Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.02.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА Н.
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13143
по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М.Б.Н., с ЕГН **********, Р.В.Г., с ЕГН
********** и А.В.Н., с ЕГН
**********, с адрес ***, в качеството си на наследници на В. А. Н. с ЕГН ********** срещу „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, адрес *** ВАРНА ТАУЪРС -
Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК съдът да приеме за установено между страните, че М.Б.Н., с ЕГН ********** не дължи на ответника сумата от 6 733.66
лева, че Р.В.Г., с ЕГН
********** не дължи на ответника сумата от
1 683.41 лева и че А.В.Н., с ЕГН ********** не дължи на ответника сумата от 1 683.41
лева, представляваща начислена електроенергия за обект на потребление - къща, в гр. В.,
по клиентски
№ **********, по фактура
№ ********** от 26.07.2019 година на обща стойност от 10 100,48
лева, издадена от „Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК ********* на общия наследодател на ищците В. А. Н., ЕГН **********.
Ответникът на първо място оспорва предявения иск като частично недопустим по отношение на ищцата М.Б.Н., тъй като според ответника тя притежава ½ ид. част от наследството, а не 2/3.
Счита предявеният иск за изцяло неоснователен, като твърди, че е налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби“ АД за потребена електрическа енергия на стойност 10100,48 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/26.07.2019 г. като твърди, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена електрическа енергия в размер на 54256 кВТч, и се дължи на основание ПИКЕЕ, вр. чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
Счита, че ищците не са активно легитимирани да предявят настоящия иск, тъй като процесната фактура е издадена след смъртта на наследодателя ми и следователно не е бил включена в наследствената маса, а ищците основават правния си интерес с възникналото наследствено правоприемство.
По същество на спора излага, че праводателят на ищците и ответника се намират в продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби“ АД.
Сочи, че ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в град В., с абонатен № ********** и клиентски № **********. Титуляр по посочената партида към процесния период е В. А. Н..
На 04.07.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на двама независими свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1301469. При проверката била констатирана липсваща пломба на врата на ТЕМО, в което бил монтиран електромерът, което показва, че таблото е отваряно от неоторизирани лица. При софтуерно четене на СТИ от служителите било установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 54256 квтч. В регистър 1.8.1. били отчетени 5734 квтч, в регистър 1.8.2. - 20106 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. - 54256 квтч. Твърди, че количеството електрическа енергия в регистър 1.8.0., в който сумарно били записани 80 097 квтч, представлява сбор от натрупаното количество в останалите регистри, а именно регистър 1.8.1., регистър 1.8.2. и регистър 1.8.3. Регистър 1.8.0. е т.н. „общ“ или „сумарен“ регистър на електромера, в който се записва цялата преминала през електромера енергия, по всички регистри. В настоящия случай енергията, отчетена в регистър 1.8.3. се съдържа като количество в регистър 1.8.0. и следователно същата е преминала през СТИ. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508662 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Излага, че Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, съставен е в присъствието на двама независими свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромер с фабр. № 1114 0215 6436 4984, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност, като заключва, че безспорно в имота на абоната е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Сочи, че е извършена Експертиза от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Варна, за което бил съставен Констативен протокол № 1706/16.07.2019 г., като била установена е намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа ТЗ -54256.8 kWh. Посочено било още, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване на енергия, което означавало, че същият е измерил точно цялата преминала през него енергия. Твърди, че констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал.
1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. В Констативния протокол за извършената от БИМ експертиза изрично било посочено, че електромерът се предоставя в запечатен плик , пломбиран с пломба № 508662 и при огледа му се констатира съответствие с Констативен протокол на „Електроразпределение Север“ АД. На 24.07.2019 г., „Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане, като било установено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 54256 квтч. На 26.07.2019 г. „Е.П.“ АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 10100,48 лв. Твърди, че при липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер на 54256 квтч е реално доставено и консумирано от абоната. Начислена била сума, представляваща стойност на доставена и употребена от абоната електроенергия. Несъответствието в измерването било установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Претендира и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение за наследници на В.
А. Н., ЕГН **********, от което е видно, че негови наследници са: М.Б.Н., с ЕГН **********
– съпруга, Р.В.Г., с ЕГН
********** – дъщеря и А.В.Н., с ЕГН
********** – син.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот №141, том ІІ, дело 725/1995 г. на нотариус Александър Ганчев, с район на действие ВРС се установява, че А.Н. А. и Р.В. А. продават на сина си В. А. Н., ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот: еднофамилна жилищна сграда, изградена върху дворно място с площ от 180 кв.м, находящо се на адрес: гр. В..
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че праводателят на страните е бил в договорни отношения за доставка на електроенергия за процесния обект на потребление.
От съдържанието
на Констативен протокол № 1301469/04.07.2018
г. (л.30) се
установява, че при
контролна проверка на
измервателните системи и
свързващите ги инсталации
на обекта
на потребление
на ищеца с абонатен № ********** и клиентски № ********** в присъствието
на двама
свидетели И.
А. Ж.
и Г.
Д. В.
е бил
свален електромер
с №111421564364984
за извършване
на експертиза
от БИМ
като е
поставен в индивидуална
опаковка с пломба
№508662 със следните
показания: регистър 1.8.1. - 5734 квтч, в регистър 1.8.2. - 20106 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. - 54256 квтч. и в регистър 1.8.0. - 80 097 квтч.
От Констативен протокол № 1706/16.07.2019 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установява, че при продължително включване отчита без грешка. При софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на 054256,8 квтч. по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е, че електромерът не съответства на техническите характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. (л.32).
От Становище
от 24.07.2019 г. за
начисление на електрическа
енергия, към Констативен протокол № 1706/16.07.2019 г. абонатен № ********** и клиентски № ********** е видно, че за периода от 05.07.2017 г.
до 04.07.2018 г. е начислена електрическа енергия в размер на 54256 кВТч. (л.34).
От находящата
се на
л.35 от
делото фактура
№ ********** от 26.07.2019 година г. се установява,
че същата
е на
стойност 10 100,48
лева, представляваща
левовата равностойност на
начислена за електромер
фабричен номер № 111421564364984
електрическа
енергия за периода от 05.07.2017 г.
до 04.07.2018 г.
По делото са представени Писмо Изх. №54159 _КП1301469_1/24.07.2019 г. (с приложен КП № 1301469/04.07.2018) и Писмо Изх. №54159 _КП1301469_2/26.07.2019 г. ( с приложени справка за корекция и фактура № ********** от 26.07.2019 година), както и две обратни разписки за доставяне.
Представен
е и
протокол №1042759 от
08.10.2015 г. за
монтаж на
процесния електромер, от
който е
видно, че
същият е
монтиран в обекта
на потребление
с нулеви
показатели по Т1,
Т2.
От заключението по СТЕ на в.л. В.З. се
установява, че
на
процесния
електромер
е
била
извършена
първоначална
метрологична
проверка
през 2015 г., а
през 2018 г. е
била
извършена
последваща
проверка
със
срок
на
валидност
на
проверката
от
шест
години,
който
срок
изтича
през 2021 г. В
случая
е
установено
несъответствие
на
програмираните
параметри
на
СТИ,
с
тези
с
които
се
води
в
базата
данни
на
ответника
и
това
е
довело
до
неотчитане
и
съответно
до
неинкасиране
на
част
от
потребената
електроенергия
в
процесният
обект.
Тази
част
е
отчетена
в
регистър 1.8.3. В този
смисъл
са
били
налице
технически
предпоставки
за
извършване
на
корекция
по
чл.50
от
ПИКЕЕ.
Електрическата
енергия,
натрупана
в
регистър
1.8.3., в
размер
на 54256 квтч,
е
преминала
през
процесния
електромер
с
фабр.№ 111421564364984 и е
потребена
чрез
инсталацията
на
процесния
обект.
Няма
данни
за
вмешателство
върху
измервателната
схема,
в
която
е
било
включено
процесното
СТИ.
В
съответствие
с
установеното
в
констативните
протоколи,
описани
в
т.2
и
съображенията
от
т.3,
вмешателството
се
състои
в
препрограмиране
на
времеинтервалите
на
тарифните
зони
на
СТИ,
като
е
включена
нормално
неизползвана
тарифа -1.8.3 да натрупва
потребената
електроенергия
в
определени
времеви
интервали
от
денонощието.
Математическите
изчисления
по
извършената
корекционна
процедура
са
аритметично
точни.
Когато
СТИ
е
с
ненарушени
технически
характеристики
и
е
предназначено
да
измерва
потребената
ел.
енергия
от
битови
абонати,
то
измерва
преминалата
през
него
ел.
енергия
в
две
тарифни
времеви
зони,
обхващащи
цялото
денонощие
и
в
регистър 1.8.3 не се
натрупват
показания.
Не
е
възможно
показанията
в
регистър
1.8.3 да
са
били
различни
от
нулеви.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.
Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищцовото дружество се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума на основание съставен от служители на „Енергоразпределение Север“
АД констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.
Ответникът, при начисляване на процесното количество електрическа енергия и съответно неговата левова равностойност, се позовава на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, съгласно която операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните в параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни а нея, водещо до неправомерно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.
Ноторно известно е обаче, че с Решение № 1500 от 6 февруари
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ, действаща към датата на проверката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
След влизане в сила на Решение № 1500 от 6 февруари
В настоящия случай исковата претенция е предявена при условията на активно субективно съединяване на искове. С оглед определяне на квотите в съсобствеността над процесния обект на потребление съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Доколкото недвижимият имот е придобит чрез покупка, то независимо, че в сделката по придобиване е участвал само единият съпруг по смисъла на цитираната разпоредба той е станал съпружеска имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяване на брака (чл. 27, ал.1 от СК), който пък се прекратява със смъртта на съпруга (чл. 44, т.1 от СК). Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал.1 съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Или в контекста на настоящия случай ищцата М.Н. е станала собственик на ½ идеална част от процесния имот на основание покупко-продажба и на 1/6 ид. част в следствие на наследяване от В. А. Н. с ЕГН **********. Останалите двама ищци Р.Г. и А.Н. са станали собственици по наследство на по 1/6 ид.част от обекта на потребление. Доколкото ищцата М.Н. е била собственик на ½ ид. част към издаване на фактурата за нея съществува правен интерес от установяване на недължимост на ½ от процесната сума. За останалата 1/6 част от процесната сума тя се легитимира в качеството си на наследник на В. А. Н. с ЕГН **********.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията, сума му се следва, в посочения размер, поради което ищците не дължат нейното заплащане, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от тях иск в размер на 410,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 1560,00 лв. с ДДС.
От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при дела с материален интерес над 1000,00 лв. е 300,00 лв. плюс 7% за горницата над тази сума до 5000,00 лв. Изчислено съгласно цитираната разпоредба минималното адвокатско възнаграждение е в размер на по 347,84 лв. за ищците Р.Г. и А.Н., или общо 695,68 лв. По отношение на ищцата М.Н. възнаграждението следва да се определи съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата, или е в размер на 666,68 лв. Така общо минималното възнаграждение без ДДС се равнява на 1362,36 лв., а с ДДС възлиза на 1634,83 лв. Или в настоящия случай заплатеното адвокатско възнаграждение е под установения минимум, поради и което възражението за прекомерност следва да се остави без уважение.
Размерът на държавната такса заплатен от М.Н. е 269,35 лв., от Р.Г. – 67,34 лв. и от А.Н. – 67,34 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците М.Б.Н., с ЕГН **********, Р.В.Г., с ЕГН
********** и А.В.Н., с ЕГН
********** и и ответника „Е.П.“
АД, ЕИК: *********, адрес *** ВАРНА ТАУЪРС -
Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, че М.Б.Н., с ЕГН
********** не дължи на ответника сумата от
6 733.66 лева, че Р.В.Г., с ЕГН
********** не дължи на ответника сумата от
1 683.41 лева и че А.В.Н., с ЕГН
********** не дължи на ответника сумата от 1 683.41 лева, всяка от тях представляваща припадаща се част от начислена електроенергия за обект на потребление - къща, в гр. В.,
по клиентски
№ **********, по фактура
№ ********** от 26.07.2019 година на обща стойност от 10 100,48 лева, издадена от „Енерго Про Продажби“
АД, с ЕИК ********* на общия наследодател на ищците В. А. Н., ЕГН **********., на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс кула –
Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Н., с ЕГН ********** сумата от 1069,37 лв. (хиляда шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от която 269,35 лв. - държавна такса и сумата от 800,02 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс
кула – Г, представлявано
заедно от всеки двама
от членовете на Управителния съвет
- Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ
на А.В.Н., с
ЕГН ********** сумата от
484,75 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от която
67,34 лв. - държавна такса и сумата от 417,41 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс кула – Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Г., с ЕГН ********** сумата от 484,75 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от която 67,34 лв. - държавна такса и сумата от 417,41 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: