№ 579
гр. Ямбол, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330102090 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение ,
предявена от Д. Е. Л. против «ЕОС Матрикс»ЕООД с искане да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че вземането му в размер на 1819, 20 лв., за
което е издадена ЗИ и ИЛ по ч.г.р.д.№ ****/2013 год. по описа на ЯРС, предмет на ИД
*****/2024 год. по описа на ЧСИ И. Х. срещу ищеца не съществува, поради
погасяването му по давност.
В исковата молба и уточнението се твърди, че на 20.06.2024 год. ищецът
получил ПДИ по ИД *****/2024 год. на ЧСИ И. Х.. До този момент ищецът никога не
бил информиран за издадения против него ИЛ и образувани изпълнителни
производства, след извършена справка , констатирал, че вземането е цедирано на
настоящия ответник. Установил, че още през 2013 год. е било образувано ИД при
друг ЧСИ, което получил информация, че е прекратено на 11.11.2016 год. Ищецът не
бил уведомяван нито за издадения ИЛ, нито за прехвърляне на вземането по него.
Счита и, че вземането не съществува поради погасяването му по давност , т.к. след
прекратяване на ИД № *****/2013 год. и до образуване на ИД *****/2024 год. е
изминал период от повече от пет години.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор, ответникът оспорва допустимостта на иска.
Счита същия за неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Твърди, че в хода на предходно образуваното ИД са били поискани и предприети
изпълнителни способи, с които давността е прекъсвана. Посочва, че следва да се вземе
предвид ЗМДВИП. Претендира се за отхвърляне на претенцията, както и присъждане
на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в
полза на „ЕОС Файнънс“ООД е бил издаден ИЛ от 30.05.2013 год. по ч.гр.д. №
****/2013 за сумите – 638, 34 . – главница и разноски в размер на 25 лв.
Ищецът е представил още съобщение по ИД *****/2024 год. на ЧСИ И. Х.,
връчено му на 20.06.2024 год.
По искане на същия по делото е изискано и приложено в цялост горепосоченото
ИД, като видно от материалите по същото ИД е образувано на 22.04.2024 год. по молба
на „ЕОС Матрикс“ЕООД в качеството му на цесионер, към която е приложен
издадения по ч.гр.д. № ****/2013 год. ИЛ. Към молбата е приложено и Уведомление
за извършено прехвърляне на вземането от 18.04.2024 год. , както и пълномощно, по
силата на което цедентът „ЕОС Файненс“ЕООД упълномощава цесионера „ЕОС
Матрикс“ЕООД да уведоми длъжниците по Приложение № 1 А и Приложение 1л, към
договор за прехвърляне на вземания от 29.02.2016 год. за станалата цесия , на осн. чл.
99 от ЗЗД; Потвърждение за цесия.
По ИД е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в ОББ АД.На
20.06.2024 год. длъжникът е депозирал молба с искане за прекратяване на ИД, с
мотива, че задължението му е погасено по давност. Същата е връчена на взискателя,
който в предоставения срок е изразил становище за неоснователността й.
По искане на страните е изискано от ЧСИ К. А. с район на действие ОС – С. З.
копие от ИД № ***** /2013 год. От представената от ЧСИ справка се установява, че
ИД е образувано по молба на взискателя „ЕОС Файненс“ООД срещу длъжника Д. Л.
въз основа на ИЛ по ч.г.р.д. № ****/2013 год. на ЯРС . По молба на взискателя от
11.11.2016 год. оригинала на ИЛ е върнат, а изпълнителното дело прекратено на
11.11.2016 год., предадено в „Архив“ и унищожено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.
Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на
длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на
изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в
което е издадено изпълнителното основание.
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к.
изложените в исковата молба и уточнението твърдения са основани на факти,
настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила.
Така предявения иск съдът намира за допустим, предявен от и срещу надлежно
легитимирана страна. По въпросите свързани с настъпилото частно правоприемство в
резултат на прехвърляне на притезанието след издаване на ИЛ и наличието на активна
легитимация на частния правоприемник като взискател, след доказване на цесията,
липсва спор, както в доктрината, така и в практиката. Нормата на чл. 429,ал.1, предл.2
от ГПК е ясна и не поражда никакви съмнения. Касае се за законово предвидени
хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния
процес. Възникналата след влизане в сила на решението изпълнителна сила се
разпростира и спрямо правоприемниците на страните – Определение №451/01.07.2011
2
г. по т.д. №89/2011 г. на 2 т.о. на ВКС.
Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС,
законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването
на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и
няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се
вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата
искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника. В настоящия казус към исковата
молба, е приложено от самия ищец уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до длъжника, с което е
уведомен за извършената цесия. Допустимо е по силата на принципа на свободата на
договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по
волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39
ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД.
При това положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на
цесията са спазени.
Основното възражение на ищеца, релевирано в ИМ е, че е изтекла погасителна
давност по отношение на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно
чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД пет годишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение -
Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №4063/2021 г., III г.о., ГК. В
конкретния случай вземането е станало изискуемо след издаването на изпълнителния
лист от 30.05.2013 год., поради което вземанията, описани в него/като съдебно
установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност,която започва да тече
от горепосочената дата.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
3
др., назначаването на експертиза за опреД.е на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В процесния случай към момента на образуване на изпълнително дело №*****
/2013 год. на ЧСИ К. А., приложение са намирали разрешенията на ППВС
№3/18.11.1980г. С Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., на ІV г.о. и
Решение №51/21.02.2019г. по гр.д. №2917/2018г. на ІV г.о. е прието, че когато се
постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъде
прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт, тази
промяна настъпва занапред. До постановяване на ТР по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г,
постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира. Или отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г.
има действие от 26.06.2015г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване.
Така с ТР № 3/09.02.2023 год. ОСГТК на ВКС приема, че - погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В случая с образуването на 22.08.2013 год. на изпълнителното дело, давността
за вземането на ответника е била прекъсната и до 26.06.2015г. давността по отношение
на процесните суми е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнителното производство по изп.д.№*****/2013 год. Давността е
продължила да тече след горепосочената дата и е следвало да изтече на 26.06.2020 г.
Във връзка с възраженията в отговора да се вземе предвид, че по време на течението
на давностния срок е бил приет Закон за мерките и действията в извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който
давностния срок е спрял да тече. Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от
13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП,
продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват
да текат на 21.05.2020 г., т.е. законовоуреденото е спиране на давностния срок за
период от над два месеца. От данните по делото се установява , че ИД е било
прекратено на 11.11.2016 год.
В горепосочения срок, а именно от 11.2016 год. до 22.04.2024 год. /датата на
образуване на ИД *****/2024 год. на ЧСИ И. Х., с молба съдържаща искане за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника / не се установи същински
изпълнителни действия да са били предприети от страна на всикателя , респ. ЧСИ.
Към посочената дата – 22.04.2024 год., обаче петгодишният давностен срок е бил
изтекъл. В обобщение и т.к. по делото не се доказа, преди този момент да е било
извършено някакво действие по принудително или доброволно изпълнение на
задължението по изпълнителния лист от 30.05.2013 год. , то поради изтеклата
погасителна давност, ищецът не дължи на ответника сумите по процесния
изпълнителен лист.
Предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
4
На осн. чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в производството.
Същите са в размер на 572, 77 лв., заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Релевираното от страна на процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност, съдът намира за неоснователно. Уговорения и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 500 лв., освен че е почти равен на минимума
предвиден в Наредба № 1/2004 год., съдът счита за съответстващ на фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439 от ГПК, по отношение на
«ЕОС Матрикс»ЕООД, ЕИК ******** , със седалище и адрес на управление гр. София
че Д. Е. Л., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сумите по ИЛ от 30.05.2013 год., издаден
по ч.гр.д. № ****/2013 год. на ЯРС, за събирането на които е образувано изп.д.
*****/2024 год. по описа на ЧСИ И. Х. , поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА «ЕОС Матрикс»ЕООД, ЕИК ******** , със седалище и адрес на
управление гр. София да заплати на Д. Е. Л., ЕГН ********** сумата от 572, 77 лв.
– разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5