Решение по дело №86/2022 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 02.06.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                  Председател: Росица Цветкова

                                                                        Членове: Снежина Чолакова

                                                                                          Бистра Бойн

 

при секретаря Иванка Велчева и с участието на прокурор П.Вълчев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 86 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Шумен, депозирана чрез процесуален представител ИС.И.– главен юрисконсулт при ОДМВР – гр.Шумен, срещу Решение № 15 от 01.03.2022г., постановено по АНД №425/2021г. по описа на Районен съд - град Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 21-0307-000850 от 18.10.2021 г., издадено от Началника на РУ – гр.Нови пазар към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на К.Р.К. ***, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени  административни наказания „глоба“   в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че санкционираното деяние не е за самото причиняване на пътнотранспортно произшествие (ПТП), а за неизпълнение на задължение като участник в ПТП. Счита се, че по делото няма спор относно участието на К.К. в ПТП, като в същото време е доказан фактът, че последният не е останал на мястото на настъпването му, доколкото самият нарушител е заявил на контролните органи, че е напуснал местопроизшествието, тъй като е бързал, както и, че не е оставил данни за самоличността си, което е наложило другият участник в ПТП да потърси съдействие от органите на МВР. Излагат се и аргументи за немаловажност на санкционираната деятелност. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното постановление. В проведеното съдебното заседание, редовно призован, касаторът ОДМВР-гр.Шумен се представлява от главен юрисконсулт И.С., която в хода на съдебните прения поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – К.Р.К. ***, не е депозирал писмен отговор срещу касационната жалба. В проведеното съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на същата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба и отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт, респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

С атакуваното решение е отменено Наказателно постановление № 21-0307-000850/18.10.2021 г., издадено от Началника на РУ – гр.Нови пазар към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на К.Р.К. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени  административни наказания „глоба“   в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.  Отговорността на К.К.  е ангажирана за това, че на 24.09.2021г. в 09.15 часа, като водач на МПС – лек автомобил «А.» с рег.№ ***, в гр.Нови пазар, на ул.Христо Ботев, на паркинг на поликлиника, в качеството си на участник в ПТП с материални щети с посоченото МПС, е напуснал местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените му указания. За констатираното нарушение срещу нарушителя бил съставен АУАН Серия GA № 465808 от 24.09.2021г., в който актосъставителят описал, че водачът виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б. «в» от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, с което К.К. е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. «в»  от с.з., с административни наказания «глоба» в размер на 150 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 5 месеца.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. След преценка на доказателствения материал е приел, че санкционираната деятелност не съставлява нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. «в» от ЗДвП, а такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът е заключил, че К.К. не е нарушил приложената от наказващия орган правна норма, от което е извел извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. По тези съображения съдът е отменил санкционния акт изцяло.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Направените от районния съд изводи за несъставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, във вр.с чл.123, ал.1, т.3, б. «в» от ЗДвП обаче не се споделят от касационната инстанция поради противоречието им с приложимия материален закон. Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б. «в» от ЗДвП, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат мястото на настъпването му, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безсъмнен начин, че при управление на МПС ответникът в касационното производство е предизвикал ПТП с паркиран лек автомобил – факт, който по същество не се оспорва от последния. Не се оспорва и обстоятелството, че след ПТП деецът е напуснал местопроизшествието, без да информира органите на МВР за случилото се. Спорът се свежда до това дали в резултат на ПТП са настъпили имуществени вреди, както и дали между участниците в него е било налице несъгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В тази връзка разпитаните свидетели Й.Ф., П.П.и Н.Т.са категорични, че в резултат на сблъсъка между МПС на нарушителя и това на св.Н.Т.и по двата автомобила са били налице увреждания. Техните твърдения се подкрепят от приложения снимков материал. От същите следва категоричния извод, че в резултат на ПТП са настъпили имуществени вреди по смисъла, вложен в приложената от наказващия орган разпоредба. За този извод е без значение конкретната стойност на вредите и дали същата е значителна, доколкото законодателят не е направил подобно уточнение в чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. На следващо място, налице е и несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, доколкото деецът изобщо не е изчакал идването на водача на ударения от него автомобил, като по този начин същият е бил наясно, че напуска местопроизшествието при липса на съгласие относно свързаните с него обстоятелства. При това положение несъстоятелен се явява доводът на първоинстанционния съд, че с поведението си К.К. не е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Неоснователна е и застъпената от предходната инстанция теза, че в случая е била приложима разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото същата визира хипотезите, в които участникът в ПТП не е спрял, за да установи последиците от същото, а в случая от показанията на свидетеля Ф.Н.- очевидец на нарушението, е видно, че деецът е спрял, огледал е причинените от сблъсъка щети, след което е напуснал местопроизшествието.

В обобщение на изложеното касационната инстанция приема за безспорно установено, че К.К. е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, доколкото е причинил ПТП с друг автомобил, в резултат на което са настъпили имуществени вреди и въпреки липсата на заявено от другия участник в ПТП съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, го е напуснал, без да уведоми контролните органи. От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е бил наясно какви вреди е причинил на другото МПС, както и със задълженията си при ПТП, но съзнателно не се е съобразил с тях.

Касационният състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, според която се наказва с «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.  водач,  който наруши задълженията си като участник в ПТП. Наложените санкции – «глоба»  и «лишаване от право да управлява МПС» за срок над средния, предвиден от законодателя, е съобразен с обществената опасност на дееца, предвид това, че нарушението е осъществено с пряк умисъл и от водач на МПС, който неведнъж е санкциониран като такъв, видно от приложената справка от ОДМВР-гр.Шумен, поради което съдът приема, че отговорността на К.К. е ангажирана при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН. В случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

С оглед на това оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото неправилно е отменено от районния съд.

Обобщавайки изложеното, Шуменският административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК, изразяващо се в това, че не е приложен правилно материалният закон. Поради това е налице основание за отмяна на решението и доколкото делото е изяснено от фактическа страна – за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото с него наказателно постановление.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Съдът, като съобрази характера на спора, намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен разноски по делото в размер по 80 лв. за всяка съдебна инстанция, на обща стойност 160 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :  

 

ОТМЕНЯ  Решение № 15/01.03.2022г., постановено по АНД № 425/2021г. по описа на Районен съд – град Нови пазар, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0307-000850 от 18.10.2021 г., издадено от Началника на РУ – гр.Нови пазар към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на К.Р.К., с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени  административни наказания „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/ месеца.

ОСЪЖДА К.Р.К. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен сумата от 160 (сто и шестдесет) лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                            2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.06.2022г.