№ 17
гр. С., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора А. И.
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255400600087 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 10/06.03.2025г. по НОХД № 245/2024 г. на С. районен
съд е признат подсъдимия А. Р. К. за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.04.2018 г.,
в гр. С., пред надлежен орган на властта - нотариус А.Ш. с рег. №613 в
Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд гр. С., в качеството
си на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото на
собственост на М.К.Е. по нотариално дело №133/2018г. по описа на същия
нотариус, устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно че М.К.Е. от с.
О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 44402.***, кад. район 500 по
кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв. *А
по стария кадастрален план на с. Б.[1]О. и че няма спор за собственост върху
този имот, като заявил, че „още от тогава съм виждал М. да обработва
имота...навремето беше ливада като в долната част към реката имота е скалист
и каменист и в тази част не се обработва, но в последствие към настоящия
1
момент имота представлява пасище с храсти...единствено и само М. от 92г. до
ден днешен съм я виждал да влаза там с животните…. не съм виждал други
хора в този имот, не съм чувал други лица да имат претенции към имота.“,
като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290, ал.
1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият В. Ж. Г. е признат за
НЕВИНОВЕН в това, че в периода 30.04.2018г. до 12.12.2018г. в гр. С., в
условията на продължавано престъпление, с две деяния, пред надлежен орган
на властта - в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело
№133/2018г. по описа на същия нотариус и пред съдия от Районен съд гр. С., в
качеството си на свидетел по гр. д. №587/2018г. по описа на РС[1]С., устно и
съзнателно потвърдил неистина, а именно - че М.К.Е. от с. О., обл. С.
владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор №44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б.,
община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв. *А по стария кадастрален план
на с. Б.-О. и че няма спор за собственост върху този имот, както следва:
- на 30.04.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта - нотариус
А.Ш. с рег. №613 в Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд
гр. С., в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело
№133/2018г. по описа на същия нотариус, устно и съзнателно потвърдил
неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***,
кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с
имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с. Б.[1]О. и че няма спор за
собственост върху този имот, като заявил, че „голяма част от имота беше
ливада, надолу към реката е камънаци, навремето М. го ползваше като ливада,
косяха докато имаха животни...аз лично съм виждал само М. да обработва
ливадата, косят ливадата и да събират сено. В имота освен М. никой друг не
съм виждал,....не съм чувал други лица да имат претенции към този имот и
това положение е откакто се помня.“
- на 12.12.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта -съдия при
Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по гражданско дело
2
№587/2018г. по описа на РС-С., устно и съзнателно потвърдил неистина, а
именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500
по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв.
*А по стария кадастрален план на с. Б.-О. и че няма спор за собственост върху
този имот, като заявил, че „знам го отпреди 20 години, когато имота беше
ливада и си пасяха животните М. и М.Е.. Има храсти...виждал съм ги допреди
7-8 години да го работят имота М. и М.Е.....голяма част от имота се
косеше...виждал съм М. и М. да забиват колове за фасул, виждал съм ги там в
имота“., като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Й. Р. К. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че в периода
30.04.2018г. до 12.12.2018г. в гр. С., в условията на продължавано
престъпление, с две деяния, пред надлежен орган на властта - в качеството си
на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото на
собственост на М.К.Е. по нотариално дело №133/2018г. по описа на същия
нотариус и пред съдия от Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по
гр. д. №587/2018г. по описа на РС[1]С., устно и съзнателно потвърдил
неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***,
кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с
имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с. Б.-О. и че няма спор за
собственост върху този имот, както следва:
- на 30.04.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта - нотариус
А.Ш. с рег. №613 в Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд
гр. С., в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело
№133/2018г. по описа на същия нотариус, устно и съзнателно потвърдил
неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***,
кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б. обл. С., идентичен с
имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с Б.[1]О. и че няма спор за
собственост върху този имот, като заявил, че „сега местността е обрасла и
представлява пасище с храсти, но навремето това беше ливада, пасище и
градина, която се обработваше от М....във въпросния имот съм единствено и
3
само М. и семейството й. Те го обработваха и поддържаха...лично знам, че
този имот е на М., нея съм виждал в имота да го поддържа, владее
необезпокоявано и несъмнено до ден днешен“.
- на 12.12.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта - съдия при
Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по гражданско дело
№587/2018г. по описа на РС-С., устно и съзнателно потвърдил неистина, а
именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500
по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот № *, кв.
*А по стария кадастрален план на с. Б.-О. и че няма спор за собственост върху
този имот, като заявил, че „имота беше ливада и нагоре храсталаци...
последно съм го виждал преди 7-8 години... виждал съм ги М. и М.Е. там.
Пасяха кравата си и копаха“ , като е оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който е подал
протест, с който се иска отмяната й и постановяване на нова, с която
подсъдимите се признаят за виновни по повдигнатите им обвинения и им се
наложи адекватно наказание, или делото се върне за ново разглеждане от С.
районен съд. Развиват се доводи за неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон, като по делото са събрани достатъчно доказателства,
установяващи осъществените от подсъдимите деяния.
В съдебно заседание подсъдимият А. К., лично и със защитниците си
адв.П. и адв.М., оспорва протеста, като неоснователен.
Подсъдимите Й. К. и В. Г. не се явяват, като вместо тях защитника им
адв.М. предлага да се потвърди присъдата, като обоснована и
законосъобразна.
Прокурорът поддържа подадения протест.
Като направи преценка на оплакванията в протеста, като взе предвид
становищата на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на
правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, С.т окръжен
съд намира протеста за неоснователен.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Р.К. закупил през 1992 г. на търг от Ликвидационен съвет склад за
4
отровни препарати находящ се в с.О., общ.Б., бивша собственост на АПК. На
18.10.1996 г. с договор за продажба на недвижим имот на осн.чл.7 и чл.18 ЗС,
чл.52 ал.8 от ППЗСПЗЗ закупил от Министъра на земеделието и хранителната
промишленост парцел I кв.* А по ЗРП Б.[1]О. с площ 860 кв.м.- прилежащ
терен за обслужване на сградата. Р.К. закупил с договор за продажба на
недвижим имот от 23.12.1996 г. на осн.чл.7 и чл.18 ЗС, чл.52 ал.8 от ППЗСПЗЗ,
сключен с Министъра на земеделието и хранителната промишленост
недвижим имот с площ 7,140 дка държавна земя с граници: * –улица и парцел
I кв.* А по ЗРП Б.-О., върху който има изградена сграда “Склад за отровни
препарати“ - собственост на купувача, * и запад – земя подлежаща на
възстановяване по ЗСПЗЗ и юг-река.
Закупеният на 23.12.1996 г. имот се индивидуализира в
кадастралната карта на с.Б. като поземлен имот с идентификатор 44402.*** с
площ 5869 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Имотът на *
от него, в който се помещава бившият склад за съхранение на отровни
препарати е с идентификатор 44402.*** На 18.09.2007 г. между Р.К. и С.К.
като продавачи и свидетеля И.К. като купувач, бил сключен предварителен
договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на този
недвижим имот. Съгласно клаузите на договора продажната цена била платена
при сключването му, а владението върху имота се предава на купувача при
подписването му. Р.К. и С.К. упълномощили свидетеля И.К. да ги
представлява при продажбата на имота при каквито условия намери за добре.
В началото на 2008 г. Р.К. починал, а съпругата му заминала да живее
при децата си в чужбина. Въпреки издаденото му пълномощно да продава
имота, свидетелят И.К. не сключил окончателен договор с нотариален акт за
прехвърляне собствеността на имот с идентификатор 44402.*** на свое име.
Консултирал се с нотариус и бил посъветван да изчака изтичането на
предвидената в закона 10-годишна придобивна давност, за да се снабди с
нотариален акт за собственост върху него по обстоятелствена проверка. След
закупуването на имот с идентификатор 44402.***през 2006 г., свидетелят К.
започнал да го облагородява и да ремонтира сградата. В района започнало
съхнене на дърветата заради корояд през 2008 г. и в следващите няколко
години имало много паднали дървета. От съответното лесничейство започнало
5
издаване на разрешителни на населението за събиране на дърва. По този ред в
периода 2012-2014 г. свидетелят И.К. събирал няколко години дърва от своя
имот с идентификатор 44402.***и от поземлен имот с идентификатор
44402.***. Ангажирал различни хора, с които да ги извозват до пътя и да ги
транспортират до дома му.
През 2017 г. свидетелят И.К. решил да се снабди с нотариален акт за
поземлен имот с идентификатор 44402.***, защото преценил, че 10- годишния
срок за придобиването му по давност от момента на установяване на владение
върху него въз основа на предварителния договор сключен със С. и Р.К.и е
изтекъл. От Община Б. обаче му било отказано издаване на удостоверение, че
имотът не е общинска собственост, тъй като в разписния лист към плана
имотът бил записан на М. К. И.а. Междувременно с документ за собственост
на поземлен имот с идентификатор 44402.*** по кадастралната карта на с.Б.,
одобрена през 2010 г. се снабдила свидетелката М.К.Е. от с.О.. Тя била
призната за собственик на имота въз основа на давностно владение с
нотариален акт *, том *, дело №133/30.04.2018 г. на нотариус А.Ш. с район на
действие РС - С..
Видно от съставения протокол за разпит на свидетели по
нотариалното дело били разпитани подсъдимите Й. К., А. К. и В. Г.. След като
от нотариус А.Ш. им била разяснена наказателната отговорност, която носят
за лъжесвидетелстване по чл.290 НК, подсъдимите обещали да говорят
истината и свидетелствали пред нотариуса един по един за това, че поземлен
имот с идентификатор 44402.*** се владее от свидетелката М. Е.. Видно от
протокола за разпит на свидетели по нотариалното дело всеки от тях заявил
следното:
- подсъдимият Й. Р. К.: „Аз съм родом от Б. и там живея. Познавам
имота отлично, имам спомени за него още от времето когато ликвидираха
ТКЗС-то, когато в съседство и по точно над имота, където е построена
сградата, беше продаден от Ликвидационния съвет имот, собственост на друго
лице, а долната част под сградата покрай реката беше ливада и камениста част
и се ползваше от М.. Сега местността е обрасла и представлява пасище с
храсти, но навремето това беше ливада, пасище и градина която се
обработваше от М.. Мястото е доста голяма според мен около 4-5 декара.
Имота не е заграден, но в съседство от имота построиха пречиствателна
6
станция и от тази страна имота има ограда, като тава е на запад, надолу под
имота е реката и нагоре на * е пътя - главния, като една част от имота граничи
с тази сграда, която Ви описах по-горе, продадената от Ликвидационния съвет.
Във въпросния имот съм виждал единствено и само М. и семейството й. Те го
обработваха, и поддържаха , но в момента нямат животни и поради тази
причина не се обработва мястото, но аз лично знам че този имот е на М., нея
съм виждал в имота, да го поддържа, владее необезпокоявано и несъмнено до
ден днешен. Не съм чувал други трети лица да имат претенции към този имот
и не съм виждал други лица освен М. да владеят и обработват имота и това
положение е след като да се разтури ТКЗС[1]то до ден днешен. Реално моите
спомени са от дете до ден днешен“;
- подсъдимият А. Р. К.: „Аз съм от Б. и живея в селото откакто съм
роден. Имота се намира на изхода от Б., посока О., имота се намира точно под
пътя - главният път Б. - С., малко след разклона за В. на един десен завой.
Точно до имота миналата година Община Б. направиха пречиствателна
станция и от западната страна на имота и там имота има ограда. Малко по на
запад е и бившото ДАП, на което предприятие бях управител това беше през
1992-93г. и имах непосредствен наблюдения за имотите, когато започнаха да
се възстановяват, и които са се обработвали. Още от тогава съм виждал М. да
обработва имота. Навремето беше ливада като в долната част но към реката
имота е скалист и каменист и в тази част не се обработва, но в последствие
към настоящия момент имота представлява пасище с храсти. На * имота
граничи, с имот който навремето беше на ТКЗС-то, в която сграда се
съхраняваха отровни отпадъци, в останалата част пак на * имота граничи с
главния път Б.-С. на юг е река и на * имота граничи с един имот доколкото ми
е известно на г-н Р.Д. и точно там в *оизточната посока Общината изградиха
една беседка. Единствено и само М. от 92 години до ден днешен съм я виждал
да влазя там с животните, тя е обработвала ливадата, докато гледаше животни.
Не съм виждал други хора в този имот, не съм чувал други лица да имат
претенции към имота. Единствено и само знам М. като собственик на
въпросния имот“;
- подсъдимият В. Ж. Г.: „Аз също съм родом от Б. и живея постоянно
в Б.. Познавам М. отлично. Имота се намира между О. и Б. точно под пътя, под
отровния склад. Голяма част от имота беше ливада, надолу към реката е
7
камънаци. Навремето М. го ползваше като ливада, косяха докато имаше
животни. Имота от страната към О., общината построиха пречиствателна
станция и там те направиха ограда и нагоре, отровния склад на К., на мястото
на отровния склад направиха къща за гости, имота към Б. на * общината
направи една беседка и доколкото знам е имот на Р.Д., но имота е много
стръмен, надолу имота граничи с реката. Аз лично съм виждал само М. да
обработва ливадата, косят ливадата и събират сеното. В имота освен М. никой
друг не съм виждал, само нея знам като собственик на този имот, не съм чувал
други лица да имат претенции към този имот и това положение е откакто се
помня“.
По нотариалното дело е представено удостоверение за идентичност
изх. №Д-2156/19.04.2028 г на Община Б., съгласно което ПИ с идентификатор
44402.*** с площ 5869 кв.м. по кадастралната карта на с.Б. одобрена през 2010
г. е идентичен с поземлен имот с пл.№* с площ 5869 кв.м. по кадастралния
план на с.Б.-О.- III част, одобрен със заповед №300-4-42 от 15.09.2003 г. В
удостоверението се сочи, че имотът попада в урбанизцирана територия без
регулация на с.Б.. Пред нотариуса молителката представила и издадено от
Областна администрация С. удостоверение, че за имота не е съставен акт за
държавна собственост.
След съставяне на констативния нотариален акт свидетелката М. Е.
дарила имота на своята дъщеря З.М.. Тези обстоятелства мотивирали
свидетеля И.К. да предяви установителен иск за собственост по чл.124 ал.1
ГПК срещу свидетелите М.К.Е. и М. Б.Е. и тяхната дъщеря З. М.ва М. за
признаване за установено, че ищецът е собственик на основание покупка и
давностно владение от 18.09.2007г. на ПИ с идентификатор 44402.*** и за
отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание
давностно владение *, том *, рег.№ 2758. дело №133 от 2018г. на нотариус
А.Ш..
В хода на съдебното дирене по образуваното в РС - С. гр.д.
№587/2018 г. в качеството на свидетели били разпитани подсъдимите Й. К. и
В. Г., които в публично заседание на 12.12.2018 г. заявили пред съда следното:
- подсъдимият В. Г.: „Знам за кой имот става дума. Намира се под
пътя за с.Б. и с.О.. Едно време там в този имот имаше АПК склад. От там
надолу под сградата е имота в близост до реката. Този имот е 5- 6 дка може и
8
повече. Този имот го знам, че е на К.М., бащата на М. Е.. Минавал съм от там.
Знам го от преди 20 г., когато имота беше ливада и си пасяха животните М. и
М.Е.. Има храсти. Сега в момента не мога да кажа, какво е. Голяма част от
имота се косеше, пасяха си животни те М. и М.Е.. Имота го имат от К.М..
Виждал съм ги до преди 7-8 г. да го работят имота М. и М.Е.. Там аз, като
ходех на риба и на гъби съм виждал М. и М. да забиват колове за фасул,
виждал съм ги там в имота. Склада, който се намираше там, беше за отрови.
След това АПК-то го взеха и на кого го дадоха, не знам. Там са пасли
животните си М. и М., точно под склада. Покрай реката съм ходил и нагоре не
знам, какво представлява. По-нагоре има помпа, след техния имот. Познавах
Р.К., знам че уж склада е бил купил, но кой му го е дал не знам. Как е сега не
мога да кажа, вървеше такава приказка. Всеки каже по нещо. Знам по слухове
от хора от с.Б., че този имот със склада го е взел Р.К.. Не знам да се е правило
нещо там, не съм виждал. Склада си стои покрай пътя отгоре. Сега от една
година мисля, че е измазана, но не знам от кой. Не съм виждал никой там. Аз
съм от с.О.. Ако ида на работа някъде само тогава минавам от там, покрай
този имот и не съм се заглеждал. Долу покрай реката храсталака си стои. …
От долната част е било ливада. Вижда се до едно положение от пъдя. Отдолу
не се вижда до край. От отдолу също до половината на имота се вижда. Не
знам дали е оправено. Мазано е. Има пуснат един път, който е пуснат с багер
май. Не знам на кого е горната част. Долното място е на М. Е., само това знам.
С. имот на скицата, не знам на кой е. Виждам, че е измазано и че има път, но
не не знам на кой е и кой ги е правил тези неща. От към реката съм бил от
преди 6-7 години. Косяха там М. и М.Е.. Тогава беше с храсти, шубраци и го
косяха ръчно. М.Е. косеше. От към реката е равно и после става стръмно. М. и
М. изнасяха сеното на гръб. Не знам сградата на кой е. Знам от приказки, че го
е купил Р.К.. М. го ползваше долу. Не съм в родствени връзки с М. Е.“;
- подсъдимият Й. К.: „Знам за кой имот съм тук. Имота е покрай
реката, над фабриката, а срещу него от другата страна на реката наш комшия -
Б.М. има имот. Имало е случаи да му помагам на Б.М. и съм виждал М. и М.Е.
да си пасат кравата, но отдавна преди 7-8 години. Имота беше ливада и нагоре
храсталаци, но сега не знам какво представлява. Последно съм го виждал
преди 7-8 г. отсреща от имота на Б.М.. След това не съм го виждал. Най-
вероятно предполагам, че е изоставен. Виждал съм ги М. и М.Е. там. Пасяха
кравата си и копаха. Имота е стръмен. От имота на Б.М. съм го виждал, но в
9
момента не знам какво е. От горната страна, знам че е купен имота И.К.. На
този склад му викахме му отровен склад. Беше малка постройка, където
съхраняваха отрова. Знам, че е негова собственост мястото със склада. Знам,
че има такава постройка под главния път между с.Б. и с.О.. Под пътя е и не се
вижда стръмната част, където е и постройката. Вижда се покрива. Такива
складове са правени за да не са достъпни в гората. М. Е. имота го има от баща
си, който се казваше Б. и беше горски. Знам го Б. и след това разбрах, че
дъщеря му се е омъжила. Знам, че онзи имот е бил негов. Сигурно от него го е
придобила дъщеря му. Познавам Р.К., но той почина. Не знам дали Р.К. е имал
имот там. Бил съм един два пъти и съм ги виждал М. и М. Е.. Имота е на Б.,
това знам. Майка му на Б.М. е от с.О. и са ми съседи. Чул съм от майката на
Б.М., че имота е на М. и М.Е.. С Р.М. сме първи братовчеди. Моят баща и
майката на Р.М. са брат и сестра. Р.М. е съпруг на З.“.
С решение №73/21.02.2019 г. по гр.д.№587/2018 г. на СмРС искът на
свидетеля И.К. бил отхвърлен като недоказан. Решението е потвърдено с
решение №212/27.05.2019 г. по възз.гр.д.№129/2019 г. на ОС - С.. В мотивите
на решенията съдилищата са посочили, че ищецът е прокарал през имот с
идентификатор 44402.*** канал за обратна вода и подходи, които са
предназначени да обслужват изцяло сградата в имот * след 2010 г. Тези
действия и периодичното изсичане на дървета в имот №56 без надлежно
разрешително съдилищата приемат, че не могат да се приемат за такива,
пораждащи последиците на придобивна давност, още повече, че от
извършването им до предявяване на иска – 22.05.2018 г. не е изтекъл срок по-
дълъг от 10 г. От ответниците бил оспорен договора за покупко-продажба от
23.12.1996 г., с който Р.К. закупил **** като прилежащ терен и свидетелят К.
се отказал да се ползва от него.
Вещото лице инж.С.Б. по лесотехническата експертиза дава
заключение, че: Процесния имот **** в момента е площ заета от 14 бр. живи
дървета от бял бор и значителен брой прави и повалени изсъхнали дървета от
бял бор /остатъци от иглолистна култура създадена през 1963г./. Върху площта
на имота има естествено появили се фиданки от бял бор/ самозалесили се от
семена от околните дървета/ и издънкова растителност от келяв габър, дъб и
акация. Терена на имота е много стръмен и скалист на места. Почвата е плитка
и силно каменлива , има около 40% повърхностни скали. След започналото
10
съхнене на бял боровите дървета през 2008г. гората е започнала да оредява.
Установява се още, че имот **** /заедно със съседни над пътя/ е залесен през
1963г с насока за борба с ерозията във водосбора на река Арда, в изпълнение
на приетия проект за намаляване ерозията във водосборните на р. Арда и Въча
от 1956г. В имота през 1986г. е имало гора от бял бор е изкуствен произход на
22г. и наличие на издънки на келяв габър и зимен дъб; през 1997г. е имало гора
от бял бор на 35г. и наличие на издънки на келяв габър и зимен дъб; към 2008г
е имало гора от бял бор на 45г. и наличие на издънки на келяв габър и зимен
дъб. Процесния имот **** към 30.04.2018г. е представлявал изредена от
съхнене гора - остатъци от култура създадена през 1963г. и появило се
естествено възобновяване от самосев на бял бор и наличие на издънкова
растителност от келяв габър, зимен дъб и акация. От заключението става ясно,
че имотът е бил включен в държавния горски фонд с изработването на ЛУП на
ДГС-** през 1961г. През годините от 1974г. до 2008г., когато са изработвани
нови ЛУП, тази площ се води горски фонд -иглолистна култура на различна
възраст. От огледа на терена и откритите документи, карти и таксационни
описания вещото лице заключава, че площта попадаща в имот **** по КККР
за земл. на с. Б., че не е възможно да е била ливада след 1960г. Възможно е
след като културата е достигнала височина на фиданките над 2,5м., да е
разрешавана върху тази площ паша на едър рогат добитък.
По изготвената съдебно[1]агрономическа експертиза вещото лице
К. дава заключение, че ПИ 44402.*** се намира в землището на с.Б. в
урбанизирана територия и представлява незастроен имот за жилищни нужди с
площ 5869 дка. Имотът е разположен на южен склон с голяма денивелация.
Започва от пътя и завършва до реката. Погледнато от горе долната част на
имота не може да бъде видяна. Преди години най-вероятно имота е бил
пасище, ливада или нива, през годините имотът се е самозалесил и в момента
е обрасъл с широколистни храсти и иглолистни дървета. Почвата е кафява
горска и алувиално ливадна. Почвения слой е между 10 и 20 см. Той не ее е
променил през годините. Променило се е само съдържанието на хумус и
хранителни вещества т.е. той е по беден, изключение прави само най-долната
му част която е равнинна - оформена на две площадки с площ около 0.25 дка.
която е обрасла с трева 3 бр. върби и малко на брой храсти и която при добри
грижи и желание би могла да бъде превърната в обработваема земя - нива.
През годините площта на тази част от имота е била по-голяма но реката е
11
отнесла част от обработваемата площ. Според заключението вземайки
предвид обстоятелството, че почвения слой позволява отглеждане на
земеделски култури върху него и близостта на вода напълно възможно е преди
30 и повече години тази площ да е била ливада или нива.
Съдът е приел, че вещото лице К. е ползвало като източник на
информация споделеното й от трето лице, неразпитвано като свидетел по
делото, и поради възникналото съмнение в правилността на заключението, на
осн.чл.153 НПК, е назначена повторна съдебно-агрономическа експертиза.
От заключението по повторната съдебно-агрономическа експертиза,
изготвено от вещите лица инж.С. и доц.д-р А., се установява, че от *оизточния
край на ПИ с идентификатор 44402.*** откъм пътя има видимост към най-
ниската част на имота, находяща се покрай реката, но само в периода от края
на месец декември до средата на месец март, когато няма листа по дърветата и
храстите. В най-горната част на процесният имот почвата е с леко
песъчливо[1]глинест състав, с високо съдържание на хумус, слабо запасена с
азот, фосфор и калий, безкарбонатна, със средно кисела реакция. В най-
долната част на имота почвата е с леко песъчливо-глинест състав, с високо
съдържание на хумус, слабо запасена с азот, фосфор и калий, безкарбонатна,
със средно кисела реакция. По средата на имота почвата е с леко песъчливо-
глинест състав, с високо съдържание на хумус, слабо запасена с азот, фосфор и
калий, безкарбонатна, със средно кисела реакция. По сегашния състав на
почвата може да се съди за състава й преди 30-50 години. Съставът на почвата
дълго време може да остане непроменен, поради слабото химично изветряне
на почвообразуващите материали в района, като е възможно да е имало ливада
и пасище, а в най-долната си част до реката е възможно да е имало нива.
Установява се, че имотът в най-ниската му част към реката
представлява пасище с площ около 160,0 кв.м и че е възможно е тази ливада
(пасище) преди години да е била обработваема земя, с оглед на това, че имотът
в най-ниските части е равнинен и в близост до реката с достъп до поливни
води. Към заключението вещите лица представят комбинирана скица №1, на
която в цвят са повдигнати части от ПИ с идентификатор 44402.*** и е
обозначена растителността - на *о* и *озапад части от имота са определени то
вещите лица като пасище, на *озапад- е посочено, че имотът е скалист с
храсти и кокор, по-голямата централна част от имота е характеризирана от
12
вещите лица като залесено пасище с дъбови храсти и малки борчета,
отбелязано е наличие на малки борове. От скицата става ясно, че най-южната
част от имота с площ 160кв.м. представлява ливада, в която са налични скали.
В с.з. вещите лица инж.С. и доц.д-р А. разясняват, че на терен
ливадата е по-голяма – около 300 кв.м., част от повдигнатата в жълто площ не
попада в имота, но че най-вероятно се касае за кадастрална грешка, че на терен
няма материализирана граница между 160-те кв.м. ливада попадаща в имота и
находящата се южно ливада с приблизително същата площ, която обаче не е
част от имота. Към заключението са представени снимки.
Свидетелката А.Ш., която е нотариуса по обстоятелствената
проверка, установява че в производството по издаване на нотариален акт по
обстоятелствена проверка запитва свидетелите дали са виждали лицето
депозирало молба за съставяне на констативен нотариален акт да поддържа и
стопанисва имота, дали някой друг има претенции по отношение имота.
Данните за площта и вида на имота - дали е в урбанизираната територия, гора,
земеделска земя се черпят от документите, а не от свидетелските показания.
Свидетелката сочи, че не разпитва само за последните 10 г. и ако се установи,
че лицето владее част от имота, се приема, че владее целия имот, тъй като не е
задължително собственикът да обработва целия имот в границите, в които той
съществува.
Свидетелката Е. установява, че като дете е ходила с родителите си да
го обработват на долния край, след като дошла демокрацията го сели с мъжа
й, после го оставили за ливада, косили го, доскоро гледали по една-две крави и
ги водили там на паша. Свидетелят М. Е. твърди, че двамата със съпругата му
обработвали имота, сели фасул.
Свидетелят И.К. установява, че първоначално закупил от Р.К. и С.К.
имот с кратък номер *, а през 2007 г. подписали предварителен договор за ПИ
с идентификатор 44402.***, но тъй като Р.К. починал сделката не била
финализирана, затова решил да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена
проверка през 2017 г. Междувременно разбрал, че свидетелката М. Е. се
снабдила с такъв, затова завел иск за собственост срещу нея, но той бил
отхвърлен от съда. След като закупил първия имот започнал да преустройва
сградата; когато констатирал, че дърветата в ПИ с идентификатор 44402.***
започнали да съхнат от корояда, започнал да ги изрязва, като в продължение
13
на 5-6 г. така извозвал дърва с помощта на други лица, през този имот
прокарал канал а обратните води от сградата бивш склад за съхранение на
отровни препарати. Към 2007 г. ПИ с идентификатор 44402.*** бил гора на
възраст 50г. , като в имота няма място, което да не е заето с храсти, дървета,
скала, че няма място, което да е затревено и да е подходящо за ползване като
паша или ливада. След закупуване на имотите ги е посещавал поне един-два
пъти в седмицата, но никога не е виждал там М. Е. и М. Е., нито пък някой да
пасе крава. Обяснява, че на запад от сграда има пътека, по която се стига от
пътя до реката, че имотите не са оградени. Знае имота от дете. Бил трудово
ангажиран и затова посещавал имота след работа, но от 2010-2013 г. почти
ежедневно бил там, тъй като ремонтирал сградата. Имал среща с Р.М., на
която последният му казал, че М. Е. няма имот там, че не знае как е записан.
Твърди, че М. му поискал 1800 лв., с които да покрие разходите по
нотариалните дела, като в замяна ще се откаже от гражданското дело, но той
(К.) му отказал.
Свидетелят А.С. установява, че живее в с.Д., но от 1991г. до 1995 г.
бил заместник-кмет на Община Б., отговарял за работата с ликвидационните
съвети на ТКЗС и АПК, които наемали фирми, които да изготвят проекти за
прилежащи терени към продавани сгради на АПК и ТКСЗ, които проекти след
това се одобрявали от експертинте съвети към Общината. Помни, че Р.К.
купил склада за селскостопански препарати от ликвидационния съвет на АПК
Д.. Знае че прилежащия терен към сградата бил 1 дка и Р.К. имал бизнес
планове, но после продал имота на К.. Знае че К. е купил и по-големия имот
към реката, представляващ плътна иглолистна гора и че също го е продал на
К.. Посещавал имота за да консултира К. и К. но ходил само до сградата.
Ходил в имота 10-ина пъти, един път в периода 1991-1995 г. и след това в
периода 2004-2009 г., но не е виждал някой да пасе крава да копае или да
събира сено.
Свидетелят А. С. установява, че работи в ДГС ** от 1988 г. като
горски надзирател и началник участък Б., където живее. Във връзка с
предявените му, извадки от ЛУП-ве в частта на ПИ с идентификатор
44402.*** сочи, че в имота е имало изкуствено създадена гора от бял бор,
която е разредена. Знае, че в този имот се появили короядни петна, дърветата
се изпочупили, трябвало да се изчистят и се давали на населението като
14
дърва. По повод предявените му позволителни за сеч на л.131 и сл. том I от ДП
сочи, че въз основа на тях издавал на отделни хора „малки“ позволителни за
сеч, въз основа на които да се добива и събира суха маса. Не помни да е
издавал такова на свидетеля К.. Признава, че никога не е влизал в имота, в
който е склада за отровни препарати. Виждал от пътя, че имота е изредена
гора-иглолистна, с камъни и храсти, не е виждал никой в имота, не познава М.
и М.Е..
Свидетелят Р.М. установява, че живее в с.О.. След като АПК се
разтурило не е ходил в имота, в който е склада за отровни препарати, че там е
пусто, има габъри, самозалесило се е. Превозвал с кон дърва на И.К. в имота
един –два пъти. Не е ходил в имота, защото няма работа там, не е виждал М. и
М.Е. да го обработват. Извозваните от него дърва били нарязани и наредени
около сградата бивш склад за отровни препарати. Боровете в имота били на
гъсто, но не е обикалял целия имот, бил там само за да натовари дървата.
Свидетелят З. И. установява, че живее в с.Б. и като дете е ходил в
имота, за да стигне до реката, където децата се къпели. Впоследствие също
посещавал имота, вкл. сградата купена от И.К.. Площта около къщата е
иглолистна гора, габър и храсти, не е виждал някой да пасе крава, не е
обхождал целия имот. В периода 1994 – 2003 г. работил в гр.Пловдив.
Свидетелят Я.М. установява, че е горски стражар в ДГС **. Имотът,
в който е склада за съхранение на отровни препарати е попадал в горски фонд
и представлявал изкуствено засадена гора, габър и каманоци, бял бор и
храсталаци. Издавал два пъти позволително за извоз на дърва от ПИ с
идентификатор 44402.*** на свидетеля К.. Твърди, че не е виждал М. и М.Е. в
имота. Гората е пострадала от корояди и е обрасла с нискостъблен габър, тук-
там с бял бор. Въз основа на ГСП от 1998 г. сочи, коментира, че 70 % от имота
е бил гора, а останалото нелесопригодна площ. Имота към реката е стръмен,
като не е виждал свидетеля К. при сградата. Не е забелязъл в имота в периода
1989- 2000 г. когато го обикалял редовно, някой да пасе животни, да го коси,
да има градина.
Свидетелят Б.М. – притежаващ имот от другата страна на реката,
сочи, че познава ПИ с идентификатор 44402.*** от 1965 г., когато построил
вила в своя имот. Минавал покрай склада за съхранение на отровни препарати
през реката, за да стигне до своя. За ПИ с идентификатор 44402.*** сочи, че е
15
габър и камъни, не е виждал градина в имота, някой да копае да е имало
ливада. Знае, че складът е бил закупен на Р.К., а впоследствие на И.К., който
ремонтирал постройката.
Свидетелят Я.М. установява, че е собственик на имот, съседен на
този в който е склада за отровни препарати. За имота, в който е склада сочи, че
е храсти и камъни, буренаци. Счита, че не може да се обработва, нито да се
коси, не е виждал някой да извършва такива дейности в него. Заявява, че не е
виждал М. и М.Е. през годините там.
Свидетелят Р.Д. установява, че има имот в съседство на ПИ с
идентификатор 44402.***. излага, че през 1980 г. участвал в направата на
бараж в реката. Имотът бил с насаждение от гъбар и борове, нямало ливада,
не е виждал в имота М. и М.Е. ли някой да коси, рядко ходил там.
Свидетелят С.Р. установява, че живее в с.Б. и знае къде се намира
склада за съхранение на отровни препарати. Твърди, че неколкократно по
малба на свидетеля И.К., който знае, че закупил сградата от Р.К., превозвал с
тежкотоварен автомобил дърва до дома на К.. Знае имота от дете, защото се
къпали на реката. До вира минавали през гора. Имотът е урва, когато ходил да
превозва дърва било изсечено, камънак, но не ходил до долу. Имотът се вижда
до реката от пътя, няма растителност , която да пречи на видимостта,
признава, че работел през годините в чужбина и извън района на с.Б.- в
гр.Девня и гр.Варна.
Свидетелят М.Ч. установява, че работел като агроном в АПК с.Д.-
с.Б. от 1978 г. до 1997 г., бил председател на поземлена комисия от 1997 г. до
2000 г., а след това зам.-кмет на Община Б.. Знае, че Р.К. закупил склада за
съхранение на отровни препарати от ликвидационния съвет на АПК. Имотът
стига до реката и че през 60-те години бил залесен с бял бор и габър.
Свидетелят И.К. купил имота и го посещавал, знае, че рязал дърва.
Погледнато отгоре имота е обрасла гора, не е ходил често в имота, но когато е
бил там не е виждал някой да сее фасул, да пасе животни или да го обработгва.
Не е слизал до реката.
От представени справки за родствени връзки от Община с.Б. се
установява, че подсъдимият Й. К. и Р. Е. М. (съпруг на З.М. – дъщеря на
свидетелите М. и М.Е.) са първи братовчеди. Подсъдимият А. К. също има
родствена връзка с Р.М.. Е. М., баща на Р.М. и Р.Р. К.а, която е майка на Р. К. и
16
баба на подсъдимия А. К., са брат и сестра. Подсъдимият В. Г. и свидетелят М.
Б.Е. също имат родствена връзка: А.Х.М., която е майка на Р.Б. Г.а и баба на В.
Ж. Г. и С.Х.Е., майка на М. Е. Б., са сестри.
Пред въззивната инстанция не се представиха други доказателства и
не се установяват нови факти и обстоятелства, различни от тези, които са
установени в производството пред първоинстанционния съд. В мотивите към
присъдата съдът е посочил въз основа на кои доказателствени материали е
приета установената фактическа обстановка, като е изложил подробни
съображения кои доказателствени материали приема и кои отхвърля, като
настоящата инстанция изцяло споделя изложените доводи в тази насока и не
намира за нужно да ги повтаря.
При така установената фактическа обстановка и настоящият състав
на въззивната инстанция приема, че с деянията си тримата подсъдими не са
осъществили съставът на престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Обект на
престъплението по чл.290 НК са обществените отношения, осигуряващи
установяването на обективната истина относно факти и обстоятелства в
различни производства, които се развиват между съд или друг надлежен орган
на властта и лицето, призовано в качеството на свидетел. Когато
изпълнителното деяние се осъществява чрез потвърждаване на неистина, то се
обективира чрез действие и се състои в това, че в рамките на провеждан
разпит свидетелят пресъздава свои лични възприятия за факти и
обстоятелства по начин, различен от този, по който ги е възприел. Може да се
осъществи и когато свидетелят дава информация за несъществуващи факти
или обстоятелства, които никога не е възприемал. Потвърждаването на
неистина и затаяването на истина трябва да се отнасят само до факти и
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Ако
изпълнителните деяния са осъществени по отношение на факти, които не са
релевантни за изхода на производството, независимо от формалното
осъществяване на изпълнителните деяния свидетелят не може да носи
отговорност за лъжесвидетелстване. Това е така, защото независимо от
дадената погрешна информация поведението на свидетеля не е затруднило
разкриването на обективната истина в производството и не е препятствало
правилното решаване на делото. Субект на престъплението по чл.290 НК
може да бъде само лице имащо процесуалното качество на свидетел в рамките
17
на гражданско, наказателно или административно производство, което
депозира показания пред съд или друг надлежен орган на власт. Субект на
престъплението може да бъде и свидетелят в нотариалното производство по
чл.587 ГПК - обстоятелствена проверка. По силата на закона на нотариуса са
делегирани властнически правомощия и затова в съдебната практика се
приема, че той се приравнява на орган на власт.
От субективна страна престъплението се осъществява само с пряк
умисъл. Извършителят следва да съзнава, че с потвърждаване на неистина
дава невярна информация по отношение на факти и обстоятелства от значение
за изхода на производството. Съзнава, че с поведението си заблуждава
надлежен орган на власт и препятства възможността да се установят
релевантните за изхода на делото факти. Волевият момент на престъплението
отразява желание и целенасочено поведение от извършителя да подведе
надлежния орган на властта чрез депозиране на лъжливи показания.
Няма спор по делото е, че подсъдимите К., Г. и К. са били свидетели
по нот.дело №133/2018 г. по описа на нотариус А.Ш. и са разпитани като
такива на 30.04.2018 г. Подсъдимите К. и Г. са депозирали показания пред
съдия от С. районен съд с.з. на 12.12.2018г. по гр.д.№587/2018 г.
Обвинителната теза се основава на две твърдения: че към 2008 г. имотът, за
който свидетелстват подсъдимите представлява гъста иглолистна гора на
възраст 45 години, че в годините преди 2018 г. не е представлявал ливада,
пасище или градина, нито дори една част от него, за да могат М. и М.Е. да
пасат кравата си, да косят ливадата и отглеждат фасул, както са
свидетелствали подсъдимите пред нотариуса, а двама от тях и пред съдия.
Съществено според прокурора е дали възпроизведените факти са
съществували реално в обективната действителност-имотът представлявал ли
е в годините назад ливада, градина, пасище. От отрицателния отговор на
въпроса обвинението прави извода, че е невъзможно М. и М.Е. да пасат
кравата си, да косят ливадата и да засаждат фасул. Тази теза се оборва от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, от които се
установява, че в южната част макар и една малка част от имота представлява
ливада, и въпреки че в кадастралната карта друга част представляваща ливада
не е заснета към нея, двете на терен са едно цяло и обособяват ливада от
0,300дка, която може да се коси и обработва като нива. Подсъдимите са
18
възприемали цялото място като част от имота. Налице са и доказателства, че в
имота могат да пашуват животни.
От показанията на свидетелката нотариус Ш. се установява, че в
производството по чл.587 ГПК при вписване в нотариалния акт на
техническите характеристики на имота (дали е гора, ливада и др.) не се
ползват свидетелските показания, а описанието на имота по документи.
Нотариусът възприема вида на имота, по начина, по който е отразен в
кадастралната карта, регулационния и кадастрален план и т.н. В
производството по чл.587 ГПК релевантните факти, за които свидетелстват
водените от молителя свидетели, са кого са виждали да го стопанисва,
обработва и ползва. Това означава, че съобщеното относно вида на имота от
подсъдимите пред нотариуса се явява несъставомерно, а именно
инкриминираните изрази, че имотът бил „ливада, пасище, градина“.
Престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде извършено чрез
възпроизвеждането на факти, които са извън предмета на доказване, поради
което и част от инкриминираните обстоятелствата, за които подсъдимите са
свидетелствали пред нотариуса и съда са ирелевантни за предмета на делата,
не се отразяват на правораздавателната дейност и осъществените от тях
деяния в тази част са несъставомерни. Това са изразите свързани с описанието
на имота - че е ливада, градина и т.н.
От съществено значение за произнасянето на нотариуса е заявеното
от подсъдимия А. К., че виждал М. да обработва имота, „единствено и само М.
от 1992 г. до ден днешен съм я виждал да влиза там с животните… не съм
виждал други хора в този имот, не съм чувал други лица да имат претенции
към имота.“. По делото са разпитани множество свидетели, които сочат, че
никога не са виждали М. и М.Е. в имота, но част от тях са посещавали имота
инцидентно, а не постоянно, работили извън района на община Б., нямат
ежедневни наблюдения, поради което и с показанията си тези свидетели не
опровергават казаното от подс.К..
Релевантни за производството по чл.587 ГПК са не съобщените от
подсъдимите Г. и К. характеристики на имота, за който свидетелката Е. се
снабдила с нотариален акт, а посоченото от всеки от тях относно владението
му: подсъдимият Г. заявява: “навремето М. го ползваше като ливада, косяха
докато имаха животни… аз лично съм виждал само М. да обработва ливадата,
19
косят ливадата и да събират сено. В имота освен М. друг не съм виждал.“.
Подсъдимият К. заявил на 30.04.2018 г. пред нотариус Ш.: „… М. и
семейството й. Те го обработваха и поддържаха...лично знам, че този имот е на
М., нея съм виждал в имота да го поддържа, владее необезпокоявано и
несъмнено до ден днешен“. Доколкото от повторната съдебно-агрономическа
експертиза се установява, че е възможно да се добива сено от една малка част
от него, то подсъдимите Г. и К. не са потвърдили неистина на 30.04.2018 г.
пред нотариуса.
Не се установява тримата подсъдими да са знаели за претенциите на
свидетеля К. по отношение на ПИ идентификатор №44402.***; за
извършваната от последния санитарна сеч в собствения му ПИ идентификатор
№44402.***и в ПИ идентификатор №44402.*** в периода 2012-2014 г.
Подсъдимите К. и Г. са разпитвани като свидетели по гр.д.№587/2018
г. на РС С. от съдия в с.з. на 12.12.2018 г. Подсъдимият Г. заявил следното:
„знам го отпреди 20 години, когато имота беше ливада и си пасяха животните
М. и М.Е.. Има храсти...виждал съм ги допреди 7-8 години да го работят
имота М. и М.Е.....голяма част от имота се косеше...виждал съм М. и М. да
забиват колове за фасул, виждал съм ги там в имота“. Подсъдимият К. заявил:
„имота беше ливада и нагоре храсталаци... последно съм го виждал преди 7-8
години... виждал съм ги М. и М.Е. там. Пасяха кравата си и копаха“.
Показанията на подсъдимите К. и Г. като свидетели по гражданското дело не
се опровергава по несъмнен начин от показанията на свидетелите И.К., А.С.,
А. С., З. И., Я.М., Р.М., Б.М., Я.М., Р.Д. С.Р., М.Ч., в какъвто смисъл за
възраженията на прокурора. От показанията на последните се установява, че
като жители в с.О. и с.Б. познават имота, в който се е помещавал склада за
съхранение на отровни препарати на АПК и ПИ с идентификатор 44402.***,
знаят, че складът е бил закупен от ликвидационен съвет от Р.К., че той го
препродал на свидетеля И.К., който от своя страна го преустроил за отдаване
на туристи. Свидетелите еднопосочно сочат, че двата имота ПИ с
идентификатор 44402.*** и ПИ с идентификатор 44402.*** които те
възприемат като един - от пътя до реката, са представлявали гора докъм 2018
г., залесена през 1963 г. с бял бор, която започнала да съхне заради корояд. От
показанията им става ясно, че са виждали единствено свидетеля И.К. да реже
дърва и да ги извозва, да ремонтира сградата. Не са виждали нито М. Е., нито
20
М. Е. в имота, нито друго лице, което да обработва имота, да го сее, коси, да
пасе животни в него. Тези свидетели обаче не са обхождали целия ПИ с
идентификатор 44402.***, не са ходили до реката, а само до сградата в ПИ с
идентификатор 44402.***(свидетелите Р.М., М.Ч.), дълги периоди от време не
са посещавали местността, тъй като са били извън района на Община Б.
(свидетелите З. И., С.Р., Р.Д., Я.М.). Свидетелят С. посетил имота само
няколко пъти, а свидетелят С. не е влизал в него. Наблюденията върху имота
на свидетеля К. са от 2007 г., но те също не са ежедневни. Част от свидетелите
изказват становище, че е невъзможно имотът да се обработва дори и малка
част от него, поради характеристиките му (Б.М., Я.М.), но това се опровергава
от заключението по повторната съдебно-агрономическа експертиза, в която се
сочи, че част от имота може да се ползва като ливада и нива. От заключението
по тази експертиза се установява, че всъщност на юг от имота в посока реката
се открива площ от още 140 кв.м., която е равнинна и подходяща за
обработване, че се е оформил терен от 0,300 дка, който би могъл да се коси и
да се ползва като нива. Данните за наличието на обработваема площ в имота
не се разколебават от показанията на свидетелите, които твърдят, че имотът е
гора, доколкото наблюденията им върху него са инцидентни и непълни -
голяма част от тях не са го обхождали, не са го посещавали редовно и имат
само откъслечни и повърхностни наблюдения за него.
С оглед гореизложеното и настоящият състав на съда приема, че
извършените от подсъдимите деяние са несъставомерни по чл.290, ал.1 от НК,
тъй като по делото не се установява в рамките на провежданите им разпити те
да са пресъздали свои лични възприятия за факти и обстоятелства по начин,
различен от този, по който са ги възприели и това да е направено с пряк
умисъл.
Не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата,
поради което същата следва да се потвърди като правилно и законосъобразно
постановена, поради което и на основание чл.338 от НПК, С.т окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/06.03.2025г. по НОХД № 245/2024 г.
на С. районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
21
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22