№ 111
гр. Разград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101593 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 430 от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При
условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С искова молба от „Кей Би Си Банк България" EAД (преди
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД) с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София 1407, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55,
Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор А.В.А. и прокуриста
М.Т.П., действащи чрез пълномощника си П.Б.П., съдебен адрес: гр. Русе,
бул. „Липник" № 54, офис 2 на „Кей Би Си Банк България" ЕАД, срещу Л. Н.
А. с ЕГН ********** от с. ***, като се моли съдът да приеме за установено по
отношение на ответницата съществуването и изискуемостта на вземанията на
ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
1909112615279320 от 16.09.2019 г., за които са издадени Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1244/05.10.2021 г. на PC - Разград и
Изпълнителен лист № 948 от 05.10.2021 г. по Частно гражданско дело №
2077/2021 г. по описа на Районен съд - Разград, а именно: изискуема главница
общо в размер на 2319,14 лева (две хиляди триста и деветнадесет лева и
четиринадесет стотинки), от която: редовно падежирала главница за периода
от 10.03 2020 г. до 10.08.2021 г. в размер на 2186,68 лева (две хиляди сто
осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) и предсрочно изискуема
главница към 12.08.2021 г. в размер на 132,46 лева (сто тридесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки); изискуема редовна възнаградителна лихва в
размер на 94,89 лева (деветдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки),
начислена за периода от 10.03.2020 г. до 11.08.2021 г., от която: просрочени
редовни лихви за периода от 10.03.2020 г. до 10.08.2021 г. в размер на 94,85
1
лева (деветдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки), както и
начислена редовна лихва върху усвоена и непогасена главница към 12.08.2021
г. в размер на 0,04 лева (нула лева и четири стотинки), за периода от
10.08.2021 г. до 1 1.08.2021 г.; обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници за периода от 10.03.2020 г. до 10.08.2021 г. в размер на
268,70 лева (двеста шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки), начислено
за периода от 10.03.2020г до 11.08.2021 г.; изискуемо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
1,85 лева (един лев и осемдесет и пет стотинки), начислена за периода от
12.08.2021 г. до 30.09.2021 г.; разноски по уведомление за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ Г.С. с peг. № 912 в размер на 60,00 лева (шестдесет
лева); както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в Районен съд - Разград
(04.10.2021 г.) до окончателното и изплащане. При условията на
евентуалност, в случай че главните установителни искове по чл. 422, във
връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни
досежно предсрочно изискуемите по Договора за потребителски кредит суми,
се моли съдът да осъди ответницата да заплати на „Кей Би Си Банк България"
ЕАД следните суми: главница общо в размер на 2319,14 лева (две хиляди
триста и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща
редовно падежирали главници за периода от 10.03.2020г. до 10.09.2021 Г.;
договорна (възнаградителна) лихва в общ размер от 95,44 лева (деветдесет и
пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща начислена
редовна лихва върху падежирали просрочени месечни вноски по главницата
за периода от 10.03.2020 г. до 10.09.202 1 г.; обезщетение за забава
(наказателна лихва) в размер на 599,45 лева (петстотин деветдесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки) върху редовно падежирали главници от
10.03.2020 г. до 10.09.2021 г. и начислена за периода от възникване на
просрочие до 10.09.2021 г.; разноски по уведомление за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ Г.С. с peг. № 912 в размер на 60,00 лева (шестдесет
лева); законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
предявяване на настоящата искова молба до окончателното ѝ изплащане.
Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.09.2019 г. ищцовото дружество сключило с ответницата като
кредитополучател Договор за потребителски кредит № 1909112615279320, c
който и бил отпуснат кредит в размер на 3027,00 лева с краен срок на
погасяване 10.09.2021 г. На 17.09.2020 г. банката предоставила на ответницата
сумата от 3027,00 лева по банковата и сметка. Съгласно чл. 4.4 от договора
общата сума дължима от кредитополучателя към момента на сключването му
е 3371,28 лв., при ГПР 11,32 %, на 24 месечни вноски, дължими на всяко 10-
то число на месеца до 10.09.2021 г. Видно от текста на чл. 4.1. от договора
страните се съгласили, че за първите 12 месеца, считано от първата падежна
дата на кредита, кредитополучателят ще заплаща на банката фиксирана
годишна лихва в размер на 5.20 % (пет цяло и двадесет стотни процента), а
след изтичане на срока по чл. 4.1. от договора кредитополучателят ще
заплаща годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив
референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.090 (пет цяло и
деветдесет хилядни пункта), отразен като лихва в чл. 4.2. от договора. Според
чл. 4.5 от договора при забава на плащането на дължимите суми
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
2
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
главница за времето на забавата до окончателното плащане на забавените
задължения. Към датата на сключване на договора лихвеният процент при
просрочени плащания е в размер на 15,20 %. Съгласно чл. 4.6 в случай на
недостатъчно за покритие на задълженията по договора плащане, същите се
погасяват в следния ред: 1) такси и разноски; 2) просрочена лихва; 3) лихва
върху забавените плащания и наказателна надбавка; 4) просрочена главница;
5) лихва върху редовната главница и 6) редовна главница.
По договора са погасени: 707,83 лева за главница; 67,81 лв. за лихва и
9,17 лева за обезщетение за забава, общо 784,81 лева. Последната вноска е
направена от ответницата на 29.05.2020 г. Ответницата е изпаднала в забава
по отношение задълженията си за следните погасителни вноски: от м. март
2020 г. и за всяка следваща до м. август 2021 г. Предсрочната изискуемост е
осчетоводена (главница и лихви) на 12.08.2021 г. в размер на следните суми:
2319,14 лева за главница и 94,89 за договорна лихва. Начислено е
обезщетение за забава в размер на 270,55 лева, като законната лихва за
посочения от банката период е в размер на 185,48 лв. За изчисление на
просрочената редовна лихва лихвения процент е 5,200 – 5,140, а на
обезщетение за забава – 15,200% - 15,400%. Според заключението по
назначената съдебно счетоводна експертиза към 04.10.2021 г. задълженията
на ответницата са били общо 2744,58 лева, от които 2319,14 лева за главница,
94,89 лева за лихва, 270,55 лева за обезщетение за забава и 60,00 лева за
разноски за забава, а към 11.01.2023 г. същата сума и съдебни разноски в
размер на 1203,47 лева. В случай на изчисление на обезщетението за забава в
размер на законната лихва, според вещото лице задълженията са 2659,51 лв.,
от които 2319,14 лева за главница, 94,89 лева за лихва, 185,48 лева за
обезщетение за забава и 60,00 лева за разноски за забава. Според
заключението от 04.10.2021 г. до 11.01.2023 г. няма информация за постъпили
суми за плащане на задълженията на ответника.
Страните уговорили неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД,
определяйки отнапред размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита.
С чл. 5.2. от договора страните уговорили начина за погасяване на кредита по
следния начин: 24 (двадесет и четири) анюитетни месечни вноски, дължими
на 10-то число от съответния месец, считано от 10.10.2019 г. до 10.09.2021 г.,
с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1., съответно
съгласно чл. 4.2. размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за
първите 12 месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по
чл. 4.1., е в размер на 1 33,07 лева (сто тридесет и три лева и седем стотинки),
съгласно погасителен план, неразделна част от настоящия договор. При
промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1. от договора се променя размера на
дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалния размер на
месечната вноска трябвало бъде определен в нов погасителен план, изготвен
по реда на чл. 4.3. от договора.
Страните уговорили настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по чл. 9.2. при наличие на следните условия: неплащането на
погасителни вноски (вноска или част от вноска) по кредита за повече от 31
дни от съответната дата на дължимо плащане представлява случай на
неизпълнение съгл. чл. 8.1. от договора, като съгласно българското
законодателство било необходимо и волеизявление на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до адреса на
3
кредитополучателя.
На 30.06.2021 г. чрез молба до ЧСИ С. банката възложила връчване на
ответницата на писмо за предсрочната изискуемост, съдържащо изявление на
банката за обявяване на предсрочната изискуемост на дължимите суми по
договора за потребителски кредит, доколкото не са платени вноските от
10.03.2020 г. до 29.06.2021 г. Същото е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, след установяване на обстоятелството, че ответницата не живее на
адреса от осем години.
След заявление от 05.10.2021 г. съдът издал Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1244/05.10.2021 г. на PC - Разград и
Изпълнителен лист № 948 от 05.10.2021 г. по Частно гражданско дело №
2077/2021 г. по описа на Районен съд - Разград, за следните суми: 2319,14 лв.
(две хиляди триста и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки) изискуема
главница ведно със законната лихва от 04.10.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 94,89 лв. (деветдесет и четири лева и
осемдесет и девет стотинки) възнаградителна лихва от 10.03.2020 г. до
11.08.2021 г. включително, сумата 268,70 лв. (двеста шестдесет и осем лева и
седемдесет стотинки) обезщетение за забава от 10.03.2020 г. до 11.08.2021 г.,
сумата 1,85 лв. (един лев и осемдесет и пет стотинки) обезщетение за забава
за периода от 12.08.2021 г. до 30.09.2021 г., 60,00 лева (шестдесет лева)
разноски във връзка с уведомяване за предсрочна изискуемост, 54,89 лв.
(петдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки) заплатена държавна
такса по делото и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
По образуваното изпълнително дело ответницата не била намерена на адреса
и книжата са връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът указал на заявителя, че може
да предяви вземането си, а именно да предяви срещу Л. Н. А. иск за
установяване на вземането в едномесечен срок.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от
правна страна:
Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на
главница, договорна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава по
потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има
издадена заповед за незабавно изпълнение.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е
сключен между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон
писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за
потребителския кредит. Непосредствено след сключването на договора
ищецът е изпълнил своето задължение по чл. 430, ал. 1 от Търговския закон
да отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателят е
възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока
на договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката съгласно чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Съответно в договора е уговорен размера на ГПР и
същият е в пъти по-малко от пределно допустимия, регламентиран в чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Регламентиран е и начина, по който евентуално може да бъде
променен лихвения процент, като размера на същия зависи изцяло от
обективни величини, определени от Българска народна банка. Размерът на
отделните задължения е посочен в погасителния план, подписан от
ответницата.
Според чл. 111 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
4
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111,
б. "б" и "в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват/ вземанията
за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност (т. е.
след прекъсването на първоначалната) е всякога пет години. Съдебната
практика приравнява последиците от влязлата в сила заповед за изпълнение с
тези на съдебното решение, поради което следва да се приеме, че влизането в
сила на заповедта също прекъсва давността и след този момент започва да
тече нова петгодишна давност за всички обективирани в нея вземания
(Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/202 г., IV г. о.),
докато преди този момент отделните вземания се погасяват с изтичането на
посочения в закона давностен срок съобразно тяхното естество. Съдът
приема, че от момента на настъпване изискуемостта на процесните вземания е
започнала да тече погасителна давност, чиято продължителност е пет години
за главницата по договора за кредит и три години за останалите вземания,
които са с характер на лихви, неустойки или друг вид периодични плащания.
Следователно направеното възражение на ответника е неоснователно,
доколкото посочените срокове не са изтекли.
В настоящото производство не са представени доказателства за
обявяване на изискуемостта преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, но по мнението на съда това не е от решаващо
значение за делото, тъй като изявление за обявяване на изискуемостта се
съдържа в исковата молба, връчена на длъжника в качеството му на страна в
настоящото производство по реда на чл. 47 ГПК, следователно то на общо
основание е произвело своя преобразуващ ефект. На този факт следва да се
отдаде съответното значение съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК с оглед
разрешението по т. 1 от ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8 от 2017
г. на ВКС, ОСГТК, според която падежът на задълженията в производството
по чл. 422 ГПК се съобразява към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, дори предсрочната изискуемост да не е била обявена преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая това
обстоятелство е ирелевантно, доколкото падежът на последната вноска по
кредита е настъпил преди завеждането на заповедното производство.
По отношение на задължението за заплащане главница в размер на
2319,14 лв. главница по договора за кредит, същото е дължимо, доколкото
ответницата е заплатила няколко вноски и от 10.03.2020 г. е просрочила
плащанията. Въпреки уговореното потестативно право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем при просрочие от 31 дни, ищецът изчакал
достатъчно дълго време и обявил кредита за предсрочно изискуем през м.
август 2021 г. Поради изложените причини съдът намира, че между страните
е възникнало валидно облигационно отношение с посочения в договора за
кредит предмет, по силата на което банката е предоставила на
кредитополучателя уговорения кредит срещу поето задължение за връщането
на сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва. Според извлечението
от сметката на длъжника, приложено по частното гражданско дело,
ответницата е преустановила обслужването на задълженията си,
незаплащайки месечните погасителни вноски от м. март 2020 г. и за всяка
следваща до м. август 2021 г. В тази ситуация банката се е възползвала от
правото си да прекрати договорната връзка и да обяви изискуемостта на
вземането си. Следователно задължението за плащане на 2319,14 лв.,
5
представляващи дължима главница, е доказано до предявения размер.
Задължението за заплащане на договорна лихва в размер на 94,89 лв. за
периода 10.03.2020 г. – 10.08.2021 г. е доказано до предявения размер. В този
период от време договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем, поради
което ответницата дължи заплащане на уговорената в договора
възнаградителна лихва. Според заключението на експертизата сумата е
правилно изчислена от банката, като са съобразени разпоредбите на договора.
Предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на
обезщетение за забава за периода 10.03.2020 г. до 30.09.2021 г. (без значение
дали е върху падежиралите вноски главница или предсрочно изискуемата) е
частично основателен до размера на 185,48 лв. За да стигне до този извод,
съдът взе предвид, че по отношение на ответника се прилагат разпоредбите на
ЗПК. Същият в чл. 24 предвижда прилагане по отношение на
потребителските кредити на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, която
предвижда, че е неравноправна клауза тази, която задължава потребителят
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. При преценка на необосноваността, съдът счита,
че следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според която
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно в случая въпреки противната уговорка, кредитополучателят
дължи единствено и само законната лихва по отношение на тези вземания. В
останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед неизпълнението на ответника на задължението по договора за
кредит и необходимостта същият да бъде уведомен за изискуемостта, както и
по аргумент на текста на чл. 11.2 на договора, основателен е искът за
установяване на задължение за плащане на 60,00 лв. за разходи за
уведомяване, които са в този размер съгласно посоченото в писмото от ЧСИ
на л. 24 от делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи заплащане на
направените от ищеца разноски, които са в размер на 937,88 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Като на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част ответницата дължи заплащане
на 908,81 лв. за направени разноски и 290,70 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата следва да заплати и разноските, направени по заповедното
производство, а именно до размера от 53,19 лв. за държавна такса и 48,45 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД по отношение на Л. Н. А. с ЕГН ********** от с. ***, че същата дължи
на "Кей Би Си Банк България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000,
представлявано от изпълнителния директор А.В.А. и прокуриста М.Т.П.,
6
действащи чрез пълномощника си П.Б.П., съдебен адрес: гр. Русе, бул.
„Липник" № 54, офис 2 на „Кей Би Си Банк България" ЕАД, по Договор за
потребителски кредит № 1909112615279320 от 16.09.2019 г., сключен между
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД с ЕИК ********* и Л. Н. А. с ЕГН
**********, следните суми, за които са издадени Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1244/05.10.2021 г. на Pайонен съд – Разград
и Изпълнителен лист № 948 от 05.10.2021 г. по Частно гражданско дело №
2077/2021 г. по описа на Районен съд – Разград: 2319,14 лева (две хиляди
триста и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляващи
дължима главница и ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от 04.10.2021 г. до окончателното изплащане
на главницата; 94,89 лева (деветдесет и четири лева и осемдесет и девет
стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от 10.03.2020 г.
до 11.08.2021 г.; 185,48 лв. (сто осемдесет и пет лева и 48 стотинки),
представляващи обезщетение за забава за периода от 10.03.2020 г. до
30.09.2021 г.; разноски по уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ
в размер на 60,00 лева (шестдесет лева), като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за заплащане на обезщетение за забава,
начислено за периода от 10.03.2020 г. до 30.09.2021 г. в останалата му част до
първоначално предявения размер от 270,55 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Н. А. с ЕГН **********
от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ съразмерно на уважената част от исковете на "Кей
Би Си Банк България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, район
Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000, представлявано от
изпълнителния директор А.В.А. и прокуриста М.Т.П., действащи чрез
пълномощника си П.Б.П., съдебен адрес: гр. Русе, бул. „Липник" № 54, офис
2 на „Кей Би Си Банк България" ЕАД:
сумата от 908,81 лв. (деветстотин и осем лева и 81 стотинки),
представляващи разноски по делото и 290,70 лв. (двеста и деветдесет
лева и 70 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство;
сумата от 53,19 лв. (петдесет и три лева и 19 стотинки) за държавна
такса и 48,45 лв. (четиридесет и осем лева и 45 стотинки) за
юрисконсултско възнаграждение по Частно гражданско дело №
2077/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението да бъде докладвано на съдията-
докладчик по Частно гражданско дело № 2077/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7