Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд, VІ-ти
граждански състав в открито заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова т.д. №16 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Подадена е искова молба от А.М.Я. *** срещу ЗАД Армеец" АД -гр. София, в която ищецът твърди, че ищецът А.М.Я. *** е син на М. Я. И.. Последният в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2016 г. в гр.Ямбол, е починал на 21.08.2016 г.. Ищецът твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка "Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У 6465 АС, който е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.50 ал.1 от ЗДП. Същият е осъден с влязла в сила присъда като виновен за настъпване на ПТП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на М. И.. Автомобилът е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща си, тъй като е загубил своята голяма опора в живота, останал е без морална и материална подкрепа и никой не може да му върне предишната сигурност и спокойствие. Поради това счита, че следва да бъде обезщетен със сумата 150 000 лева. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане, както и да заплати разноските по делото.
В с.з. искът
се поддържа от процесуалния представител.
Ответникът в срока за отговор
оспорва иска като неоснователен. Посочва, че е бил поканен да определи и
изплати застрахователно обезщетение, но ищецът не е представил всички
необходими документи за установяване на основанието и размера на претенцията
си. Поради това застрахователят счита, че не е дал повод за образуване на
делото и не му е дадена възможност да определи и изплати обезщетение по реда на чл.273 ал.1 от КЗ (отм.). Ответникът оспорва
твърденията на ищеца относно механизма на ПТП и изключителната вина на
застрахования водач за настъпването му. Твърди, че отговорен е пострадалият,
който не е съобразил поведението си със законовите правила за движението на
велосипедистите и сам е станал причина за настъпване на ПТП и вредоносния
резултат. Имал е техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, при движение в най-дясната част на пътното платно и
предприемане на маневра спиране. Оспорва се причиннно-следствената връзка между
ПТП и смъртта на лицето с оглед изминалото време до настъпване на последната и
възрастта на пострадалия. Оспорена е близката връзка между него и ищеца, като
се твърди, че последният е живеел в отделно домакинство, създал е собствено
семейство и близките отношения с баща му неизбежно са били нарушени. Ответникът
намира иска и за прекомерно завишен по размер, несъобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Налице е висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат и основание за прилагане на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, като
обезщетението бъде намалено в значителна степен. Счита, че претенцията не
отговаря на икономическата и социална конюнктура, вкл. предвид региона, в който
живее увреденото лице и социалния му статус. Исканото обезщетение би довело
само до неоснователно обогатяване. Възразил е и срещу претенцията за законната
лихва.
В с.з. ответникът чрез пълномощника
си пледира за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото
е безспорно и от Удостоверение за наследници изх. №
ГС/02-000900/2.02.2017 г., изд. от Община Ямбол е видно, че
ищецът е син на М. Я. И.,
ЕГН **********, починал на ********* г..
Не
се спори по делото, че на 19.08.2016 г. се е осъществило посоченото в исковата
молба ПТП с участието на лек автомобил марка "Тойота", модел
"Авенсис" с рег. № У 6465 АС, по отношение на който е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” между ответника и собственика на увреждащия автомобил. Ответникът
не е изпълнил задължението си по реда на чл. 190 от ГПК да представи
застрахователната полица, съгласно определението на съда по чл. 140 от ГПК.
С Присъда №73 от 25.06.2018 г., постановена по НОХД №150/2018 г. по
описа на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., е признат подсъдимият Д.Д.Д. за виновен в това,
че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в гр.Ямбол, в ж.к.„Г.Бенковски", на
кръстовище, образувано между ул.„Преслав" и улицата, водеща към фирма
„Сакарела" ООД, при управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № У 6465 АС, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г.
От
заключението по автотехническата експретиза се установява, че ПТП е настъпило в
чертите на града, преди блоковете на к-с "Бенковски" и преди ромската
махала. Водачът на автомобила е бил спрял
на знак „Стоп“ в уличната отсечка за базата на „Сакарела“, „Маги“ и изхода от
бензиностанция „Омакс“, преди да навлезе на ул.“Преслав“, след което е потеглил
към лявото платно на улицата, за да извърши маневра завой наляво в посока
с.Веселиново. Изминавайки няколко метра, се е ударил с велосипедиста М. Я. И.. Ударът за автомобила е настъпил отзад
вляво, в областта на заден ляв калник под прозореца на багажника отляво, а за
велосипеда е бил челен. Последният се е движил в посока от с.Веселиново към ЦГЧ
на града в лявата лента за движение на дясното пътно платно. По правило е
трябвало да се движи максимално вдясно, а не в лявата лента. Водачът на
автомобила е могъл да види велосипедиста. МПС се е движило със скорост около 19
км/ч, а велосипедът- около 25 км/ч. При тези данни вещото лице заключава, че
ако последният се е движил в дясната лента на дясното платно за движение с
изчислената скорост, не би настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали.
По
делото е изслушана медицинска експертиза, според която смъртта на М. Я. И. е настъпила вследствие на травмите от удара
при падане на пътното платно, а не по други причини.
Св. Н. – без родство с ищеца-
дава показания, че последният е личен
приятел на баща му Т. Я.. А.М.Я. е ходел много често в болницата при баща си след ПТП. Двамата са
живеели на ул. "******" в гр. Я. в
отделни къщи, в един двор. А. има семейство – жена и 6 деца, три от които
пълнолетни. Според свидетеля, е безработен. Ходи да работи с каруцата на
частно. Имал е много добри отношения с баща си. Свидетелят не знае дали са си
помагали с пари. Ищецът е понесъл много трудно смъртта на баща си. Постоянно е
плачел, когато е посещавал дома на приятели си Т. Я.. Бил е в шок. Преценката на
свидетеля е, че това състояние не е отминало.
С
Молба от 07.02.2017 г. от адвокат И.Л. като пълномощник на ищеца, адресирана до
ответната компания, е поискано на осн. чл.380 от КТ изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, в размер на 150 000
лв. по посочена банкова сметка ***.Л.. Няма данни по делото застрахователят да
се е произнесъл по претенцията.
Въз основа
на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно тази разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Искът е
допустим. Ответникът не се е произнесъл по предявената пред него през 2017 г. претенция
за застрахователно обезщетение, поради което е неоснователно възражението му,
че не е дал повод за образуване на делото през 2019 г..
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента
и застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования и бащата на ищеца. По отношение на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования автомобил е налице влязла в сила присъда,
с която то е установено. Фактите-елементи от престъпния състав, изложени от
наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за
гражданския съд, тъй като влязлата в сила присъда е задължителна за него. С
присъдата е установено причиняването на смъртта на пострадалия като резултат от
инкриминираното деяние. За причинната връзка между ПТП и смъртта сочи категорично
и заключението на вещото лице по медицинската експертиза. Поради това
възражението на ответника за липса на причинна връзка е неоснователно.
Спорни са твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищеца в резултат
от смъртта на неговия близък. Вредите се установиха от гласните доказателства.
Съдът счита, че показанията следва да се кредитират, предвид липсата на
установена заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 от ГПК, а и не
се опровергават от останалите доказателства по делото. Свидетелят описва
обичайно емоционално състояние на лице, което е загубило свой близък.
За определяне на размера на обезщетението, дължимо от ответника за
неимуществените вреди, следва да се вземат предвид критериите, приети в задължителната за съдилищата съдебна практика.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално, постановени по реда
на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г.,
т. к., ІІ т. о.), справедливостта
като критерий за определяне на размера на обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени
вреди при причиняване на смърт, от
значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Т.е. съдът следва да прецени обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения. В Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура (индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, установени с ПЗР на КЗ) и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава.
В конкретния случай към датата на
ПТП починалият е бил на 70 г., а ищецът-
на 50 г. Последният, както твърди ответникът, е имал свое семейство- съпруга и
6 деца, три от които навършили пълнолетие, т.е. баща му не е бил единственият
му близък човек, а ищецът притежава множество други емоционални връзки с
членовете на своето семейство, в които да намери достатъчна опора и подкрепа. Свидетелят
сочи единствено, че отношенията между двамата са били добри. Двамата са
живеели, всеки със своето семейство, в отделни къщи в едно дворно място. Не
знае бащата да е помагал парично на сина си. С оглед на изброените обстоятелства,
според съда е недоказано твърдението в исковата молба, че ищецът е загубил
своята голяма опора в живота, останал е без морална и материална подкрепа. Посоченият
в ППВС критерий-общественото положение на пострадалия- в случая се определя от
обстоятелствата, че ищецът не е трайно ангажиран с трудова дейност, като според
гласните доказателства работи на частно с каруцата си. Починалият пък е бил в
пенсионна възраст. Т.е. касае се за невисок социален статус, при който следва
размерът на обезщетението да не е прекомерно висок, за да не води до
неоснователно обогатяване на пострадалия.
Макар починалият да е бил в напреднала възраст, ищецът го е загубил
внезапно, принудително. Бил е шокиран, изненадан. Самите негативни
преживявания, както се посочи, са в кръга на обичайните. Свидетелят е
наблюдавал единствено плач като проявна форма на душевните страдания на ищеца.
Не сочи на тежко и трайно засягане на психиката.
Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че интензитетът на
болките и страданията не е много висок и размерът на обезщетението следва да се
определи на сумата от 100000 лв. Основателно е обаче възражението на ответника
за съпричиняване на вредите, водещо до намаляване на този размер.
В съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. При определянето на съпричиняването следва да бъде извършен анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът е обусловен от това, че в нарушение на правилата за движение на велосипедисти пострадалият се е движил в лявата част на платното за движение на пътни превозни средства, вместо максимално вдясно, както сочи вещото лице по автотехническата експертиза. По този начин е изложил живота си на висок риск и е улеснил настъпването на произшествието, от което е последвала смъртта му. Вещото лице заключава, че ако пострадалият се е движил в дясната част на платното за движение с изчислената скорост, не би настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали. Деликвентът е признат за виновен затова, че е отнел предимството на пострадалия. Скоростта на движение на лекия автомобил не е била висока, като сблъсъкът е настъпил в задната част на автомобила, т.е. велосипедистът се е блъснал в него. Предвид действията на двамата съдът счита, че приносът им за настъпване на ПТП е равен. Поради това обезщетението следва да се намали наполовина. Искът следва да се уважи за сумата от 50 000 лв., а за разликата до предявения размер следва да се отхвърли. Последният е твърде завишен и не съответства на конкретно установените по делото факти.
С оглед на основателността на главния иск е основателна и претенцията за законна лихва, уредена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице). Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ. Съгласно Чл. 496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая няма данни по делото дали и кога ищецът е представил всички доказателства по КЗ на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В молбата му за определяне на обезщетение от 07.02.2017 г. не са описани такива приложения. Същевременно ответникът изтъква именно непредставянето на необходимите документи, претендирайки че не е дал повод за завеждане на делото. Следователно застрахователят не дължи лихва от датата в първата хипотеза на чл. 497 ал.1- на която изтича срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ, а ще дължи лихвата от датата по втората хипотеза- от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал.1 КЗ- на 07.05.2017 г. Не са представени доказателства за твърдението, че застрахователят е поискал представянето на необходими документи, което искане ищецът да не е изпълнил.
Неоснователно е с оглед специалните разпоредби на закона искането на ищеца за присъждане на лихва от датата на ПТП (още повече че смъртта на баща му не е настъпила тогава, а няколко дни по-късно).
При този изход от делото искането на ищеца за разноските е основателно и
следва да се уважи, съразмерно на уважената част от иска, а искането на
ответника (включващо и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.)-съразмерно
на отхвърлената част от иска. Ищецът е представил договор за правна защита и
съдействие, съгласно който е заплатил на адвоката 8000 лв. в брой. Няма данни
по делото да е заплатено допълнително възнаграждение, каквито доказателства
следваше да се представят до приключване на последното съдебно заседание по
делото съгласно ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът да заплати държавна такса за
иска и съдебните разноски за вещи лица.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,
ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от изп. директори М. И.и В. К.-М., да заплати на А.М.Я. ***, сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 19.08.2016 г. в гр.Ямбол г. пътнотранспортно произшествие, принило смъртта на М.Я. И., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2017 г. до окончателното `и изплащане, и направените по делото разноски в размер на 2666,67
лв., а искът за разликата над
50 000 лв. до 150 000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.М.Я. *** да заплати на ЗАД Армеец" АД -гр. София направените по делото разноски в размер на 466,67
лв.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец" АД -гр. София да заплати държавна такса в размер на 2000 лв. и
съдебни разноски в размер на 301,80 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред БАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: