№ 103
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600105 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 вр. с гл. ХХІІ-ра НПК.
С определение № 61/01. 02. 2022 г. по НОХД 2775/2021 г.
Старозагорският окръжен съд е прекратил, на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл.
248 ал. 1 т. 3 НПК, съдебното производство по делото и го е върнал на
Окръжна прокуратура Стара Загора за отстраняване на посочени в мотивите
на съдебния акт съществени процесуални нарушения.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура в Стара Загора, която го е протестирала с искане то да бъде
отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Подсъдимият и неговият защитник, частните обвинители и техният
повереник не са взели становище по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
1
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд
законосъобразно е преценил, че обвинителният акт, който е внесен за
разглеждане в съда, не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК. С него
подсъдимият В.С. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 4
вр. чл. 343 ал. 3 б. А пр. 2 и б. Б пр. 1 вр. ал. 1 б. Б пр. 2 и б. В вр. чл. 342 ал. 2
НК, а така също и за деяние по чл. 345 ал. 1 пр. 1 НК.
И настоящата инстанция счита, че при описанието на обстоятелствата,
които прокуратурата приема за установени по отношение на първото
обвинение, не са посочени важни факти, въз основа на които да се направи
извод каква е била пътната обстановка преди и по време на произшествието.
На стр. 2, абзац 1 от обвинителния акт прокурорът е отделил
съществено внимание относно маршрута на движението на автомобила и
преминаването му край пътния патрул от служители на РУ на МВР – Ч..
Описвайки механизма на пътнотранспортното произшествие по-нататък,
прокурорът е посочил, че влизайки в завой, без да има необходимата
видимост, за да се убеди, че в лентата за насрещно движение не се движи
друг автомобил и за наличие на достатъчно свободен път за изпреварване,
подсъдимият започнал да извършва маневрата. Посочени са автомобилите,
които са се движили в насрещната лента, ударът между управлявания
автомобил от подсъдимия и лекия автомобил Ф. и действията на водача,
управляващ движещия се в същата лента товарен автомобил М.. В тази,
приета за установена от обвинението, фактическа обстановка действително
липсват описание на скоростта на движение на лекия автомобил, управляван
от подсъдимия, каква е била хоризонталната и вертикална маркировка в
пътния участък и, най-вече, къде се е намирал пътният знак В 26, изискващ
движение със скорост, не по-висока от 60 км/ч, който прокуратурата приема
за наличен в зоната на местопроизшествието.
Фактът, че след като е описал какъв механизъм на настъпване на
произшествието приема, прокурорът дословно е цитирал комплексната
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, позовавайки се на данни в
нея, а след това и две съдебно-медицински експертизи досежно пострадалите
2
А.Х.и Д.А., не означава, че е изпълнено изискването в обвинителния акт да се
посочат всички факти и обстоятелства, които ще следва да определят рамката,
в която ще се движи делото в съдебната фаза на процеса, за да може
подсъдимият да разгъне своята защита в пълен обем.
Подходът в протеста, според който не ставало ясно по какъв начин
съдът иска да се посочи мястото на пътния знак, тъй като местоположението
на всеки предмет в пространството се определял по различен начин,
настоящата инстанция счита за неуместен. Това е така, защото внимателният
прочит на събраните до момента доказателства в хода на досъдебното
производство показват, че обвинението не е положило необходимите усилия
да изясни не само къде се е намирал този знак В 26, а дали изобщо той е бил
поставен и е имал действие в района на местопроизшествието.
В досъдебното производство /том 2, л. 213 ДП/ е приложено копие от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В него дежурният по ПТП в
сектор ПП при ОД на МВР гр. С.З. - св. Ж.Ж. /т. 1, л. 110 ДП/ е отразил като
обстоятелства за произшествието, че управляваният автомобил от подс. В.С.
се е движил с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферни условия,
изгубил е управление над МПС и се е блъснал странично в движещия се
срещу него лек автомобил Ф.. Движещият се след него товарен автомобил М.,
за да избегне удара с лекия автомобил **, навлезнал в насрещното движение
и се е преобърнал в канавката. Този протокол е изготвен на 13. 10. 2020 г. и
към него е приложен и план – схема на произшествието.
В протокола за оглед /том 1, л. 35 ДП/ на местопроизшествие са
описани единствено местоположението на автомобилите и деформациите по
тях и съответно отстоянията от ориентира, разположен на 1,4 м южно от
пътен знак Е 18 „вода за пиене“. В този протокол друг пътен знак, съответно
хоризонтална маркировка, не са посочени. Приложеният по делото фотоалбум
също показва наличието на този пътен знак на фотос 3 и 4 от приложения
фотоалбум.
В хода на досъдебното производство е направен допълнителен оглед на
местопроизшествието, но всъщност той е свързан с оглед на лекия автомобил
** и няма връзка с пътната обстановка по време на произшествието.
В показанията си като свидетел водачът на л. а. Ф. с *** /л. 111 том 1
ДП/ св. Л.Р. заявила, че в района е имало отбивка за така нар. „М.“ и
3
ограничение на скоростта от 60 км/ч, което тя е спазвала. Нейните показания
се потвърждават и от водача на товарния автомобил М. с **** - св. Д.В.,
който също е заявил, че по посока на движението си е имал ограничение от 60
км/ч. Това са обаче свидетели, които са пътували срещуположно на
движението на подсъдимия. Показанията им по никакъв начин не са били
проверени чрез съответните действия по разследване, респ. допълнителен
оглед на местопроизшествието или изискване на транспортната схема за
съответния пътен участък към момента на произшествието.
В заключението си по назначената автотехническа експертиза /том 2, л.
136 ДП/ вещото лице Р.Н. прави извод, че разрешената скорост за този пътен
участък по отношение на лекия автомобил **, управляван от подсъдимия, е
била 60 км/ч. Вещото лице посочва, че е извършила оглед на
местопроизшествието. Установила е, че на 65 м източно и 0,60 м северно от
ориентира в северния банкет е поставен пътен знак В 26 „Забранено
движението със скорост, по-висока от означената“ - в случая от 60 км/ч.
Изрично е подчертала, че ограничението на скоростта се отнася до
движещите се моторни превозни средства в посока изток – запад т.е. попътно
за движението на управлявания автомобил от подсъдимия.
Нещо повече, в моноекспертизата е отразена и наличната хоризонтална
маркировка, съответно М5 „Двойна смесена линия“, като от север линията е
прекъсната, а от юг - непрекъсната. Описано е и наличието на маркировка М3
„Единична прекъсната линия“. В приложената скица към експертизата обаче е
отразено наличието единствено на пътен знак Е 18. Поради това е и
неприемлив доводът в протеста, че обвинението приема липсата на
маркировка, понеже след запознаване с огледния протокол и снимковия
материал не се установявала годна за възприемане от водача хоризонтална
маркировка.
В назначената комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза /т. 2, л. 162 ДП/ също е потвърдено наличието на знак В 26,
отнасящ се за движещите се в посока изток-запад превозни средства. Наред с
това, е посочено и констатирано наличието в южния банкет на знак В 26, т.е.
и в обратната посока, на 225 м западно и 7.80 м южно от ориентира.
Потвърдени са и констатациите за наличието на хоризонтална маркировка. В
приложената скица е отбелязан отново пътен знак Е 18 и наличието на пътен
4
знак В 24, отнасящ се за автомобилите, които се движат в посочения участък
от запад на изток. Това е отразено и в изготвения към експертизата
фотоалбум. Нито в скицата, нито във фотоалбума е отразено наличието на
пътни знаци В 26 в района на местопроизшествието, отнасящи се както за
пътуващите от изток на запад, така и за движещите се автомобили от запад на
изток.
Следователно органите на досъдебното производство е необходимо, на
първо място, да изискат справка за транспортната схема в участъка към
момента на произшествието. Това се налага, понеже заключенията на
експертите са изготвени известно време след инцидента, а и с оглед липсата
на отбелязване за наличието на знаци В 26 в протокола за констатиране на
ПТП, изготвен от дежурния по ПТП /т. 2, л. 213 ДП/.
На второ място, след изясняване на обстоятелствата каква е била
хоризонталната и вертикална маркировка по време на произшествието, да се
прецени необходимостта от поставяне на допълнителна задача на вещите
лица и, най-вече, за изготвяне на нова, този път ДИНАМИЧНА СКИЦА, в
която тази маркировка акуратно да бъде отбелязана. При поставяне на
съответните задачи на експертите да се има предвид, че същите не трябва да
са свързани с отговор на правни въпроси, както това неправилно е било
сторено в КАТСМЕ, например въпроси 14 и 15. Следва да се прецени и
необходимостта от поставяне на въпроси към експертите досежно
разстоянията, на които са се намирали автомобилите в момента, в който
подсъдимият е започнал маневрата „изпреварване“. Това би спомогнало да се
направят и изводи за относно правомерността на неговото поведение. Към
настоящия момент отговорът на експертите по въпрос № 5 е твърде общ и е
свързан единствено с разположение на превозните средства в лентите за
движение.
След изясняване на всички посочени по-горе обстоятелства, ако
прокуратурата прецени, че ще бъде ангажирана отговорността на подс. В.С., е
необходимо при изготвянето на обвинителния акт да очертае всички
релеванти за обвинението факти и обстоятелства, които приема за
установени, което е различно от дословното цитиране заключенията на
вещите лица, депозирани по делото.
Твърдението в протеста, че никоя от страните не възразила за
5
съответствието на обвинителния акт с нормата на чл. 246 ал. 2 НПК, а
единствено за съдията-докладчик фактическата обстановка останала неясна и
противоречива, въззивната инстанция намира за некоректна. Атакуваното
определение е произнесено в състав, съгласно изискванията на чл. 28 ал. 1 т. 2
НПК, а не еднолично. То е постановено след внимателен и задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства, направен с необходимия
професионален усет. И като обосновано и законосъобразно, същото следва да
бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61/01. 02. 2022 г. по НОХД
2775/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, което следва да се
изпълни и с оглед допълнителните указания, дадени в мотивите и на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6