О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260359 16.03.2021 г. гр
.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март
две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като разгледа докладваното от член-съдията Семкова
ВЧНД №430 по описа на ПдОС за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.8 НПК.
С определение №260599/30.12.2020 г.
по ЧНД №7690/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, IХ н.с. е потвърдено постановление на РП
- Пловдив от 09.11.2020 г. за частично прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство №113/2019 г. по описа на Трето РУ – ОДМВР гр.Пловдив,
преразпределено на Шесто РУ –ОДМВР гр.Пловдив.
Незаконосъобразност на горепосочения
съдебен акт се претендира от пострадалите П.Б. И Й.Ш. в депозираната до
въззивния съд жалба от повереника им адв.П.-К..
Пловдивският окръжен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно
и в тяхната съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие
за установено следното:
При постановяване на обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка, изложена и в прекратителното постановление, както и извличаща се от
доказателствените източници по делото:
Досъдебното производство е било
образувано за извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.4, пр. последно и т.12,
пр.1 вр. чл.130, ал.1 НК.
Свидетелите И. Б.К., П.И.Б.
и Й.Т.Ш. ***** г. тримата дошли в гр. П., като малко след полунощ, вече на *** г.,
посетили дискотека „С.“. Всички те употребили алкохол и стояли до около 05:00 -05:30
часа, след което отишли в денонощен ресторант „Д*“ , намиращ се на бул. „Д."
в гр. П., където си поръчали храна и
напитки. По същото време в ресторанта били в компания обв. Р. М., обв. С.И.,
свид. Ф.Х.А.и други техни приятели, неустановени в хода на разследването. На
съседна маса бил свид. Н. М. с още две момичета. Пострадалият Й.Ш. заспал на
масата, а приятелите му - свид. П.Б. и И. К.продължили да си говорят.
Компанията на свид.М. започнала да се подиграва на спящия Ш.. Свидетелите Б. и К.
си разменили реплики с тях. Свид. М.ги предупредил да не се разправят, като ги
заплашил, че приятелите му са на съседната маса, визирайки компанията на
обвиняемите. Б. и К. решили да си тръгват, за да не си навличат проблеми, поради
което събудили свид. Ш.. Свид.Б. посетил тоалетната преди да тръгне, а свид. К.се
приближил към съседните маси, извинил се на компанията на обвиняемите, но в
този момент отново възникнал конфликт. Компанията на обвиняемите агресирала и
станала от местата си, като обв. Р. М.без основателна причина и в израз на
физическо и числено превъзходство, както и демонстративно поведение нападнал да
бие непознатия за него свид. К., нанасяйки му няколко удара с юмруци по лицето
в областта на главата и поваляйки го по този начин на земята. В този момент
свид. П.Б. вече бил наблизо, а обв. М., след като вече ударил свид. К.,
забелязал свид. Б. и насочил агресията си към него. Подгонил го и след като го
настигнал започнал да го удря, в резултат на което свид. Б. бил повален на земята по гръб. Огледал
се докато лежал и първоначално не могъл да види къде са приятелите му. Когато
тръгнал да става, забелязал, че на свид. Й.Ш. също се нанася побой, но от обв. С.И. и други лица,
които не разпознал и не познавал, както и не били установени в хода на делото.
Свид. Б. тръгнал да излиза от заведението, но бил ударен отново от обв. М. в
областта на лицето, в резултат на което отново паднал на земята, по корем. След
това обв. М. и другите неустановени лица продължили да удрят свид. Б., докато
лежал на земята. Междувременно свид.Ш. продължил да бъде удрян от няколко
човека, сред които обв. С.И., като всички го били заклещили, а лицето му било
окървавено. Свид. И. К. пръв успял да избяга извън заведението, пресякъл
булеварда и подал сигнал на тел.112 за случилото се. Малко след това се върнал
до заведението, за да види къде и как са приятелите му. Заварил единствено
свид.Ш., който окървавен се държал за лицето и бил приведен. Свид.Б. след
нанесения побой лежал известно време на земята, като не си спомнял какво точно
се е случило. Когато се събудил бил пред вратата на заведението, легнал по
гръб, а над него стояли обв. М. и другите неустановени лица. Той също видял
свид. Ш. да лежи на земята окървавен. Всички лица от компанията на обвиняемите,
включително и те, си тръгнали. Свид. Б. посетил тоалетната на заведението, където
видял, че устната и носа му били разцепени и изпитвал силна болка, след което
излязъл от ресторанта и тръгнал навън, за да търси такси, което да го отведе в
болнично заведение, като стигнал до УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД, където му била
оказана медицинска помощ. Там по - късно пристигнали и свид. Ш. и свид. К., на
които също била оказана спешна медицинска помощ.
В хода на разследването
Р. М. бил привлечен като обвиняем за две престъпления: по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 вр. чл.130, ал.2 НК с пострадал И.
К.и по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК с
пострадал П.Б..
Въпреки дадените с
постановление от 23.06.2020 г. указания от страна на прокурора /л.13, том 1
ДП-во/ в качеството на обвиняем да бъде привлечен и С.И. за посегателство по
чл.131 ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК с
пострадал Й.Ш., водещият разследването старши полицай не изпълнил същите, а на
17.07.2020 г. привлякъл И. като обвиняем за престъпения, идентични с тези, за
които е обвинен Р. М.. Това наложило издаване на прекратителното постановления
от държавния обвинител.
Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена от показанията на
свидетелите: Ф. Х. А., И. И. К., Л. Г. К., Р. В. А., А. К.Н., З. С. Ч., Л. К. Д.
и Н. В. М., счетени за последователни и непротиворечиви, както и кореспондиращи
с останалата доказателствена съвкупност по делото, реализираните разпознавания
на лица, експертните становища по съдебно – медицинските и съдебно-техническата
експертиза и огледа на ВД.
Въз основа на посочената
фактология, контролираната инстанция е счела за обоснована констатацията на представителя
на държавното обвинение относно липсата на достатъчно данни обв.С.И. да е
реализирал престъпните посегателства, касателно които е привлечен в това му
процесуално качество, поради което е счел прекратителното постановление за законосъобразно,
обосновано и съответстващо на
изискванията на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
Недоволни
от постановения съдебен акт са останали пострадалите П.Б. И Й.Ш., депозирали жалба срещу
същия в законоустановения срок. Първата от същите е допустима, доколкото е на пострадал
от посегателство, за което е прекратено наказателното производство. Жалбата на Й.Ш.
обаче се явява недопустима поради липса на накърнен правен интерес, след като
същият не се явява пострадал от нито едно от престъпленията, за които е
прекратено воденото наказателно производство, поради което и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Разгледана
по същество депозираната от Б. жалба е
неоснователна поради следните съображения:
Несъмнено
събраната в хода на разследването доказателствена маса сочи, че на инкриминираната
дата на свид.Б. е било причинено телесно нараняване, квалифицирано като
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Същият е
категоричен, че при излизане от заведението
на инкриминираната дата голям едър мъж го е подгонил, а след като го е настигнал, го е дръпнал за якето и ударил с юмрук в
областта на устата, в резултат на което паднал
по гръб, но успял да се изправи. При опита му да излезе от заведението също
така е усетил редица удари от ръце в областта на лицето и е сигурен, че е удрян
от няколко човека, но не е успял да види кои са те. С подробности е описал
лицето от мъжки пол, което първи го е ударило, и с категоричност е отбелязал,
че останалите, нанесли му удари, не може да посочи. При реализираното
разпознаване на лица, този пострадал е указал лицето, представеното му под №***,
а именно Р. М., като това, което го е ударило на **** г. в областта на лицето.
Поради
алкохолното си опиване въпросната вечер пострадалият Ш. нямал ясни спомени
относно случилото се, като единствените такива във връзка с инцидента са
пребиваването му в ресторант „Д.“ със своите приятели К. и Б. и осъзнаването му
вече лежейки на земята пред заведението с окървавени дрехи. Самият Ш. е
разпознал обв.М. и обв.С. като нападателите от инкриминираната вечер.
От своя
страна свид.К. е категоричен, че на инкриминираната дата около тридесет годишен
мъж, много едър, висок около 1,85 м. и с брада на лицето, разпознал го
впоследствие като обв.Р. М., го е ударил в областта на челюстта, отзад в
главата и отпред в слепоочието. Посочил е, че всички от съседната маса са
станали и са се нахвърлили върху него и приятелите му, но не може да каже какво
се е случило с Й. и с П.. Видял, че ги удрят, но не е и кой ги удря. Разпознал
и обв.С.И. като нападател от въпросната вечер, но не и като лицето, което го е
ударило.
Заключението
по съдебно-техническата експертиза сочи на невъзможност да се установи дали от заснетите
на компакт - диска лица са заснети И., М., А., Б., Ш. и К.. От друга страна, с
изключение на свид.Л. Д., никой от
разпитаните по делото други свидетели, изключая пострадалите, не посочва за
конкретно нанесени удари от конкретно лице спрямо определен пострадал. Този
свидетел обаче съобщава, че е прегледал диска с видеозапис от ресторант „Д.“ от
инкриминираната дата, а изложеното от него намира опора в показанията и на
тримата пострадали, включително и при реализираните от същите разпознавания
относно лицата, нанесли им удари, респ. нападатели по време на инцидента. Д. е
участвал в предварителната проверка по случая, снемайки обяснения от всички
присъствали на случилото се лица, поради което и наясно е как същите изглеждат.
Той е категоричен за видени на записите удари, нанесени от обв.Р. М.спрямо К.,
а след това и спрямо Б., както и че свид.Ш. е бил ударен единствено от обв.С.И.
и от свид.Ф.А.. Доколкото тези му показания са изключително последователи и
хармонират с изложеното от пострадалите, то съвсем правилно същите са
кредитирани. При безспорна установеност, че обв.С.И. не само е присъствал на
инкриминираното деяние, но е и взел участие в същото чрез нанасяне на удари
единствено и спрямо пострадалия Ш., то напълно законосъобразно държавният
обвинител е прекратил воденото спрямо него наказателно производство и за двете посегателства, за които е
привлечен в това му процесуално качество с пострадали К. и Б., като е
постановил то да продължи да се води спрямо този обвиняем за престъпление,
пострадал от което е единствено свид.Ш.. Съвсем коректна е така направената
преценка, след като при разпознаванията обв.С.И. е разпознат и от свид.К., и от
свид.Ш. като нападател от въпросната вечер, но нито свид.Б., нито свид.К.са
посочили именно този обвиняем да им е нанесъл на тях удари. Доколкото
показанията им намират опора не само помежду им, но хармонират и с тези на
свид.Д., придобил впечатления касателно инцидента от прегледания видеозапис, то
на същите следва да бъде дадена вяра. И К., и Б. са категорични, че удари са им
били нанесени от няколко лица, но само едно от тях могат да разпознаят като
конкретен извършител на нападението спрямо всеки от тях, като при реализираното
разпознаване са посочили като такъв Р. М.. Б. въобще не е посочил друго лице,
което да го е ударило, както и с категоричност е указал, че е удрян от мнозина,
но не помни кои са те. При разпита, предшестващ разпознаването, е дал описание
на лицето, което ще разпознае като ударило го в областта на лицето, но липсват сведения
относно друго лице, което да може да разпознае като извършител на
посегателството спрямо него, поради което и неоснователно се явява наведеното в
тази насока възражение в жалбата. Не са налични основания за преразпит на който
и да е от пострадалите, доколкото разпитите на всеки от тях са достатъчно
подробни и конкретни, затова и несъстоятелна е изтъкнатата в тази насока забележка
от защитата.
Пропускът
да бъдат предявени материалите на пострадалите е съществен, но доколкото
досъдебната фаза на процеса не е приключила предвид оспорваното пред съда
прокурорско произнасяне, то същият предстои да бъде отстранен от водещия
разследването.
В
настоящия случай компетентността на държавното обвинение да реши кои лица и за
какви посегателства да привлече към наказателна отговорност е била накърнена
поради недостатъчна прецизност на разследващия, който не се е съобразил с
волята на прокурора относно привличането на конкретни лица за конкретни посегателства,
в резултата на което се е оказало наложително постановяване на жаления
прокурорски акт.
Предвид изложените съображения вярна се явява констатацията на първоинстанционния съд за
правилност на изводите в прекратителното постановление. Ето защо и доколкото неоснователни
се явяват оплакванията в жалбата относно незаконосъобразност на същото по
изложените вече съображения, то същото следва да бъде потвърдено, поради което
и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският
окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260599/30.12.2020 г. по ЧНД №7690/2020 г.
по описа на Районен съд-Пловдив, IХ н.с. и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.Ш.,
депозираната от повереника му адв.П.-К.,
срещу същото.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: