№ 87
гр. Чирпан, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20215540100959 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр.
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В исковата молба (ИМ), подадена от адвокат В.В. О. от Софийска адвокатска колегия, с
адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап. 2, пълномощник на ищеца ИВ. ИВ. Й., с ЕГН
**********, адрес: ** против ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано заедно и поотделно от Борислав Атанасов Богоев и
Стефан Христов Софиянски се твърди, че на 12.07.2020 г., около 17.00 часа, в землището на общ.
Братя Даскалови, обл. Стара Загора, по Автомагистрала „Тракия“ (АМ Тракия), в пътното платно с
посока на движение от гр. София към гр. Стара Загора, турският гражданин ** г. е управлявал
товарна композиция, състояща се от влекач марка „**“, модел „**“, с рег. № **, номер на рама **,
с прикачено към него полуремарке марка „**“, с рег. № **. По същото време по АМ Тракия в
пътното платно с посока на движение от гр. Стара Загора към гр. София, обратно на посоката на
движение на товарния автомобил се движел лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № **,
управляван от ищеца ИВ. ИВ. Й.. В автомобила управляван от И. пътували М. Н. Мл., с ЕГН
********** и ** И.а Й.а, с ЕГН **********. В района на км. 160+000 водачът на товарната
композиция - ** загубил управление над управляваното от него МПС, преминал през
разделителния обезопасителен остров със стоманени ограждения /мантинели/ и навлязъл в
платното за насрещно движение, вследствие на което настъпило верижно пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с движещите се в обратна посока моторни превозни средства (МПС), като
първоначалният удар бил с лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № **, след това
1
последвал удар с управлявания от ищеца лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № **, лек
автомобил с рег. № **, лек автомобил, с рег. № ** и лек автомобил с рег. № **.
В ИМ се твърди, че водачът ** е нарушил правилата за движение по пътищата и станал
причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост
причинил на ищеца следните телесни увреждания: фрактура на външен /латерален/ малеолус,
посттравматична, инкомплетна лезия на латерален тибиален хрущял, меко-тъканни контузии
откъм вентралната повърхност на дясната коленна става, открита рана на предната стена на
гръдния кош, кръвонасядане на гръдния кош вляво, контузия на гръден кош, кръвонасядане на
лява седалищна област, кръвонасядане на ляв лакът, оток и кръвонасядане на ляво бедро, оток и
кръвонасядане на дясно коляно, контузия на дясно коляно, охлузване на челото вдясно множество
охлузвания и повърхностни порезни наранявания на горните и долни крайници.
След пътнотранспортното произшествие ищецът ИВ. ИВ. Й. бил транспортиран от екип на
ЦСМП в лечебно заведение на 12.07.2020 г., където след извършени образни изследвания и
проведени консултативни прегледи му била поставена основна диагноза: „Контузия на гръден
кош“. От представения с исковата молба - допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 413/12.07.2020 г., ставало ясно, че след извършен преглед на ищеца И.И. била
поставена и диагноза: „Контузия на дясна подбедрица“. Поставена му била имобилизационна
шина, с която била обездвижена дясната коленна става. Поради продължаващи болки в областта на
дясна коленна става, на 14.07.2020 г. в Медико - диагностична лаборатория по ядрено магнитно
резонансна диагностика „Русев“ ЕООД София била извършена МРТ на дясна коленна става. От
заключението било видно, че вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие на ищеца
И.Й. били причинени следните телесни увреждания: посттравматична, инкомплетна лезия на
латерален тибиален хрущял и меко-тъканни контузии откъм вентралната повърхност на дясната
коленна става. На 14.07.2020 г. ищецът бил прегледан от специалист - съдебен лекар, който след
запознаване с предоставената медицинска документация и след извършен личен преглед
констатирал следните телесни увреди: охлузване на челото вдясно, кръвонасядане на гръдния кош
вляво, кръвонасядане на лява седалищна област, кръвонасядане на ляв лакът, оток и кръвонасядане
на дясно коляно, оток и кръвонасядане на ляво бедро, множество охлузвания и повърхностни
порезни наранявания на горните и долни крайници, контузия на гръден кош, контузия на дясно
коляно. На 15.07.2020 г. ищецът бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, извършени му
били образни изследвания - рентгенография на белите дробове и сърцето, рентгенография на
абдомен и ултразвуково изследване на паренхимни коремни органи и ретроперитонеум. Поставена
била основна диагноза: „Открита рана на предната стена на гръдния кош“. На 16.07.2020 г. поради
продължаващи болки в областта на дясно коляно, ищецът бил прегледан от д-р Кирил Рангелов
Чакалски и д-р Елка Щерионова И.а - специалисти „Ортопедия и травматология“. След
проведените консултативни прегледи била поставена диагноза: „Контузия на коляното“ и
„Счупване на външен /латерален/ малеолус“. На 19.07.2020 г. след извършен повторен преглед от
специалист - съдебен лекар и след предоставена допълнителна медицинска документация - МРТ
на дясна коленна става, били установени следните травматични увреждания: контузия на дясно
коляно, посттравматично непълно увреждане на страничния голямо пищялен хрущял и меко -
тъканни контузии откъм предната повърхност на дясната коленна става. Към момента на прегледа
ищецът бил с поставена имобилизационна шина на десен долен крайник за не по-малко от един
месец. От заключението на приложеното с ИМ допълнение към съдебномедицинско
удостоверение, ставало ясно, че вследствие получените увреждания бил реализиран
2
медикобиологичния признак - трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период
по-голям от 30 дни. Във връзка с лечението си ищеца направил разходи, а именно: на 15.07.2020 г.
сумата от 129.60 (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева за закупуване на ортеза за
коляно с код „ОЗОА“, на 15.07.2020 г. сумата от 320.00 (триста и двадесет) лева за извършен ЯМР
преглед на дясна коленна става.
Във връзка с горепосоченото ПТП било образувано досъдебно производство № 172ПТ/2020
г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. № 2514/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура
- Стара Загора. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 56 от 13.07.2020 г.,
управляваната от ** товарна композиция, състояща се от влекач марка „**“, модел „**“, с рег. №
**, номер на рама **, с прикачено към него полуремарке марка „**“, с рег. № **, имала договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с „Тurkie Motorlu Taksit“, с полица
№ ТR/054/6045473 валидна до 10.07.2021 г. Със заявление с вх. № 24-01-513/08.10.2020 г. до
Гаранционен фонд поискали да им бъде предоставена информация за наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за горепосочения товарен автомобил
към датата на ПТП, както и информация в случай, че има такава застраховка - в коя
застрахователна компания и в коя държава е сключена, представителя на уреждане на претенции в
България, какъв е срокът й на валидност и кой е номерът на застрахователната полица. С писмо с
изх. № 24-01-513/15.10.2020 г. от Гаранционен фонд ги уведомили, че следва да се обърнат към
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) за изплащане на
обезщетение за причинени на ищеца И.Й. имуществени вреди. С оглед обстоятелството, че
горепосочената турска застрахователна компания нямала представител/кореспондент в Република
България, с молба с вх. № 2-1912/13.08.2020 г. сезирали ответника Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение на ищеца ИВ. ИВ. Й. за
претърпените от него имуществени вреди, като с молба с вх. № 2-2043/28.08.2020 г. били
представили банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но до подаване на ИМ не
било изплатено такова. С молба с вх. № 2-2000/25.08.2020 г. представили допълнително
медицински документи на ищеца. Разпоредбата на чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането, регламентирала възможността увреденото от пътнотранспортно произшествие
лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от
държава - членка на системата „Зелена карта“, да реализира правото си на обезвреда спрямо
НББАЗ. Съгласно чл. 506, ал. 2 от Кодекса за застраховането, бюрото било представително
национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участвало и
съдействало за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите - членки и в държавите, подписали
Многостранното споразумение. Съгласно разпоредбата чл. 513, ал. 1 от КЗ, в случаите на съдебен
иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 и ал. 2, и при спазване на реда по чл.
511, ал. 3, бюрото било единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд,
освен ако искът бил предявен срещу застрахователя на виновния водач. В настоящия случай била
налице хипотезата на чл. 511, ал. 1, т. 2 - нямало кореспондент на територията на Република
България на застрахователя на виновния водач.
В ИМ се твърди, че във връзка с лечението си ищецът направил разходи за закупуване на
ортеза за коляно и ЯМР преглед на дясна коленна става. Счита, че следва да му бъдат
възстановени причинените имуществени вреди - направените от него разходи, а именно сумата от
449.60 (четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева. Поради това исковата
3
им претенция срещу ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ била на стойност от 449.60 (четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет
стотинки) лева, която сума представлявала причинените на ищеца ИВ. ИВ. Й. имуществени вреди
- направените от него разходи за закупуване на ортеза за коляно и ЯМР преглед на дясна коленна
става, като претендира и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, да заплати на ищеца ИВ. ИВ. Й., с ЕГН
**********, сумата от 449.60 (четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева,
която сума представлява причинените на ищеца имуществени вреди - направените от него разходи
за закупуване на ортеза и ЯМР преглед на дясна коленна става, като претендират и законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на
СГС по ф. д. № 11830/2001 г., представлявано от Адвокатско дружество „Зорница Василева и
Теодора Янкова“, с адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Съборна“ № 5, ет. 4, ап. дясно, чрез
адв. Р.И. Цървуланова – САК. Изразяват становище, че предявените искове са допустими, но
изцяло неоснователни. Навеждат, че по заведена извънсъдебна претенция от 13.08.2020 г. пред
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи била образувана щета № ВG-20-
ТR-00312, по която НББАЗ отказал да се произнесе по претенцията в съответствие с чл. 496, ал. 2
от КЗ и изискал от пострадалото лице постановени актове за спиране, възобновяване или
прекратяване на образуваното ДП № 1228 ЗМ 172/12.07.2020 г. по описа на ОДМВР - Стара
Загора, пр. пр. № 2514/2020 г. по описа на ОП - Стара Загора. Както към момента на завеждане на
извънсъдебната претенция, така и към момента на подаване на отговора на ИМ не била установена
вината на сочения от ищеца водач на товарната композиция, за който и в исковата молба се
твърдяло, че е причинил ПТП, от което били настъпили претендираните вреди, включително не
бил изяснен механизма на ПТП и други обстоятелства, от значение за правилното решаване на
претенцията. Предвид факта, че от представените с исковата молба документи относно ПТП, а
именно - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 375 Р-5358/13.07.2020 г. по
описа на РУ - Чирпан, в който било посочено, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 1228
ЗМ 172/12.07.2020 г. и от Уведомление № 122800-16680/13.07.2020 г. на ОДМВР - Стара Загора,
не било установено виновно лице, съответно не било установено водачът на товарна композиция,
състояща се от влекач „** **“, с рег. № ** и полуремарке „**“, с рег. № **, турският гражданин
** г., да е бил виновен за реализиране на ПТП, поради което оспорват изцяло отговорността му за
настъпване на същото, както и за настъпване на вредоносния резултат, поради което считат, че
предявеният иск за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП е изцяло неоснователен.
При условия на евентуалност и в случай, че по делото се установяло, че вина за
настъпването на ПТП и на вредите имал водачът на товарната композиция, то оспорват
изключителната му отговорност и твърдят, че водачът на МПС, л.а. „** **“, с рег. № СВ ** МТ -
И.Й. бил допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносните последици. В тази връзка правят
възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от страна на ищеца и твърдят, че същият, като
4
водач на МПС л.а. „** **“, с рег. № СВ ** МТ е нарушил правилата за движение по пътищата, като
е управлявал МПС с несъобразена с атмосферните и/или пътните условия скорост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко препятствие или при възникнала опасност за движението; движил се
е на такова разстояние от друго движещо се пред него превозно средство, което не му е
позволявало да спре без да се удари в него; спрял е на лента на платното за движение на
автомагистрала, която била различна от аварийната/за принудително спиране; управлявал е МПС
без поставен предпазен колан, а при условия на евентуалност твърдят, че е управлявал МПС с
поставен предпазен колан, който обаче е бил технически неизправен и негоден да изпълнява
предназначението си.
Оспорват изцяло заявения в исковата молба механизъм на ПТП, който не се подкрепял от
представените по делото писмени доказателства - Протокол за ПТП с пострадали лица и
Уведомление от ОДМВР - Стара Загора, с оглед на което твърдят, че ищецът, като водач на МПС
л.а. „** **“, с рег. № СВ ** МТ е реализирал ПТП с движещото се/спрялото пред него МПС.
Оспорват да е настъпвал удар между товарна композиция, състояща се от влекач „** **“, с рег. №
** и полуремарке „**“, с рег. № ** и автомобила на ищеца.
Оспорват твърдените телесни увреждания по вид и обем и връзката им с ПТП, както и
претърпените във връзка с твърдяните телесни увреждания имуществени вреди, представляващи
разходи за ядрено-магнитно резонансно изследване на дясна колянна става и за закупуване на
ортеза за коляно. Твърдят, че при така описания механизъм на ПТП не биха могли да настъпят
всички или част от твърдените телесни увреждания и същите нямат връзка с ПТП, съответно не е
налице пряка връзка между претендираните имуществените вреди и твърдяните телесни
увреждания, като при условия на евентуалност твърдят, че част от претендираните вреди били в
резултат на предшестващи заболявания и/или злополуки.
Оспорват предявения иск по размер. При условия на евентуалност, правят възражение за
съпричиняване на телесните увреждания от страна на ищеца и твърдят, че пострадалият бил
съпричинил претърпените телесни увреди и свързаните с тях имуществени вреди, поради
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС с
несъобразена с пътните и/или атмосферни условия скорост, както и не е спазил необходимата
дистанция, управлявал е МПС без поставен предпазен колан, като при условие на евентуалност
твърдят, че предпазният колан не е бил технически изправен и годен да изпълнява
предназначението си, като молят съда да им даде възможност при представяне на нови или други
доказателства да изменят, допълнят или оттеглят направените твърдения, възражения и
оспорвания.
Оспорват претенцията за законна лихва, поради неоснователност на главния иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
В приложените към исковата молба - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
56 от 13.07.2020 г. и план-схема на ПТП е отразено, че на 12.07.2020 г. от Живко Желев, дежурен
ПТП при РУ – Чирпан, посетил около 17 часа, км. 160 на АМ Тракия, и констатирал наличие на
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с шестима участници, при което в условията на ясно
време, суха настилка, дневно осветление и регулировка, посредством пътни знаци, участник 1 –
влекач, марка „**“, модел „**“, с рег. № **, номер на рама **, с прикачено към него полуремарке
5
марка „**“, с рег. № **, управляван от турския гражданин ** навлязъл в лентата за насрещно
движение, след което последвали сблъсъци с управляваните по тези ленти към този момент в
посока на запад леки автомобили (с посочени в констативния протокол регистрации), между които
и участник 3 - лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № **, управляван от ищеца ИВ. ИВ.
Й..
Видно от цитирания констативен протокол за ПТП с пострадали лица е, че управляваната
от ** товарна композиция, състояща се от влекач, марка „**“, модел „**“, с рег. № **, номер на
рама **, с прикачено към него полуремарке, марка „**“, с рег. № **, е имала договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с „Тurkie Motorlu Taksit“, с полица
№ ТR/054/6045473, валидна до 10.07.2021 г.
Във връзка с горепосоченото ПТП е било образувано досъдебно производство №
172ПТ/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. № 2514/2020 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Стара Загора.
Представени с ИМ са медицински документи - лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
413/12.07.2020 г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 413/12.07.2020
г., МРТ на дясна коленна става № 1809/14.07.2020 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
72833/15.07.2020 г., резултати от лабораторни изследвания от 15.07.2020 г., резултати от образни
изследвания № 187459/15.07.2020 г., амбулаторна книга на 105 кабинет започната на 02.07.2020 г.,
завършена на 28.07.2020 г. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, амбулаторен лист №
462/16.07.2020 г., амбулаторен лист № 2453/16.07.2020 г., съдебномедицинско удостоверение от
14.07.2020 г. от които се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил травматични
увреждания, които са наложили медицинско лечение и свързаните с него изследвания и терапии.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че в
пряка причинна връзка с процесното ПТП, настъпило на 12.07.2020 г. ищецът ИВ. ИВ. Й. е
получил следните травматични увреждания: охлузване на челото вдясно, кръвонасядане и рана на
гръдния кош в ляво, кръвонасядане на лява седалищна област, кръвонасядане на ляв лакът, оток и
кръвонасядане на дясно коляно, оток и кръвонасядане на ляво бедро, множество охлузвания и
повърхностни порезни наранявания на горните и долни крайници, контузия на гръден кош,
контузия на дясно коляно, посттравматично непълно увреждане на страничния голямо пищялен
хрущял и меко-тъканни контузии откъм предната повърхност на дясната коленна става.
Посочените в исковата молба финансови разходи били направени във връзка с лечението на
травматичните увреждания получени в следствие на настъпилото на 12.07.2020 г. ПТП на АМ
„Тракия“. Установените и отразени в медицинската документация травматични увреждания били
в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива,
както и от тяхното тангенциално действие и по своята морфология и тежест отговаряли да са
получени в условията на ПТП в купето на катастрофирал автомобил. Относно повърхностните
порезни наранявания на крайниците, същите били в резултат на действието на предмети с остър
връх или режещ ръб, каквито са и парчетата от счупени стъкла и били получени в резултат на
претърпяното ПТП. На базата на вида и характера на травмите експертизата приема, че И.И. е
управлявал автомобила по време на ПТП, с правилно поставен предпазен колан, като при така
настъпилите тежко ПТП, ако беше без поставен предпазен колан травмите биха били много тежки,
дори фатални с летален изход. Заявените в исковата молба телесни увреждания били в резултат от
настъпилото ПТП и нямало такива, които да са от съществували заболявания преди процесното
6
ПТП.
От заключенията на допуснатите по делото съдебно - автотехническа и допълнителна
съдебно - автотехническа експертизи се установява следния механизъм на ПТП: На 12.07.2020 г.
около 16.55 ч. при ясна, дневна видимост и суха настилка на АМ Тракия, регулирана с пътни
знаци, процесния ** е бил управляван на изток, в южната от двете ленти за движение на превозни
средства в тази посока и е доближавал км. 160+000. В определен пространствено времеви момент е
бил пренасочен на североизток, преминал през северната от лентите за движение на изток, след
което и през разделителния обезопасителен остров със стоманени ограждения - мантинели е
навлязъл в лентите за движение на запад. Последвали са сблъсъци с управляваните по тези ленти
към него момент в посока запад леки автомобили (с установени по делото регистрации) **, **,
бмв, мини, санг йонг. От техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е
навлизането на процесния товарен автомобил от южните ленти на АМ Тракия, през
разделителните ограждения в северните ленти - за движение на запад. Между процесния ** и ** е
имало контакт, като ударът между тях е настъпил на АМ Тракия по дължина - в зоната на км.
160+000, по широчина в северното полуплатно - за движение на ПС на запад, като **та е
контактувала със странична задна лява зона, в неустановима зона на **а.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни, ясни, съответни на писмените
доказателства и кореспондиращи напълно с показанията на допуснатите свидетели Н. Г. ЗЛ., ИВ.
ЕМ. Д., ЕМ. Д. Д., оанна Петрова Г., П. ХР. К. и Н. ИВ. ИВ., като не се събраха други
доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност, поради което приема за
установен по несъмнен начин описания механизъм на ПТП и причинени на ищеца телесни
увреждания.
Със заявление с вх. № 24-01-513/08.10.2020 г. до Гаранционен фонд ищецът поискал да му
бъде предоставена информация за наличието на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за горепосочения товарен автомобил към датата на ПТП, както и
информация в случай, че има такава застраховка - в коя застрахователна компания и в коя държава
е сключена, представителя на уреждане на претенции в България, какъв е срокът й на валидност и
кой е номерът на застрахователната полица.
С писмо с изх. № 24-01-513/15.10.2020 г. от Гаранционен фонд го уведомили ищеца И.Й.,
че следва да се обърне към Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за
изплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди.
С молба с вх. № 2-1912/13.08.2020 г. ищецът сезирал ответника Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение на ищеца ИВ. ИВ. Й. за
претърпените от него имуществени вреди, като с молба с вх. № 2-2043/28.08.2020 г. били
представили банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но до подаване на ИМ не
било изплатено такова.
Не е спорно също така, че по извънсъдебна претенция от 13.08.2020 г. пред Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи била образувана щета № ВG-20-ТR-00312, по
която НББАЗ отказал да се произнесе по претенцията в съответствие с чл. 496, ал. 2 от КЗ и
изискал от пострадалото лице постановени актове за спиране, възобновяване или прекратяване на
образуваното ДП № 1228 ЗМ 172/12.07.2020 г. по описа на ОДМВР - Стара Загора, пр. пр. №
2514/2020 г. по описа на ОП - Стара Загора
7
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
с правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 от Кодекса за застраховането, Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи е представително национално бюро за Република
България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена
карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите
членки и държавите, подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на
компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за
застраховането. В чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато бюрото – в
случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може
да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция,
отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 от
Кодекса за застраховането).
В случая НББАЗ е било сезирано с искане за определяне на обезщетение като
компенсационен орган на 13.08.2020 г., но не се е произнесло по подадената претенция.
Следователно предявеният иск се явява допустим като процесуално и материално легитимиран да
отговаря по него е НББАЗ.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установят всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно:
настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на
когото има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
системата „Зелена карта“ в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение и причинените на неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочената в
исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от турският
гражданин **. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите
експертизи. При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно
въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на противното.
Тежестта за оборването на законовото предположение е за ответника. По делото не бяха събрани
доказателства, които да водят до заключението, че водачът на товарния автомобил е действал
невиновно.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие относно товарна композиция, състояща се от влекач,
марка „**“, модел „**“, с рег. № **, номер на рама **, с прикачено към него полуремарке, марка
„**“, с рег. № **, е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
8
отговорност“, сключен с „Тurkie Motorlu Taksit“, с полица № ТR/054/6045473 валидна до
10.07.2021 г.
Неоснователни са възраженията на ответника за неустановен механизъм на ПТП, който се
доказва по несъмнен начин от протокола за ПТП, показанията на свидетелите и заключенията на
експертизите. Неоснователно е и възражението за съпричиняване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. В случая по делото няма данни за такова противоправно поведение от страна на
ищеца. А твърдението за липса на обезопасителен колан се опровергава от заключението на СМЕ.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка между
увредите на ищеца и ПТП, което се опровергава от заключенията на СМЕ и на СТЕ. В този смисъл
данни се съдържат и в медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в
изслушаните свидетелски показания.
Безспорно се установи по делото, че връзка с лечението си ищеца е направил разходи, както
следва: на 15.07.2020 г. сумата от 129.60 (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева за
закупуване на ортеза за коляно с код „ОЗОА“, на 15.07.2020 г. сумата от 320.00 (триста и двадесет)
лева за извършен ЯМР преглед на дясна коленна става или сума в общ размер 449.60
(четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева.
Предвид горното, прекият иск срещу ответното НББАЗ за заплащане на обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди се явява доказан по основание и по размер, поради
което следва да бъде уважен изцяло заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски, както следва: за държавна
такса (ДТ) в размер на 65 лв., депозит за СМЕ и САТЕ в размер на 400.00 лв., допълнителен
депозит за СМЕ и САТЕ в размер на 98.00 лв., депозит за призоваване на свидетели в размер на
400.00 лв., депозит за допълнителна САТЕ в размер на 200.00 лв., както и за доплащане за
допълнителна САТЕ в размер на 32.50 лв., или общо разноски в размер на 1195.50 лв.
Оказаната на ищеца от адвокат В.В. О. от Софийска адвокатска колегия правна защита и
съдействие е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Възнаграждението се дължи на адвоката. С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, съгласно посочените в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения
размери, в размер на 360 лева с ДДС.
По горните съображения, съдът:
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано заедно и поотделно от Борислав Атанасов Богоев и
Стефан Христов Софиянски да заплати на ищеца ИВ. ИВ. Й., с ЕГН **********, с адрес: **,
представляван от адв. В.В. О. от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. София, ул. „Цар
Самуил“ № 38 ап. 2, сумата в размер 449.60 (четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет
стотинки) лева, причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, на
основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано заедно и поотделно от Борислав Атанасов Богоев и
Стефан Христов Софиянски да заплати на ищеца ИВ. ИВ. Й., с ЕГН **********, с адрес: **,
представляван от адв. В.В. О. от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. София, ул. „Цар
Самуил“ № 38 ап. 2, направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 1195.50
(хиляда сто деветдесет и пет лева и 50 ст.) лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано заедно и поотделно от Борислав Атанасов Богоев и
Стефан Христов Софиянски да заплати на адв. В.В. О. от Софийска адвокатска колегия, с адрес:
гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38 ап. 2, адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца ИВ. ИВ. Й., с
IBAN BG84BPBI88984030305901 BIC:BPBIBGSF.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10