Решение по гр. дело №682/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 12
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620100682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Свиленград, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско
дело № 20225620100682 по описа за 2022 година
намери за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран Искова молба, подадена от „Юг – 3000” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район
Приморски, ул.„Карамфил” № 32, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.
„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., представлявано от
управителя Павел Цветинов Павлов, против М. И. С. с ЕГН ********** от
град *****************************************, за признаване за
установено, че ответникът С. не е собственик на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 54033.148.9, находящ се в землището на село
Оряхово, община Любимец, област Хасково по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 1247 от 15.06.2018
година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с адрес на поземления имот: село Оряхово, местност „Каратопрак” с
площ от 8 498 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – пета, номер по
1
предходен план: 148009, при граници на имота: 54033.148.11, 54033.148.12,
54033.148.13, 54033.148.10, 54033.148.404 и 54033.148.397.
Твърди се в Исковата молба, че имотът е бил собственост на И.К.С. с
ЕГН **********, починал на 12.04.2013 година, съгласно Решение № 148ОР
от 26.07.1999 година на Поземлена комисия – Любимец. Станков продава
имота през 2006 година на П.М.С., а той заедно със съпругата си Б.Т. С. го
продават на „Партнърс комерс” ЕООД. Последното през 2018 година продава
имота на „Руж 9” ООД, което го апортира в капитала на ищцовото дружество.
На 19.01.2021 година в Службата по вписванията – Свиленград наследниците
на И.С. вписват посоченото Решение на Поземлена комисия – Любимец и
вече фигурират като собственици по партидата на имота. В последствие
единствен наследник на И.С. остава ответника М. С..
Не се претендират разноски по делото.
В срока за Отговор е постъпил такъв от ответника М. И. С., в който се
сочи, че искът е допустим и основателен като на основание чл. 237, ал. 1 от
ГПК заявява, че признава същия.
Не се претендират разноски по делото.
Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по вписванията,
Служба по вписванията – Свиленград на 11.11.2022 година с дв.вх.рег.№
4356, Акт 72, том 3.
От страна на ответника С. е направено признание на иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в Отговора на исковата молба. Постъпила е
Молба от процесуалния представител на ищцовоно дружество, в която се
сочи, че не се възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие и с оглед
признанието на иска от страна на ответника С., се прави искане да се
прекрати съдебното дирене и Съдът да се произнесе с Решение съобразно
признанието. С Определение Съдът постанови, че ще се произнесе с Решение
съобразно признанието на иска и прекрати съдебното дирене, тъй като
намира, че са налице условията и предпоставките, посочени в чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а именно: ответникът С. признава иска, има искане от страна на
процесуалния представител на ищцовото дружество за прекратяване на
съдебното дирене и за произнасяне с Решение съобразно направеното
признание от страна на ответника. Налице са и предпоставките на чл. 237, ал.
3 от ГПК, а именно: признатото право от страна на ответника С. не
2
противоречи на закона и добрите нрави и се признава право, с което
ответникът С. може да се разпорежда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
иска на „Юг – 3000” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, район Приморски, ул.„Карамфил” № 32,
представлявано от управителя Павел Цветинов Павлов, че ответникът М. И.
С. с ЕГН ********** от град *****************************************,
не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
54033.148.9, находящ се в землището на село Оряхово, община Любимец,
област Хасково по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД – 18 – 1247 от 15.06.2018 година на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления
имот: село Оряхово, местност „Каратопрак” с площ от 8 498 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – пета, номер по предходен план: 148009, при
граници на имота: 54033.148.11, 54033.148.12, 54033.148.13, 54033.148.10,
54033.148.404 и 54033.148.397.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗСоб, УКАЗВА на ищеца „Юг – 3000”
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна,
район Приморски, ул.„Карамфил” № 32, представлявано от управителя Павел
Цветинов Павлов, че в шестмесечен срок от влизане в сила на Решението
следва да го впише, като предупреждава, че след изтичане на този срок
вписването на Исковата молба губи действието си.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3