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималния хонорар за За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В конкретния
случай се установява заплатена сума от 350 лева, която е над минималния праг на
предвиденото в Наредбата. Доколкото обаче се установява, че делото е протекло в
повече от едно заседание, макар и да не се е явявал процесуалния представител
адв.И. не се явява прекомерно завишен размерът на уговореното възнаграждение.
Това е така, тъй като се установява по делото, че адв.И. е извършвал
процесуални действия в хода на делото, а разликата между минимално определения
хонорар по Наредбата и реално заплатения такъв е минимална. С оглед на това
направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно според съда. С
оглед изхода на делото следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
направените от жалбоподателят разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000264 от 29.05.2020 г., издадено от И.Ц.– и.д. Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на Д.М.М., ЕГН **********, е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. на основание
чл.93б, ал.11, т.3 от Закона за
автомобилините превози /ЗАвПр/ за нарушение по чл.88а, ал.4 ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на Д.М.М. направените
в производството разноски в размер на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.