№ 215
гр. П., 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101025 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Я. И., ЕГН ********** с адрес
гр. В., ул. М. № 34, С. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4, ап.
11, Й. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4, ап. 11, П. Я. П.,
ЕГН ********** с адрес с. Т., И. Д. Т., ЕГН ********** с адрес с. Т., Е. Т. Г., ЕГН
********** с адрес гр. Ш., ул. „М.“ № 16 ет.14, ап. 68, Д. Т. И., ЕГН ********** с адрес гр.
П., кв. „С.“ бл.8, вх. Б, ет.4, ап. 44, В. П. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. „М.“ №11 и
С. П. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.“ бл. 47, вх.7, ет.7, ап. 165 срещу Й. К. Д.,
ЕГН ********** с адрес с. Т., с която са заявени обективно и субективно съединени искове,
както следва: 1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
1/3ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор № 73506.23.2 по КККР на
с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „А.“, с
площ от 9003кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници
имоти: 73506.23.3, 73506.24.14, 73506.23.15, 73506.23.14 и 58503.155.152; 2. ПИ с
идентификатор № 73506.70.2 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-
708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „Б.“, с площ от 6800кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.70.5, 73506.61.53,
73506.70.3 и 73506.70.7; 3. ПИ с идентификатор № 73506.102.26 по КККР на с. Т.,
одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ
от 676кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:
73506.102.29, 73506.102.30, 73506.102.28, 73506.102.27, 73506.102.25, 73506.102.24 и
73506.101.35; 4. ПИ с идентификатор № 73506.105.4 по КККР на с. Т., одобрени със
заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 252кв.м., с
трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.105.37,
73506.105.5, 73506.105.40 и 73506.105.3; 5. ПИ с идентификатор № 73506.105.17 по КККР
на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“,
с площ от 564кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници
имоти: 73506.105.40, 73506.105.18, 73506.106.36 и 73506.105.16, като се отправя искане по
1
чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 91/13.07.2023г., том II, рег. № 1849, дело № 238/2023г.
на нотариус рег. № 773 на НК с район на действие ПРС до размера на 1/3ид.ч.; 2. иск по чл.
34 ЗС за делба на следните вещи: 1. ПИ с идентификатор № 73506.23.2 по КККР на с. Т.,
одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „А.“, с площ от
9003кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:
73506.23.3, 73506.24.14, 73506.23.15, 73506.23.14 и 58503.155.152; 2. ПИ с идентификатор
№ 73506.70.2 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в
с. Т., местност „Б.“, с площ от 6800кв.м., с трайно предназначение на територията-
земеделска, при граници имоти: 73506.70.5, 73506.61.53, 73506.70.3 и 73506.70.7; 3. ПИ с
идентификатор № 73506.102.26 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-
708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 676кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.102.29, 73506.102.30,
73506.102.28, 73506.102.27, 73506.102.25, 73506.102.24 и 73506.101.35; 4. ПИ с
идентификатор № 73506.105.4 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-
708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 252кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.105.37, 73506.105.5,
73506.105.40 и 73506.105.3; 5. ПИ с идентификатор № 73506.105.17 по КККР на с. Т.,
одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ
от 564кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:
73506.105.40, 73506.105.18, 73506.106.36 и 73506.105.16.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба:
С ответника са наследници по закон на К.В.Г., роден на 12.11.1887г., поч. на
09.09.1962г. След смъртта си той е оставил наследници- К. Г.- съпруга, поч. на 03.12.1985г. и
три деца- Е.К.К, Н.К.Д и Ж.К. Д.а. След смъртта си, Е.К. е наследена от децата- Й. Е.Т., З.Я.
С.ова и Т.Я. Т.. Ищците С. И. и П. П., както и Е.Т.. са деца и наследници на Й. Е.Т.. Е.Т.. е
наследена от ищците Й. Т. и С. Т.. След смъртта на З. С.ова, тя е наследена от ищците В. Д. и
С. С.. След смъртта на Т. Т., той е наследен от ищците И. Т./съпруга/, Е. Г. и Д. И./деца/.
С решение на ПК № 17181/27.12.1996г. на наследниците на К.Г. е възстановено
правото на собственост върху имоти сега с идентификатори- 73506.102.26, 73506.105.4 и
73506.105.17 в с. Т..
С решение на ПК № 1727/27.12.1996г. на наследниците на К.Г. е възстановено
правото на собственост върху имоти сега с идентификатори- 73506.23.2 и 73506.70.2 в с. Т..
Преди одобряването на КК през 2017г. е била обсъждана между наследниците
възможността на доброволната подялба на наследственото имущество, в т.ч е била
отпочната процедура пред ОСЗ по инициатива на К. Д. и ответника. Процедурата не е била
финализирана поради смъртта на К. Д.- баща на ответника.
На 20.07.2023г. ищците установили, че Й. Д. се е снабдил с КНА за собственост по
обстоятелствена проверка за процесните имоти. Оспорват ответникът да е упражнявал
фактическа власт върху имотите, годна да го направи едноличен собственик на тях.
Оспорват и да се е заявявал пред тях като такъв. Твърдят, че са узнали за намеренията му,
едва когато са били уведомени от Община П., че той е отпочнал процедура по
обстоятелствена проверка, като част от тях съответно са подали възражения. Оспорват
ответникът да е предприемал действия спрямо тях по отричане или отблъскване на техните
права.
Ето защо, оспорват той да се легитимира като собственик на тяхната 1/3ид.ч. от
наследството на общия наследодател. Искането е за уважаване на иска и допускане делбата
на наследствено имущество.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
2
Първо, исковете се оспорват като недопустими, защото разполагал с титул за
собственост за имотите предмет на спора.
На следващо място, те се оспорват като неоснователни. В тази връзка се излагат
следните твърдения:
Твърди, че от 1996г. неговият баща и наследодател е установил фактическа власт
върху имотите изцяло за себе си. Обработваемите земеделски земи са били отдавани под
аренда и наем на земеделската кооперация в селото, и дължимата наемна цена е получавана
от него, съответно от ответника след смъртта му. Част от лозята е обработвал лично. Затова
твърди той да е едноличен собственик на имотите на основание наследствено
правоприемство, като към владението на баща си присъединява и своето от 2017г. до
настоящия момент. Посочва, че както баща му, така и той са упражнявали явно и несъмнено
фактическа власт върху имотите, като това е ставало доС.ие на останалите наследници. През
изминалите 27години никой от тях не е заявявал свои права, нито е предприемал действия да
го отдава под наем или обработва лично. Никой от тях не е и получавал арендни плащания.
Искането е за прекратяване на производството по делото, респ. отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Страните ангажират писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК.
Искът е допустим. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически
съС.ия. Затова, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права,
ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите
от които произтича неговото защитимо право. И доколкото в казуса ищците поддържат, че
имат права върху процесните имоти въз основа на наследствено правоприемство, по силата
на диспозитивното начало в гражданския процес са в съС.ие сами да определят обема и
интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничат само до отричане със сила на
пресъдено нещо правото на ответника предявявайки отрицателен установителен иск. Затова
и доказването, че спорното право принадлежи на ищците е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация, а въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора.
Спецификата на предявения отрицателен установителен иск за собственост определя
и предмета на делото- правото на собственост на ответника, който дължи да докаже, че е
собственик на всички претендирани от него основания.
В казуса ищците твърдят собственически права въз основа на наследствено
правоприемство от К.В.Г., роден на 12.11.1887г., поч. на 09.09.1962г. Ответникът оспорва
неговите права, черпейки легитимацията си въз основа на КНА № 91/13.07.2023г., с който са
3
му признати права на собственост по давностно владение, което той сочи да е установено от
наследодателя му през 1996г, упражнявано лично и от него след неговата смърт през 2017г.
и към настоящия момент явно и необезпокоявано, и с намерение за своене, обективно
доведено до знанието на останалите наследници.
Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците дължат
доказване твърденията си, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, а
именно наличието на твърдяното право върху имота в качеството им на наследници на К.Г.,
в полза на наследниците на който с решения на ПК с № 17181/27.12.1996г. и №
1727/27.12.1996г. е възстановено правото на собственост върху процесните имоти, в т.ч.
оборване съществуването на признатото на ответника право на собственост с КНА от 2023г.
При успешно провеждане на тези факти, ответникът дължи доказване собствените си
положителни твърдения за факти, от които черпи изгодни правни последици и в частност,
съществуването на отричаното от ищеца право, като изчерпи основанията, въз основа на
които сочи да е носител на правото, вкл. признато му с КНА № 91/13.07.2023г. право на
собственост по давностно владение, упражнявано от наследодателя му от 1996г. и от него
след неговата смърт през 2017г. и сега явно и необезпокоявано, и с намерение за своене,
обективно доведено до знанието на останалите наследници.
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, следното:
С решение на ПК- П. № 1727/27.12.1996г. в полза на наследниците на К.В.Г. е било
възстановено право на собственост върху нива от 9,004дка, имот № 023002, м-ст А. по плана
за земеразделяне на с. Т. и нива от 6,801дка имот № 070002, м-ст Б. по плана за
земеразделяне на с. Т.. Между страните не е имало спор, че тези имоти са идентични на
имоти с идентификатори № 73506.23.2 и № 73506.70.2 по действащ план- КККР на с. Т..
С решение на ПК- П. № 17181/27.12.1996г. в полза на наследниците на К.В.Г. е било
възстановено право на собственост в стари възстановими граници върху лозе от 0,675дка,
имот № 102026, м-ст К.С. по картата на землището, нива от 0,252дка имот № 105004, м-ст
К.С. по картата на землището и лозе от 0,563дка, имот № 105017, м-ст К.С. по картата на
землището. Между страните не е имало спор, че тези имоти са идентични на имоти с
идентификатори № 73506.102.26, № 73506.105.4 и № 73506.105.17 по действащ план- КККР
на с. Т..
К.В.Г. е починал на 09.09.1962г. и съгласно удостоверения за наследници /л.15, л.37/
е имал съпруга К. Д. Г. и три общи с нея деца: Е.К.К, Н.К.Д и Ж.К. Д.а. К. Д. Г. е починала
на 03.12.1985г. и наследена от трите деца, дяловете на които са равни /чл. 5, ал.1 ЗН/, т.е по
1/3ид.ч.
Е.К.К е починала на 08.10.1990г. и делът й от наследството е наследен от децата- Й.
Е.Т., Т.Я. Т. и З.Я. С.ова. Й. Т. е починала на 13.03.2006г. и наследена от деца- С. Я. И., Елка
Я. Т. и П. Я. П.. Елка Я. Т. е починала на 21.09.2020г. и наследена от децата С. М. Т. и Й. М.
Т.. Т.Я. Т. е починал на 09.06.2013г. и наследен от съпруга И. Д. Т. и деца- Е. Т. Г. и Д. Т. И..
З.Я. С.ова е починала на 06.03.2010г. и наследена от съпруг П.С. С.ов, починал на
05.08.2017г. и деца- В. П. Д. и С. П. С..
Н.К.Д е починала на 05.12.1994г. и делът й от наследството е преминал към съпруг С.
Н.Д., починал на 03.03.2000г. и деца- Д. С.ов Д. и Л.С.В.
Ж.К. Д.а е починала на 05.12.1990г. и наследена от съпруг К. Й.ов Д., починал на
21.05.2017г. и дете- Й. К. Д..
4
С НА за собственост върху недвижими имоти придобити по давност №
91/13.07.2023г. ответникът е признат за собственик по давност на следните имоти: ПИ с
идентификатор № 73506.23.2 по КККР на с. Т., ПИ с идентификатор № 73506.70.2 по КККР
на с. Т., ПИ с идентификатор № 73506.102.26 по КККР на с. Т., ПИ с идентификатор №
73506.105.4 по КККР на с. Т., ПИ с идентификатор № 73506.105.17 по КККР на с. Т..
За опровергаване, респ. установяване на твърденията за упражнявана от ответника
фактическа власт върху имота от 2017г., към което ответникът присъединява владението на
наследодателя си К. Д. в период 1996г.-2017г., от значение по делото са ангажираните от
страните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Красимир И. /съпруг
на ищцата Д. Й.ова/ и Николай Н., респ. Д. Д. и Л. В. / двамата братовчеди на страните/ .
Св. И. е съпруг на ищцата Д. Й.ова от 1993г. Познава бащата на ответника К. Чувал е
от Т.Я., че имат възстановени земи по наследство от К.в с. Т., но не го знае къде се намират.
Преди повече от 20години от Т.Я. е чувал, че наследниците са имали намерение за подялбата
на тези земи, но за конкретни уговорки помежду им не знае, нито защо не са успели да ги
поделят. Не знае някой от наследниците да е оставял дела си от нивите на Й.. Докато Т.Я.
бил жив получавал рента, а няколко години- 2-3г., след смъртта му, съпругата му ходела да
получава рента в натура- жито или царевица, докъм 2013-2014г. След това, от кооперацията
им казали, че земите не били поделени и не можели повече да вземат нищо. Чувал е, че С. С.
през годините е говорила с Й. за рентата, при което той й казал, че ще й ги даде, след което
не знаел какво е станало. Не му е известно в момента Й. да обработва някое от лозята. По
спомен част от тях били развалени и кооперацията работела местата. Когато сключил брак
със съпругата си, по него време баща й обработвал някакво лозе, докъм 2008г. След като
починал, повече свидетелят не е ходил там. През годините нямали връзка с Й. и другите
наследници до миналата година, когато разбрали, че той се е снабдил с нотариален акт, с
което те не били съгласни.
Св. Н. живее в с. Т. от 2003г. Познава К. децата му Елена, на Д. майка му. Т. имал лозе
покрай шосето, направил го към 2005- 2006г., но след като починал наследниците му не го
работели. От Т. знаел, че е имал намерението да разделят нивите. Били говорили с Й. и Д.,
преди повече от 10години, но след като Т. починал нищо повече не се случило. Не му е
известно наследниците да са вземали решение нивите да остават на Й.. Такова нещо не бил
чувал и от Й., нито знае дали в селото се говори нивите да са останали за него. Не е чувал да
е имало караници между Й. и другите наследници.
Св. Д. е братовчед на страните. Посочва, че преди 15- 20г. се били събрали с Т. и Д., и
решили нивите и лозята да останат на Й., той да се грижи за тях, защото на тях не им
трябват, а и те си били взели техните. Нямало как да ги поддържат, защото живеели в града.
Й. се грижел да се пръска, оре, изрязват или подменят лозите. Уведомявал ги какво трябва да
се прави, какво е направил. Земите били дадени на майката на Й. от лелята на свидетеля Е. и
майка му. Свидетелят, Й. и Т., взели решението, Й. да ги работи и каквото трябва за
поддръжката им, да им се обажда. Така поддържали лозята до към 1992г., а след това ги
оставили на Й.. При вземането на това решение, ищците не присъствали. Отрича да е вземал
пари или друг имот от Й., защото лозята му били оставени, за да се грижи за тях. Били
дадени сега на кооперацията за обработка и на място нямало вече лозя, но свидетелят не е
ходил да се интересува за рента. За земите на дядо си рядко ходел да взема рента, през
последните години вземал рента в натура- ечемик.
Св. В. е братовчедка на страните. Познава само ищците Д. и И.. Разказва, че дядо й
К.е притежавал земи около 15дка в с. Т. и малка къщичка. След като дядо й починал
направили лозя, които земи оставили на бащата на Й.. Те ги вкарали в кооперацията и си
получавали рентата. Тя не е търсила нищо от тези земи от 20г. Свидетелката и брат й
решили техният дял да остане за Й. и затова нищо не търсили от тях. След като бащата на Й.
починал, той се грижел за имотите и той вземал рентата. Не й е известно колко лозя са били
5
възстановени на дядо й и къде, освен лозята в дясната част на пътя на влизане в селото. Не
знае кой ги е създал. Не знае да е имало уговорки между наследниците от коляното на Е. за
земите. Тя лично не била получавала компенсация за отстъпения наследствен дял на Й..
Съгласно представени удостоверения от ЗК с. Т., в периода 2016-2023г. ищците не са
получавали рента в натура или пари от кооперацията. Установява се от представените РКО
издавани от кооперацията в периода 2016-2023г. за плащана рента, че тя е получавана от
ответника, а РКО са издавани на името на наследниците на К.В.Г..
Обобщено, сега наследниците от коляното на Е.К.К защитават правото си на
собственост върху получения от тях дял по наследство /общо 1/3ид.ч./ заявявайки
отрицателен установителен иск срещу наследника от коляното на наследника Ж.К. Д.а до
обема на наследствения им дял, за който ответникът Й. Д. се легитимира с титул за
собственост- КНА № 91/2023г. Следователно, ищците са доказали правния си интерес от
предявяване на иска.
Легитимиращото действие на КНА, с който ответникът разполага е оспорено от
ищците, което съобразно прието тълкуване с ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС
предполага доказване, както на правен интерес, така и доказване собствени права
противопоставими на титуляра или опровергаване на фактите, обуславящи придобивното
основание посочено в КНА, респ. погасяване или прехвърляне на друг на така признатото
право, в случая осъществявано от ответника давностно владение, в т.ч. присъединяване
владение на наследодателя му.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и субективният-
тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права
върху имота. Понеже субективният елемент е по- трудно доказуем, като част от вътрешния
свят на човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при
доказан факт на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя.
С ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че презумпцията по чл. 69 ЗС е
приложима и в отношенията между съсобственици, като се държи сметка обаче относно
основанието, на което е установена фактическата власт върху имота. И, когато то показва
съвладение /всяко от лицата, които придобиват владението има намерение да държи вещта
като своя обща заедно с останалите/ и съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена, защото основанието на което
е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се
държат като собствени.
В конкретния случай ответникът е противопоставил права по КНА за придобиване
права по давностно владение, в т.ч. чрез присъединяване владение на баща си от 1996г. до
смъртта му 2017г.
6
Заявлението от 1994г. до ПК П. за възстановяване на процесните имоти в полза на
наследниците на К.Г., е подадено от Т.Я. Т., син на Е.К. /дъщеря на реститута/, наследодател
на ищците.
С приключване на реституцията с издаване на двете решения на ПК- П., съотв. №
1727/27.12.1996г. и № 17181/27.12.1996г., имотите са станали съсобствени на всички
наследници на К.Г.. Двете позитивни решения за възстановяване на земя с план за
земеразделяне имат конститутивно действие, като съдържащи индивидуализация на
имотите, придружени от скици и издадени в редакцията на чл. 14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ /ДВ бр.
79/1996г./, поради което от влизането им в сила би могло да тече придобивна давност за
имотите по тях. Няма данни за момента на влизането им в сила, но доколкото срокът за
обжалване е 14-дневен, то най- ранната дата за това е 12.01.1997г.
Знанието на ответника, че имотът е съсобствен следва, както от гласните
доказателства /сочещи на уговорки между Д. Д., Л. В. и Т. Т. имотите да останат за
ответника/, така и от писмените такива, в частност издаваните РКО от кооперацията от
2016г. в полза на наследниците на К.Г..
Трайно установената и непротиворечива практика на ВКС е в смисъл, че видът на
упражняваната фактическа власт върху вещ се определя към момента на установяването й. В
случая, юридическият факт, въз основа на който е възникнала съсобствеността върху имота е
реституция и наследяване, което налага извод, че принципно презумпцията на чл. 69 ЗС е
неприложима. Това е така, защото когато основанието за възникването на съсобствеността е
наследяване, с приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Затова всеки сънаследник е
владелец на своите идеални части и държи идеалните части за сънаследниците си. Това ще
рече, че наследникът, който сочи да е придобил наследствените дялове на останалите
съсобственици, следва да е извършвал и действия сочещи превръщане държането на
ид.части на съсобствениците си във владение, които действия, по явен и недвусмислен
начин да показват отричане владението на останалите съсобственици и с които действия той
демонстрира, че е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и
е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои. Тези действия следва и да са
доведени до знанието на останалите съсобственици.
Доказателствата по делото обосновават извод, че ищците успешно опровергават
ответникът да е имал такова поведение спрямо тях, респ. удостовереното от нотариуса право
в оспорената му част не съществува. Никой от свидетелите няма конкретни впечатления за
отношенията между наследниците, нито сочи някакви конкретни действия, които биха могли
да се квалифицират като демонстриране на намерение за своене и отблъскване правата на
неползващите имота съсобственици.
Първо, данните в показанията на св. Д. и св. В. /наследници от коляното на Неда Д.а/
сочат на уговорка между тях с Т. /наследодател на ищците И. Т., Е. Г. и Д. И./ и ответника
процесните имоти да останат на ответника. Т.е уговорката е с част от наследниците, а не
между всички, при наличие само на каквато може да се приеме, че наследник не би дължал
7
демонстриране на собственически права пред тях. Както св. Д. сочи, на тези уговорки са
били само той, Т. и Й.. После св. Д. разказва, уговорката да е постигната преди около 20г., т.е
към 2004г. и тя да касае само лозята, но не и нивите. Предишната уговорка е била само за
ползване, грижи и поддържане на лозята, за които си действия, ответникът дори е давал
отчет на свидетеля и Т.- „уведомяваше ни какво трябва и какво са направили“. Това
изключва субективния елемент на владението поне до 2004г. От друга страна св. И. говори
за знание, тъстът му Т. да е имал желание за подялбата на тези имоти, което кореспондира на
предприетите, именно от него действия по заявяване имотите за възстановяване в полза на
всички наследници. Ако е нямал воля за уреждане въпроса със съсобствеността, нямаше
точно той да предприема тези действия. А, ако е имал воля действително неговият дял да
остане за ответника, тя е можело до 2013г., да бъде обективирана в надлежна форма. Затова,
такива уговорки като действия са без правно значение. Всъщност, на такива уговорки,
следва да се придаде значение на признание правата на наследниците вкл. от ответника. Пак
в показанията на св. И. са и данните до 2015-16г. /Т.Я. е починал 2013г./, ищците да са
получавали рента в пари или натура. Няма основание да се дискредитира достоверността на
казаното в тази му част, предвид че издаваните РКО от кооперацията са били в полза на
наследниците на К.Г. и срещу това ответникът не очевидно не е възразявал. А това, че
рентата е получавана само от един от тях и той не е изплащал припадащите се части на
другите, само по себе си не може да обоснове извод, че така ответникът се е заявявал като
единствен правоимащ. Същото е важимо и за обработването на лозята. Отдаването на имоти
под наем и аренда е управително действие, а обработката на имотите е част от
правомощието на всеки съсобственик да ползва общата вещ, които не сочат на промяна на
владението. Няма данни в показанията на нито един свидетел, ответникът някога да се е
заявявал открито пред ищците като собственик. Св. Н. сочи да няма знание за уговорка
постигана между наследниците имотите да останат за ответника. Той говори и затова
изобщо наследниците да са нямали комуникация помежду си. Такау първият момент, в който
те са узнали за собственическите претенции на ответника, е този на уведомяването им за
отпочнатата процедура по снабдяване с КНА от него. Както приема съдебната практика и
теория, завладяването частите на останалите съсобственици и промяната в намерението по
начало трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен и ако това е обективно невъзможно, когато примерно
невладеещият съсобственик трайно отсъства, поради обективно препятствие, което той не е
в съС.ие да преодолее, когато достатъчно е промяната в намерението да е била
демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно
върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. В случая обаче всички
наследници са известни, макар и да се установява, че не са контактували в годините
помежду си. Това обаче няма данни да се дължи на обективно препятствие. При това
положение, доколкото за разлика от хипотезите, при които се свои чужд имот, чийто
собственик може да е неизвестен, то при наличие на съсобственост, това не е така и затова
изисква се невладеещият съсобственик да е уведомен за намерението за своене на
съсобственика твърдящ да е придобил по давност идеалните части на останалите
8
съсобственици. Намерението като субективен елемент на владението е факт по- трудно
доказуем и за наличието му се съди по външно проявени действия фактически запълващи
съдържанието на правото, чието придобиване се цели.
Заявяване собственически права спрямо ищците няма и вербално, в разговори
помежду им. Това, че имотите са ползвани от ответника, вкл. чрез трето лице- кооперация,
не може да обоснове извод, че другите съсобственици са загубили правото си на
собственост, респ. ответникът го е придобил по давност. Съдебната практика приема, че не
може правото на собственост да се загуби от простия факт на неупражняване правомощието
по неговото ползване. Това са действия, както се посочи по реално ползване. Затова,
манифестиране на претенция за изключителна собственост чрез изменение на основанието
на владението предполага активни действия по довеждане до знанието на останалите
съсобственици, а не пасивност. Само тогава /при активни действия/ може да се приеме, че
това намерение не протича само в съзнанието на съсобственика.
Недоказано е и наследодателят на ответникът да е имал такива действия и да е
установявал владение, което ответникът да може да присъедини към своето. Обратното,
свидетелските показания са в посока уговаряне извършване подялбата на наследственото
имущество. А както се посочи, това че бащата на ответника има данни да е ползвал лозята,
само по себе си не сочи на владение. Св. Н. разказва да е имало разговори между Й., Т. и Д.
за подялбата на нивите, което изключва до 2013г., ответникът да се е считал и заявявал като
едноличен собственик на имотите, още по- малко баща му, ако и той до 2017г. да е
упражнявал еднолично фактическа власт върху тях, доказателства за което няма.
В заключение предявените отрицателни установителни искове за собственост са
основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК и като законна последица от уважаване на иска за
собственост по чл. 124, ал.1 ГПК следва да бъде отменен КНА в частта на признатия обем
права от 1/3ид.ч., за който легитимиращото му действие бе отречено.
По конститутивния иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата, където съдът изследва
въпросите за наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет
на делбата, основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се
извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
Установи се по делото, че ищците са наследници на Е.К., а тя на К.Г., в полза на
наследниците на които е възстановено правото на собственост върху процесните имоти. К.Г.
е оставил три деца- Е.К., Неда Д.а и Ж. Д.а. На основание чл. 5 ЗН, правата им са равни, т.е
всяко от децата получава по 1/3ид.ч.
Ответникът се легитимира като собственик на 2/3ид.ч. от имотите, които му права са
признати с КНА № 91/13.07.2023г., като същият има и качество на наследник от първи ред
на Ж. Д.а и К. Д., починал на 21.05.2017г.
Снабдявайки се с КНА за всички имоти останали в наследство от К.Г., той е придобил
и дела в коляното на Неда Д.а, който наследници не са оспорвали правата му.
Предвид произнасянето на съда по заявения отрицателен установителен иск за
собственост, правата на ответника по КНА за 1/3ид.ч. е отречена в отношенията му с
9
ищците.
Ищците са наследници от коляното на Е.К.К, поч. на 08.10.1990г. Делът й от
наследството в размер на 1/3ид.ч. е наследен от низходящите- Й. Е.Т., Т.Я. Т. и З.Я. С.ова. На
основание чл. 5 ЗН, правата им са равни, т.е всяко от децата получава по 1/9ид.ч.
Й. Т. е починала на 13.03.2006г. и наследена от деца- С. Я. И., Елка Я. Т. и П. Я. П..
На основание чл. 5 ЗН, правата им са равни, т.е всяко от децата получава по 1/27ид.ч. Елка
Я. Т. е починала на 21.09.2020г. и наследена от децата С. М. Т. и Й. М. Т.. На основание чл. 5
ЗН, правата им са равни, т.е всяко от децата получава по 1/54ид.ч.
Т.Я. Т. е починал на 09.06.2013г. и наследен от съпруга И. Д. Т. и деца- Е. Т. Г. и Д. Т.
И.. По силата на чл. 9, ал. 1 ЗН преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко
от децата. На основание чл. 5 ЗН дяловете на децата са равни. Следователно, всеки от
наследниците е получил по 1/27ид.ч. след поставяне под общ знаменател.
З.Я. С.ова е починала на 06.03.2010г. и наследена от съпруг П.С. С.ов, починал на
05.08.2017г. и деца- В. П. Д. и С. П. С.. На основание чл. 5 ЗН дяловете на децата са равни.
Следователно, всеки от наследниците е получил по 1/18ид.ч. след поставяне под общ
знаменател.
Предвид горното и след поставяне под общ знаменател, правата на наследниците
следва да се приеме, че са:
С. Я. И.- 2/54ид.ч;
С. М. Т.- 1/54ид.ч.;
Й. М. Т.- 1/54ид.ч.;
П. Я. П.- 2/54ид.ч.;
И. Д. Т.-2/54ид.ч.;
Е. Т. Г.- 2/54ид.ч.;
Д. Т. И.- 2/54ид.ч.;
В. П. Д.-3/54ид.ч.;
С. П. С.-3/54ид.ч.
Й. К. Д.- 36/54ид.ч.
Имотите следва да се допуснат до делба, съобразно обема на придобитите от съделителите
права в него.
Съобразно изхода на спора сторените от ищците разноски по отрицателните установителни
искове следва да се поемат от ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна сочи да е направила разноски в общ размер на 1074лева, от които 800лева
адв. възнаграждение и 274лева за такси. По делото няма доказателства за това ищците да са
направили разход за адв. възнаграждение- нито за уговаряне на такъв, нито за неговия
размер. Затова и дължимостта на тези разноски от ответника не може да бъде призната /т.1
ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Сторените от тях разноски за платена държавна такса от
250лева по исковете за собственост следва да се възложат на ответника. Разноските за
държавни такса за преписи от исковата молба за вписване следва да се разпределят във втора
фаза съобразно дяловете в съсобствеността.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените
искове от ищците С. Я. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. М. № 34, С. М. Т., ЕГН
********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4, ап. 11, Й. М. Т., ЕГН ********** с
адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4, ап. 11, П. Я. П., ЕГН ********** с адрес с. Т., И.
Д. Т., ЕГН ********** с адрес с. Т., Е. Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Ш., ул. „М.“ № 16
ет.14, ап. 68, Д. Т. И., ЕГН ********** с адрес гр. П., кв. „С.“ бл.8, вх. Б, ет.4, ап. 44, В. П.
Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. „М.“ №11 и С. П. С., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
жк. „В.“ бл. 47, вх.7, ет.7, ап. 165 срещу Й. К. Д., ЕГН ********** с адрес с. Т., че
ответникът не е собственик на 1/3ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. ПИ с
идентификатор № 73506.23.2 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-
708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „А.“, с площ от 9003кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.23.3, 73506.24.14,
73506.23.15, 73506.23.14 и 58503.155.152; 2. ПИ с идентификатор № 73506.70.2 по КККР
на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „Б.“, с
площ от 6800кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници
имоти: 73506.70.5, 73506.61.53, 73506.70.3 и 73506.70.7; 3. ПИ с идентификатор №
73506.102.26 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в
с. Т., местност „К.С.“, с площ от 676кв.м., с трайно предназначение на територията-
земеделска, при граници имоти: 73506.102.29, 73506.102.30, 73506.102.28, 73506.102.27,
73506.102.25, 73506.102.24 и 73506.101.35; 4. ПИ с идентификатор № 73506.105.4 по КККР
на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“,
с площ от 252кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници
имоти: 73506.105.37, 73506.105.5, 73506.105.40 и 73506.105.3; 5. ПИ с идентификатор №
73506.105.17 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в
с. Т., местност „К.С.“, с площ от 564кв.м., с трайно предназначение на територията-
земеделска, при граници имоти: 73506.105.40, 73506.105.18, 73506.106.36 и 73506.105.16, на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ КНА № 91/13.07.2023г., том II, рег. № 1849, дело № 238/2023г. на нотариус
рег. № 773 на НК с район на действие ПРС, вх.рег. № 3006/2023г., акт № 127, том VII, дело №
1495/2023г., дв.вх. 3003 на СВп П., в частта, в която Й. К. Д., ЕГН ********** е признат за
собственик по давност на 1/3ид.ч. от следните имоти: 1. ПИ с идентификатор № 73506.23.2
по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т.,
местност „А.“, с площ от 9003кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска,
при граници имоти: 73506.23.3, 73506.24.14, 73506.23.15, 73506.23.14 и 58503.155.152; 2. ПИ
с идентификатор № 73506.70.2 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-
708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „Б.“, с площ от 6800кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.70.5, 73506.61.53,
73506.70.3 и 73506.70.7; 3. ПИ с идентификатор № 73506.102.26 по КККР на с. Т.,
одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ
от 676кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:
73506.102.29, 73506.102.30, 73506.102.28, 73506.102.27, 73506.102.25, 73506.102.24 и
73506.101.35; 4. ПИ с идентификатор № 73506.105.4 по КККР на с. Т., одобрени със
заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 252кв.м., с
трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.105.37,
73506.105.5, 73506.105.40 и 73506.105.3; 5. ПИ с идентификатор № 73506.105.17 по КККР
на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“,
с площ от 564кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници
имоти: 73506.105.40, 73506.105.18, 73506.106.36 и 73506.105.16, на основание чл. 537, ал. 2
ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на
следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор № 73506.23.2 по КККР на с. Т.,
11
одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „А.“, с площ от
9003кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:
73506.23.3, 73506.24.14, 73506.23.15, 73506.23.14 и 58503.155.152; 2. ПИ с идентификатор
№ 73506.70.2 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в
с. Т., местност „Б.“, с площ от 6800кв.м., с трайно предназначение на територията-
земеделска, при граници имоти: 73506.70.5, 73506.61.53, 73506.70.3 и 73506.70.7; 3. ПИ с
идентификатор № 73506.102.26 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-
708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 676кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.102.29, 73506.102.30,
73506.102.28, 73506.102.27, 73506.102.25, 73506.102.24 и 73506.101.35; 4. ПИ с
идентификатор № 73506.105.4 по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-
708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 252кв.м., с трайно
предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: 73506.105.37, 73506.105.5,
73506.105.40 и 73506.105.3; 5. ПИ с идентификатор № 73506.105.17 по КККР на с. Т.,
одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ
от 564кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:
73506.105.40, 73506.105.18, 73506.106.36 и 73506.105.16, между съсобствениците и при
квоти, както следва:
- 2/54ид.ч. за С. Я. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. М. № 34;
- 1/54ид.ч. за С. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4,
ап. 11;
- 1/54ид.ч. за Й. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4,
ап. 11;
- 2/54ид.ч. за П. Я. П., ЕГН ********** с адрес с. Т.;
- 2/54ид.ч. за И. Д. Т., ЕГН ********** с адрес с. Т.;
- 2/54ид.ч. за Е. Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Ш., ул. „М.“ № 16 ет.14, ап. 68;
- 2/54ид.ч. за Д. Т. И., ЕГН ********** с адрес гр. П., кв. „С.“ бл.8, вх. Б, ет.4, ап. 44;
- 3/54ид.ч. за В. П. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. „М.“ №11;
- 3/54ид.ч. за С. П. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.“ бл. 47, вх.7, ет.7, ап.
165;
- 36/54ид.ч. за Й. К. Д., ЕГН ********** с адрес с. Т..
ОСЪЖДА Й. К. Д., ЕГН ********** с адрес с. Т. да заплати на С. Я. И., ЕГН
********** с адрес гр. В., ул. М. № 34, С. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“
№ 408, вх.14, ет.4, ап. 11, Й. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14,
ет.4, ап. 11, П. Я. П., ЕГН ********** с адрес с. Т., И. Д. Т., ЕГН ********** с адрес с. Т., Е.
Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Ш., ул. „М.“ № 16 ет.14, ап. 68, Д. Т. И., ЕГН ********** с
адрес гр. П., кв. „С.“ бл.8, вх. Б, ет.4, ап. 44, В. П. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. „М.“
№11 и С. П. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.“ бл. 47, вх.7, ет.7, ап. 165 сумата от
250лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12