Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
02.12.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на девети ноември две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 863 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Е.И.Д. с ЕГН **********, против „Победа“ АД с ЕИК *********, с искане да бъде установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ 1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас, ведно с 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.610.305 и ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху собствения й недвижим имот, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване на процесната 1/8 от сградата за периода от 16.11.2015 год. до предявяването на исковата молба -12.03.2020г. в размер на 15 300 лв., формирано от месечната сума от 300 лв. за периода от 51 месеца.
В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила собствеността върху имотите на 27.01.2015 год. по силата на нот.акт №17, том І, рег.№289, дело №16/2015 год., с който те били прехвърлени от А. Е.Ч.срещу задължение за гледане и издръжка. Заявява се, че прехвърлителят придобил собствеността по наследство от баща си Е. С. Ч., чиято собственост била удостоверена с нот.акт №150, том 23, дело №15644/97 год. Ищцата твърди, че няма достъп до имота си и последният се владее от ответника.
Твърди се, че „Победа“ АД е придобила чрез публичен търг 6/8 ид.ч. от имота на 17.03.2011 год., по-късно е придобила по същия начин 1/8 ид.ч., собственост на К. Ч., а на 16.11.2015 год. е придобила и последната 1/8 ид.ч., собственост на А. Ч., по силата на постановление за възлагане от 16.11.2015г. на ЧСИ. Ищцата счита, че извършеното прехвърляне на собствеността е недействително и ответникът няма права върху имота й, тъй като още на 27.01.2015 год. тя е придобила 1/8 ид.ч., собственост на Ал.Ч.. Признава се, че още от 17.03.2011 год. върху имота е била вписана възбрана, но според ищцата тя не е обхващала процесната 1/8 ид.ч. и липсва основание за продажбата й чрез публичен търг.
Заявява се, че в периода от 16.11.2015 год. – 10.03.2020 год. ищцата е била лишена от владение, а ответникът е ползвал партерните помещения (магазини) от сградата, като ги е отдавал под наем и така се е облагодетелствал от собствеността на ищцата.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенциите са оспорени като неоснователни. В отговора се заявява, че по искане на ответника върху сградата и поземления имот, ведно с процесната 1/8 ид.ч. от същите, е била наложена възбрана, вписана с вх.рег.№11/01.04.2009 год., дв.вх.рег.2733/01.04.2009 год., акт 160, том 1 на Сл.Вп.Бургас. Твърди се още, че на 17.03.2011 год. е наложена възбрана върху недвижимия имот от ЧСИ Ст.Николова с вх.рег. № 1914 и от дв.вх.рег.№1833, акт 136, том І на Сл.Вп.Бургас.
Ответникът твърди, че с решение №2180/27.11.2014 год. по в.гр.д.№2156/2014 год. по описа на САС, Ал.Ч. е осъден да заплати на „Победа“ АД сумата от 179889,14 лв., както и разноски по делото. Въз основа на това решение ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу Ал.Ч., с който се е присъединил към изп.дело №151/2011 год. по описа на ЧСИ Ст.Н., образувано по изпълнителен лист издаден на 01.02.2011 год.
Твърди се, че Ал.Чальовски е придобил собствеността си върху 1/8 ид.ч. от терена и сградата по наследство от баща си. Към датата на сделката – 27.01.2015 год., и двете страни са били представлявани от Л. Ч. – майка на Ал.Ч. Ответникът твърди, че през 2014 год. Ал.Ч. е прехвърлил на ищцата и други свои имоти срещу задължение за гледане и издръжка.
Заявява се, че взискател по изпълнителното дело и купувач на процесния имот са едно и също лице – „Победа“ АД, като извършената преди публичната продажба сделка от 27.01.2015 год. е непротивопоставима на ответника, тъй като прехвърлянето е осъществено след вписването на възбрана върху имота вх.рег.№11/01.04.2009 год., дв.вх.рег.2733/01.04.2009 год., акт 160, том 1 на Сл.Вп.Бургас. Сочи се, че вписването на възбраната създава непротивопоставимост на невписаните актове и на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са вписани преди възбраната. Оспорва се легитимацията на ищцата като собственик на 1/8 ид.ч., придобита от Ал.Ч.
Сделката се оспорва като недействителна по отношение на ответника като кредитор на Ал.Ч. Излагат се съображения за увреждащия й характер по чл.135 от ЗЗД. В тази връзка е предявен насрещен иск, който не е приет за разглеждане в настоящото производство.
По втория предявен иск се оспорват фактическите твърдения, че ответникът е отдавал имота под наем през процесния период. Заявява се, че не е възможно отдаване на помещенията под наем поради лошото състояние на сградата. Ответникът твърди, че сградата е декларирана като недвижим архитектурно – строителен паметник на културата и община Бургас многократно е уведомявала ответника и ищцата за влошеното й състояние. Твърди се, че ответникът е стартирал процедура по реконструкция и е заявил за съгласуване с НИНКН виза за проектиране. Твърди се, че по предписание на общината за били предприемани неотложни действия за обезопасяване на сградата, за които ответникът е направил разходи. Ангажирани са доказателства.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 17, том I, рег. № 289, дело № 16, от 27.01.2015 г. на нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК, че ищцата Е.И.Д. е придобила процесната 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № 07079.610.305.1, с площ от 342 кв.м., на адрес гр. Бургас, ул. Момина сълза № 6, заедно с 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 07079.610.305, от прехвърлителя А. Е. Ч.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 150, том 23, дело 15644 от 16.12.1997 г. на нотариус при Районен съд Бургас, процесният недвижим имот е придобит по наследство и съдебна спогодба от лицата Л. И. Ч., Е. С. Ч., Й. Ч. Ч., Е. М. Г., Б. Ч. Д., Д. В. Г., Д. К. Ч., при квоти ¼ ид.ч. за Е. Г. и по 1/8 идеална част за останалите съделители.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Л. И. Ч. е починала на 20.08.2007 г. и е наследена от нейния син Е. С. Ч., който е придобил нейната 1/8 ид.ч. от имота, респ. е станал собственик на 2/8 ид.ч. от същия. От удостоверението се установява още, че Е. Ч. е починал на 07.02.2009 г. и е оставил за свои законни наследници неговите деца А. Е.Ч.и К. Е. Ч. Така, с оглед настъпилото наследствено правоприемство, след смъртта на праводателя Емануил Чальовски на 07.02.2009 г. и на основание чл. 5 ЗН, притежаваното от него право на собственост в недвижимия имот, вече в размер на 2/8 идеални части, е преминало към неговите деца при равни квоти, а именно: по 1/8 идеална част за А. Ч. и К. Ч.. Затова прехвърлителят по договора за издръжка и гледане към датата на сделката - 27.01.2015 г., се е легитимирал като собственик по наследство на 1/8 идеална част от имота, която е прехвърлил в полза на ищцата Д..
Видно от издадената обезпечителна заповед от 27.03.2009 г. по гр.д.№ 2064/2009 г. на СГС е допуснато обезпечение на предявения иск от Победа АД против Й. Ч. Ч., Б. Ч. Д., Д. В. Г., Д.Н.Д., Е.С.Ч.и Г. Б. М., за заплащане на сумата от 720 000 евро - обезщетение и 11211 евро – лихва за забава, чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху целия недвижим имот - триетажна масивна сграда с площ от 345 кв.м., на адрес гр. Бургас, ул. Бенковски № 6, заедно с дворното място съставляващо парцел VІІ, кв. 2 по плана на гр. Бургас. По делото не се спори, че имотът е идентичен с процесния, понастоящем с идентификатор 07079.610.305 и сграда с идентификатор 07079.610.305.1, по КК на гр. Бургас.
От направеното отбелязване в представеното извлечение от Служба по вписванията се установява, че възбраната е вписана на 01.04.2009 г.
С определение № 6315/05.06.2009 г. постановено по гр.д. № 2064/2009 г. на СГС е прекратено производството по делото срещу Е. С. Ч., предвид констатираната смърт на лицето, настъпила преди подаване на исковата молба. Производството по делото е продължило срещу останалите ответници и е приключило с влязло в сила осъдително решение от 12.05.2010г. Ищецът Победа АД се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на решение от 29.12.2010 г. по възз.гр.д. № 613/2010 г. на САС, с което е потвърдено решението по гр.д. № 2064/2009 г. на СГС, срещу ответниците, сред които не фигурира Е.С.Ч.или негови наследници. По молба от Победа АД от 18.02.2011 г. е образувано изпълнително производство по изп.д.№ 151/2011 г. на ЧСИ Станимира Николова, рег. № 805 на КЧСИ, въз основа на издадения изпълнителен лист. На 17.03.2011 г. е вписана възбрана върху целия недвижим имот и триетажна сграда на адрес гр. Бургас, ул. Бенковски № 6 /понастоящем ул. Момина сълза № 6/, в хода на изпълнителното производство, по реда на по чл. 449, ал. 2 ГПК.
Не се спори по делото и се установява от представените съдебни решения и приложените доказателства от изп.д.№ 151/2011 г. на ЧСИ Станимира Николова, че по искова молба на Петрол АД срещу Й. Ч. Ч., П. Д. Д., М. Д. Д., Д. Н. Д., Г.Б. М., К. Е. Ч. и А. Е. Ч., е било образувано последващо гр.д.№ 8676/2009 г. на СГС, като постановеното по него решение е обжалвано пред Софийски апелативен съд по възз.гр.д. № 2156/2014 г. и производството е приключило с осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 1 259 224 лв. – обезщетение, ведно със законна лихва и разноски. За посоченото вземане е издаден изпълнителен лист от 13.03.2015 г. срещу всички ответници, сред които и А. Ч. По молба на взискателя Победа АД от 25.03.2015 г. до ЧСИ Николова, изпълнителния лист от 13.03.2015 г. е представен за присъединяване към изпълнителното производство и е поискано насочване на изпълнението срещу 2/8 ид.части от процесния имот с идентификатор 07079.610.305 и сграда 07079.610.305.1, за които в молбата се сочи, че са собствени на длъжниците А. и К. Ч.
Междувременно – на 27.01.2015 г., преди снабдяване с изпълнителното основание срещу А. Ч., той е сключил договор за издръжка и гледане с ищеца Е.И.Д., във формата на нотариален акт № 17, том I, рег. № 289, дело № 16 по описа за 2015 г. на нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК.
В хода на изпълнителното производство по изп.д.№ 115/2011 г. на ЧСИ Станимира Николова е извършена публична продан на недвижимия имот, като с постановление за възлагане от 09.1.2014 г., вписано в служба по вписванията на 02.04.2015 г. на взискателя Победа АД са възложени 6/8 ид.ч. от процесния поземлен имот и сграда.
С последващо постановление за възлагане от 19.10.2015 г., вписано в служба по вписванията на 16.11.2015 г. върху взискателя Победа АД е възложена още 1/8 идеална част от имота и сградата, сочена като собствена на А. Ч.
По делото не се спори, че имотът се владее изцяло от ответното дружество.
При тези факти, спорният по делото въпрос относно конкуренцията на правото на собственост на всяка от страните, следва да бъде разрешен в полза на ищеца, по следните съображения:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС на първо място е необходимо ищецът да установи своето вещно право на заявеното от него основание, както и кумулативните предпоставки - че имотът се намира във владение или държане на ответника и той владее или държи имота без основание.
В случая ищецът се легитимира като собственик въз основа на възмездна сделка – договор за издръжка и гледане от 27.01.2015г., сключена с прехвърлителя А. Ч., който е придобил правото на собственост на процесната 1/8 идеална част от имота по наследство от своя баща – Е. С. Ч., починал на 07.02.2009 г.
Първата възбрана върху недвижимия имот е наложена на 01.04.2009 г., във връзка с допуснатото обезпечение на иска на Победа АД по гр.д. № 2064/2009 г. на СГС, по който като ответник първоначално е бил конституиран и Е. С. Ч. Към датата на образуване на исковото производство, по което е била допусната обезпечителна мярка “възбрана” на процесния имот, праводателят Е. Ч. е починал. Това е довело до прекратяване на делото срещу него с определение от 05.06.2009 г. След влизане в сила на решението по гр.д. № 2064/2009 г. на СГС, по отношение на останалите длъжници е образувано изп.д. № 151/2011г. на ЧСИ Станимира Николова и е вписана възбрана върху недвижимия имот от 17.03.2011 г., наложена в изпълнителното производство срещу тях. От представената справка от Агенция по вписванията не се установява заличаване на възбраната до 25.03.2015 г., когато е направено съответно отбелязване за “частично заличаване на възбрана от адм.орган”, защото се отнася само за 6/8 ид.части от имота.
По отношение на притежаваните от починалото лице Ч. 2/8 идеални части от имота, вписаната възбрана от 2009 г. и следващата от 2011 г. не е породила своите правни последици. От една страна към момента на допускане на обезпечението през 2009 г. не е съществувало основанието за налагане на обезпечителни мерки по отношение на починалото лице. А от друга страна – в образуванто изпълнително производство към 2011 г. наследниците на починалия – А. Е.Ч.и К. Е. Ч. не са страна и взискателят Победа АД не е разполагал с титул за изпълнение по отношение на тях, нито с възможността да насочи изпълнението към притежаваните от тях 2/8 ид.части от имота. В мотивите на тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015г. на ОСГТК е разяснено, че възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл.397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя. И в двете хипотези наложената възбраната има един и същ ефект. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо. В случая обаче А. Ч. не е имал качеството на длъжник в изпълнителния процес към 2011 г. Той придобива това качество едва към 25.03.2015 г. Действително от момента на вписването на възбраната длъжникът търпи ограничение на правото си да се разпорежда с вещта. С прекратяването на производството по гр.д. № 2064/2009 г. на СГС, обаче е отпаднал ефекта на наложената възбрана, независимо дали това обстоятелство е вписано надлежно в Службата по вписванията. Когато възбраната върху един недвижим имот е допусната като обезпечителна мярка, нейното заличаване може да бъде поискано от съдията по вписванията след представяне на съдебен акт по чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението. Но дори такъв акт да не бъде постановен, възбраната отпада по право от момента, в който е възникнало основанието за това. Затова в случая, за притежаваните приживе от Е. Ч. 2/8 идеални части от имота, съдът приема, че се е осъществило основанието, което налага възбраната да бъде отменена и то с обратна сила. Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено, обезпеченият ищец няма достоен за защита интерес, оправдаващ недействителност на извършеното в полза на третото лице разпореждане с възбраненото имуществото. /в този смисъл и Решение № 286 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2009 г., II г. о., ГК/ Напротив, към момента на разпореждането в полза на ищцата Д. по договора за издръжка и гледане от 27.01.2015 г., прехвърлителят А. Ч. надлежно се е легитимирал кат особственик по наследство на 1/8 ид.част от имота, без противопоставими вещни тежести и сделката се явява действителна и валидно обвързва страните по нея.
Не може да бъде споделено възражението на ответника за непротивопоставимост на прехвърлянето на взискателя, с оглед вписаната възбрана и издаденото постановление за възлагане. Както бе посочено, за правата на трети лица, договаряли относно възбраненото право /каквато се явява ищцата/ не е от значение дали са придобили правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена, каквато несъмнено е настоящата хипотеза. Още повече, че принудително изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица, съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Такова производство срещу собственика на процесната 1/8 идеална част е образувано на 25.03.2015 г., поради което разпоредителната сделка от 27.01.2015 г. се явява противопоставима на взискателя. При конкуренция на придобити права върху недвижим имот по силата на актове, подлежащи на вписване, следва да бъдат зачетени правата, придобити на основанието, вписано първо по време. Купувачът по постановление за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление. Ако длъжникът не е бил собственик на имота, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание съгласно чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект. Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права и ако длъжникът не е собственик на продавания имот, то и купувачът няма да стане собственик /чл. 496, ал. 2 ГПК/. Това разбиране е възприето и с тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, с което са дадени задължителни указани по приложението на закона. По делото е несъмнено установено, че ищцата е придобила съответната идеална част от недвижимия имот преди да бъде насочено изпълнението срещу него, поради което и постановлението за възлагане не може да направи ответника собственик. Няма данни в изпълнителното производство да е била наложена възбрана или да е насрочен опис след присъединяване на вземането срещу А. Чальовски през м. март 2015 г., нито за спазването на правилата установени в чл. 483 ГПК, които предвиждат надлежна проверка от ЧСИ за правото на собственост. Такъв опис на имуществото е бил извършен на 20.04.2011 г., когато взискателят Победа АД все още не е разполагал с изпълнителен титул срещу А. Ч., нито с тежест върху притежаваната от него 1/8 идеална част. Договорът за издръжка и гледане е вписан преди постановлението за възлагане по изпълнителното дело, по което прехвърлителят е бил длъжник, което прави тази сделка противопоставима на всички трети лица, които са придобили права върху имота от същия собственик и са вписали своя акт след вписване на нотариалния акт от 27.01.2015 г., включително и по отношение на взискателя Победа АД. Тъй като длъжникът не е бил собственик на имота към датата на публичната продан, то вещно-правният ефект на постановлението за възлагане в рамките на принудителното изпълнение не може да бъде зачетен, точно защото няма надлежно прехвърляне на права.
Неотносими към установеното право на собственост на ищеца са останалите направени възражения от ответника, относно осъщественото представителство на двете страни по сделката от Л. Ч. – майка на А. Ч., както и фактът, че през 2014 год. А. Ч. е прехвърлил на ищцата и други свои имоти срещу задължение за гледане и издръжка. Това е така, защото тези въпроси касаят вътрешните отношения на прехвърлителя и приобретателя. Независимо от обстоятелството, че сделката е атакувана като относително недействителна, с нарочен иск по чл. 135 ЗЗД, нейният вещно-транслативен ефект следва да бъде зачетен. Дори и да бъде уважен предявеният “павлов иск” договорът ще запази действието си между страните, но преобретателят по него би претърпял съдебно отстраняване и би могъл да реализира правата си като евициран.
По изложените по-горе съображения и доколкото е безспорно, че имотът се владее изцяло от ответното дружество, предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, съдът намира следното:
За осъществяване на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД по делото следва да бъде установено имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването, както и липсата на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. При предявен иск от невладеещ собственик срещу владеещ несобственик за заплащане на обезщетение за ползване на вещта, е необходимо ищецът да е собственик на същата, ответникът да я ползва фактически и без основание за това, като размера на обезщетението се определя на базата на средномесечния пазарен наем.
Очертаните от страните като спорни въпроси в настоящия процес касаят годността на обекта за ползване и реализирането на печалба, респ. получаването на наем, както и относно дължимостта на претендиранато обезщетение.
По делото е прието основно и повторно заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, за установяване статута на сградата, действителното й състояние и възможността за нейното ползване по предназначение, с оглед нуждата от строително-монтажни работи. Двете заключения са оспорени от страните, но са единодушни по въпроса, че сградата е обект регистриран като архитектурна-строителна недвижима културна ценност по Закон за културното наследство, както и че покривът на сградата е компрометиран, което е довело до настъпване на щети в самата сграда. Вещото лице Щ. посочва, че втори и трети етаж са негодни за обитаване поне от пет години, предвид навлизащите дъждовни води от покрива, като изтъква необходимостта от изграждане на изцяло нов покрив. Вещото лице Ч. посочва, че състоянието на сградата е изключително лошо, като отново подчертава, че покривът е компрометиран - липсват част от керемидите и има следи от течове. Тя преценя сградата като неизползваема от повече от десет години. Във връзка с направените оспорвания, съдът приема, че заключенията в основната си част са непротиворечиви по отношение на лошото състояние на сградата, като разминаването е относно на годността за ползване на партерните помещения и времето от което датира невъзможността за експлоатацията им по предназначение. Следва да бъде отчетено, че вещото лице Щ. не е извършил оглед на партерните помещения. Затова в тази част съдът кредитира заключението на вещото лице Ч., която е установила, че в тях също има теч, мухъл и паднала част от мазилката, изтръгнати ел.инсталации и като цяло е заключила, че помещенията са в лошо общо състояние, което не дава възможност да бъдат използвани.
По делото е прието също така и заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото лице С.И., от която се установява, че средният пазарен наем за 1/8 идеална част от имота за процесния период м. декември 2015 г. до м. февруари 2020 г. е в размер на 15240.07 лв. Заключението следва да бъде ценено като пълно и обективно изготвено, при съобразяване на състоянието на сградата за целите на експертизата.
Не се спори между страните, че цялата сграда се стопанисва от Победа АД, като дружеството е предприело редица действия, включително с кореспонденция с НИКНН, във връзка с дадени предписания от Община Бургас относно нуждата от ремонт и обезопасяване на сградата. От приетия по делото протокол за опис на сградата извършен през 2011 г., представен към преписката от ЧСИ, се установява, че партерните помещения към този момент са снабдени с необходимите аксесоари за нормална употреба. Посочено е още, че складовите помещения са в лош вид, със съборени тавани и полуразрушени подове, а санитарните възли не са годни за ползване.
Независимо от изложеното и положените от страните усилия в доказването на тези факти, съдът приема, че е без значение за настоящия спор дали сградата е фактически ползвана и дали дружеството е реализирало печалба в процесния период. Напротив, обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, стига да е установено, че ответникът я ползва без правно основание и ползването обективно е било възможно. Затова основният въпрос е дали ответното дружество държи вещта в процесния период без основание.
До разрешаване на спора за собственост в настоящия процес ответното дружество се легитимира надлежно с влязлото в сила постановление за възлагане, считано от м. ноември 2015 г. Ищцата е предприела действия за защита на собственическите си права с депозиране на исковата молба на 12.03.2020 г. През този период от близо пет години ответникът е владял закупения от него на публична продан недвижим имот на правно основание съгласно чл. 77 ЗС, като едва с решението по ревандикационния иск се установява, че купувачът не е станал собственик. Тук следва да се подчертае задължението на съдебния изпълнител да извърши необходимата проверка при издаване на постановлението за възлагане. Неизпълнението на тези вменени задължения на ЧСИ не може да бъде поставено в тежест на купувача по публичаната продан, в случая взискателя по изпълнителното дело. Ответното дружество владее имота на годно правно основание и въз основа на същото има право да го ползва, или да получава добиви от същия, до предявяване на иска за връщането му. Затова владелецът не дължи обезщетение на действителния собственик за пропуснатите от него ползи в пози период. /В този смисъл и Решение № 124 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2016 г., IV г. о./ С други думи, препятстването на собственика - ищец да ползва вещта, в съответствие с нейното предназначение и в обема на притежаваните от него права, лично или да реализира имуществени блага, за посочения в исковата молба период, не е в следствие от държането на имота без правно основание от Победа АД, за да намери приложение законовото правило на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения съдът приема предявеният иск за неоснователен и същият подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат поставени направените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на общо 1738 лв., касаещи заплатени държавни такси и внесен депозит за вещо лице. Ищецът следва да понесе направените от дружеството разноски по отхвърления иск в размер на лв. 629 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, включващи адвокатско възнаграждение и внесени депозити за вещи лица. По делото действително не са представени надлежни доказателства от ищцовата страна за извършването на разноските за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което възраженията в тази връзка са основателни и такива разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Победа“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Одрин № 15, представлявано от изпълнителния директор на ЗИТ АД – М.Ч., че Е.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, е собственик на 1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. Момина сълза № 6, със застроена площ от 342 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, представляващ имот с идентификатор 07079.610.305, по КККР на гр. Бургас, с площ от 342 кв.м.
ОСЪЖДА “Победа” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Одрин № 15, представлявано от изпълнителния директор на ЗИТ АД – М.Ч., да предаде на Е.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, владението върху 1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. Момина сълза № 6, със застроена площ от 342 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, представляващ имот с идентификатор 07079.610.305, по КККР на гр. Бургас, с площ от 342 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.И.Д., с ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на “Победа“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Одрин № 15, представлявано от изпълнителния директор на ЗИТ АД – М.Ч., да заплати обезщетение за лишаването на Д. от ползване на съответната 1/8 идеална част от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас и 1/8 идеална част от поземления имот с идентификатор 07079.610.305, за периода от 16.11.2015 год. до предявяването на исковата молба - 12.03.2020г., в размер на 15 300 лв., формирано от месечната сума от 300 лв. за периода от 51 месеца, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Победа” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Одрин № 15, представлявано от изпълнителния директор на ЗИТ АД – М.Ч., да заплати на Е.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 1738 лв. (хиляда седемстотин тридесет и осем лева) - разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Победа” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Одрин № 15, представлявано от изпълнителния директор на ЗИТ АД – М.Ч., сумата от общо 629 лв. (шестстотин двадесет и девет лева) - разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: