Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 15.04.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.03. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА И.
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1022
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1056/15.07.2019г., постановено по гр.д. №5606/2018г. по описа на
Районен съд – гр.Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от предявения от
“Ф.И.” ЕАД срещу Р.И.Н. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 9,
ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата от 242,75 лв. - главница по договор за кредит
от 17.10.2014 г., 10,32 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от
30.03.2015 г. до 26.04.2015 г., 23,67 лв. лихва за забава за периода от
31.03.2015 г. до 19.04.2018 г. и 81,04 лв. -такси за периода от 30.03.2015 г.
до 26.04.2015 г.
Във въззивната си жалба „Ф.И.” ЕАД излага доводи за незаконосъобразност
на обжалваното решение, като сочи, че решението на РС е постановено при
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са подробни
оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се
разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от въззиваемата Р.И.Н., чрез особения представител адв.Г., в който са
изложени доводи за неоснователност на жалбата. Въззиваемата е взела становище
по наведените в жалбата оплаквания. Прави се искане да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „Ф.И.” ЕАД моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата Р.И.Н., че същата му дължи сумата от 242,75 лв. - главница по
договор за кредит от 17.10.2014 г., 10,32 лв. - договорна възнаградителна лихва
за периода от 30.03.2015 г. до 26.04.2015 г., 23,67 лв. лихва за забава за
периода от 31.03.2015 г. до 19.04.2018 г. и 81,04 лв. -такси за периода от
30.03.2015 г. до 26.04.2015 г.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от Р.И.Н., чрез назначения от съда особен
представител адв. Г., която взема становище за неоснователност на иска.
Поддържа съображението, че след като уведомлението за цесия не е достигнало до
ответницата, договорът за цесия не поражда правен ефект спрямо нея.
Инкорпорираното в исковата молба уведомление, също нямало как да породи ефект,
поради статута на особения представител на страната адв. Г..
Безспорно установено е, че на
17.10.2014 г. между “П. Ф.Б.” ООД и Р.И.Н. е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който “П. Ф.Б.” ООД се е задължило да предостави на Р.Н. сумата
от 400 лева при условия, посочени в самия договор.
На 21.03.2016 г. между “П. Ф.Б.” ООД и
ищеца по настоящото дело „Ф.И.” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера /ищеца по
делото/ свои вземания, по договори за кредит, заедно с всички привилегии,
съгласно Приложението към договора. Видно от представеното копие на това
приложение, едно от прехвърлените вземания е това на цедента срещу отв.Р.Н.. С
изрично пълномощно „Ф.И.” ЕАД е упълномощено от “П. Ф.Б.” ООД да уведомява по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците на цедента за извършеното прехвърляне на
вземания. Ищецът е изпратил такова уведомление до ответницата, видно от
приложеното копие. По делото не са налице данни това уведомление да е получено
от ответницата.
Видно от приложеното ч. гр. д. №
2264/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора “Ф.И.” ЕАД е подало
заявление по чл. 410 ГПК против Р.И.Н.. Издадена е заповед №1251/10.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.
В производството пред РС е била
назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението й,
остатъчното задължение на Р.И.Н. е в размер на 334,11 лв. от които 242,72 -
главница, 9, 21 лв. - договорна лихва, 82,18 лв. - такси, 72,86 лева - лихва за
забава към 04.05.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Заключението не е оспорено от страните по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за
прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая
цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото няма данни
уведомлението да е връчено на Р.И.Н. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въззивният съд не
приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез
връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен
представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор за
прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради това, въззивният съд
намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение Р.И.Н.,
тъй като за извършеното прехвърляне не й е съобщено по предвидения от закона
ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД няма
качеството на кредитор на ответницата Р.И.Н..
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1056/15.07.2019г., постановено по гр.д. № 5606/2018г. по описа
на Районен съд – гр.Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.