Решение по дело №960/2018 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№

 

гр. В., 12.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                   ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на   05.11.2018 год.    /пети ноември, две хиляди и осемнадесета година /, в състав:

 

        Председател: К.Г.

          

При секретаря                  Р.М.като разгледа докладваното  от         СЪДИЯТА          НАХ дело № 960  по описа за 2018 год.

 

               ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р   Е   Ш   И   :

 

      ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000036 от 30.08.2018 год. на и.д.Началник ОО”АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” - гр. В., Л.А.Б., с което на М.В.П. *** с ЕГН **********, е наложено административно наказания - „ГЛОБА” в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева/ за нарушение по чл.24 ал.1 във вр. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.

 

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ – дневен срок, считано от уведомяването, чрез Районен Съд - гр.В., пред Административен Съд – гр.В.

 

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

                 М О Т И В И :

    М.В.П. ***, чрез пълномощник – адв.А. ***, е обжалвал НП № 26-0000036 от 30.08.2018 г. на  и.д. Н-к ОО ”АА”-гр.В., с което е глобен с 2 000 лв. за нарушение по чл.24 ал.1 и вр. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. В жалбата и чрез пълномощника пред съда, се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.

            Ответникът по жалбата - Областен Отдел ”АА” - гр. В., излага  становище в писмото си до ВРС /л.2/ и чрез второ писмо до съда /л.25/: НП да бъде потвърдено.

      Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ във връзка със ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ /ЗАвПр/ и във връзка с Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.  

      Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

            На 26.07.2018 год. около 12.00 часа в гр.В., на ул.”***”, на около 300 м. преди автосервиз „БДМ Ауто груп” с посока на движение ул.”***”, служители на ОО”АА”-С.и В., св.И.В.П., св.К.П.К. и св.Г.Ц.И., спрели и извършили проверка на жълт л.а.”ВАЗ 21102” с ДК № ***, с обозначителни знаци за таксиметров автомобил, но със закрит знак „Такси” и поставена табела „Не работи”. При проверката се установило, че водач на автомобила е жалб. М.В.П. ***, касовия апарат ЕТАФП бил изключен, а в таксито имало двама пътници клиенти св.Е.Р.Г. и съпругът й св. Р.Г. ***, като двамата пътували именно да си се приберат на с.Л. Проверяващите установили, че л.а. с ДК № ***не е включен в списъка към удостоверението за регистрация,както и, че водача няма разрешение за извършване на таксиметров превоз от общината. Затова и св.И.П., на длъжност „инспектор” в ОО”АА”-С., съставил на водача на л.а. жалб. М.В.П., Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, за извършено адм. нарушение по чл.24 ал.1 от ЗАвПр, а именно за извършване на таксиметров превоз на пътници с МПС, което не е включено в списък към регистрацията.

Този Акт бил подписан от жалб. М.П. без възражения, но с отбелязване „Знам, че автомобила беше в лиценз и не са ме уведомили”, като му бил връчен и препис от Акта. За свидетели по АУАН били вписани св.К.К. и св.Г.И.. С АУАН били иззети УВЛТА, СРМПС част 2-ра и рег.табела, и приложени справка от ОО”АА”-В.както и снето писмено обяснение от един от пътниците св.Е.Г.. Направени били снимки на МПС-то с водача на л.а. и на личната карта на св.Е.Р.Г..

            На жалб.М.П. от св.К.К., за същия случай бил съставен втори АУАН, също за нарушение по чл.24 ал.1 от ЗАвПр, но за извършване на таксиметров превоз „…без разрешение за извършване на таксиметров превоз от общината”.  Издадено било и НП, което било обжалвано и образувано НАХд № 961/2018 г. на ВРС.

            В обяснението /на л.7/ св.Е.Р. посочила, че пътувала от гарата за с.Л., като за превоза платила по 2 лв. за 1 човек. Пред съда св.Е.Г. и св.Р.Г. потвърдиха, че са пътували от гарата в гр.В., където чакали за автобус, тъй като ходили на болница по повод здраво-словен проблем на св.Р.Г.. Посочиха, че познават жалб. М.П.,***, като обаче не са заплащали за превоза, а след проверката били оставени на близка спирка за да си изчакат автобуса за село. Св.Р.Г. обясни, че знаят, че тарифата на такситата до селото им е по 2 лева на човек, но същите се заплащат не в началото при качването в таксито, а накрая, като се стигне до селото.

      Последвало издаването на обжалваното НП № 26-0000036 от 30.08.2018 г. на Н-ка на ОО”АА”-В., което преповтаря изцяло фактическата обстановка описана в Акта и което било връчено на жалб. М.В.П. на 12.09.2018 г. С това НП било наложено адм. наказание – „глоба” от 2000 лв. за нарушение по чл.24 ал.1 от ЗАвПр и на осн. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Жалбата против НП е заведена с вх. номер от 18.09.2018 г. Към жалбата няма приложени допълнителни писмени доказателства, като служебно се приложиха от съда:  Жалба, НП и АУАН /л.22-24/, по НАХд № 961/18 г. на ВРС, по отношение другото нарушение, констатирано тогава, тъй като в жалбата по настоящето дело се сочеше, че е наказван два пъти поотделно за едни и същи факти.

        Горната фактическа обстановка се установява от пока-занията на свидетелите - св.И.В.П., св.К.П.К., св.Г.Ц.И., св.Е.Р.Г. и съпругът й св.Р.Г.Г., както и от писмените доказателства приложени и приети по делото, без сним-ките, които не могат да бъдат годно доказателство в процеса, тъй като за тях не са налице условията по чл.39 ал.4 от ЗАНН, както и без писменото обяснение от св.Е.Г., тъй като същото също няма доказателствена стойност.

       Съдът на първо място при така събраните доказателства  намира, че жалбата заведена с вх. № от 18.09.2018 г. против НП е подадена в срок и е допустима, тъй като обжалваното НП е връчено на 12.09.2018 г., т.е. в 7-дневния срок за обжалване на НП.

       На второ място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия и компетенции, съгласно приложените Заповед /л.3/, както и разпоредбите на ЗАНН и ЗАвПр.

            На следващо място, съдът намира от една страна, че по делото се доказа по един безспорен и категоричен начин, че жалб. М.В.П. е извършил адм.нарушение по чл.24 ал.1 от ЗАвПр, а именно - на 26.07.2018 год. около 12.00 часа в гр. В., на ул.”***”, на около 300 м. преди автосервиз „БДМ Ауто груп” с посока на движение ул.”Странджа”, е управлявал л.а.”ВАЗ 21102” с ДК № ***, със закрит знак „Такси”, поставена табела „Не работи” и изключен ЕТАФП, като е превозвал двама пътници от Автогарата на гр.В.към с.Л., с което е извършвал таксиметров превоз на пътници с МПС, което не е било включено в списък към удостоверение за регистрация.

    Това се доказва от показанията на свидетелите св.И.П., св.К.К., св.Г.И., св.Е.Г. и св.Р.Г.. Безспорно е налице извършване на таксиметров превоз по смисъла на закона, като обаче превоза не е бил заплатен първоначално, както се сочи в АУАН и НП, а е следвало да се заплати при достигане крайната точка на пътуването – дома на св. Г., каквато е и практиката при превоз с такси. Безспорно е и, че автомобила е бил с обозначения на таксиметров, жълт на цвят, със закрит знак „Такси”, поставена табела „Не работи” и изключен ЕТАФП, което изобщо не е забелязано от св.Г., тъй като същите са възприели автомобила, като таксиметров, с познат им водач, от тяхното село, а за заплащането практиката била да се плаща по два лева на човек за превоз от тяхното село до града, ката заплащането било накрая. Затова и съдът възприема показа-нията на св.Е.Г. и св.Р.Г., че не са заплатили предварително превоза. Даденото писмено обяснение от св.Е.Г. пред проверяващите в обратния смисъл, няма доказателствена стойност пред съда, както се посочи и по-горе.

            В случая нарушението по настоящето дело се изразява в „извършвал таксиметров превоз на пътници с МПС, което не е било включено в списък към удостоверение за регистрация”, което е различно нарушение от това посочено в съставения втори АУАН и НП за същия случай /предмет на НАХд № 961/18 г. на ВРС/, което се изразява в „извършване на таксиметров превоз без разрешение за извършване на таксиметров превоз от общината”, поради което жалбата с възражение в тази й част се явява неоснователна.  

            От друга страна съдът приема, че при съставяне на АУАН и НП по настоящето дело са допуснати съществени нарушения, които в своята цялост водят до ограничаване на правото на защита на наказаното лице - жалб. М.П.. Нарушението е непълно посочено, в частта за нарушените правни норми, както и неправилно е наложено адм.наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. В посочената за нарушена разпоредба на чл.24 ал.1 от ЗАвПр не е посочено изрично, като нарушение – „извършване на таксиметров превоз на пътници с МПС, което не е включено в писък към удостоверение за регистрация”. В случая това нарушение е свързано с нарушение на реда, „определен в наредбата по чл.12а ал.5” от закона. Тази Наредба е Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Следвало е изрично да се посочи кой текст от тази наредба е нарушен. Безспорно е, че списъка на автомобилите, с които превозвачът ще извършва такси-метров превоз на пътници е един от документите, необходими за извършване на таксиметров превоз. Режима на вписването и отпис-ването на автомобилите, в този списък, който списък е и нераз-делна част от удостоверението за регистрация /чл.10 ал.3 от Наредба № 34/ е подробно уреден в наредбата. По делото има данни, че л.а. с ДК № ***е собственост на друго лице, не на водача жалб. М.В.П., а на лицето П.С.П. ***, както и че тази л.а. е бил вписан в списъка,но за периода от 16.12.2016 год. до 22.05.2018 год. Няма данни защо е изваден от списъка и знаел ли е за това жалб. М.П., който при съставяне на Акта е възразил, че не е знаел за л.а., че е бил в лиценз, т.е. редовен, вписан в списъка, за да се приеме, че нарушението е извършено виновно. В тежест на наказващия орган е да докаже тези обстоятелства. Нарушенията на закона са по чл.42 т.5 от ЗАНН и по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

            Особено съществено е обаче нарушението при издаване на НП, свързано с разпоредбата определяща наказанието, тъй като неправилно е наложено наказание по реда чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. В разпоредбата на чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвПр изрично е предвидено наказание за това нарушение – „Допусне ….. извършване на превоз с МПС … което… не е включено в списъка към удостоверението за регистрация…”. Това нарушение на закона също се явява по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

            Следва обжалваното НП № 26-0000036 от 30.08.2018 год.  се отмени, поради допуснатите съществени нарушения, посочени по-горе, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В тази именно насока жалбата на жалб. М.П. се явява основателна и следва обжалваното НП се отмени.

      Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП № 26-0000036 от 30.08.2018 год. на и.д. Н-к на ОО”Автомобилна Администрация” -гр.В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.

            По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

Гр. В.РАЙОНЕН СЪДИЯ :

12.11.2018 год.                      / К.Г. /