Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9012 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по
предявени от П.Д.П., ЕГН **********,***, срещу „Д." ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
представлявано от Н.И.К., искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, и т .3 от КТ и чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ за:
1. отмяна на уволнението на
ищеца, извършено със заповед № 38/5.03.2019 г. на работодателя, с която на
основание член 325 ал. 1 т. 4 от КТ е прекратен трудов договор №
45/26.09.2018г. на ищеца за длъжността „портиер”,
2. осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 3060 /три хиляди и шейсет/ лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, за времето от 16.04.2019 г. до заседанието по
съществото на спора, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата;
3. осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 825 /три хиляди осемстотин двадесет и пет/ лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за времето от 26.09.2018 г. до 16.04.2019 г.
ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на
главницата .
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право са:
В исковата молбата ищецът твърди, че на 26.09.2018 год. е постъпил на
работа в ответното дружество като пазач на дома на журналиста, който бил нает от ответника.
Уговорката била да получава по 510 лв. /мес като полага дежурства:
дневна смяна, нощна смяна и два дни почивка.Трябвало да му заплащат и по 75 лв.
на месец за пътни. Договорили осемчасов работен ден. Не му предоставили трудов
договор. От проверка в НАП разбрал, че има регистриран трудов договор, но за 4
часова работа, а не за 8 часова.
В началото получил 100 лв. До края на месец ноември 2018 год. давал
редовно смени по посочената схема дневна, нощна, два дни почивка. След това
вече го нямало в графика и не е полагал труд.
На 16 април 2019 г. по пощата, получил заповед за прекратяване на
трудовия му договор, на основание завършване на определена работа, считано от
05.03.2019 г. и е посочен член 325 ал 1 т. 4 от КТ. Коя е работата, която е
завършена не било посочено.
Счита, че му се дължи заплащане на трудово възнаграждение за периода от
26.09.2018 г. до деня на уволнението - 16 април 2019 г., тъй като няма вина за
неполагането на труд през посочения период. От общото задължение от 3 925 лв.,
приспада полученото от него възнаграждени е в размер на 100 лв. и претендира 3
825 /три хиляди осемстотин двадесет и пет/ лв.
Счита уволнението си
за незаконно, тъй като заповедта не е мотивирана.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
В него се оспорват
исковете като недопустими и неоснователни.
Твърди, че ищецът е
бил назначен на 4 часов работен ден, тъй като процесния трудов договор,
съответно настоящия работодател му се явява втори по ред.
Твърди, че поради
противоречия със собственика на хотела, на който работодателят се явява
наемател, от края на ноември 2018г. бил спрян достъпът на ответника до хотела,
както и до цялата документация на фирмата, вкл. сключените трудови договори.
Твърди, че това е и причината за невъзлагане на работа на ищеца.
Сочи още, че поради
близките родствени отношения между управителката на хотела С.Л., на ищеца П.П.
са му заплащани суми за трудово възнаграждение по нейната банкова сметка ***.
Сочи, че ответникът се
е отклонил самоволно от работното си място, като на ответникът се е наложило да
търси негов заместник.
Сочи, че е налице
техническа грешка в заповедта за прекратяване, като погрешно е бил посочен чл.
325 ал. 1 т. 4 от КТ.
В УМ от 26.06.2019г. и изрично в съдебно заседание от
20.09.2019г. ищецът твърди, че не е
подписвал трудов договор, но е имало /устна/ уговорка за сключване на ТД и
вписване на ТД, поради което счита, че ТПО е възникнало. По същество моли за уважаване
на исковете, както и съдът да приеме, че има възникнало ТПО за 4 часов работен
ден.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По
делото не се спори, а се признава от ищеца, че трудов договор не е подписван от
него. Видно от приложения на л. 21 от делото Трудов договор № 45/26.09.2018г.,
същият е подписан само от страна на работодателя „Д." ЕООД чрез управителя
Н.К.и НЕ носи подпис на П.Д.П., в качеството му на работник.
Съгласно чл. 62, ал.1 КТ (ред. ДВ, бр. 2 от
1996 година) трудовият договор се сключва в писмена форма. Изискването за писмена
форма е въведено като условие за валидност
на договора, предвид което съществуването на трудово правоотношение не може
да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства,
установяващи по косвен начин възникването и съществуването му.
Когато се признава, че
писмената форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то
признанието е, че не е възникнало валидно трудово правоотношение. /Така решение
№ 943/ 22.02.2010г. по гр.д. № 4902 по
описа за 2008г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение/
Неправилен е извода на
ищеца, че ТПО може да възникне само по силата на регистрацията на трудовия
договор в НАП.
Съгласно чл. 62 ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите.
Данните, които се съдържат
в уведомлението, и редът за неговото изпращане са регламентирани в Наредба № 5
от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (Наредба
№ 5).
Съгласно чл. 63 ал. 1-3 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1.
Работникът или служителят е
длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите
по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или
служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята
за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за
които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.
В този случай работодателят
е длъжен да поиска заличаване на вече подаденото уведомление, на основание
чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредбата.
От изложеното следва
извода, че уведомлението до работодателя не е елемент от фактическия състав на
възникване на ТПО, макар и да е вменено като задължение на работодателя, още
по-малко може да бъде единствен правопораждащ елемент от него. Правопораждащият елемент на ТПО е сключване
на формален трудов договор, подписан надлежно от двете договарящи страни в
правоотношението. При липса на изразена воля от едната страна, не може да
възникне правоотношението.
Регистрацията на трудовия договор в НАП е последващо
сключването на трудовия договор задължение на работодателя, въведено в защита
на работника/служителя. Задължение на работника /служителя пък е да постъпи на
работа. Защитата на работодателя при неизпълнение на това задължение от страна
на работника/служителя, е въведеното правило на чл. чл. 63 ал. 3 от КТ – тогава
ТПО се счита за невъзникнало/въведена е правна фикция/.
С оглед формалния характер на трудовия договор, съдът
намира, че при липса на подписан от двете страни в правоотношението трудов
договор, трудово правоотношение не е възникнало. Оттук няма как същото да бъде
прекратено, съответно прекратяването на бъде незаконосъобразно. Няма и как
валидно да е възникнало както задължение за полагане на труд, така и задължение
за заплащането на труда от страна на работодателя. Поради това всички предявени
от ищеца искове се явяват неоснователно поради липса на първата изискуема от
закона предпоставка – валидно възникнал трудов договор.
Предвид изхода на спора в полза на ответника се следват
разноските за производството, но няма доказателства същият да е поискал или
сторил разноски.
Предвид изхода на спора ответникът не дължи и д.т., на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на П.Д.П., ЕГН **********,***, против „Д." ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** представлявано от Н.И.К., за:
1. отмяна на уволнението на
ищеца, извършено със заповед № 38/5.03.2019 г. на работодателя, с която на
основание член 325 ал. 1 т. 4 от КТ е прекратен трудов договор №
45/26.09.2018г. на ищеца за длъжността „портиер”,
2. осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 3060 /три хиляди и шейсет/ лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, за времето от 16.04.2019 г. до заседанието по
съществото на спора, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата;
3. осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 825 /три хиляди осемстотин двадесет и пет/ лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за времето от 26.09.2018 г. до 16.04.2019 г.
ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на
главницата, на основание чл.344 ал.1 т.1,
и т .3 от КТ и чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: