№ 1171
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110138949 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 22221 от 06.12.2024 г. съдът е уважил частично предявените от Р. Д.
Б. против Столична община искове. Съдът се е произнесъл и по отговорността за
разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Столична община да заплати на
Р. Д. Б. сумата от сумата от 2253,66 лева, представляващи направени по делото
разноски, пропорционално на уважената част от предявените искове.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от ищцата чрез пълномощника й -
адв. Д. А.. Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските,
като в полза на ищцата бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение в пълния
претендиран размер от 2000 лева. Сочи се, че претендираното възнаграждение е под
минимално предвидения в Наредбата за минимални размери на адв. възнаграждения,
поради което не подлежи на редукция.
От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските, с който се ангажира становище за неоснователност
на молбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 22221 от 06.12.2024 г., касаеща разноските, съдът
е изложил мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които
изцяло препраща.
В молбата за изменение на решението в частта за разноските се излагат
съображения, че съдът не е съобразил определения размер на адвокатско
възнаграждение с минималните размери съобразно Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения от 2004 г. Съдът намира следното:
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
1
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или
фактическа сложност на делото, като същото е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание. Предвид изложеното настоящият състав счита, че
определеното с решението адв. възнаграждение в първоначален размер от 1300 лева е
съответно на правната и фактическа сложност на делото и същото не следва да бъде
ревизирано.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 406119/13.12.2024 г., подадена
от Р. Д. Б., ЕГН ********** чрез адв. Д. А. за изменение в частта на разноските на
Решение № 22221 от 06.12.2024 г. по гр. дело № 38949/2024 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2