Решение по дело №1610/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260339
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20211420101610
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 01 юни 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 20.05.2021 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря А. П.

като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 1610 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството представлява спорна съдебна администрация и се развива по реда на чл. 97 от Закона за социалните услуги (ЗСУ).

Образувано е по искова молба от дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, с която се иска от Врачанския районен съд да се произнесе с решение, с което да настани лицето М.В.Г. с ЕГН ********** в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с адрес с. Т. К., община В., ул. *** за срок от три години.

Искането е с правно основание чл. 97, ал. 1 от ЗСУ и е процесуално допустимо.

Ищецът дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, редовно призован, не изпраща представител, като с писмено становище поддържа исковата молба, желае да се даде ход на делото в отсъствие на представител на ищеца и заявява, че няма доказателствени искания.

Районна прокуратура гр. Враца, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Настойникът В. В.Н., която е и директор на специализираната институция, се явява лично и заявява становище за основателност на искането.

В съответствие с изискването на чл. 97, ал. 3 от ЗСУ съдът извърши изслушване на лицето М.В.Г., като проведе от разстояние видеоразговор със същото през мобилното приложение „вайбър“, при което констатира, че Г. е ориентирана за време и място и отговаря ясно и точно на поставените й въпроси.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

От представеното по делото експертно решение № 0687 от 124/16.10.2003 г. на ТЕЛК за психични заболявания към „ОДЗПС-Враца“ ЕООД гр. Враца се установява, че на М.В.Г. е определена 80 % трайна неработоспособност, със срок: пожизнен и с водеща диагноза „Друга уточнена олигофрения“.

С влязло в законна сила решение № 640 от 10.05.2005 г., постановено по гр. дело № 640/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца лицето М.В.Г. е поставено под пълно запрещение.

Със заповед № 1434/03.09.2019 г. органът по настойничество и попечителство при Община Враца е определил за настойник на поставената под пълно запрещение М.В.Г. директора на специализираната институция, в която е настанена – В.Н..

На 29.03.2021 г. М.В.Г., чрез настойника й В.Н., е подала заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности с вх. № СУ/Д - ВР/46 до директора на дирекция ,,Социално подпомагане” - Враца, за ползване на социалната услуга на ДПЛУИ с. Т. К.. След извършено посещение в социалната услуга и проведени срещи с пълно запретеното лице и настойника му, извършено социално проучване на семейната му среда, консултация с личния му лекар и др., социален работник към Д“СП“ гр. Враца е изготвил предварителна оценка на потребностите от социални услуги съгласно чл. 73 и 74 от ЗСУ. Изводите на социалния работник са, че следва М.В.Г. да бъде пренастанена в ДПЛУИ с. Т. К., където й е осигурена помощ и подкрепа от специалисти и са задоволени потребностите й оптимално, като й е осигурено и качество на живот. На този етап няма възможност за реинтеграция на лицето в семейна среда.

Със заповед № СУ/Д – ВР/46 от 02.04.2021 г. на директора на Д“СП“ гр. Враца лицето М.В.Г. е настанено временно в специализираната институция, до произнасянето на Врачански районен съд. Заповедта е връчена на настойника лично, срещу подпис на 05.04.2021 г.

По делото е приложен и социален доклад, изготвен от Д“СП“ гр. Враца, в съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал. 3, т. 1 от ЗСУ, в който е предложено с оглед интереса на лицето М.В.Г. същото да бъде настанено в специализираната институция за срок от три години.

Към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите подходящи специализирани институции и социални услуги в общността за деца и младежи в България. От същата се установява, че от съществуващите към момента домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост най-подходящ за настаняване на М.В.Г., предвид здравословното й състояние, е ДПЛУИ с. Т. К., както и че липсват свободни места в съществуващите към момента центрове за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Исковата молба на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца е основателна.

Разпоредбата на чл. 97 от ЗСУ урежда процедурата по настаняване на пълнолетни лица, постановени под пълно запрещение в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като е дадено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

В разглеждания случай, отчитайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира, че настаняването на М.В.Г. в специализираната институция ДПЛУИ с. Т. К. е в неин интерес.

М.В.Г. е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, поради поставена диагноза „Друга уточнена олигофрения. Умерена олигофрения – имбецилитас средна степен, изявена социална дезадаптация“, което заболяване на лицето е попречило същото да посещава училище, да развие абстрактно мислене, да познава и борави с пари, електрически уреди и друга техника. Съдът в проведеното съдебно заседание констатира, че лицето може да води нормален разговор, но от изразеното в съдебно заседание становище на настойника е видно, че Г. няма близки и роднини, които да й оказват необходимата подкрепа в нейното ежедневие, което е и единствената причина да бъде направено искане за пренастаняването й в социална институция. Липсва възможност М.В.Г. да бъде реинтегрирана в биологичното си семейство или настанена при роднини, а нейната интелектуална и паметова недоразвитост са пречка същата да живее сама, без каквато и да било подкрепа.

Предложената от Д“СП“ гр. Враца социална услуга – настаняване в ДПЛУИ с. Т. К., от своя страна осигурява възможността лицето да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато по друг начин предвид невъзможността на лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство, да бъде настанено при близки и роднини, както и предвид изключителните му и специфични нужди.

В ДПЛУИ с. Т. К. на М.В.Г. са предоставени подходящи и достъпни битови условия, качествена, здравословна и питателна храна, съобразена с потребностите на лицето и личните му предпочитания, както и адекватна медицинска и друга помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Институцията е в близост до големи медицински заведения, което е важно обстоятелство предвид  здравословното  състояние на лицето.

Ето защо съдът намира, че настаняването в ДПЛУИ с. Т. К. се явява понастоящем подходящата за М.В.Г. специализирана институция по смисъла на чл. 97 от ЗСУ.

На основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ следва да се определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото съдът намира за подходящо той да е три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкриването на възможност за реинтегрирането на лицето в неговата семейна среда и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това е в интерес на лицето.

Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката не препятства възможността на близките и роднините да поддържат контакти с лицето.

Така мотивиран и на основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

НАСТАНЯВА М.В.Г. с ЕГН ********** в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с адрес с. Т. К., община В., ул. **** за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира неговото изпълнение, на основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в 7-дневен срок от връчване на препис от него на ищеца дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, Районна прокуратура гр. Враца и лицето М.В.Г., като на последното да се изпрати препис чрез директора на специализираната институция В.В.Н. с адрес ***.

                                                                

                                                   

                                                          Районен съдия: