РЕШЕНИЕ
Номер 25016.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500385 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от К. П. К. чрез адв. Ц. срещу решение № 426
от 20.02.2020 г. по гр.д. № 171/2017 г. на Пернишки районен съд, постановено във
втора фаза на делбеното производство, с което делбата е извършена чрез възлагане на
имоти на отделните съделители и осъждане за уравняване на дялове и са уважени
претенциите по чл.346 от ГПК срещу жалбоподателя.
С жалбата се иска частично обезсилване на решението, както и неговата
цялостна отмяна и изнасяне на имотите на публична продан с отхвърляне на
претенциите по сметки срещу жалбоподателя.
Изложени са аргументи за недопустимо разглеждане в едно производство на
имоти, които имат различни собственици, за недопустимост на решението в частта по
претенциите по сметки поради произнасяне за период извън заявения, т.е. свръх
петитум, неоснователност на претенция по чл.346 от ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, не
били обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Решението било необосновано
и базирано на необосновани заключения на вещи лица, не били обсъдени писмените
доказателства – нотариална покана. Твърди допуснати процесуални нарушения по
доклада на делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
Пред въззивният съд не са събирани нови доказателства.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, за да се произнесе,
съобрази следното:
1
При извършената по реда на чл.269, изр.1 от ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно.
Съдът при въззивния контрол за допустимост на първоинстанционния съдебен
акт, и неговата правилност в рамките, поставени от въззивната жалба, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила решение № 58 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 01710 по описа на
ПкРС за 2017 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 514 от 04.06.2018 г.,
е допуснато извършването на съдебна делба върху следните недвижими имоти, а
именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 55871.502.271.1.2
по КККР на ***, одобрен със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, и
изменена със заповед № *** г. на началника на СГКК – ***, находящ се в ***, при
граници на обекта – на същия етаж-няма, под обекта – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 55871.502.271.1.1, над обекта – няма, с площ от 90 кв.м., който заема
целия втори етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор № 55871.502.271 по
КККР на ***, при граници: поземлен имот с идентификатор № 55871.502.285,
поземлен имот с идентификатор № 55871.502.273, поземлен имот с идентификатор №
55871.502.274, с площ по скица от 297 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно
застрояване – до 10 метра, с номер по предходен план – кв.*, парцел ***, заедно с
целия тавански етаж, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ¼ ид.ч. от
поземления имот, върху който е построена масивната жилищна сграда, между: Г. В. К.
и К. П. К. , при делбени квоти за всеки един от тях от по ½ ид.ч.
Допуснат е до делба и следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 55871.515.129.1.23, с предназначение – жилище,
апартамент, състоящ се от: една стая, кухня, баня с клозет, дрешник, антре и балкон,
брой нива на обекта – едно, който обект попада в сграда № *, в поземлен имот с
идентификатор № 55871.515.129, находящ се в *** по КККР одобрен със заповед №
*** г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: ***, с площ от
38.62 кв.м. съгласно схема № *** г. на СГКК – ***, заедно с прилежащи части: избено
помещение № * с площ от 4.00 кв.м., заедно с 0.58 % ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – поземлен имот с идентификатор № 55871.515.129.1.24 и поземлен имот с
идентификатор № 55871.515.129.1.22, под обект – поземлен имот с идентификатор №
55871.515.129.1.27, а съгласно документа за собственост – граници на апартамента: от
запад – апартамент ** на Х. И А. А., от север – стълбище, от изток – апартамент № **
на С. В., от юг – двор, отгоре – апартамент № ** на П. и С. К., отдолу – магазин, при
граници на избеното помещение: от запад – мазета на вх. *, от север - магистрала, от
изток – коридор, от юг – мазе № * на Ц. З., отгоре – магазини, между Г. В. К., К. К. К. и
К. П. К. , при делбени части: за Г. В. К. ¼ ид.ч., за К. К. К. – ½ ид.ч. и за К. П. К. – ¼
ид.ч.
С обжалваното решение № 426 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 01710 по описа на
ПкРС за 2017 г., съдът е поставил в общ дял по реда на чл.353 от ГПК на въззиваемата
страна – Г. В. К. (И.) и К. К. К. имота находящ се в *** а на въззивния жалбоподател К.
П. К. е поставил в дял имота находящ се в ***, като осъдил К. П. К. да заплати на Г. В.
К. (И.)сумата от 27850 лева, представляваща дължимата й се стойност за уравнение на
дяловете.
2
С оспореното решение ответника К. П. К. е осъден да заплати на Г. В. К. (И.)
сумата от 1780 лева, представляваща обезщетение за наеомоподобни доходи от
процесните имоти за периода от 01.03.2014 г. до 30.10.2019 г., както и да заплати на К.
К. К. сумата от 1080 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, от които
е бил лишен за апартамента за периода от 01.03.2014 г. до 30.10.2019 г.
Безспорно е за страните и се установява от изслушаните и приети пред ПкРС
единична съдебно –техническа и тройна съдебно – техническа експертиза от *** г.,
изготвена от вещите лица: А. П. Ц., Р. М. Г. и Р. Н. Н., че процесните делбени имоти са
неподеляеми съгласно изискванията на ЗУТ и съгласно делбените части на
съделителите определени от съда. В този смисъл се установява, че делбата се отнася до
два неподеляеми имота.
Настоящия съдебен състав намира искането на въззивника за отмяна на
първоинстанционното решение, и постановяване от въззивната инстанция на разделяне
на делата за делба на двата имота, доколкото нямало идентичност между страните, за
неоснователно. Това е така защото оспореното решение е постановено от районния съд
във втора фаза на делбата, т.е. във фазата по извършването на делбата, и след влизане в
сила на решението постановено в първата фаза на делбата, предмет на която е
преценката между кои страни и за кои имоти следва да се допусне делбата. В
конкретния случай, решението постановено от съда в първата фаза на делбеното
производство е влязло в сила, и този факт е съобразен от районния съд, като във
втората фаза на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение в първата фаза на
делбата.
Относно приложимия способ за делба:
Въззивният съд намира искането на жалбоподателя делбата да бъде извършена
чрез публична продан на делбените имоти за неоснователно.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене
на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по
реда на чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан,
като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове
съответствува на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответствува на стойността на дяловете на съделителите.
В първото по делото заседание, проведено пред районният съд на 01.10.2019 г.,
ищците са заявили искане в техен общ дял да бъде поставен, допуснатия до делба имот,
представляващ апартамент, находящ се в ***, като дяловете на съделителите се
уравнят в пари, което по същество представлява становище на страната за начина на
извършването й, чрез разпределение на имотите.
Въззивният жалбоподател в първото по делото съдебно заседание чрез
процесуалния си представител не е изразил становище за способа, по който да бъде
извършена делбата, но е поискал възможност, и такава му е предоставена от съда, да
заяви, кой имот иска да бъде възложен в негов дял. С писмена молба от 07.10.2019 г.,
пред районния съд ответникът е поискал да му бъде възложен в дял имота,
представляващ жилище, находящо се в ***. Тази молба не би могла да бъде разгледана
като възлагателна претенция, тъй като е следвало, същата надлежно да бъде заявена в
срока по чл.349, ал.4, изр.І от ГПК – в първото по делото заседание във втората фаза на
делбата, което е и крайният срок за нейното заявяване. Срокът по чл.349, ал.4 от ГПК е
преклузивен, като пропускът да бъде заявена възлагателната претенция в този срок,
3
респ. заявяване на претенцията извън този срок, води до несвоевременно направено
искане от страната, извършено след определения в закона срок, и претенцията не
следва да бъде разглеждана от съда, като своевременно заявена такава. Ето защо и не
може да се приеме, че ответникът е заявил пред районния съд своевременно
възлагателна претенция в срока по чл.349, ал.4 от ГПК, и същата не се обсъжда като
такава от въззивната инстанция. Заявеното в молбата на ответника от 07.10.2019 г.,
може да се приеме, само като заявено становище по способа за извършване на делбата,
от страна на въззивника в първоинстанционното производство.
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че страните са взели
становище относно способа, по който да бъде извършена делбата, като са заявили
такова, тя да бъде извършена чрез разпределение на делбеното имущество. При така
изразеното от ищците становище, те са изразили общо съгласие, за поставяне в техен
дял на конкретен недвижим имот, част от делбената маса.
Основният принцип при извършването на делбата е по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право
съсобственикът има както по отношение на всеки един имот, така и по отношение на
всяка съвкупност от имущества от съответен вид, а съдът дължи извършване на
делбата по начин, осигуряващ получаване на реален дял. Имотите, чиято делба е
допусната, следва да се разпределят така, че всеки от съделителите да получи дял в
натура, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти, доколкото това е възможно. Както вече бе посочено, основен
принцип за извършването на делбата е получаване на реален дял, който е максимално
близък по стойност до дела от делбената маса, който се пада на съответния съделител.
От съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е
обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, т.е.
колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса.
В конкретния случай, между страните няма спор, че допуснатите до делба имоти
са неподеляеми съгласно изискванията на ЗУТ и съгласно делбените части определени
от съда, което се установява от приетите пред районния съд единична и тройна съдебно
– технически експертизи. Поради това от допуснатите до делба имоти не могат да се
образуват достатъчен брой реални дялове, квотите на съделителите не са равни, поради
което и делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий. С оглед на това
следва да бъде преценено дали делбата може да бъде извършена по реда на чл.353 от
ГПК, чрез разпределение на допуснатите до делба имоти, който способ е избрал
районният съд.
За да бъде извършено разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на
чл.353 от ГПК, е необходимо делбата да не може да бъде извършена чрез теглене на
жребий, какъвто е настоящия случай, но от допуснатите до делба имоти да са
обособени достатъчен брой дялове и всеки съделител да може да получи реален дял,
като имотите, чиято делба е допусната, следва да се разпределят така, че всеки от
съделителите да получи дял в натура. Дяловете трябва да бъдат образувани по начин да
не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно и делът да е
максимално близък по стойност до дела от делбената маса, който се пада на съответния
съделител.
Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са: големината на
дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота
4
подобрения, реалното му ползване, като се съблюдава и предназначението на имотите,
тяхната стойност и квотите на съсобствениците, и по възможност следва на всеки
съделител, респ. група съделители, да се разпределят равностойни имоти не само
според тяхната цена, но и според вида и предназначението им, като се съобразява и
това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения
начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. В този
смисъл е решение № 300/27.06.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на ВКС, І ГО.
Разпределение по реда на чл.353 от ГПК може да се извърши само ако в
делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител може да бъде
определен дял в натура, като може да бъде извършено и при групиране на
съделителите, чрез поставяне на имот в общ дял по тяхно общо съгласие, каквото
ищците са дали пред районния съд. Когато са налице условията на закона,
разпределението на имотите, допуснати до делба има приоритет пред другите способи
за извършването й, и обикновено се извършва при допуснати до делба имоти при
различни квоти, като на съделителя с по-голям дял се възлага по-голям като стойност
имот.
В конкретния случай ищцата Г. К. и ответника К. К. имат равни квоти от
допуснатите до делба имоти. Ищецът К. К. има квота само в единия имот, за който
заедно с ищцата Г. К. е дал съгласие, да им бъде поставен в общ дял. Допуснатите до
делба два имота са жилищни, като няма спор между страните, че ответника К. К.
ползва самостоятелно допуснатия до делба имот, находящ се в ***, за който е заявил
становище да му бъде поставен в дял. При това положение правилно районният съд е
извършил делбата чрез разпределение, като се е съобразил с изразеното от страните
становище по начина, по който да бъде извършена делбата, и е уравнил дяловете в
пари, като неоснователни са исканията на въззивника делбата да бъде извършена чрез
публична продан. Чрез публична продан се извършва делбата, когато някой имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, следователно този способ
за ликвидиране на съсобствеността се използва когато не са налице предпоставките за
извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона
способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за
извършване на делбата на неподеляем недвижим имот, а в конкретния случай делбата е
извършена чрез разпределение на имотите, които са неподеляеми. Имотите не се
изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, какъвто
е настоящият случай.
С оглед изложеното решението в частта, в която е извършена делбата чрез
разпределение на имотите, следва да бъде потвърдено.
Относно исковете по чл.346 от ГПК:
В първото по делото заседание пред районния съд, след допускането на делбата,
проведено на 01.10.2019 г., ищците Г. В. К. и К. К. К. са предявили срещу ответника
претенции по сметките, като са поискали К. П. К. да бъде осъден да заплати на ищцата
Г. К. сумата от 200 лева месечен наем за допуснатия до делба имот в ***, за периода от
01.03.2019 г. до 01.10.2019 г. или в общ размер на 1400 лева, а за имота находящ се в
*** сумата от 50 лева месечно за периода от 01.03.2014 г. до 01.10.2019 г., или в общ
размер на 3000 лева, а на ищеца К. К. сумата от 100 лева месечно за имота в *** за
периода от 01.03.2014 г. до 01.10.2019 г. или общо в размер на 6000 лева.
Претендираните от ищците суми, представляват претенция към ответника да им
заплати обезщетение за лишаване от ползуването на делбените имоти, от които са
5
лишени ищците, поради невъзможност да ги ползват, респ. обезщетение за
наемоподобен доход, и е с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността
(ЗС).
Ответника е оспорил искането на ищците за заплащане на обезщетение за
наемоподобни доходи от имотите, предмет на делбата по основание и размер.
За доказване на претенцията си по чл.346 от ГПК, респ. чл.31, ал.2 от ЗС,
ищците са представили пред първоинстанционния съд нотариална покана от 26.02.2019
г., с рег. № ***, том *, акт № **, с която са поканили ответника, считано от 01.03.2019
г. да им заплаща наемоподобен доход за ползите от които са лишени в следствие
невъзможността да ползват делбените имоти, както следва: 200 лева месечен наем за
имота, находящ се в *** на ищцата Г. К.; 50 лева месечно за имота, находящ се в *** на
Г. К. и 100 лева месечно за имота, находящ се в *** на ищеца К. К.. Видно от
нотариалната покана, същата е връчена лично на ответника на 27.02.2019 г., който
факт също не е спорен между страните.
Пред първоинстанционния съд са изслушани единична съдебно- техническа
експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че размерът на наемоподобния
доход за процесните имоти, считано от 01.03.2019 г. до 30.10.2019 г. е както следва: за
имота, находящ се в *** в размер на 310 лева месечно, а за имота находящ се в *** в
размер на 240 лева месечно.
Изслушаната съдебно-техническа експертиза е оспорена от ответната страна,
поради което по делото пред районния съд е допуснато изслушването на тройна
съдебно – техническа експертиза, която е дала заключение, че размера на
наемоподобния доход за процесните имоти, считано от 01.03.2019 г. до 30.10.2019 г., е
както следва: за имота, находящ се в *** в размер на 310 лева месечно, а за имота
находящ се в *** в размер на 270 лева месечно, която експертиза настоящият съдебен
състав изцяло възприема, и съгласно нея се произнася по релевираните от ищците
претенции по сметките.
Пред районният съд по искане на ищците са разпитани свидетелите Р. В. И. и И.
П. И.. В показанията си И. сочи, че ищците не ползват нито къщата, нито апартамента.
В показанията си свидетелката И. също сочи, че ищцата не ползва къщата, но не сочи,
дали ищците ползват апартамента.
При тези факти и от изложените в молбата по чл.346 от ГПК, обстоятелства и
петитум, е видно че предявените от ищците искове са по чл.31, ал.2 от ЗС и по
съществото си представляват претенция за лишаване от ползуване, респ. претенция за
заплащане на обезщетение за наемоподобен доход.
При тази претенция, когато общата вещ се ползва лично от някой от
съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване.
Вземането по чл.31, ал.2 от ЗС се явява частен случай на общата забрана (чл.59
от ЗЗД) едно лице да не се облагодетелства за сметка на друго; източник на вземането е
едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя
разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една
обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в
определен обем. В този смисъл е решение № 516/11.01.2011 г. по гр.д. № 1385/2009 г.,
ВКС, ІІІ г.о.
6
Основателността на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е обусловена от доказване
от страна на ищците на следните кумулативни предпоставки: поведение на ответника,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им и до ползващия съсобственик да е отправено от неползващия
писмено поискване, след получаването на което той изпада в забава и от този момент
дължи обезщетението.
В конкретния случай, ищците са представили нотариална покана, получена
лично от ответника на 27.02.2019 г. С тази нотариална покана ищците са поканили К.
К., считано от 01.03.2019 г. да им заплати обезщетение за лишаване от ползуване на
делбените имоти. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че единият
делбен имот – къщата, находяща се в *** се ползва само от ответника, поради което и
претенцията на ищцата за заплащане от ответника на обезщетение за лишаване от
ползване по отношение на този имот е основателна и доказана по основание. Относно
размера, същият е определен от приетата по делото тричленна съдебно – техническа
експертиза, която е определила месечен наем в размер на 310 лева. С оглед квотата на
ищцата в този делбен имот – ½ ид.ч., то и тази претенция е основателна за периода от
01.03.2019 г. до 01.10.2019 г. в размер на 1085 лева. Исковия период на претенцията от
страна на ищцата е именно така посоченият - 01.03.2019 г. – 01.10.2019 г. За този имот
районният съд е присъдил на ищцата обезщетение в размер на 1240 лева, но за периода
от 01.03.2014 г. до 30.10.2019 г. С оглед изложеното претенцията е допустима за този
процесен имот за периода – 01.03.2019 г. – 01.10.2019 г., и е основателна за сумата от
1085 лева, за която сума и период следва да бъде уважена. При това положение,
районният съд е присъдил стойност по тази претенция извън исковия период, поради
което е излязъл и извън процесния период. Като се е произнесъл по непредявена
претенция, то решението, в частта, в която е ПкРС е осъдил ответника да заплати на
ищцата обезщетение за наемоподобен доход, за имот находящ се в ***, за периода от
01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. и за периода от 02.10.2019 г. до 30.10.2019 г. е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
В частта, в която ПкРС е присъдил на ищцата сумата над 1085 лева до пълния
присъден размер от 1240 лева, претенцията на ищцата за присъждане на наемоподобен
доход е неоснователна и недоказана, поради което и решението в тази му част следва
да бъде отменено. В останалата уважена част на иска по тази претенция решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение претенцията на ищцата – Г. К. за имота находящ се в ***:
По тази претенция районният съд е присъдил на ищцата сумата в размер на 540
лева за периода от 01.03.2014 г. до 30.10.2019 г. С оглед писменото поискване на
същата чрез представената нотариална покана и заключението на тричленната съдебно
– техническа експертиза, тази претенция на ищцата е основателна и доказана за сумата
от 472.50 лева, и за периода от 01.03.2019 г. до 01.10.2019 г., а за периода от 01.03.2014
г. до 28.02.2019 г. претенцията е неоснователна и недоказана, поради което и
решението в частта, в която първоинстанционният съд е присъдил на ищцата сумата
над 472.50 лева до 540 лева и за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г., решението
следва да бъде отменено, а за периода от 02.10.2019 г. до 30.10.2019 г., районният съд
се е произнесъл по непредявена претенция, респ. излязъл извън процесния период,
поради което в тази му част решението като постановено по непредявен иск е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По отношение претенцията на ищеца К. К., за имота находящ се в ***:
7
По тази претенция районният съд е присъдил на ищеца сумата в размер на 1080
лева за периода от 01.03.2014 г. до 30.10.2019 г. С оглед писменото поискване на
същия чрез представената нотариална покана и заключението на тричленната съдебно
– техническа експертиза, тази претенция на ищеца е основателна и доказана за сумата
от 945 лева, и за периода от 01.03.2019 г. до 01.10.2019 г., а за периода от 01.03.2014 г.
до 28.02.2019 г. претенцията е неоснователна и недоказана, поради което и решението
в частта, в която първоинстанционният съд е присъдил на ищеца сумата над 945 лева
до 1080 лева за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г., следва да бъде отменено, а за
периода от 02.10.2019 г. до 30.10.2019 г., районният съд се е произнесъл по
непредявена претенция, респ. излязъл извън процесния период, поради което в тази му
част решението като постановено по непредявен иск е недопустимо и следва да бъде
обезсилено. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски.
Съгласно чл.355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по реда на чл.78 от ГПК.
В случая, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и съобразявайки
разпоредбата на чл.355 от ГПК, и с оглед направените от страните искания, по
разноските настоящата съдебна инстанция намира следното:
В първата фаза по делбата, развилото се делбено производство пред районния
съд е било спорно, като ответникът е предявил и насрещен иск, който е бил отхвърлен.
При това положение на страните се дължи присъждане разноски по правилото на
чл.355, изр.І от ГПК за тази фаза на делбата.
В първата фаза на делбата ищцата Г. К. е доказала реално извършени разходи в
размер на 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
делбената й квота в допуснатото до делба имущество, на същата следва да и бъдат
присъдени разноски в размер на 300 лева. В производството по въззивно обжалване на
първоинстанционното решение във фазата по допускането на делбата, ищцата няма
данни да е направила разноски, поради което и такива не й се присъждат. В
касационното производство ищците са направили разноски в размер на 600 лева, като
няма данни, кой от тях каква част, респ. каква сума от общата сума е заплатил. При
това положение настоящата съдебна инстанция намира, че ищците са заплатили по
равно адвокатското възнаграждение за касационното обжалване, поради което на Г. К.
в касационното производство по допускането на делбата следва да й бъдат присъдени
изцяло разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско
възнаграждение.
Ищецът К. К., който също е направил искане за присъждане на разноски, в
първоинстанционното производство по допускането на делбата, няма данни да е
направил такива. Такива данни няма и да е направил разноски и в развилото се
въззивно производство по оспорване решението на районният съд по допускането на
делбата. Ищецът е направил разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено
от него адвокатско възнаграждение за развилото се касационно производство в първата
фаза на делбата, и с оглед горе изложеното, и изхода от същото, доказаните от него
разноски в размер на 300 лева следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
8
Ответникът К. К. е направил разноски в първата фаза по делбата пред районният
съд в размер на 1800 лева. С оглед липсата на данни каква част от тях е заплатил по
предявения иск за делба, и каква част от тях е заплатил по предявения от него
насрещен иск, то съдът намира, че ищецът е заплатил разноски в размер на по 900 лева
по всеки един от исковете. При това положение и с оглед делбената му квота и изхода
на делото, на същия следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 450 лева,
които следва да бъдат възложени върху ищците, като разноски за предявения от него
насрещен иск не му се дължат, поради неговото отхвърляне. С оглед изхода не делото
пред въззивната и касационната инстанция на К. К. не следва да му бъдат присъждани
разноски.
Във втората фаза на делбата:
Ищцата Г. К. и К. К. са доказали разноски в размер на 200 лева, представляващи
заплатен от тях депозит по допуснатата съдебно-техническа експертиза пред районния
съд във втората фаза на делбата. По първоинстанционното производство няма данни,
кой от тях каква сума е заплатил за експертизата, поради което настоящата съдебна
инстанция намира, че всеки един от тях е направил такива в размер на по 100 лева. Тъй
като ищците са заплатили само съдебно – техническата експертиза, съдът намира, че
така заплатените от тях разноски за експертизата не са във връзка с предявените от тях
искове по чл.346 от ГПК. Поради това на ищцата Г. К. с оглед изхода на делото и с
оглед делбената й квота, следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева,
които следва да бъдат възложени върху ответника, а на ищеца К. К., с оглед делбената
му квота и с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени такива в размер на
50 лева, които също следва да бъдат възложени върху ответника.
Във въззивното производство Г. К. – въззиваема страна е направила и доказала
разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и
делбената квота на страната, на същата следва да й бъдат присъдени разноски в размер
на 300 лева, които следва да бъдат възложени върху ответника. К. К. не е доказал
сторени разноски пред настоящата инстанция.
Въззивният жалбоподател – К. К. няма данни да е направил разноски пред
настоящата инстанция, поради което и такива не му се присъждат.
С оглед изложеното на Г. К. за двете фази и всички инстанции по настоящето
дело с оглед делбената и квота следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 950
лева, които следва да бъдат възложени върху ответника К. К., на К. К. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 350 лева, които също следва да бъдат възложени върху
ответника К. К., а на К. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лева,
които следва да бъдат възложени върху ищците.
По отношение на държавните такси:
Държавните такси по отношение на способа на извършване на делбата и
делбените части на съделителите са правилно изчислени от районния съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция по предявените
искове по реда на чл.346 от ГПК, с правно основание чл.31, ал.2 от ГПК,
жалбоподателя следва да заплати държавна такса в размер на 62.30 лева по предявения
иск по чл.31, ал.2 от ЗС от ищцата Г. К. (И.), съобразно уважената част и такава в
размер на 50 лева по предявения иск от К. К. по чл.31, ал.2 от ЗС съобразно уважената
9
част, или държавна такса по двете претенции в общ размер на 112.30 лева. Районният
съд по предявените претенции по сметките е осъдил жалбоподателя да заплати по
сметка на ПкРС държавна такса в размер на 114.40 лева. С оглед изхода на делото по
претенциите по реда на чл.346 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, К. К.
следва да заплати държавна такса по двете претенции по сметка на ПкРС в общ размер
от 112.30 лева, поради което решението на първоинстанционния съд, в частта, в която
К. П. К. е осъден да заплати по сметка на ПкРС държавна такса за горницата над
112.30 лева следва да бъде отменено.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 426 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 01710 по описа на Районен
съд – Перник за 2017 г., в частта, в която К. П. К. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на Г. В. К. (И.) с ЕГН ********** обезщетение за наемоподобен доход за
имота, находящ се в *** за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. и за периода от
02.10.2019 г. до 30.10.2019 г. , и за имота находящ се в *** за периода от 02.10.2019 г.
до 30.10.2019 г.
ОТМЕНЯ решение № 426 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 01710 по описа на Районен
съд – Перник за 2017 г., в частта, в която К. П. К. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на Г. В. К. (И.) с ЕГН ********** обезщетение за наемоподобен доход за
имота, находящ се в *** за периода от 01.03.2019 г. до 01.10.2019 г., за сумата над
1085 лева, до присъдения размер от 1240 лева, и за имота находящ се в *** за
периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. за сумата над 472.50 лева до присъдения
размер от 540 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС от Г. В. К.
(И.) с ЕГН ********** срещу К. П. К. с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение
за наемоподобен доход за имота, находящ се в *** за периода от 01.03.2019 г. до
01.10.2019 г., за сумата над 1085 лева, до присъдения размер от 1240 лева , и за
имота находящ се в *** за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. за сумата над
472.50 лева до присъдения размер от 540 лева, като неоснователен и недоказан
ОБЕЗСИЛВА решение № 426 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 01710 по описа на
Районен съд – Перник за 2017 г., в частта, в която К. П. К. с ЕГН ********** е осъден
да заплати на К. К. К. с ЕГН ********** обезщетение за наемоподобен доход за имота,
находящ се в *** за периода от 02.10.2019 г. до 30.10.2019 г.
ОТМЕНЯ решение № 426 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 01710 по описа на Районен
съд – Перник за 2017 г., в частта, в която К. П. К. с ЕГН ********** е осъден да
заплати К. К. К. с ЕГН ********** обезщетение за наемоподобен доход за имота,
находящ се в *** за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. и за сумата над 945 лева
до присъдения размер от 1080 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС от К. К. К. с
ЕГН ********** срещу К. П. К. с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за
наемоподобен доход за имота, находящ се в *** за периода от 01.03.2014 г. до
28.02.2019 г. и за сумата над 945 лева до присъдения размер от 1080 лева, като
неоснователен и недоказан.
10
ОСЪЖДА К. П. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. К. (И.) с ЕГН
********** сумата в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляващи
направени разноски в делбеното производство, съобразно делбената и квота, и с оглед
изхода на делото.
ОСЪЖДА К. П. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К. с ЕГН
********** сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляващи
направени разноски в делбеното производство, съобразно делбената му квота, и с оглед
изхода на делото.
ОСЪЖДА Г. В. К. (И.) с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на К. П. К. с ЕГН ********** сумата в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева, представляващи направени разноски в делбеното производство,
съобразно делбената му квота, и с оглед изхода на делото.
ОТМЕНЯ решение № 426 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 01710 по описа на Районен
съд – Перник за 2017 г., в частта, в която К. П. К. с ЕГН ********** е осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Перник държавна такса за горницата над 112.30
лева до определения й размер от 114.40 лева, по претенциите на Г. В. К. (Илова) и К.
К. К. за наемоподобен доход.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 426 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 01710 по описа на
Районен съд – Перник за 2017 г. в останалите му обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11