РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия
Нешева в. гр. дело № 8720 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „М.Б.“ ЕООД против решение № 31767 от 04.05.2018 г. по гр.д.
№ 16618/2014 г. на Софийския районен съд, 53 състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивника субективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 82, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД срещу „П.Т.“ ЕООД и Д.В.В. за заплащане при условията на
солидарност на сумата от 15209,39 лева, представляваща обезщетение за
претърпени вреди от неизпълнение на договор за извършване на счетоводни услуги,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 82, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД срещу Д.В.В. за заплащане на
сумата от 790,61 лева, представляваща вреди по протокол от НАП във връзка с
ревизия за периода от 03.2011 г. до 12.2011 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу Ц.И.К. за заплащане на сумата от
15 209,39 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди на деликтно
основание, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане.
Недоволен
от първоинстанционното решение ищецът „М.Б.“ ЕООД го оспорва като неправилно.
Счита, че предявените от него искове са доказани по основание и размер. Посочва,
че първоинстанционният съд е направил неправилни фактически констатации и не е
обсъдил в достатъчна степен доказателствата по делото. Твърди, че на 01.03.2012 г. е сключил с ответника
„П.Т.“ ЕООД договор за счетоводно консултантско обслужване като същевременно е
бил консултиран и от ответника Д.В., който е разполагал и с пълномощно от
ищеца. Твърди, че поради неизпълнение на договора от страна ответника „П.Т.“
ЕООД са причинени вреди на ищеца вреди и затова на 01.06.2012 г., сключеният
между тях договор е бил прекратен. Счита, че от доказателствата по делото се
установява, че ответниците са извършвали счетоводни услуги и от тяхното виновно
и противоправно поведение са настъпили вреди за ищеца. По изложените
съображения се иска да бъде отменено първоинстанционното решение, а предявените
искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски.
Уведомена
за подадената въззивна жалба, въззиваемата Ц.И.К., се е възползвала от
възможността да подаде писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
Счита, че по делото не се установяват предпоставките за уважаване на предявения
срещу нея иск. Твърди, че по делото не се установява извършването от нея на
противоправно поведение. Твърди, че ищецът не ѝ е възлагал изпълнението
на никакви дейности или извършването на услуги.
Уведомен за
подадената въззивна жалба, въззиваемият „П.Т.“ ЕООД, се е възползвал от
възможността да подаде писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, с който оспорва жалбата. Не оспорва, че с ищеца имат сключен
договор за счетоводно-консултантско обслужване, но твърди, че според този договор
ответникът дължи извършването на писмени и устни консултации, а не пълно
счетоводно обслужване на ищеца. Твърди, че не е имал представителна власт да
представлява ищеца пред НАП, НОИ или други държавни органи. Твърди, че е
изпълнил точно и добросъвестно всички задължения по договора, а ищецът от своя
страна не е изпълнил задълженията си да му предостави всички необходими
документи за извършване на комплексно счетоводно и данъчно обслужване. Счита,
че претендираните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на задълженията на ответника по договора.
Уведомен за
подадената въззивна жалба, въззиваемият Д.В.В., не се е възползвал от
възможността да подаде писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК. В открито съдебно заседание представителят на В. оспорва
депозираната въззивна жалба.
Софийският градски съд, като взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271,
ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната
инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в
исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност
на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по
отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на „М.Б.“ ЕООД, с която са предявени субективно
кумулативно съединени искове срещу трима ответници: иск с правно основание чл.
82, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД срещу „П.Т.“ ЕООД и Д.В.В.
за заплащане при условията на солидарност на сумата от 15209,39 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за
извършване на счетоводни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; иск
с правно основание чл. 82, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
срещу Д.В.В. за заплащане на сумата от 790,61 лева, представляваща вреди по
протокол от НАП във връзка с ревизия за периода от 03.2011 г. до 12.2011 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу Ц.И.К.
за заплащане на сумата от 15 209,39 лева, представляваща обезщетение за
претърпени вреди на деликтно основание, ведно със законната лихва от датата на деликта
до окончателното изплащане.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, допусната е
съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови своето решение
първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора за счетоводно обслужване и поради това ответникът „П.Т.“ ЕООД не носи
отговорност. Съдът е приел, че по делото не се установява направените от ищеца
разходи да са резултат от виновно и противоправно поведение на ответника „П.Т.“
ЕООД, а са с цел обезпечаване на интересите на ищеца. Съдът е счел за
недоказано по делото и наличието на договорна връзка между ищеца и ответника Д.В.
и затова същият не следва да отговаря. За да отхвърли иска срещу ответницата Ц.К.,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява нейното
противоправно и виновно поведение, което да ангажира отговорността ѝ за вреди.
Доводите, изложени
във възивната жалба са за неправилни фактически констатации на
първоинстанционният съд и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Настоящият състав намира, че решението на Софийския районен съд е
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от първата инстанция. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
По иска с правно основание чл. 82, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД срещу „П.Т.“ ЕООД и Д.В.В.
Съгласно чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението /арг. чл. 82, ал. 1 от ЗЗД/. Следователно за да се
уважи предявеният иск следва да се установят следните материални предпоставки:
1/ между ищеца, в качеството му на възложител и ответниците, в качеството им на
изпълнители да са сключени договори за извършването на счетоводно-консултантско
обслужване; 2/ ответниците да не са изпълнили задълженията си по договора или
са ги изпълнили неточно; 3/ в резултат от неизпълнението ищецът е претърпял
вреди в претендирания размер; 4/ ищецът да е изправна страна.
По делото се
установява от представения договор за счетоводно-консултантско обслужване от
01.03.2012 г., че между ищеца и ответника „П.Т.“ ЕООД е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за изработка с предмет извършването на
писмени и устни счетоводно-консултантски услуги /арг. чл. 1 от договора/ срещу
насрещна престация – заплащане на уговорено парично възнаграждение, в размер на
200 лева /агр. чл. 6 от договора/.
Видно от
представеното по делото споразумение от 01.06.2012 г., процесният договор за
счетоводно-консултантско обслужване е прекратен на посочената дата по взаимно
съгласие на страните.
Следователно
ответникът „П.Т.“ ЕООД е бил задължен по силата на сключения договор да
извършва счетоводно-консултантски услуги за периода от 01.03.2012 г. до
01.06.2012 г. Съгласно чл. 3, т. 1 от договора ищецът е длъжен да предоставя на
изпълнителя цялата документация и информация, необходими за извършването на комплексно
счетоводно, данъчно и банково обслужване.
По делото е
представен ревизионен акт № **********/27.11.2012 г., от който се установява,
че след извършена данъчна ревизия на ищеца от инспектор по приходите към
НАП-Териториална дирекция – София, за периода 01.03.2012 г. – 31.05.2012 г. са
констатирани данъчни задължения, в размер на 49175,61 лева и лихви за просрочия
в размер на 3054,37 лева. Задълженията са породени от неправилно деклариране на
доставки по чл. 140, чл. 146, чл. 173, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС без да са налице
основанията за това. Неправилно са декларирани доставки на услуги по чл. 21,
ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, а
ревизиращият екип е установил, че мястото на изпълнение на доставката е на
територията на Република България.
Ищецът твърди, че ответникът не му е върнал
предоставени от него счетоводни документи. По делото обаче не се установява
какви документи са били предадени от ищеца на ответника „П.Т.“ ЕООД, за да се е
породило задължение за него да ги върне обратно. Това се потвърждава и от
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, според
което няма документ, удостоверяващ предаването на ответника „П.Т.“ ЕООД
счетоводни документи. Отделно от това от показанията на свидетелката К.се
установява, че в качеството си на представител на ищеца е получила счетоводни
документи от ответника „П.Т.“ ЕООД, но не е подписвала приемо-предавателен
протокол. От показанията на свидетелката се установява, че е осчетоводила на
ново всички документи от началото на 2012 г. до м.06.2012 г., както и че е
извършвала счетоводно обслужване на ищеца от м. юни 2012 г. Според заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза всички първични счетоводни документи
– фактури за покупки и продажби за периода от 01.03.2012 г. до 31.05.2012 г. са
налични в дружеството ищец и са вписани в дневниците за покупки и продажби за
същия период. Вещото лице е установило, че счетоводно 2012 г. е изцяло заведена
от свидетелката К.– главен счетоводител във „Виема Консулт“ ЕООД и няма данни
за наличие на нередовно водене на счетоводството. За периода месец март 2012 г.
– месец май 2012 г. вещото лице не е установило счетоводни регистри, но фактурите за покупки и продажби са
отразени в отчетните регистри по ЗДДС и са подадени с месечни справки
декларации. Вещото лице не е установило промяна в индивидуалния сметкоплан
на дружеството-ищец. Ето защо настоящият състав счита, че от доказателствата по
делото не се установява ответникът „П.Т.“ ЕООД да не е изпълнил точно
задълженията си по договора и от това да са причинени вреди на ищеца. Ето защо
предявеният срещу него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от
представените по делото доказателства не се установява наличието на
облигационно връзка между ищеца и ответника Д.В.В.. Правилно СРС е отбелязал,
че единственото представено доказателство – пълномощно от ищеца в полза на В. е
доказателства за учредяване на представителна власт, но не равнозначно на
сключен договор, още повече че пълномощното изхожда от ищеца и с него се цели
установяване на изгоден за него факт. Също така от заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът не е заплащал на
ответника никакви суми, а съставител на ГФО на ищеца за 2011 г. е Д.Г.Д., а не
ответника В.. Поради това предявеният и срещу този ответник иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото както
беше посочено, по делото не установява между „М.Б.“ ЕООД и В. да е сключен
устен договор за извършване на счетоводно обслужване, се явява неоснователен и иска срещу В. за
сумата от 790,61 лева.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу Ц.И.К.
Съгласно чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Следователно за уважаване на предявения иск следва да се установят следните
материални предпоставки, които са необходими за да бъде ангажирана
отговорността на ответницата: 1/деяние; 2/ вреда – имуществена и/или
неимуществена; 3/ причинна връзка между деянието и вредата; 4/ противоправност
и 5/ вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното /арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента.
По делото не се
установява нито една от посочените по-горе предпоставки. Не се установи
ответницата К. да е извършила противоправно и виновно поведение, нито от нейно
поведение да са настъпили вреди за ищеца. Ето защо предявеният срещу нея иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на обстоятелството,
че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, изцяло
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се
остави без уважение.
По разноските пред
въззивната инстанция:
Съгласно чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Доколкото въззивната жалба се оставя без уважение,
право на разноски имат само въззиваемите. Въззиваемите Ц.К. и „П.Т.“ ЕООД
претендират и доказват сторени разноски за процесуално представителство,
осъществено от адвокат, в размер от по 1000 лева, която сума съответства и на
минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което сумата следва да бъде присъдена в полза на всеки от тях.
Въззиваемият Д.В.
претендира и доказва разноски в размер на 1444 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар. Въззивникът, чрез представителя си, е направил възражение
за прекомерност на така претендираното възнаграждение, което настоящият състав
намира за основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислен с оглед чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер от 1000 лева.
Като взе предвид сложността на делото, процесуалното поведение на представителя
на въззиваемия, който единствено се е явил на откритото съдебно заседание, без
да депозира отговор на въззивната жалба, съдът намира, че следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31767 от 04.05.2018
г. по гр.д. № 16618/2014 г. на Софийския районен съд, 53 състав.
ОСЪЖДА
М.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да заплати на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 1000 лв., представляваща разноски, сторени в хода на въззивното производство.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да заплати
на Ц.И.К., ЕГН: ***********, с адрес
*** сумата от 1000 лв., разноски,
сторени в хода на въззивното производство.
ОСЪЖДА “М.Б.“ ЕООД,
с ЕИК: *****, с адрес: ***, да плати на Д.В.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, сумата от 1000 лв., разноски,
сторени в хода на въззивното производство.
Решението, с оглед
цената на исковите претенции на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.