РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 22.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14802 описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ .
Ищецът Г.Б.Х.
твърди, че на 08.10.2015 г., около 12,30 ч., Ц.А.Ц., водач на товарен автомобил „Мерцедес" модел
„815 Д" с peг. № ******и ремарке
„Бендеруп 18“ с рег. № ******, се е движил с несъобразена с атмосферните
условия и състоянието на пътя, поради което и не е могъл да спре своевременно
пред настъпилата на пътя верижна катастрофа, на автомагистрала „Хемус“, в участъка
на км. 32+500, в тунел „Витиня“. В резултат на противоправното си поведение
водачът на автовоза е реализирал пътнотранспортно произшествие с напусналия
автомобила си пешеходец Г.Б.Х., причинявайки му контузна рана и екскориации в
областта на дясна колянна става и травма, характеризираща се със силна
болезненост и оток в областта на лява колянна става. Поставена му е диагноза: счупване
на пателата – открито; фрактура пателае синистра аперта, като му е извършена и
оперативна интервенция.
Ищецът твърди, че получената вследствие на инцидента
увреда на ляв крак му е причинила болки и страдания, които са били със
значителен интензитет в първия един месец след произшествието, а травмата на
десен крак е довела до трайно затруднение на функциите на десен долен крайник,
като общият възстановителен период е продължил около 4-5 месеца. Сочи, че за
значителен период от време е бил лишен от възможността да се придвижва и стои
изправен и да се обслужва без чужда помощ, наложило му се е да ползва помощни
средства (патерици), а в първите 30 дни от лечението си се е налагало да
изпълнява щадящ режим, без натоварвания на увредения крайник.
Излага, че на 18.07.2017 г. е депозирал пред
ответното дружество, което е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за процесния автомобил „Мерцедес" модел „815 Д" с
peг. № ******, искане за изплащане на застрахователно обезщетение, но в
изтеклия тримесечен срок не е налице произнасяне по претенцията му, което
обосновавало правния му интерес от предявяването на настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 08.10.2015 г. около 12:30
ч. на автомагистрала „Хемус", в участъка на километър 32+500 метра, обл.
Софийска, в тунел „Витиня“, по вина на Ц.А.Ц., водач на товарен автомобил -
автовоз марка „Мерцедес" модел „815 Д" с peг. № ******, и ремарке
марка „Бендеруп 18" с peг. № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва от 18.10.2017 г., до окончателното
заплащане на главницата.
Претендира сторените разноски по делото.
Ответникът Застрахователна компания У.” АД
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за автомобил
„Мерцедес" модел „815 Д" с peг. № ******, както и механизма на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, вината на водача на
автомобила и причинната връзка между произшествието и описани в исковата молба
травматични увреждания. Сочи, че ищецът по същото време е участвал в друго
пътнотранспортно произшествие , като пътник в лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №******и
доколкото липсват твърдения, че между този автомобил и товарния автомобил
„Мерцедес" модел „815 Д" с peг. № ******е настъпило ПТП, то ищцовата
претенция е неоснователна. При условията на евентуалност, релевира възражение
за съпричиняване, тъй като ищецът е нарушил чл. 108 от ЗДвП и се е движил по
пътното платно, а не по специално изградения за целта тротоар. Оспорва
претенцията за лихви, като счита, че непредставянето на банкова сметка ***.
380, ал. 3 КЗ има последиците на забава на кредитора, в който случай
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Претендира
разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди при управление на
процесното МПС.
С присъда влязла
в сила присъда № 8 от 09.04.2019 г. на РС - Елин Пелин, е Ц.А.Ц. признат за
виновен, в това че на 08.10.2015 г., около 12,30 ч., на автомагистрала „Хемус“, в
участъка на км. 32+500, в тунел „Витиня“, в посока за движение от гр. София към
гр. Варна, при управление на
специализиран товарен автомобил – автовоз „Мерцедес" модел „815
Д" с peг. № ******и ремарке „Бендеруп 18“ с рег. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 Закона за движение по
пътищата, като по непредпазливост причинил на Г.Б.Х., средна телесна повреда –
трайно затруднение на движението на левия долен крайник, с възстановителен
период 3,5 - 5 месеца, изразяваща се в открито счупване на лявата колянна
капачка, с оток в същата област, престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“, пр. 2,
вр. чл. 342 НК, като на основание чл. 78, ал. 1 му е наложено административно
наказание.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК)
решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, налице са всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
От
показанията на Б.Г.Х., син на ищеца, се установява, че след операцията ищецът е
бил неподвижен, като е имал нужда от помощ за ежедневието, от физическите нужди
до къпане.
Видно от представената справка от Гаранционен фонд ( л. 42 по делото), се
установява, че за товарен автомобил „Мерцедес"
модел „815 Д" с peг. № ******е действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, обективиран
в полица № 05112002100630, с период на покритие от 07.01.2015 г.- 06.01.2016 г., за посочения по -
горе товарен автомобил.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното пътнотранспортно произшествие Г.Б. Г.е
получил следното травматично увреждане:
открито, с наличие на рана, счупване на капачката на лява колянна става.
Гореописаното счупване и гипсовата имобилизация са довели до трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни. Разкъсно -
контузната рана в областта на лявата колянна става е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено след инцидента е проведено оперативно лечение за обработка и
зашиване на раната и поставяне на гипсова имобилизация на ляв крак. Според
вещото лице, специалист по ортопедия и травматология, през периода на лечение,
ищецът е търпял болки и страдания за срок около 4 месеца, като първите 2 месеца
болките са били с по-голям интензитет. Налице е причинно следствена връзка
между произшествието и увредата.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на
ищеца, доколкото от събраните по делото доказателства - свидетелските показания
на Ц.А.Ц. и писмените доказателства, се установи, че Г.Б. и съпругата му, са
били на левия тротоар в тунела по време на произшествието, именно с цел да
избегнат удара от приближаващия зад тях товарен автомобил.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са получените
травматични увреждания, съгласно медицинската експертиза, и по – конкретно открито счупване на капачката на лява колянна става, продължителния период
на възстановяване и търпените интензивни болки около 4 месеца, по- интензивни
първите два месеца. Като съобрази възрастта на пострадалия - 44 г. и икономическите условия към датата на
увреждането, съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от произшествието.
Основателна
е и претенцията за заплащане на законна лихва, считано от 18.10.2017
г., дата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл.496, ал. 1 КЗ , така
както е поискано в исковата молба, с оглед диспозитивно начало.
При
този изход на спора на процесуалния представител на ищеца - адв. М.Н. - Т. от САК, следва да бъде
присъдено възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 1716 лв. с ДДС, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2019 г. и удостоверение от НАП. В полза на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 300 лв., за експертизи по настоящето дело.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.„ У.“АД, ***, да заплати на Г.Б.Х.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. Г.В.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 30
000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 08.10.2015 г. около 12:30 ч. на
автомагистрала „Хемус", в участъка на километър 32+500 метра, обл.
Софийска, в тунел „Витиня“, по вина на Ц.А.Ц., водач на товарен автомобил -
автовоз марка „Мерцедес" модел „815 Д" с peг. № ******, и ремарке
марка „Бендеруп 18" с peг. № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД,
***, да заплати на адв. М.Н.Т. ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1716 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от иска, при
предоставена на ищцата безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА З.„ У.“АД,
***, да заплати на Г.Б.Х., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща депозити за
експертизи в настоящето производство.
ОСЪЖДА З.
„У.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: