Р Е Ш Е Н И Е
470
гр. Пазарджик, 05.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на пети декември…….……....…….….…………………
през две хиляди и деветнадесета година........................
в състав:
Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА
Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА ЕЛИ КАМЕНОВА
при секретаря………………........…......……
.и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….в. гр. дело № 802 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Съдът е сезиран с жалба от Ф.П.П. чрез адв. К.
Х., със съдебен адрес ***, против отказа на ДСИ при РС-Пазарджик, постановен на
09.08.2019 г. по изп.д. № 2039/2019 г. на СИС при РС-Пазарджик да прекрати
производството по делото поради недължимост на сумите.
В жалбата се твърди на първо място, че длъжникът бил представил пред ДСИ удостоверение с изх. № ДО 004536НЦ от 14.04.2016 г. от Община С.З., от което било видно, че за имот в м.“Бойчо Бунар“ лицето няма задължения. Това било така, защото вземанията на Община С.З. за неплатени данъци на недвижим имот и такса смет за периода 2011-2013 г. били служебно заличени от общинската администрация. Освен това жалбоподателката прави възражение за изтекла погасителна давност, което ДСИ бил длъжен да приеме и да приложи служебно на основание чл.171, ал.1 от ДОПК. Искането е обжалваното разпореждане на бъде отменено.
Постъпило е писмено становище на ДСИ при РС-Пазарджик с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и писменото становище на ДСИ, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Изп.д. № 2039/2019 г. по описа на СИС при РС-Пазарджик е образувано на 15.07.2019 г. с постановление на ДСИ Кехайова въз основа на искане, направено от Община С.З. против Ф.П. и приложен изпълнителен титул – Акт за установяване на задължение по декларация № 41993/29.07.2014 г. Установява се от доказателствата по изпълнителното дело, че съгласно удостоверение изх. № ДО 004536НЦ, издадено от 14.04.2016 г. от Община С.З., лицето Ф.П. няма непогасени данъчни задължения. Взискателят Община С.З. обаче е представил Протокол № 10-02-6195/06.08.2019 г., издаден от Общинска администрация, от който е видно, че по повод направено възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за данък сгради и такса смет за периода 2011-2013 г. за имот, находящ се в м.“Бойчо Бунар“, гр.С.З., е прието, че погасителната давност е била прекъсвана и не е изтекла, поради което посочените задължения не подлежат на отписване на основание чл.173 от ДОПК и такова е отказано.
При тези данни обжалваният акт следва да се приеме за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На първо място е неоснователно твърдението, че липсата на задължение се удостоверявала от представеното от длъжника в изпълнителното производство удостоверение, издадено от Община С.З.. Това е така, тъй като съдържанието на това удостоверение се опровергава от представения Протокол № 10-02-6195/06.08.2019 г., видно от който задължението за данък сгради и такса смет на периода 2011-2013 г. на Ф.П. не е служебно отписано, което означава, че продължава да съществува. В рамките на изпълнителното производство по ГПК установяването на съществуването или несъществуването на задължението на длъжника се извършва единствено по реда на чл.439 от ГПК с влязло в сила съдебно решение, каквото в случая не е представено.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката, че когато ДСИ събира публични държавни вземания, производството по делото се развива по ДОПК и ДСИ може служебно да приложи изтекла погасителна давност и да заличи задължението.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да
се извършва освен от публични изпълнителни по реда на ДОПК,
и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Законодателят е предоставил на органите в общинската
приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано
принудителното събиране. Редът по ДОПК и по ГПК обаче е коренно различен и със
съответните различия в правомощията на публичния изпълнител и тези на съдебния
изпълнител. Когато събира принудително публично общинско вземане, съдебният
изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по
възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК.
Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй като няма
правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата
на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да
"отпише" погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно
с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да
вземе предвид евентуално постановено от орган в структурата на общинската
администрация "отписване", извършено след предаването на публичното
задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно "отписване" би могло
да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от
волята на взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по
отношение на публично общинско вземане, остава предявяването на иск –
отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК,
предявен преди да е приключило принудителното събиране на публичното общинско
вземане, а в условията на приключило принудителното изпълнение - искът по чл. 55, ал. 1,
хипотеза 1 ЗЗД (съобразно т. 1 от ППВС № 1 от 28.V. 1979 г. и тъй като принудителното
събиране на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД). /В този смисъл - Определение № 130 от 24.07.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК/.
Като е отказал да прекрати изпълнителното
производство, ДСИ е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
отказа на ДСИ при
РС-Пазарджик, постановен на 09.08.2019 г. по изп.д. № 2039/2019 г. на СИС при
РС-Пазарджик да прекрати производството по делото поради недължимост на сумите.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: