Решение по дело №77/2024 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 920
Дата: 15 март 2024 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20247200700077
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Русе, 15.03.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Русе, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

СПАС СПАСОВ

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело 77 по описа за 2024 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.В.В. против решение № 835 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 1772/2023 г. по описа на Районен съд – Русе. С обжалваното съдебно решение е изменено наказателно постановление (НП) № 22-1085-002320 от 16.09.2022 г., издадено от началник група в сектор ПП при Областна дирекция към Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Русе, с което на В., за извършено административно нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.5 от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Нарушението е преквалифицирано от такова по чл. 175, ал. 5, в такова по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдът е намалил единствено размера на наказанието „глоба“ от 1000 лв. в размер на 150 лв. и е потвърдил НП по отношение на наказанието „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три месеца.

В жалбата са релевирани съображения за незаконосъобразност на постановеното решение и се поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното  наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. С касационната жалба и в съдебно заседание са представени писмени доказателства, свързани с касационните основания – 14 бр. УРМПС; удостоверение за граждански брак  и два броя удостоверения за раждане.

         Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се измени издаденото наказателно постановление, в частта на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС към законоустановения предвиден в закона минимум, поради явна несправедливост.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор ПП при ОДМВР-Русе не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С НП № 22-1085-002320от 16.09.2022 г., началникът на група в сектор ПП при Областна дирекция към Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Русе, наложил на Р.В. административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за това, че на 14.07.2022 г., на път първи клас № 2 Русе – Варна, в района на км.33, във връзка с настъпило ПТП била въведена временна организация за движение на МПС, по силата на която товарните автомобили над 12 т. следвало да спират в крайна лява лента, а за леките автомобили бил предвиден обходен маршрут през с.Писанец. Видно от писмо с вх.№ 2768/26.01.2023 г. от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, посочената временна организация на движение била въведена с устно разпореждане на ОДЧ (оперативната дежурна част) при ОД на МВР – Русе. Контролът по спазване на така въведената временна организация на пътното движение бил възложен на разпитаните от въззивния съд свидетели С.С. и П.П.. На същата дата, около 14:50 часа, касаторът, като водач на състав от ППС – товарен автомобил (влекач) „Волво ФХ“ с рег. № Р 4451 ВТ, с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер Ж 203“, с рег. № Р 2327 ЕЕ, собственост на „Никмари Транс“ ООД, не се съобразил с така въведената временна организация и с даденото му нареждане от св.Станчев със стоп палка, като не спрял и продължил движението с товарния автомобил, подминавайки колоната от спрелите други товарни автомобили. Същият преминал покрай св. Георгиев, който не направил опит да го спре, тъй като в тази част пътния участък бил тесен, след което продължил движението си по обходния маршрут през с.Писанец. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а въз основа на него и оспореното НП пред Районен съд – Русе, който с решение №211/28.03.2023 г. по анд. №1779/2022 е приел, наложените в кумулация административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, за законосъобразни по вид и размер.

Обжалваното понастоящем решение № 835/07.12.2023 г. е постановено по АНД № 1772/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, след отмяната на решение № 211/28.03.2023 г. по АНД № 1779/2022 г. по описа на РС – Русе с Решение № 196/25.08.2023 г. по КАНД № 150/2023 г. по описа на АС – Русе и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Касационният съд е приел, че всички факти, включени в квалифицирания състав на нарушението по чл.175, ал.5 от ЗДвП, се съдържат и в основния такъв по чл.175, ал.1, т.4 от същия закон, като последната разпоредба представлява „закон за по-леко наказуемо нарушение“ по смисъла на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, тъй като предвиденото в нея административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ има по-нисък минимум – 1 месец вместо абсолютно определения размер на това наказание от 3 месеца по чл.175, ал.5 от ЗДвП, а кумулативно предвиденото наказание „глоба“ е в значително по-нисък размер – от 50 до 200 лева вместо абсолютно определения размер от 1000 лева. С тези мотиви е дал задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът като инстанция по същество да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, тъй като липсата на надлежна сигнализация с пътни знаци и табели е лишило касатора, като водач на МПС, от възможността да узнае за въведената временна организация на движението по съответния пътен участък, а оттам – и за връзката на отправеното до него разпореждане на контролните органи за спиране на движението с така въведената временна организация. Като в пределите на възприетата като приложима от касационната инстанция санкционна норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, да извърши преценка относно обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, имащи значение за индивидуализацията на предвидените в тази разпоредба наказания като при това съобрази забраната за влошаване положението на наказаното лице (reformatio in pejus) и съответно измени наказателното постановление.

За да постанови решението си в тази част, въззивният съд е приел, че така описаното нарушение е напълно доказано, но следва да се преквалифицира основанието за налагане на санкция от това по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението), като е изпълнил указанията на касационната инстанция и е приел, че всички факти, включени в квалифицирания състав на нарушението по чл.175, ал.5 от ЗДвП, се съдържат и в основния такъв по чл.175, ал.1, т.4 от същия закон и е изменил издаденото от началника на група в сектор ПП при ОДМВР – Русе НП № 22-1085-002320от 16.09.2022 г., като е преквалифицирал извършеното нарушение в по-леко наказуем състав по чл. 175, ал. 1, т. 4 от с.з. Приел е, че липсата на надлежна сигнализация с пътни знаци и табели е лишило касатора, като водач на МПС, от възможността да узнае за въведената временна организация на движението по съответния пътен участък, а оттам – и за връзката на отправеното до него разпореждане на контролните органи за спиране на движението с така въведената временна организация. Районният съд, при извършеното преквалифициране на нарушението, е приел, че от субективна страна касаторът е знаел, че му се дава разпореждане от лице, оправомощено да контролира и регулира движението да напусне кръговото кръстовище, но вместо да стори това той е продължил движението си през него, с което не е изпълнил разпореждането. При индивидуализацията на наказанието районният съд е отчел отегчаващо отговорността обстоятелство и то с много висока относителна тежест броя на административните нарушения, извършени от жалбоподателя и установени с влезли в сила НП, фишове и ЕФ – общо 28 броя. Като е приел, че с това си поведение на пътя наказаното лице не се съобразява с установените правила за движение и застрашава във висока степен останалите участници в движението, поради което е определил че наказанието следва да се определи около средните размери на двете кумулативни санкции и е намалил единствено по отношение на размера на наказанието „глоба“ в размер на 150 лв., като го е потвърдил по отношение на наказанието „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Решението е валидно и допустимо, но е налице касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание.

         Пред касационната инстанция са представени писмени доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 2 АПК, за установяване на обстоятелства, свързани с касационните основания.

         Действително от приложената към административнонаказателната преписка справка за нарушител се установява, че с предходни влезли в сила наказателни постановления и ел. фишове жалбоподателят е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП. Според настоящия съдебен състав обаче тези обстоятелства не са достатъчни, за да обусловят налагането на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ към предвидения от закона максимум.

Размерът на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, предвиден в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е в границите от 1 до 6 месеца. Санкцията по същността си е административно наказание и проверката за законосъобразност на наложената санкция се преценява съобразно критериите по чл. 27 от ЗАНН. Разпоредбата на  чл. 27, ал. 1 ЗАНН предвижда наказанието да бъде определено съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като наказващият орган, съгласно ал. 2, следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. От представените в настоящето касационното производство писмени доказателства - 14 бр. УРМПС става ясно, че касаторът управлявал процесното МПС, собственост на търговско дружество „Никмари Транс“ е и управител на самото дружество, както и на дружеството „Никмарк Транс“ ООД. Търговските дружества изпълняват транспортни услуги, като в тях видно от представените писмени доказателства са регистрирани множество превозни средства. Горното налага извод, че наложените на касатора административни наказания описани в справката за нарушител не могат да обосноват извода, че нарушенията са извършени именно от него, тъй като съгласно разпоредбата на  чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, който законен представител в конкретният случай е касаторът В.. Същевременно съдът намира, при определяне на наказанието следва да се отчете смекчаващи отговорността обстоятелства. Касационният жалбоподател издържа едно непълнолетно дете, както и студент, няма реално причинени вреди от извършеното нарушение, както и че жалбоподателят в качество на нарушител изцяло е съдействал на контролните органи.     

По тези съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което издаденото Наказателно постановление № НП № 22-1085-002320 от 16.09.2022 г., началникът на група в сектор ПП при ОДМВР – Русе да бъде изменено в частта за наложената санкция „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца като същата бъде намалена на 1 месец.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав

                                               

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 835 от 07.12.2023 г., постановено по АНД №1772/23 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 22-1085-002320 от 16.09.2022 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОДМВР – Русе, в частта, с която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ИЗМЕНЯ Наказателното постановление № НП №22-1085-002320 от 16.09.2022 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОДМВР – Русе, като намалява наложеното на Р.В.В., с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на 1 месец.            

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 835/07.12.2023 г., постановено по АНД № 1772/2023 г. на Районен съд – Русе в останалата му част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 

1.

ЧЛЕНОВЕ:

                  2.