Определение по дело №2639/2020 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

      гр. София,  ……………        

 

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV състав, в закрито съдебно заседание тридесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ          ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ                               Мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ВНЧД № 2639 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по частен протест, подаден от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 10.07.2020 г. по НЧД № 8242/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103 състав, с което е оставено без уважение искането на прокурор от СРП за налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ******и  рама № WVWZZZ6NZY335180, собственост на обвиняемата Л.И.С., ЕГН **********, за обезпечаване на отнемане на същия в полза на държавата по досъдебно производство № 846/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. 25008/2020 г. по описа на СРП.   

В частния протест се изразява становище за неправилност на атакувания съдебен акт. Релевирани са доводи, че с оглед обезпечаване на предвидената в чл. 343б, ал. 1 от НК глоба в размер на двеста до хиляда лева, както и приложението на чл. 53, ал. 1, б. а от НК следва да бъде наложена исканата обезпечителна мярка „запор“ спрямо лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ******и  рама № WVWZZZ6NZY335180. Направени са възражения, че първоинстанционният съд е разгледал в обжалваното определение единствено предпоставките на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, като не е коментирал предвиденото наказание „глоба“, която следва да се обезпечи с налагането на „запор“ спрямо горепосочения автомобил. С оглед изложеното се моли съдът да отмени протестираното определение и на основание чл. 72, ал. 1 от НК да наложи  обезпечителна мярка „запор“ спрямо лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ******и  рама № WVWZZZ6NZY335180.

След като се запозна с подаденият протест, атакуваното определение на СРС, и доказателствата, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 26.06.2020 г. по досъдебно производство № 846/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. 25008/2020 г. по описа на СРП Л.И.С. е привлечена като обвиняема за престъпление по 343б от НК.

Установено е, че обвиняемата Л.С. е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ******и  рама № WVWZZZ6NZY335180,който се твърди, че е бил управляван от нея, когато е била спряна за проверка от органите на МВР.

На 29.06.2020 г. в СРС е постъпило искане от прокурор при СРП  за налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ******и  рама № WVWZZZ6NZY335180, собственост на обвиняемата Л.И.С., ЕГН **********, за обезпечаване на отнемане на същия в полза на държавата, като е посочено, че съобразно Заповед на Главния прокурор № РД-02-06 и указания към нея моторното превозно средство, с което е извършено деянието по горепосоченото досъдебно производство, подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК, поради което и е необходимо налагане на обезпечителна мярка за обезпечаване на отнемането.

С определение от 10.07.2020 г. по НЧД № 8242/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103 състав, е оставено без уважение искането на прокурор от СРП за налагане на обезпечителна мярка на посоченото в искането за налагането и основание. В мотивите на атакувания съдебен акт са изложени съображения, че разпоредбата на чл. 53, б. „А“ от НК е приложима за вещи, които са били използвани като средства за извършване на престъпления, а моторното превозно средство е предмет на престъплението, за което Л.С. е привлечена в качеството на обвиняема, поради което не подлежи на отнемане в полза на държавата.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. Протестът, инициирал настоящото производство, е подаден в срок, поради което е процесуално допустим.

           Разгледан по съществото съдът счита, че протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и че протестираното определение следва да бъде потвърдено поради следното:

            Според текста на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК  независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Съгласно ТР № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК на ВС „послужили“ за извършване на престъплението са вещите, които реално са използвани като средства за извършването му.

            Предмет на престъплението се нарича онзи елемент на общественото отношение (обекта), чрез въздействие върху който се накърнява цялото обществено отношение. Средството за извършване на престъплението е нещо външно на засегнатото обществено отношение. То е оръдието, чрез което деецът въздейства върху обекта. В този смисъл при престъпленията по транспорта, сред които попада и престъплението по чл. 343б от НК, за което Л.С. е привлечена в процесуалното качество на обвиняема, превозните средства се явяват предмет на престъплението. Тъй като разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК предвижда отнемане в полза на държавата единствено на вещи, които са били средство на извършено престъпление, но не и на вещи, които са предмет на престъпление, се обуславя извод, че не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на лекия автомобил в полза на държавата.

            Изложените в протеста на прокуратурата възражения, че първоинстанционният съд е обсъдил в атакуваното определение единствено  предпоставките на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, като не е коментирал предвиденото наказание „глоба“, която следвало да се обезпечи с горепосочения автомобил, са неоснователни, доколкото не е било направено искане за налагане на обезпечителна мярка спрямо превозното средство за обезпечаване изпълнението на наказанието „глоба“, а единственото посочено основание е отнемането на вещта в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК. Доколкото в наказателното производство приложим за обезпечителните мерки е редът на ГПК, съдът дължи произнасяне единствено по отношение на посочената обезпечителна мярка и на посоченото в искането за налагането и основание, като не е налице възможност за въвеждането на ново основание за пръв път при въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. За прокуратурата е налице възможност да направи пред първоинстанционния съд искане за вземане на обезпечителна мярка на друго основание при преценка за необходимост от това.

В заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящата инстанция намира, че протестираното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, девети въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.07.2020 г. по НЧД № 8242/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103 състав.  

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                      2.