Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1591/03.10.2019 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и
прокурор Андрей Чевреняков,
разгледа адм.д. № 939/2019 година.
Производството е по реда на чл.
203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „л.“
ЕООД – Бургас с ЕИК ********* и съдебен адрес *** – 63, партер, офис № 1, чрез
адвокат И.Т. *** за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по съдебно обжалване на отменено наказателно
постановление (НП) № НП - 1630/16.08.2018 година на заместник – кмет на община
Бургас.
В исковата молба се заявява, че
ищецът е направил разноски в размер на 300 (триста) лева за оказаната правна
помощ и процесуално представителство пред РС – Бургас по н.а.х.д. № 5138/2018
година, които, съгласно цитирана тълкувателна практика на ВАС и ВКС, подлежат
на обезщетяване от ответника. Търси се лихва върху претендираната сума – от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Иска
се присъждане на разноски в настоящото производство.
Ответникът по иска, надлежно
получил разпореждането по чл. 131 ал.1 от ГПК, редовно призован за съдебното
заседание, не се представлява и не изразява становище – отговор по исковата
молба.
Прокурорът
пледира неоснователност
на иска.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
Исковата молба е подадена от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледан по същество тя е
основателна.
От представените по делото
доказателства се установява, че с наказателно постановление № НП - 1630/16.08.2018
година на заместник – кмета на община Бургас на ищеца е наложена имуществена
санкция за нарушение на чл. 3 т. 4 във връзка с чл. 2 ал. 1 т. 4 от Наредбата
за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите
на градското обзавеждане на територията на община Бургас.
След проведено обжалване от дружеството,
с решение № 338/21.03.2019 година по н.а.х.д. № 5138/2018 година на РС - Бургас
издаденото НП е било отменено. Решението на РС не е било обжалвано и е влязло в
сила на 11.04.2019 година (лист 68 – 69 от приложеното н.а.х.д. № 5138/2018
година). Настоящият ищец е имал процесуално качество на
жалбоподател и е извършил разноски за адвокат в размер на 300 (триста) лева в
процеса пред районния съд (лист 24 от приложеното н.а.х.д. № 5138/2018 година).
След влизане в сила на решението
на БАдмС, ищецът или негов процесуален представител не е отправял искане или
покана до ответната администрация да му бъде възстановена сумата, която е
заплатил като адвокатско възнаграждение в хода на производството пред РС – по
обжалване на НП.
По настоящото дело е представен
договор за правна защита и съдействие от 19.04.2019 година, според който ищецът
е заплатил на адвокат И.Т. сумата от 300 (триста) лева за оказване на правна
защита и съдействие, изразяваща се в образуване и процесуално представителство
пред съд по реда на ЗОДОВ срещу Община Бургас във връзка с разноските по
обжалването на отмененото наказателно постановление (лист 6).
Ответникът е надлежно уведомен за
предявения иск по ЗОДОВ като му е изпратено разпореждане по чл. 131 ал.1 от ГПК, в което са му указани последиците от неявяване в съдебното заседание и от
неспазване на сроковете за размяна на книжа. Разпореждането е връчено на
ответника на 07.05.2019 година, чрез негов служител - юрисконсулт (лист 8 -
10).
По делото от ищеца е представено
доказателство за разноски - заплатена държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, за разглеждане на спора по същество. Тази сума се дължи от ответника
при уважаване на иска.
В съдебното заседание
процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 238 ал. 1 от ГПК.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за
неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони. Нормата е обща и се отнася не само за материалноправното
законодателство но и за нормите на процеса, по който се разглежда спора по
същество.
Според чл. 238 ал. 1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Нормата на чл. 239 ал. 2 от ГПК
изисква наличието на две предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение: 1. на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и 2. искът да е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
И двете предпоставки са налице.
С връченото разпореждане по чл.
131 ал. 1 от ГПК на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Ответникът не се е явил в съдебното заседание и не е представил отговор. С
оглед фактите, установени по спора от доказателствата, представени от ищеца и
изискани от съда, искът се явява вероятно основателен.
Основателна е и претенцията за
разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса (300 лева и 25 лева).
Затова, на основание чл. 239 ал.
2 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати
на „л.“ ЕООД – Бургас с ЕИК ********* сумата от 300 (триста) лева, както и
законната лихва върху тази сума от 23.04.2019 година – дата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати
на „л.“ ЕООД – Бургас с ЕИК ********* сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева
- разноски по настоящето дело.
На основание чл. 239 ал. 4 от ГПК
във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: