Протокол по дело №4259/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1613
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20215220104259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1613
гр. Пазарджик, 10.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220104259 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ищеца „Б ДСК“ АД се явява юрк. Л. М –П.
Ответникът П. К. не се явява. Представлява се от пълномощника си адв.
С. М..
Явява се вещото лице М. Л..
ЮРК. М.: - Моля да дадете ход на делото.
АДВ. М.: - Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
При проверка на книжата, съдът констатира, че не е внесен
определеният допълнителен депозит за изплащане на възнаграждението на
вещото лице в размер на 70 лева, което е възложено в тежест на ищеца.
ЮРК. М.: - Късно получих съобщението, не можах да организирам
плащането, още днес ще внесем депозита по сметката на Районен съд
Пазарджик за вещи лица.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило заключение на
изготвената съдебно-икономическа експертиза, което е депозирано от вещото
лице М. Л. на 01.11.2022 г., при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
1
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л.: – на 46 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. М. Л.: - Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам
представеното заключение.
Имаме изходни данни и мога да отговоря на поставения въпрос – към
дата 06-ти януари, тоест към датата на подаване на заявлението в съда,
дължима е главница в размер на 9286.05 лв., договорна лихва в размер на
4643.85 лв. за периода 05.01.2017.-30.11.2020 г., обезщетение за забава за
периода 12.02.2017 – 30.11.2020 г. в размер на 496.93 лв., обезщетение за
забава за периода 01.12.2020 г. – 05.01.2021 г. в размер на 91.44 лв.
Обща сума не съм изчислила.
Договорната лихва е начислявана до 30.11.2020 г., след това е
начислявано само обезщетение за забава върху цялата изискуема главница, за
различните периоди са разделени сумите. 91.44 лв. лихва за забава.
Направените изчисления са въз основа на предоставените от Бта данни
за начислени и платени суми. Лихвеният процент не е променян през време на
договора, отразен е в колона две на Приложение едно, от отпускането на дата
30.11. до дата 05 декември е останал в същия размер на 14.95 %.
След 30.11 е начислявана само законната лихва, а преди това са в
размер на 10%, но как са кръстени, може би пак обезщетение или
санкционираща лихва - пак е в размер на 10%
Не е начислявано друго във връзка със забавата, като санкция. Разходи
за изискуемост са предявени, но в данните на Бта ги няма начислени, не са
заплащани. Няма ги начислени, затова и нямаме становище в момента за
дължимост, но няма и плащане отразено върху тях. Тези 120 лева не влияят
към размера на дълга и към 30.11., и към 05.01. В данните на Бта няма
начисляване на тях, няма и отразено плащане.
ЮРК. М.: - Да се приеме заключението.
2
АДВ. М.: - Да се приеме заключението.
Съдът счита, че ще следва да се приеме заключението на съдебно-
икономическата експертиза, тъй като е обосновано и дава изчерпателен
отговор на поставените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза
депозирано от вещото лице М. Л. на 01.11.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева, от
което 280 лева да се изплатят от внесения до момента депозит, а остатъкът от
70 лева да се изплати от допълнителния депозит, който е определен от съда с
Определение № 2265/06.11.2022 г., след като същият бъде внесен от ищеца по
набирателната сметка на съда.
ЮРК. М - П: - Аз нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: - Аз също нямам искания.
Съдът като съобрази, че всички допуснати доказателства са събрани и
нови доказателствени искания не са направени от страните, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРК. М - П: - Уважаеми господин съдия, моля да уважите предявения
от нас иск. Смятаме, че същият беше доказан в настоящото производство,
както по основание, така и по размер. От изслушаната днес съдебно-
счетоводна експертиза, стана видно, че от дата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК в Районен съд Пазарджик са били дължими претендираните от
нас суми, като по отношение на главницата ние сме претендирали 2 лева по-
малко, претендирали сме 9284,49 лв., и има разминаване в договорната и в
санкциониращата лихва, но те са съвсем в малък размер, и са повече от
претендираното от Бта, така, че смятаме, че искът ни е доказан и по размер.
По отношение на претендираната от нас сума от 120 лева, това е такса, която
се начислява по тарифата на Бта и се начислява само когато кредитът стане
предсрочно изискуем. С тези суми се покриват разноските във връзка с
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост, затова и не са
отразени и начислени по кредитната сметка. По отношение на договора за
3
поръчителство, има подписани два договора с поръчителя, единият от
27.05.2011 г., когато е подписан и договорът, и с подписването на
допълнителното споразумение към договора за кредит отново е подписан
договор за поръчителство с поръчителката и датата е 12.10.2012 г., и двата
договора да са представени по делото, затова смятаме, че и отговорността на
поръчителя е ангажирана с изплащането на настоящото задължение. Ето защо
смятаме, че искът следва да бъде уважен. Не представяме списък с разноски,
но претендираме направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за ДТ и хонорар за вещото лице, като за тези претендирани от нас
суми има представени доказателства в кориците на делото. Претендираме и
юрисконсултско възнаграждение съгласно наредбата.
АДВ. М.: - Уважаеми господин Председател, аз считам, че в настоящото
производство, доколкото е продължение на развило се преди това заповедно
производство, е недопустимо, който въпрос с оглед на събраните
доказателства следва да се изследва точно този момент. Моля Ви да обърнете
внимание, че в заявлението за издаване на заповед за изълнение, относно
посочените обстоятелства и относно вземането, и посочените
правопораждащи юридически факти са посочени - Договор за обединяване на
кредити, от 27.05.2011 г., и договор за поръчителство към него от 27.05.2011
г. Никъде в заповедното производство Бта не се е позовала на
допълнителното споразумение от 2012 г., и договора за поръчителство на
доверителката ми от 2012 г. Същите се заявяват едва в исковата молба по
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК. Нещо повече, в
заповедното производство дори договорите от 2012 г. не са представени.
Същите се представят едва в настоящия процес, който следва да е логично
продължение на развилото се преди това заповедно производство. В този
смисъл, дори и вещото лице е изследвало вземанията съгласно подадената
искова молба. В тази връзка съдебната практика вече е уеднаквена, за това, че
обстоятелства относно заявеното вземане в заповедното производство следва
да са идентични с тези заявени в исковия процес по чл. 422 от ГПК. Това
изискване счита, че в конкретния случай не е изпълнено. Дори към
заповедното не са представени договорите от 2012 година. В този смисъл,
считам, че настоящият процес не отговаря на специалните изисквания за
допустимост по отношение на специалния иск по чл. 422 от ГПК. Дори в т.12
от заявлението по чл. 417 от ГПК, като документ от който произтича
4
вземането е посочено договор за обединяване на кредити от 27.05.2011 г. В
този смисъл, считам, че предявеният иск е недопустим. На следващо място,
ако счетете, че все пак предявеният иск е допустим, моля да вземете предвид,
че доверителката ми не е подписала, не се е съгласявала с погасителния план
по договора за кредит, съответно в договора за поръчителство липсва каквато
и да е информация за размера на дължимите вноски. Съгласно практиката на
СЕС, а вече и на Националния Върховен съд, поръчителят има качеството на
потребител, като солидарно отговорно лице по договор за потребителски
кредит, поради което договорът за поръчителство следва, за да отговаря на
всички императивни изисквания на закона за потребителския кредит на
собствено основание, които предпоставки, също, в конкретния случай считам,
че не са изпълнени. На последно място не е обявена предсрочната
изискуемост по отношение на поръчителя.
РЕПЛИКА ЮРК. М - П: - Уважаеми господин съдия, смятам, че
наведените доводи от процесуалния представител на ответника са
неоснователни, тъй като договорът за поръчителство е неразделна част от
договора за кредит. По отношение на това допълнително споразумение, то не
променя нито размера на вземането, нито лихвените проценти. С него
единствено е уговорено удължаване срока за ползване на кредита, всъщност с
една година, тоест се договарят нови 120 месеца с допълнителното
споразумение. Останалите параметри по първоначално подписания договор
остават непроменени и съвсем основателно в заявлението е посочено договор
за кредит, а не допълнителното споразумение, тъй като кредитът е станал
предсрочно изискуем, а не е дължим на краен падеж, тоест, задължението е
дължимо по първоначално подписания договор за кредит. По отношение
уведомяването на поръчителя за предсрочната изискуемост, съобразно
трайната съдебна практика е необходимо само и единствено уведомяването на
кредитополучателя и с неговото уведомяване настъпва и предсрочната
изискуемост на кредита. Затова дали е подписал погасителния план
поръчителят, смятам, че това е несъотносимо към настоящия спор, тъй като
както казах договорът за поръчителство е неразделна част от договора за
кредит, и в договора за поръчителство от 27.05.2011 г. се съдържа подробна
информация за това какъв е размерът на кредита, какъв е лихвеният процент и
какъв е срокът за погасяването му. Това са всичките основни белези на
договора за кредит, тоест, поръчителят е бил запознат за каква сума, какви са
5
лихвите и в какъв срок са били дължими.
РЕПЛИКА АДВ. М.: - На първо място, срокът на кредита е съществен
елемент от кредитното правоотношение. На второ място, в конкретния случай
договорът за поръчителство не е неразделна част от договора за кредит,
защото поръчителството не е регламентирано в самия договор за кредит, а е
отделен договор. Благодаря.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:54
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6