ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..................
гр. София, 23.09.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав,
в закрито
заседание на двадесет и трети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно дело № 12933
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 233
от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 341788/04.08.2021г., нередовности по която са
отстранени с молба от 09.09.2021г. от ищеца „П.и.б.“АД, ЕИК ********чрез
пълномощник на изпълнителните директори – О.Г.В.и от юрисконсулт К.К., с която
е заявил, че се отказва от предявените искове поради липса за възможности принудително да съберат
сумата и молят производството по тях да
бъде прекратено.
Съдът като обсъди молбата и доказателствата по делото приема
за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 296860/18.12.2017г. по
дело № 46474 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 33-ти състав Н.Ц.Б., ЕГН ********** и И.Н.Б., ЕГН ********** като наследници
на починалия кредитополучател И.М.С., са
осъдени да заплатят на „П.и.б.“АД,
ЕИК ********сумата от 5514,47лв.
представляваща неплатена сума по договор за кредит от 20.05.2008г. при квоти от
2/3 за Н.Ц.Б. и 1/3 за И.Н.Б., както и съдебни разноски от 1253,47лв.
С Решение № 439129/ 27.06.2018г. по
дело № 46474 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 33-ти състав е
оставена без уважение молба от 15.03.2018г. на „П.и.б.“АД, ЕИК ********за поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното на 18.12.2017г. съдебно решение като се посочи, че
главницата се присъжда даезно с лихвата от 17.08.2016г. до изплащането й.
С Определение № 547826/28.11.2018г. по дело № 46474 по описа
за 2016г. на Софийски районен съд, 33-ти състав е оставена без уважение молба на Н.Ц.Б., ЕГН ********** и И.Н.Б.,
ЕГН ********** по чл. 248 от ГПК за
изменени на решението в частта за разноските.
Срещу
така постановено Решение от
18.12.2017г. е депозирана въззивна жалба вх.№ 5025426/15.02.2018г. по
входящия регистър на СРС от ответниците по исковете Н.Ц.Б., ЕГН ********** и И.Н.Б., ЕГН **********, действаща със
съгласието на баща си Н.Ц.Б., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени . Изложили са съображения, че решението е недопустимо и
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочили са е недопустимо било предявяването на иск срещу
лице, което е починало и постановено решение по такъв иск, макар и срещу
наследниците по закон било недопустимо. Не следвало да им се назначава един
особен представител, защото интересите им били противоречиви. Не било
установено да са приели наследството, а
доколкото И.Б. била непълнолетна, то това можело да се направи само по опис, за
провеждането на процедура за което по делото не били ангажирани доказателства.
Не било установено договора за кредит да е сключен през време на брака на Н.Б.
с кредитополучателя и необосновано районния съд определил квотите в
задълженията на страните. По делото било
установено договора за кредит да е с настъпила предсрочна изискуемост на
01.06.2010г. и от този момент започнала да тече погасителната давност,
неправилно било отхвърлено възражението им за погасяване на задълженията по
давност. За периодичните вземания давността била 3 години, като в случая
вземанията били периодични защото
главницата се дължала на вноски с определени падежи.
Въззиваемият- ищец П.и.б.”АД,
ЕИК ********в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че
решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Посочило е, че исковете
били предявени срещу наследниците на кредитополучател И.М.С., починала на
24.06.2013г. Ответниците били съпруг и
дъщеря на кредитополучателя и отговаряли за плащането на сумите по договора съобразно наследствените им
дялове, срокът на договора изтекъл на 01.06.2013г., неплатените вноски били с
падежи от 01.05.2010г. до 01.06.2013г. Вземанията не били обявени за предсрочно изискуеми и погасителната давност
започвала да тече от настъпването на крайния срок за погасяването на
задълженията по договора, този срок бил 5 години и не бил изтекъл към подаване
на исковата молба на 17.08.2016г. Претендирало е разноски.Представено е удостоверение от
27.08.2020г., издадено от СРС съгласно
което И.Н.Б., ЕГН **********
действаща със съгласието на попечителя си – К.И.С. се е отказала от
наследството на И.М.С..
С Определение 28.09.2020г. като страни по делото и наследници на И.М.С. са конституирани майка
й К.И.С. и брат й М.М.С..
Представени са удостоверения от 23.10.2020г. издадени от
СРС, съгласно които К.И.С. и М.М.С. са се отказали от наследството на И.М.С..
С определение от 03.12.2020г. съдът
е отменил определението с което като страни по делото и наследници на И.М.С. са конституирани майка
й К.И.С. и брат й М.М.С..
Представено е пълномощно с
нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено на
23.10.2020г. от нотариус Димо Желязков,
рег. № 101 на нот.К., с което Ч.Г.З.и Р.И.Б.като
изпълнителни директори на П.и.б.“АД са упълномощили О.Г.В.–директор на дирекция
„Проблемни активи“ на банката заедно с упълномощен юрисконсулт на банката за
срок от 3 години да се разпорежда с
правото на иск, като се отказва от искове по заведени от банката дела.
Представено е пълномощно от
16.09.2020г. с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е
извършено, с което Н.Х.Б.и С.А.П.като
изпълнителни директори на П.и.б.“АД са упълномощили юрисконсулт К.М.К.заедно с
друг упълномощен служител или управител
на клон на банката да се разпорежда с
правото на иск, като се отказва от искове по заведени от банката дела с
материален интерес до 100 000лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.233 от ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото,
като в хипотезата, в която това се прави пред въззивна или касационна инстанция
обжалваното решение се обезсилва.
В конкретния случай съдът приема, че в хода на
въззивното производство е десезиран с предмета на делото , въведен с въззизвната
жалба, поради отказ от предявените искове, направено с ясно и категорично
волеизявление от лице със съответни процесуални права. При така възприето,
съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 233 от ГПК,
като решението на районния съд на основание на чл. 233 от ГПК в частта в която исковете са уважени от СРС както и за разноските поставени в тежест на ответника следва да бъде
обезсилено, производството по така предявените искове следва да бъде
прекратено.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание на чл. 233 от ГПК поради отказ от исковете, направен
във въззивното производство Решение № 296860/18.12.2017г. по дело № 46474 по
описа за 2016г. на Софийски районен съд, 33-ти състав, с което Н.Ц.Б.,
ЕГН ********** и И.Н.Б., ЕГН **********
като наследници на починалия кредитополучател И.М.С., са осъдени да заплатят на „П.и.б.“АД, ЕИК ********сумата от 5514,47лв. представляваща неплатена сума по договор за кредит от
20.05.2008г. при квоти от 2/3 за Н.Ц.Б. и 1/3 за И.Н.Б., както и съдебни
разноски от 1253,47лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в
тази част.
Определението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.