№ 152
гр. Стара Загора , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от Гражданския процесуален кодекс и сл.
Образувано е по частна жалба на Й. Т. Й. против определение № 1226/02.04.2019 г. по
гр.д.№ 196/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и
необосновано, и претендира неговата отмяна изцяло.
Претендира спиране на първоинстанционното производство до приключване на
настоящото дело.
В законоустановения едноседмичен срок не е постъпил отговор от насрещната страна
“Т.Б.” ЕАД.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите
от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Т.Б.” ЕАД
срещу Й. Т. Й., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителен иск
по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 6085/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, и осъдителни
искове за присъждане на сумите съответно от 248,06 лв. –договорна неустойка и от 170,81
лв. – неплатени лизингови вноски.
С отговора си на исковата молба Й. Т. Й. е заявил, че : желае на основание чл.219 като
ответник да се привлече трето лице, държавния орган, който е лицензирал оператора;
оспорва изцяло представените от ищеца писмени доказателства; предявява насрещен иск за
сумата от 5 000 лв., заедно с мораторни лихви и кумулативно законна лихва до
окончателното изплащане на сумата като обезщетение за неоснователни безпокойства и
психически тормоз, вкл. по телефона, уронване престижа и достойнството му, ползване на
личните му данни в публичното пространство, масово излагане на личността му в
обществото; предявява инцидентен установителен иск относно доказателствата и други
обстоятелства по делото.
1
С разпореждане от 17.08.2018 г. първоинстанционният съд е оставил без движение
насрещния иск, инцидентния установителен иск и искането по чл.219 от ГПК и е дал
указания на ответника да уточни: 1/ по насрещния иск – да посочи срещу кого го предявява;
да посочи в какво се изразява връзката между първоначалния и насрещния иск; от коя дата
до коя дата претендира законна или мораторна лихва върху 5 000 лв.; 2/ да посочи кое трето
лице иска да бъде привлечено като негов помагач по чл.219 от ГПК; 3/ да конкретизира
искането си за отвод на съдия-докладчика; 4/ да посочи кои приложени към исковата молба
писмени доказателства оспорва и какво във всяко едно от тях; 5/ да уточни за какви
обстоятелства се предявява инцидентния установителен иск и какво е искането.
Разпореждането е било съобщено на Й. Т. Й. на 27.08.2018 г.
На 03.09.2018 г. той е подал по пощата писмена молба, озаглавена отговор на
разпореждане от 17.08.2018 г., в която е заявил, че желае да му бъде предоставена правна
помощ, и е посочил, че предявява насрещния иск срещу ищеца, а връзката с първоначалния
иск е от преюдициално значение; мораторната лихва се претендира от посочената в исковата
молба дата на възникване на вземането на ищеца срещу него до датата на неговия отговор
или по преценка на съда до завеждане на иска; по отношение на третото лице-помагач е
посочил, че е в невъзможност да посочи конкретното лице, като за целта следва да се
задължи ищеца да представи копия от лицензиите си за исковия период, а евентуално-
Комисия за защита на потребителите и Министерския съвет; по отношение на отвода на
съдия-докладчика е посочил, че иска отвод на докладчика по това дело.
На 02.10.2018 г. съдът е постановил разпореждане, с което е дал указания на Й. Т. Й. за
представяне на доказателства във връзка с искането му за предоставяне на правна помощ.
Това разпореждане е било съобщено на Й. Т. Й. на 01.11.2018 г., а на 08.11.2018 г. той е
изпратил по пощата молба, с която е поискал продължаване на срока за представяне на
доказателства, като с разпореждане от 15.11.2018 г. съдът е продължил срока с две седмици.
На 02.04.2019 г. първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение №
1226/ 02.04.2019 г., с което е приел, че срокът за отстраняване на нередовностите,
констатирани с определението от 17.08.2018 г., е изтекъл на 05.10.2018 г., поради което е
оставил без уважение исканията за предявяване на насрещен иск; за привличане на трето
лице-помагач; за предявяване на инцидентен установителен иск; за откриване на
производство по оспорване на представени от ищеца доказателства и за отвод на съдия-
докладчика по делото, и е върнал насрещния иск, инцидентния установителен иск и
искането за конституиране на трето лице-помагач.
Това определение е връчено на ответника на 25.04.2019 г., а на 02.05.2019 г. той е подал
по пощата частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Междувременно на 30.08.2018 г. по куриер Й. Т. Й. е подал писмено възражение за
местна подсъдност.
С определение № 3265/21.11.2018 г. възражението е било оставено без разглеждане от
първоинстанционния съд, а този съдебен акт е бил обжалван от ответника.
Спорът относно местната подсъдност е бил решен с окончателен съдебен акт на
26.01.2021 г.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е недопустима в частта й, в която се обжалва постановеното от
първоинстанционния съд оставяне без уважение на искането за откриване на производство
по оспорване на представени от ищеца доказателства и искане за отвод на съдия-
докладчика, т.к. в тази му част първоинстанционният съдебен акт не подлежи на
2
самостоятелно обжалване отделно от решението по делото, каквото все още не е
постановено.
Ето защо в тази й част частната жалба следва да се остави без разглеждане, а въззивното
производство - да се прекрати.
В останалата й част частната жалба е редовна, тъй като има изискуемото по закон
съдържание, и е и допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в
предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Въззивният съд приема, че е налице подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт в
тази му част, т.к. е налиец връщане на обективираните в отговора на първоначалната искова
молба искови молби по насрещния иск и по инцидентния установителен иск, т.е. е налице
хипотезата на преграждащо по нататъшното развитие на делото в тази му част определение,
а отказът да се допусне привличане на трето лице-помагач подлежи на обжалване по силата
на чл.220, изр.ІІ-ро от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предявяването на насрещен иск и на инцидентен установителен иск става по правилата
за предявяване на иск, с нарочна писмена молба, която следва да отговаря на изискванията
на чл.127 и чл.128 от ГПК - в същата следва да са писмено обективирани имената и адресите
на ищеца и ответника, имената на техните законни представители или пълномощници, ако
имат такива, ЕГН на ищеца, посочване на цената на иска, ако е оценяем, изложение на
обстоятелствата, на които се основа иска, както и отправеното до съда искане за защита,
подпис на лицето, което я подава, а към нея следва да е приложен документ за платена
държавна такса и препис за насрещната страна.
Приема се в съдебната практика, че изискването за предявяване на иск е спазено и в
случаите, когато насрещната искова молба или исковата молба по инцидентния
установителен иск са инкорпорирани в съдържанието на отговора на исковата молба, при
наличието на реквизитите по чл.127 и чл.128 от ГПК.
В случая насрещната искова молба и исковата молба по инцидентния установителен
иск, подадени от ответника, са били обективирани в отговора на исковата молба по главния
иск и обективно не са отговаряли на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Първоинстанционният съд е дал на Й. Т. Й. указания за отстраняване на нередовности,
които макар и да са неизчерпателни с оглед изискванията най-вече на чл.128 от ГПК, са
били достатъчни от гледна точка на необходимото по чл.127 от ГПК съдържание, за да се
разбере действителната воля на ответника и да е налице възможност съда да извърши
преценката си за допустимостта им във висящото производство, с оглед изискванията на
чл.211 от ГПК и чл.212 от ГПК.
В срока за отстраняване на нередовностите Й. Т. Й. не е изпълнил указанията на съда, а
този срок предвид подадената от ответника молба за предоставяне на правна помощ е
изтекъл на 23.11.2018 г.
Отстраняване на нередовностите не е последвало и до датата на постановяване на
обжалваното определение.
Ето защо първоинстанционният съд правилно е върнал като нередовни насрещната
искова молба и исковата молба по инцидентния установителен иск, обективирани в
представения от Й. Т. Й. отговор на първоначалната искова молба, поради което в тази му
част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
За Й. Т. Й. остава налице процесуалната възможност да предяви тези свои искови
3
претенции в отделни производства.
По отношение отказът за допускане привличането на трето лице-помагач на страната на
ответника следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.219, ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът може да поиска
привличането на трето лице, когато то има право да встъпи в процеса, за да помага.
За да е налице правен интерес от привличането следва за третото лице да съществува
правен интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна.
Такъв правен интерес е налице в случаите, когато съдебното решение може да се отрази
по някакъв начин на правното положение на третото лице – обвързва го със силата си на
пресъдено нещо, или в хипотезата, когато подпомаганата страна би имала обратен иск
срещу помагача.
В настоящия случай Й. Т. Й. не е посочил категорично кое трето лице желае да бъде
привлечено, за да му помага, и не е изложил никакви обстоятелства, от които може да се
направи извод, че е налице правен интерес от това привличане.
В частност с оглед предмета на предявени с исковата молба главни искове, по
отношение на държавния орган, издал лицензия на “Т.Б.” ЕАД, Комисията за защита на
потребителите и Министерския съвет не е налице правен интерес да помагат на Й. Т. Й., т.к.
той няма никакъв обратен иск спрямо тези държавни органи, а постановеното по делото
решение по никакъв начин не би ги обвързало със силата си на пресъдено нещо.
Ето защо обжалваното първоинстанционно определение като правилно следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
Искането на Й. Т. Й. за спиране на производството по първоинстанционното дело се
преценява от въззивния съд за неоснователно, т.к. не се явява необходимо предвид
неоснователността на частната жалба.
Водим от всичко изложено по-горе и на основание чл. 278 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на Й. Т. Й. против
определение № 1226/02.04.2019 г. по гр.д.№ 196/2018 г. по описа на Старозагорски районен
съд в частта му, в която са оставени без уважение исканията му за откриване на
производство по оспорване на представени от ищеца доказателства и искане за отвод на
съдия-докладчика и ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по в.ч.гр.д.№ 1328/2021
г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. Т. Й. за спиране на производството по гр.д.
№ 196/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1226/02.04.2019 г. по гр.д.№ 196/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд в частта му, в която са върнати като нередовни насрещната
искова молба и исковата молба по инцидентния установителен иск, обективирани в
представения от Й. Т. Й. отговор на първоначалната искова молба, и е отказано допускане
привличането на трето лице-помагач на страната на ответника.
4
Определението в прекратителната му част на основание чл.274, ал.2 от ГПК подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
В останалата му част определението на основание чл.274, ал.3 от ГПК подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5