№ 1299
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110100475 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Й. Б.” ЕАД обосновава правния си интерес от предявените
искове с твърдения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д № 9626/2022 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Твърди, че между него и ответника В. Д. Д. са сключени следните
договори: Договор за мобилни услуги от 28.12.2016 г., изменен с
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г., при условията на който е
ползвани мобилен номер +3598*******; Договор за мобилни услуги от
13.11.2017 г., изменен с Допълнително споразумение от 02.08.2019 г., при
условията на който е ползвани мобилен номер +359*******; Договор за
мобилни услуги от 29.01.2018 г., изменен с Допълнително споразумение от
05.02.2020 г. за мобилен номер +3598*********.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил свои задължения, начислени по
следните фактури: Фактура № **********/05.10.2020 г. и Фактура №
**********/05.11.2020 г. Сочи, че с тях е начислена сума в размер на 118.61
лв., представляваща дължими абонаментни такси и такси за потребление на
мобилни услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задължението за заплащане
на горните суми процесните договори за мобилни услуги са предсрочно
прекратени и на ответника са начислени неустойки, както следва: в размер на
1
102.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 28.12.2016 г. и сключено към него Допълнително споразумение от
02.08.2019 г. за мобилен номер +3598******* в размер на три месечни такси; в
размер на 102.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 13.11.2017 г. и сключено към него Допълнително
споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +359******* в размер на три
месечни такси. Излага, че съгласно предвидените в договора неустоечни
клаузи в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от
месечните абонаменти от прекратяването до края на срока на договора, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че В. Д. Д. дължи на
„Й. Б.“ ЕАД следните суми:
1) сумата от 57.62 лв. – задължения за неплатени абонаментни такси и
използвании услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 28.12.2016 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +3598*******;
2) сумата от 56.11 лв. – задължения за неплатени абонаментни такси и
използвании услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 13.11.2017 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +359*******;
3) сумата от 4.88 лв. – задължения за неплатени абонаментни такси и
използвании услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 29.01.2018 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 05.02.2020 г. за мобилен номер
+3598*********;
4) сумата от 102.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 28.12.2016 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +3598*******;
5) сумата от 102.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 13.11.2017 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +359*******,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 21.07.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 9626/2022 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Навежда доводи за нищожност на клаузите за
неустойка, включени в договорите за мобилни услуги, поради накърняване на
добрите нрави. Счита, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5
2
ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно отношение между
страните, като поддържа, че положените подписи в представените от ищеца
договори не са изпълнени от ответника. Оспорва съобщаването на общите
условия на ответника.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез особения представител, оспорва същите, като
поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 9626 по описа за 2022 г. на ВРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по
чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
От приложените към заявлението по чл. 410 ГПК писмени
доказателства се изяснява, че между страните са сключени следните договори
за предоставяне на мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях:
По силата на Договор за мобилни услуги от 28.12.2016 г. /л. 51-53 от ч.
гр. д. № 9626/2022 г./ на В. Д. Д. /с предходна фамилия М./ е предоставен
мобилен телефонен номер +3598*******. Към същия е сключено
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. /л. 26-29 от ч. гр. д. № 9626/2022
г./, с което по отношение на посочения мобилен номер е уговорен абонаментен
план с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева за първоначалния
срок на договора, който съгласно Раздел III от допълнителното споразумение
е 24 месеца, считано от 02.08.2019 г., съотв. 33.99 лева – след изтичане на този
срок.
С Договор за мобилни услуги от 13.11.2017 г. /л. 8-10 от ч. гр. д. №
9626/2022 г./ на ответницата е предоставен за мобилен номер +359*******.
Съгласно Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. /л. 36-40 от ч. гр. д. №
9626/2022 г./ за него е приложен същият абонаментен план, както и по
отношение на мобилен телефонен номер +3598*******.
Гореописаните допълнителни споразумения съдържат неустоечни
клаузи с идентично съдържание, съгласно които в случай на прекратяването
им преди изтичане на крайния им срок, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти според най-високия размер съобразно абонаментния план, за
периода от прекратяването до края на срока на договора, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти.
3
Въз основа на договор от 29.01.2018 г. /л. 15-17 от ч. гр. д. № 9626/2022
г./ на ответницата е предоставен за ползвание мобилен номер +3598*********,
като с Допълнително споразумение от 05.02.2020 г. към него /л. 41-45 от ч. гр.
д. № 9626/2022 г./ за същия е предвиден стандартен месечен абонамент в
размер на 1.99 лева. Споразумението е сключено като безсрочно, като същото
влиза в сила от датата на подписването му.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения от съда
особен представител, е оспорил автентичността на представените договори за
мобилни услуги с твърдението, че същите не са подписани от В. Д. Д.. Поради
горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, че
ще се ползваниот оспорените документи, в проведеното на 23.02.2024 г.
открито съдебно заседание е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за
проверка на автентичността на същите относно положения подпис на В. Д. Д..
Изрично на особения представител е указано, че носи тежестта да установи,
че подписите, положени за потребител в оспорените документи, не са
изпълнени от ответника, като съдът е дал и указания по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК /съобщени на особения представител с нарочно изпратено съобщение –
л. 82/. Независимо от изложеното, особеният представител не е направил
доказателствени искания за установяване неавтентичността на документите.
Поради изложеното оспорените документи следва да бъдат ценени като
автентични, подписани от ответника.
Изрично в общите условия на мобилния оператор е предвидено правото
му едностранно да прекрати сключения договор в случай че потребителят не е
платил дължими суми в срок /чл. 19б от ОУ/.
Към писмените доказателства по делото са приобщени издадени от
ищеца фактури за процесния период /л. 57-63 от ч. гр. д. № 9626/2022 г./. Към
същите са приложени подробни справки за потреблението чрез
горепосочените мобилни номера, съгласно които за периода от 05.09.2020 г. до
04.10.2020 г. месечният абонамент и потребените мобилни услуги са
съответно в размер на 26.57 лева без ДДС /31.88 лева с ДДС/ за номер
+3598*******, в размер на 33.10 лева без ДДС /39.72 лева с ДДС/ за номер
+359******* и в размер на 1.66 лева без ДДС /1.99 лева с ДДС/ за номер
+3598*********. За периода от 05.10.2020 г. до 04.11.2020 г. е отразено
потребление, както следва: в размер на 26.24 лева без ДДС /31.49 лева с ДДС/
за номер +3598*******; в размер на 24.99 лева без ДДС /29.99 лева с ДДС/ за
номер +359******* и в размер на 1.66 лева без ДДС /1.99 лева с ДДС/ за
номер +3598*********.
По делото са ангажирА. специални знания посредством допуснатите
съдебно-техническа и комплексна съдебно-счетоводна и техническа
експертиза, заключенията по които настоящият съдебен състав кредитира като
обективни, компетентно изготвени и обосновА..
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 98-
129/, става ясно, че за процесния период на потребление за описаните мобилни
номера е предоставена възможност от ищеца за потребление на мобилни
услуги, като такива реално са потребени чрез номер +3598******* в периода
4
от 05.09.2020 г. до 25.10.2020 г. и чрез номер +359******* в периода от
05.09.2020 г. до 27.10.2020 г. /в т. ч. проведени телефонни разговори, потребен
мобилен интернет и други услуги/. По отношение на номер +3598*********
вещото лице е установило, че липсват данни за осъществено потребление.
Заключението по комплексната експертиза /л. 165-177/ потвърждава, че
на ответника са начислени подробно описаните по-горе суми за периода от
05.09.2020 г. до 04.11.2020 г. Вещото лице-счетоводител е отбелязало, че с
кредитно известие от 05.12.2020 г. от тези вземания е приспадната част
съразмерно на периода след прекратяване на договорите за мобилни услуги,
както следва: в размер на 8.75 лева без ДДС /10.50 лева с ДДС/ за номер
+3598*******; в размер на 8.33 лева без ДДС /10 лева с ДДС/ за номер
+359*******; в размер на 0.55 лева без ДДС /0.66 лева с ДДС/ за номер
+3598*********. Въз основа на извършените проверки вещите лица са
достигнали до извод, че осчетоводените с процесните фактури услуги са
действително предоставени на абоната. Съгласно заключението мобилен
номер +3598******* е бил активен в периода от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г.,
като до 25.10.2020 г. е имал изходящо потребление. Мобилен номер
+359******* е бил активен от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. и е имал изходящо
потребление до 27.10.2020 г. За мобилен номер +3598********* е отразено, че
е бил активен от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г., но през процесния период не е
отчетено изходящо потребление. По отношение на посочените номера на
28.10.2020 г. са спрени изходящите услуги, а на 25.11.2020 г. – и входящите,
като на 30.12.2020 г. картите са деактивирани поради непостъпили плащания.
Изрично в съдебно заседание вещото лице А. В. заявява, че
фактурираните вземания съответстват на уговорените цени с договорите и
допълнителните споразумения към тях, както и на реалното потребление.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради
изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на
настоящото производство и същото е допустимо. Следва да се отбележи, че
независимо от разминаването в посочения период на потребление на
претендираните мобилни услуги, доколкото уточненият в исковото
производство период попада в рамките на този, описан в заявлението, респ. в
заповедта за изпълнение, исковете се явяват допустими.
По претенциите за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:
За да бъдат уважени тези претенции, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е
налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за
5
предоставяне на мобилни услуги, както и че реално са предоставени
посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно
сключения индивидуален договор и общите условия.
От коментирА.те по-горе писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на облигационни отношения между „Й. Б.” ЕАД и В. Д.
Д.. Потвърждава се, че в процесния период /от 05.09.2020 г. – до 04.11.2020 г./
ищецът е предоставил на ответницата достъп до мобилната си мрежа
посредством мобилни номера +3598*******, +359******* и +3598*********,
като чрез първите два от тях действително са потребени мобилни услуги
/проведени разговори, потребен мобилен интернет и др./. Доколкото
посочените номера са ползвани при условията на месечна абонаментна такса в
размер, уговорен с отделните договори, за процесния период несъмнено е
възникнало задължение на ответницата да заплаща въпросната такса.
Последната се явява възнаграждение за правото на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се
установява с представените по делото договори за мобилни услуги, подписани
от ответницата, както и посредством експертите заключения. Наред с това
чрез първите два от посочените номера са ползвани и допълнителни услуги,
извън месечния абонамент, които следва да бъдат заплатени от абоната
съгласно уговореното в съответния договор и допълнителното споразумение
към него. Заключението по комплексната експертиза потвърждава, че
потребените услуги са правилно отчетени и остойностени посредством
процесните фактури.
Следователно за процесния период безспорно е възникнало задължение
за заплащане на суми за абонаментни такси и потребени услуги, както следва:
- за мобилен номер +3598******* /по Договор за мобилни услуги от
28.12.2016 г. и сключено към него Допълнително споразумение от 02.08.2019
г./ - в размер на 52.87 лева с ДДС, формирано след приспадане на сумата по
издаденото от ищеца кредитно известие /10.50 лева с ДДС/ от сбора от
задълженията по двете фактури, издадени за периода от 05.09.2020 г. до
04.11.2020 г. /31.88 лева с ДДС+31.49 лева с ДДС/;
- за мобилен номер +359******* /по Договор за мобилни услуги от
13.11.2017 г. и сключено към него Допълнително споразумение от 02.08.2019
г./ - в размер на 59.71 лева с ДДС, формирано след приспадане на сумата по
издаденото от ищеца кредитно известие /10 лева с ДДС/ от сбора от
задълженията по двете фактури, издадени за периода от 05.09.2020 г. до
04.11.2020 г. /39.72 лева с ДДС+29.99 лева с ДДС/;
- за мобилен номер +3598********* /по Договор за мобилни услуги от
29.01.2018 г. и сключено към него Допълнително споразумение от 05.02.2020
г./ - в размер на 3.32 лева с ДДС, формирано след приспадане на сумата по
издаденото от ищеца кредитно известие /0.66 лева с ДДС/ от сбора от
задълженията по двете фактури, издадени за периода от 05.09.2020 г. до
04.11.2020 г. /1.99 лева с ДДС+1.99 лева с ДДС/.
Неоснованиелно се явява възражението на особения представител на
ответника за погасяване по давност на вземанията, начислени с процесните
6
фактури от 05.10.2020 г. и 05.11.2020 г., доколкото падежът им е настъпил
съответно на 20.10.2020 г. и 20.11.2020 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 21.07.2022 г., т.е. преди изтичането на 3-годишния давностен
срок.
В случая са предявени претенции, както следва:
- за сумата от 57.62 лв. – задължения за неплатени абонаментни такси и
използвании услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 28.12.2016 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +3598*******;
- за сумата от 56.11 лв. – задължения за неплатени абонаментни такси и
използвании услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 13.11.2017 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +359*******;
- за сумата от 4.88 лв. – задължения за неплатени абонаментни такси и
използвании услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 29.01.2018 г. и сключено към него
Допълнително споразумение от 05.02.2020 г. за мобилен номер
+3598*********;
Следователно претенциите за неплатени такси и ползвани услуги за
номер +359******* следва да бъдат уважени изцяло, а по отношение на
останалите мобилни номера – до размера на установените като дължими суми
съответно от 52.87 лева с ДДС за мобилен номер +3598******* и 3.32 лева с
ДДС за мобилен номер +3598*********, като за разликата над тях до
претендирания размер на вземанията те следва да бъдат отхвърлени като
неоснованиелни.
По претенциите за неустойка поради предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги:
основаниелността на така иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличието на валидна неустоечна клауза в сключения между страните
договор; 2) прекратяването на договора по вина на потребителя.
Ищецът основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради
неизпълнение на задълженията по издадени фактури от страна на
ответницата, ищцовото дружество е прекратило предсрочно сключените с нея
договори. По същество се касае за разваляне на договорите поради
неизпълнение на основното задължение на потребителя /за заплащане на
предоставените услуги/, което има за цел да освободи занапред мобилния
оператор от задълженията му за осигуряване достъп на потребителя до
мрежата му.
Както по-горе бе изложено, по делото се установява, че ответницата е
потребила мобилни услуги, които не е заплатила в срок. В този смисъл е
възникнало правото на ищцовото дружество да развали сключените с нея
договори на основание чл. 19б от Общите условия към тях. Доколкото общите
7
условия не предвиждат особена форма, в която да бъде извършено
изявлението за разваляне, настоящият съдебен състав намира, че то може да
бъде извършено и с конклудентни действия – чрез огрА.чаване достъпа на
потребителя до мобилната мрежа. В случая от заключението по комплексната
експертиза става ясно, че това е сторено, като считано от 30.12.2020 г.
достъпът на абоната до мобилната мрежа на ищцовото дружество е
преустановен.
Процесните договори за мобилни услуги включват клаузи с аналогично
съдържание, съгласно които в случай на предсрочното им прекратяване по
вина на потребителя последният дължи неустойка, равняваща се на сбора от
месечните абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от
трикратния им размер.
Съдът намира за неоснованиелно възражението на особения
представител за нищожност на горепосочените клаузи от процесните договори
за мобилни услуги. В случая уговорената неустойка следва да компенсира
вредите от прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен
срок. Доколкото размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на
договора е огрА.чен до трикратния размер на месечните абонаменти, не може
да се приеме, че същата е прекомерна, респ. че същата противоречи на
добрите нрави. Липсва и друго основание да се приеме, че клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Установява се, че размерът на дължимите неустойки е, както
следва:
- на неустойката за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 28.12.2016 г. със сключено към него Допълнително споразумение от
02.08.2019 г. за мобилен номер +3598******* – 101.97 лева /3 х 33.99 лева,
колкото е размерът на най-високия месечен абонамент според условията на
плана/;
- на неустойката за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 13.11.2017 г. със сключено към него Допълнително споразумение от
02.08.2019 г. за мобилен номер +359******* – 101.97 лева /3 х 33.99 лева,
колкото е размерът на най-високия месечен абонамент според условията на
плана/;
От изложеното следва, че предявените искове за неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги следва да бъдат
уважени до установения като дължим размер на неустойките, съответно
претенциите, които надвишават този размер, следва да бъдат частично
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /в размер
8
на 25 лева/ и адвокатско възнаграждение /в размер на 180 лева/ съразмерно на
уважената част от исковете – общо в размер на 199.76 лева.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за
исковото производство съразмерно на уважената исковете. С представения
списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за заплатена държавна такса в
размер на 225 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, депозит
за особен представител в размер на 400 лева и депозит за експертизи в размер
на 600 лева, като са представени доказателства за реалното им извършване.
При съобразяване общия размер на така извършените разноски съдът намира,
че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
сума в общ размер от 1661.45 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът В. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ДЪЛЖИ
на ищеца „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, СЛЕДНИТЕ СУМИ:
- сумата от 52.87 лева /петдесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки/ – задължения за неплатени абонаментни такси и използвании
услуги за периода 05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по Договор за
мобилни услуги от 28.12.2016 г. и сключено към него Допълнително
споразумение от 02.08.2019 г. за мобилен номер +3598*******;
- сумата от 56.11 лева /петдесет и шест лева и единадесет стотинки/ –
задължения за неплатени абонаментни такси и използвании услуги за периода
05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по Договор за мобилни услуги от
13.11.2017 г. и сключено към него Допълнително споразумение от 02.08.2019
г. за мобилен номер +359*******;
- сумата от 3.32 лева /три лева и тридесет и две стотинки/ –
задължения за неплатени абонаментни такси и използвании услуги за периода
05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по Договор за мобилни услуги от
29.01.2018 г. и сключено към него Допълнително споразумение от 05.02.2020
г. за мобилен номер +3598*********;
- сумата от 101.97 лева /сто и един лева и деветдесет и седем
стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 28.12.2016 г. и сключено към него Допълнително споразумение от
02.08.2019 г. за мобилен номер +3598*******;
- сумата от 101.97 лева /сто и един лева и деветдесет и седем
стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 13.11.2017 г. и сключено към него Допълнително споразумение от
02.08.2019 г. за мобилен номер +359*******,
9
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 21.07.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 9626/2022 г. по описа на ВРС,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва:
- за неплатени абонаментни такси и използвании услуги за периода
05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по Договор за мобилни услуги от
28.12.2016 г. и сключено към него Допълнително споразумение от 02.08.2019
г. за мобилен номер +3598*******, за разликата над сумата от 52.87 лева
/петдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ до предявения размер на
вземането от 57.62 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/;
- за неплатени абонаментни такси и използвании услуги за периода
05.09.2020 г. – 04.11.2020 г., дължими по Договор за мобилни услуги от
29.01.2018 г. и сключено към него Допълнително споразумение от 05.02.2020
г. за мобилен номер +3598*********, за разликата над сумата от 3.32 лева
/три лева и тридесет и две стотинки/ до предявения размер на вземането от
4.88 лева /четири лева и осемдесет и осем стотинки/;
- за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 28.12.2016 г. и сключено към него Допълнително споразумение от
02.08.2019 г. за мобилен номер +3598*******, за разликата над сумата от
101.97 лева /сто и един лева и деветдесет и седем стотинки/ до предявения
размер на вземането от 102.96 лева /сто и два лева и деветдесет и шест
стотинки/;
- за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 13.11.2017 г. и сключено към него Допълнително споразумение от
02.08.2019 г. за мобилен номер +359*******, за разликата над сумата от
101.97 лева /сто и един лева и деветдесет и седем стотинки/ до предявения
размер на вземането от 102.96 лева /сто и два лева и деветдесет и шест
стотинки/.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. *******, СУМАТА ОТ 199.76 лева /сто деветдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. *******, СУМАТА ОТ 1661.45 лева /хиляда шестстотин шестдесет и
един лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
10
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11